Решение по дело №2236/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 544
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110202236
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. * , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * 32 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202236 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на *АД чрез управителя и представляващ
дружеството П. К. Ш., против НП № 03-013217/02.12.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. *, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ, на
юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.128, т.1, във вр. с
чл. 264 от КТ.
В подадената до съда жалба се релевират твърдения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, изпраща представител
– адв. С. при ВАК, която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по
същество навежда доводи за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се твърдение,
че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. Сочи се, че
нарушението е отстранено веднага след установяването му, като е подадена корекция и
до НАП за месец септември във връзка с отстраняването му. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и при условията на евентуалност – да се приложи
привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител – юк Ошавкова,
1
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира да бъде
потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Излага
становище, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението, съотв. че същото не е отстранено до края на проверката. Пледира, че
датата на извършване на нарушението е правилно определена, като е съобразена датата
на която е било дължимо изплащане на трудовото възнаграждение. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Р.П. и свидетелят по акта – Л.Б.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по административно-наказателната преписка, както и заверени
за вярност с оригинала копия на протокол с изх. № 03000203405467/06.10.2020 г.,
протокол с изх. № 03000203498614/21.12.2020 г., извлечение от ел. поща на * АД,
писмо с изх. № 20/20.12.2020 г. до Директора на Испекция по труда – * платежен фиш,
касов бон и становище от * АД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 04.11.2020 г. св. Р.П. и св. Л.Б. – инспектори при ДИТ-* извършили проверка
в обект – хотел *, стопанисван от дружеството-жалбоподател, находящ се в гр.* кк „*.
В хода на проверката въз основа на представените документи, а именно: трудов
договор между *АД и *, на длъжност „пазач“, правилника за вътрешния трудов ред,
утвърдения график за полагане на труд в обекта за месец септември 2020 г., отметната
форма за мес.септември 2020 г. и ведомостта за заплати за мес.септември, е установено,
че * е полагал труд на 06.09.2020 г. /ден на официален празник/, като въззивникът в
качеството на работодател не е начислил на същия не по-малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение за работа за положен труд на официален празник.
Констатирано е, че нарушението е извършено на 03.11.2020 г.
Съставен е протокол № ПР 2032363/16.11.2020 г. , в който е отразена
констатацията за извършеното нарушение.
При така установените факти, св. П. съставила АУАН за нарушение на чл. 128
т.1 от КТ, във вр. с чл. 264 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и
2
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление НП № 03-013217/02.12.2020 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. * видно от
приложеното към преписката копие на Заповед № 3-071/12.01.2010 г. на
Изпълнителнияя директор на ИА“ГИТ“.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че от събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 06.09.2020 г., ден на официален празник, лицето * *, е полагал труд при
упражняване на трудовите си функции на длъжност „пазач“ в изпълнение на
трудовото си правоотношение с дружеството-жалбоподател. Посочената фактическа
обстановка не се оспорва и от въззивника.
При така установените обстоятелства, за *АД е възникнало задължение да
начисли дължимото според закона трудово възнаграждение на * за положен труд на
официален празник, който според нормата на чл. 264 от КТ е не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение, което към датата на проверката не е сторено,
видно от събрания по делото доказателствен материал, който е непротиворечив на тази
3
връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 т.1 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Видно от чл.
8 от Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, работните заплати се
начисляват чрез ведомости за работни заплати в текущия месец, който касаят, а
плащането им се извършва след разчитане на фирмата с вноските по тях. Видно от
приложеното по преписката копие на трудов договор с * *, в пункт 4 от същия е
предвидено, че възнагражденията се изплащат до края на месеца, следващ месеца на
начисляването им.
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за неизпълнение на
задължението за начисляване на допълнителното трудово възнаграждение, дължимо на
основание чл. 264 от КТ, което обаче е условие за настъпване падежа и изискуемостта
на същото.
С оглед предписанията на Правилника за вътрешния трудов ред, съдът намира,
че срокът за изпълнение на задължението на въззивника за начисляване във
ведомостта на процесното възнаграждение е изтекъл в края на текущия месец, за
който същото се отнася, а именно – на 30.09.2020 г., с оглед на което бездействието на
работодателя в този смисъл е било противоправно още на 01.10.2020 г. В случая обаче
се касае за продължено нарушение, реализирано с бездействие, с осъществяването на
което във всеки момент се засягат конкретните обществени отношения обект на
същото, което представлява едно деяние. Поради изложеното и доколкото неговото
осъществяване не е преустановено и към момента на проверката, вкл. на 03.11.2020 г.,
посочената дата не се явява некоректна такава, макар и да не фиксира началото на
периода на противоправното бездействие, с което нарушението е осъществено.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на *АД за извършено нарушение на чл. 128 т.1 вр. с чл. 264
от КТ.
Деянието не представлява малозначително такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
предвид липсата на обстоятелства сочещи отсъствие или незначителност на
обществената опасност на същото. Съдът споделя доводите на АНО, изложени в
придружителното писмо, приложено към преписката, че с начисляване на трудовото
възнаграждение работодателят оповестява трудовото възнаграждение, което признава,
че дължи на конкретния работник или служител, съотв. в случая същото се явява
условие за настъпване на изискуемостта на възнаграждението, предвид клаузата
инкорпорирана в сключения с работника трудов договор, съобразно която трудовото
възнаграждение се дължи до края на месеца, в който същото е начислено, поради което
4
обществената опасност на деянието е безспорно налична.
С оглед представените обаче по делото доказателства, а именно заверени за
вярност с оригинала копия на протокол с изх. № 03000203405467/06.10.2020 г.;
протокол с изх. № 03000203498614/21.12.2020 г.; извлечение от ел. поща на * АД,
писмо с изх. № 20/20.12.2020 г. до Директора на Испекция по труда – *; платежен фиш;
касов бон; становище от * АД, съдът намира, че в случая е приложима
привилегированата разпоредба на чл. 415в ал.1 от КТ . Съгласно цитираната норма за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираните
доказателства се установява, че работодателят е отстранил нарушението в първия
възможен момент след установяването му, а именно с начисляване на същото във
ведомостта за заплати за мес.ноември 2020 г. и е предприел действия за уведомяване на
работника за възможността да бъде изплатено същото, като е изпратено и уведомление
на НАП за настъпилата корекция по отношение на осигурителния доход за съответния
месец. С посочените действия, са изпълнени условията на привилегированата норма на
чл. 415в от КТ, поради което и доколкото съдът намира, че с допуснатото нарушение и
последвалото му отстраняване не са настъпили вреди за конкретния работник или
служител, следва да се измени обжалваното НП с прилагане на същата.
Като взе предвид, че липсват данни за отегчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства, предвид фактът, че нарушението има инцидентен характер и с оглед
липсата на доказателства за имущественото положение на въззивника, съдът намира,
че административното наказание „Имуществена санкция“ следва да бъде определено в
минималния размер, визиран в разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, а именно в размер
на 100 /сто/ лева.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
5
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел
участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание,
съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата
от 100 /сто/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на сумата от 5 /пет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013217/02.12.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. * с което на *АД на основание чл. 414, ал.1 от КТ, на
юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.128, т.1, във вр. с
6
чл. 264 от КТ по отношение на основанието и размера за налагане на административна
санкция на юридическото лице, като на основание чл. 415в ал.1 от КТ налага на *АД
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100 /сто лева/.
ОСЪЖДА *АД да заплати на ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата
от 5 /пет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-*.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7