№ 2529
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100105651 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Прокуратурата на
Република Б., с която е предявен срещу „ОМВ Б.“ ООД иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 636 094,45 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване. Ищецът претендира законната
лихва от 15.03.2022 г. и разноските.
Ищецът твърди, че при провеждане на разследване по ДП №457/2010 г.
са иззети като веществени доказателства 162736 литра дизелово гориво от
стопански двор в с. Брезник, за което е съставен протокол за претърсване и
изземване. В рамките на досъдебното производство е установено, че са
налице търговски отношения между дружествата „К. БГ“ ЕООД, „ОМВ Б.“
ООД и „К.А.“ ЕООД, като обвиняем в досъдебното производство бил
управителя на „К.А.“ ЕООД. С Постановление от 07.06.2013 г. на РП –
Пловдив е прието, че са налице неуредени търговски отношения между
дружествата и наказателното производство е прекратено. С постановления от
11.11.2011 г. и 13.12.2011 г. е разпоредено иззетото дизелово гориво от общо
162736 л. да бъде върнато на „ОМВ Б.“ ООД. С решение от 28.03.2018 г. по
гр.д. №2480/2016 г. на ПОС, влязло в сила на 22.11.2019 г., е отхвърлен
предявеният от „ОМВ Б.“ ООД срещу „К.А.“ ЕООД и Прокуратурата на
Република Б. установителен иск за собственост на 162736 литра дизелово
гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово
гориво в периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г. По предявен частичен иск по
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД от „К.А.“ ЕООД срещу ищеца е постановено решение от
02.08.2021 г. по гр.д. №2401/2020 г. на ВКС, с което Прокуратурата на
Република Б. е осъдена да за плати на „К.А.“ ЕООД сумата от 43125,17 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи 12% от общото парично
1
вземане в размер на 359376,42 лв. – стойността на 162736 л. гориво, иззето от
„К.А.“ ЕООД. С решение от 08.12.2021 г. по гр.д. №1247/2018 г. на ПОС
Прокуратурата на Република Б. е осъдена да за плати на „К.А.“ ЕООД
остатъка от дължимото обезщетение за имуществени вреди – в размер на
316251,25 лв., представляващи 88% от общото парично вземане в размер на
359376,42 лв. – стойността на 162736 л. гориво, иззето от „К.А.“ ЕООД. По
двете осъдителни решения ищецът твърди, че е заплатил общо сумата от
636094,45 лв., представляваща главници, лихви и разноски. Претендира от
ответника сумите, които са заплатени въз основа на посочените съдебни
решения на „К.А.“ ЕООД. С молба от 16.06.2022 г. уточнява началния момент
на претенцията си за законната лихва – от 15.03.2022, когато е извършено
окончателното плащане на сумите.
Ответникът оспорва иска. Прави възражение относно правната
квалификация, поставена от ищеца в исковата молба (чл.55 ЗЗД), поддържа,
че не носи отговорност за противоправни действия на магистрат на служба
при ищеца, оспорва да е отговорен за платената от ищеца лихва върху
присъденото обезщетение. Счита исковете за неоснователни поради липсата
на един и същ общ юридически факт, в следствие на който е настъпило
обедняването, респективно обогатяването, в който смисъл счита че са
разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
Посочва, че е получил на правно основание, което не е разколебано или
отменено, 158728 литра дизелово гориво от ищеца, както и че ищецът е
заплатил на трето лице „К.А.“ ЕООД общо сумата от 636094.45 лева., като
посочената сума не може да бъде отнесена към твърдяното обогатяване, тъй
като същата произтича от различен юридически факт. Позовава се и на
изтекла погасителна давност за вземането над предявения първоначално
частичен размер на вземането за сумата от 43125.17 лева. Позовава се на т. 1
от ТР №3/2016 г. на ВКС, съгласно което при увеличаване на размера на
частично предявения иск по чл. 214, ал. 1 от ГПК, по отношение на
увеличеният размер на иска, погасителната давност не се смята за прекъсната
с подаването на исковата молба.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, липса на правно основание за разместване
на имуществените блага, връзка между обедняването и обогатяването и липса
на друга правна възможност за защита на обеднилия се. В хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е.
дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и
обогатяването. В производството следва да се установи наличие на
увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума на
2
друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали
разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група
факти. Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на
действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Правото да се претендира равностойността на
обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите,
когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу
неоснователното обогатяване (чл. 59, ал. 2 от ЗЗД).
Установява се от Постановление №4064/2010 г. от 11.11.2011 г., че като
веществено доказателство по ЗМ №457/2010 г. е иззето дизелово гориво в
размер на 124500 л., съхранявано в складова база, собственост на „И. ОЙЛ“.
Постъпило е искане от процесуален представител на ответника за връщане на
горивото. С посочения акт прокурор на служба при ищеца е приел, че
горивото е собственост на ответника и на него съгласно чл.111, ал.2 НПК
следва да се върне, поради което е постановил връщането му.
Установява се от Постановление №4064/2010 г. от 13.12.2011 г., че като
веществено доказателство по ЗМ №457/2010 г. е иззето дизелово гориво в
размер на 38236 л., съхранявано в складова база, собственост на „И. ОЙЛ“, за
което има искане от процесуален представител на ответника за връщането му.
С посочения акт прокурор на служба при ищеца е приел, че горивото е
собственост на ответника и е постановил връщането му.
Установява се от Протоколи от 07.12.2011 г. и от 29.12.2011 г., че на
представители на ответника са предадени съответно 124489 л. и 34239 л. от
освободеното гориво въз основа на постановленията от 11.11.2011 г. и
13.12.2011 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,
че на база средна пазарна цена за литър дизелово гориво по данни на НСИ
стойността на предаденото гориво от 124489 л. към 07.12.2011 г. е в размер на
312 467,39 лв., а на 34239 л. към 13.12.2011 г. е в размер на 85 939,89 лв.
Общо стойността на полученото гориво по средна пазарна цена за литър по
данните на НСИ към датата на получаване, е 398407,28 лв.
Както бе указано с доклада по делото, част от обстоятелствата,
относими към спора, не подлежат на доказване, доколкото същите са
установени с влезли в сила решения при участие на ищеца и ответника в
качеството им на ищец/ответник/трето лице помагач (решение от 28.03.2018
г. по гр. д. № 2480/2016 г. на ПОС; решение от 02.08.2021 г. по гр. д. №
2401/2020г. на ВКС и решение от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1247/2018 г. на
ПОС). Ето защо на основание чл.299 и чл.223 ГПК съдът приема, че е
установено между страните следното: Ответникът „ОМВ Б.“ ООД не е
собственик на 162736 литра дизелово гориво, което представлява част от
изтегленото от „К.А.“ ЕООД дизелово гориво в периода 01.04.2010 г. –
05.04.2010 г., както и че ищецът чрез свой служител е извършил деликт,
който се изразява в неправилна преценка относно собствеността на иззета
движима вещ – дизелово гориво, съответно –неправилното му връщане на
3
лице, което е различно от собственика, с което на собственика „К.А.“ ООД са
нанесени вреди в размер на 359376,42 лв. – стойността на иззетото и
невърнато гориво. С цитираните по-горе решения ищецът е осъден да заплати
на „К.А.“ ООД обезщетение за непозволено увреждане в размер на
стойността на горивото, ведно със законната лихва и направените по делото
разноски.
Установява се от платежни нареждания от 25.02.2022 г. и 15.03.2022 г.
на основание издадените изпълнителни листа по гр.д.№326/2016 г. и
1247/2018 г. ищецът е заплатил по сметка на третото лице „К.А.“ ООД
съответно 41435,32 евро и 283794,61 евро, които в левовата си равностойност
са 81431,61 лв. и 555054,01 лв., общо 636485,62 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установява
обогатяване на ответника с получаване на движими вещи – дизелово гориво,
без валидно правно основание – без да е собственик на вещите. Обогатяването
е в размер на пазарната цена на вещите, които не му се следват, към датата на
получаването им, а именно –07.12.2011 г. и 29.12.2011 г. или 398407,28 лв.
общо. Налице е и обедняване на ищеца – неправилната преценка на
длъжностно лице от състава му относно собствеността на движимите вещи и
връщането им на лице, без права върху вещите, е увредила непозволено
действителния им собственик, в следствие на което ищецът е заплатил
обезщетение за непозволено увреждане, заедно със законната лихва и
съдебни разноски в общ размер на 636485,62 лв. С тази сума е засегнат
патримониума му по негативен начин и за него е налице обедняване. Налице
е връзка между обедняването и обогатяването, а именно – и двете произтичат
от един общ факт – неправилната преценка на длъжностно лице при ищеца
кому следва да се върнат вещите, иззети по ЗМ №457/2010 г. За разместените
без основание имуществени блага липсва друга правна възможност за защита
на обеднилия се. Поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на по-малката сума
между обединяването и обогатяването, в случая – до размера на обедняването
за сумата от 398407,28 лв. общо.
Неоснователно е възражението на ответника по правната квалификация
на предявения иск. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна
норма, под която подвежда претендираните права, а следва служебно, въз
основа на изложените факти и отправеното искане, да даде правна
квалификация на иска. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК,
напр. РЕШЕНИЕ № 107 ОТ 08.10.2015 Г. ПО Т. Д. № 2226/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС и др.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не носи отговорност за
противоправни действия на магистрат на служба при ищеца. Вземането,
предмет на иска, не е за реализиране на деликтна или договорна отговорност
на ответника от действия на физическо лице на служба при ищеца, а за
вземане от друг произход – от неоснователно обогатяване. Фактическият
състав, от който възниква това вземане, не е свързан с отговорност за чужди
правни действия и беше подробно изложен по-горе.
4
Неоснователно е твърдението на ответника, че липсва обогатяване в
неговия патримониум, тъй като е получил движимите вещи на валидно
правно основание, което не е разколебано или отменено. Съгласно чл.111,
ал.2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети.
Без съмнение правоимащ по смисъла на закона е собственикът на вещите, а
при спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, те
се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. В настоящия
случай спор е бил налице, доколкото две различни лица са претендирали за
собственост върху вещите. Законът не предоставя на прокурора правомощия
да разрешава гражданскоправен спор относно вещни права, а го задължава да
съобрази решението на гражданския съд по този въпрос. Неправилната правна
преценка на прокурора кому принадлежи вещта не обвързва нито спорещите
страни, нито гражданския съд. Както бе посочено по-горе, с влязло в сила
решение от 28.03.2018 г. по гр. д. № 2480/2016 г. на ПОС е установено между
страните, че ответникът „ОМВ Б.“ ООД не е собственик на 162736 литра
дизелово гориво, което представлява част от изтегленото от „К.А.“ ЕООД
дизелово гориво в периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г., т.е. процесното. Ето
защо за ответника липсва валидно правно основание да получи и задържи
иззетите като веществени доказателства движими вещи, представляващи
дизелово гориво и в този смисъл с получаване на вещите, които не му се
следват, патримониумът му се е увеличил без валидно правно основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземане не е
възникнало, тъй като липсва връзка между обедняването и обогатяването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД не
изисква причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването.
Още с т.5 на ППВС №1/1979 г. се разяснява характера на връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника при исковете по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, като неправилно е тя да се окачествява като причинна.
„Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното,
така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това
по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се
изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти.“. В същия смисъл
е и по-новата съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение
№ 209 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 6203/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
касационното обжалване по което е допуснато по въпроса налице ли е
обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има
предвид разрешението, дадено с т. 5 от ППВС № 1/79 г., че между
обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да
има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от
обща група факти. В цитирания акт съставът дава отговор, че „съгласно т. 5
от Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр. дело № 1/79 г при исковете по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД връзката между обедняването на ищеца е
обогатяването на ответника не следва да се окачествява като причинна.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Както едното
5
така и другото са последици на друг факт или факти. Поради това във
всеки конкретен случай следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща
група факти.“ В същия смисъл е и решение № 135 от 25.09.2017 г. по т. д. №
512/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, касационното обжалване по което е
допуснато по въпроса, свързан с преценката за наличие на материално-
правните предпоставки на неоснователното обогатяване по общия фактически
състав на чл. 59 ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването
да произтичат от общ факт или обща група от факти. Ето защо следва да се
приеме, че за да възникне вземане по чл.59 ЗЗД, не е необходимо
обогатяването и обедняването да са в причинно-следствена връзка, а е
достатъчно двете да произтичат от общ факт. В случая, и получаването от
ответника на облагата, която не му се следва, и плащането от страна на ищеца
на деликтно обезщетение, са следствие от общ факт – неправилна преценка
на прокурор при ищеца относно собствеността на иззети като доказателство
движими вещи и кому следва да се върнат. Поради това този елемент от
фактическият състав на вземането – връзка между обогатяването и
обедняването, се е осъществил.
Неоснователни са доводите на страните относно начина на формиране и
размера на обезщетението. Не може да се сподели позицията на ищеца, че
размерът на дължимото обезщетение е равностоен на сумата, за която е
налице обедняване. По въпроса е налице задължителна съдебна практика – т.4
на ППВР №1/1979 г., съгласно която „ при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е.
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването“.
Неоснователно е и възражението на ответника, че размерът на
обогатяването следва да се изчислява, не по средни пазарни цени по данни на
НСИ (който вариант на експертизата съдът възприема), а по справката за
цените на литър гориво в търговската мрежа (бензиностанциите) на
ответника. Съдът приема, че положителното изменение в патримониума на
неоснователно обогатилия се, в размер на действителната стойност на
получената без основание вещ, следва да се изчислява по обективни
критерии, каквато е средната цена, на която може да се реализира
конкретната стока на свободния пазар, а не на субективни критерии, свързани
с конкретната пазарна политика в търговската мрежа на ответника - в
стопанисваните от него бензиностанции. Съдебната практика, постановена по
реда на чл.290 ГПК, също приема, че размерът на обезщетението се определя
съобразно действителната стойност на получената без основание вещ. В
решение № 478 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/2011 г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС, касационното обжалване по което е допуснато по материалноправните
въпроси за релевантните факти по иск на собственик на движима вещ, който
търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание,
решаващият състав приема, че „Получателят без основание на една вещ се
обогатява в момента, в който получава същата. Следователно, този е и
6
моментът, в който се оценява стойностно размера на неговото
обогатяване за сметка на обедняването на собственика. Това е и
моментът, към който се определя действителната стойност на
получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание вещ, която в последствие е погинала, била е отчуждена или
изразходвана.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за част от вземането. Процесното обезщетение по чл.59 ЗЗД възниква
при осъществяване на сложен фактически състав и моментът на възникване
на вземането съвпада с момента на осъществяване на последния елемент от
фактическия състав. В настоящия случай последният факт, с който завършва
фактическият състав, е обедняването на ищеца, което настъпва с плащане на
присъдените суми по сметка на „К.А.“ ООД на 25.02.2022 г. и 15.03.2022 г.
Считано от по-ранната дата, до момента на изменение на иска по реда на
чл.214 ГПК и преминаване от частичен към пълен размер на претенцията, не е
изтекъл период, превишаващ 5 години, с който закона свързва погасяване на
вземането по давност.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за неоснователно обогатяване срещу ответника, за сумата
от 398407,28 лв., представляваща стойността на разместените без основание
имуществени блага до размера на обедняването. Предявеният иск е
основателен до тази сума и следва да се отхвърли за разликата до предявения
размер.
Ищецът претендира законната лихва върху главницата от дата следваща
предявяване (изменение по чл.214 ГПК) на исковете – а именно – 15.03.2022 г.
Към тази дата вземането е възникнало в пълния си размер, а ответникът е
поставен в забава чрез предявяване на иска. Ето защо претенцията за законна
лихва е основателна.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска - за сумата от 16215,64 лева.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертиза
и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска –
7256,12 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение – същото е съобразено с минималния размер според цената
на иска съгласно Наредба №1/2004 г.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „ОМВ Б.“ ООД , ЕИК: *******, да заплати на
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА Б. , адрес: гр. София, бул. Витоша
№2, както следва:
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 398407,28 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва
от15.03.2022 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 16215,64 лв., представляваща
съдебни разноски;
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 398407,28 лв. до пълния
предявен размер от 636094,45 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛУКА Б., адрес: гр.
София, бул. Витоша №2, да заплати на „ОМВ Б.“ ООД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 7256,12 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8