№ 8722
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110164805 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. М. М. срещу „В.“ ЕООД, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 05.07.2022 г. е сключила договор за паричен заем №
********** с „В.“ ЕООД (с предишна фирма 4.), като страните са се договорили отпуснатият
заем да бъде в размер на 150 лв., при погасяване в срок до 04.08.2022 г. В договора е
уговорено, че ГПР е в размер на 49,60 %, лихвен процент по кредита в размер на 40,96 %,
сума на лихвата за срока на договора - 5,05 лв. Сочи, че съгласно договора
кредитополучателят дължи и сумата от 34,06 лв. - такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Твърди, че на 05.07.2022 г. между страните е сключен анекс към
договора за кредит, по силата на който е отпусната допълнителна сума в размер на 500 лв., а
таксата за бързо разглеждане е променена на 142,76 лв., на 07.07.2022 г. е сключен втори
анекс към договора, по силата на който е отпусната допълнителна сума в размер на 650 лв.,
а таксата за бързо разглеждане е променена на 272,61 лв. Ищцата твърди, че е погасила
сумата по договора, включително и таксата за бързо разглеждане: 272,61 лв. Твърди, че
сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - в
договора е посочен грешно размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
1
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че таксите за допълнителни услуги следва да бъдат
включени в ГПР. Счита, че грешното посочване на размера на ГГР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че клаузата, с
която е уговорено, че следва да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане на кредита
е нищожна, тъй като заобикаля императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а
ЗПК, както и е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК. Посочва, че е налице
изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, какъвто е настоящият случай. Счита, че клаузата, предвиждаща
такса за бързо разглеждане противоречи и на добрите нрави, доколкото въвежда
потребителя в заблуждение. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което
да обяви клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане за нищожна,
както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 272,61 лв. (след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 17.04.2024 г.),
като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (27.11.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, както и на последващите анекси към него, както и че на 07.07.2022
г. ищцата е погасила задължението си по тях, като е заплатила сума в общ размер на 1575,43
лв., с която е погасена и сумата от 272,61 лв. - такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Счита, че с посочената клауза не са нарушени императивните норми на
ЗПК и ЗЗП, а уговореният ГПР съответства на правилото на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в него не
следва да се включва таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй
като се касае за допълнителна, незадължителна услуга, за което излага подробни
съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, приет без възражения
от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен процесният договор за кредит № **********/05.07.2022 г.,
изменен с последващи анекси от 05.07.2022 г. и от 07.07.2022 г. със соченото в исковата
молба съдържание, както и че ищцата е погасила изцяло дължимите по тях суми в общ
размер на 1575,43 лв., от които 1300 лв. - главница, 2,82 лв. - договорна лихва и 272,61 лв. -
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, на 07.07.2022 г.
От представения и приет договор за кредит № **********/05.07.2022 г. се установява
още, че между „В.“ ЕООД като кредитор и Й. М. М. като кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит, като на ищцата е отпуснат кредит в размер на 150 лв., със
срок на кредита 30 дни - до 04.08.2022 г., при стандартен лихвен процент - 40,97 %, лихвен
2
процент за срока на договора - 40,96 %, сума на лихвата за срока на договора - 5,05 лв., ГПР
- 49,60 %, с включена такса за бързо разглеждане - 34,06 лв. и общо дължима сума - 189,11
лв. На 05.07.2022 г. между страните е сключен анекс към договора, с който е отпусната
допълнителна сума в размер на 500 лв., при ГЛП - 41 %, договорна лихва 21,90 лв., ГПР -
49,70 %, като таксата за бързо разглеждане е променена на 142,76 лв., или общо дължима
сума по кредита - 814,66 лв., подлежаща на връщане до 04.08.2022 г., а на 07.07.2022 г.
между страните е сключен втори анекс, с който е отпусната допълнителна сума от 650 лв.
(общ размер на кредита 1300 лв.), при ГЛП - 40,99 %, договорна лихва 42,34 лв., ГПР - 49,70
%, като таксата за бързо разглеждане е променена на 272,61 лв., или общо дължима сума по
кредита - 1614,95 лв., подлежаща на връщане до 04.08.2022 г. В договора е вписано, че
изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Представени са също Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит) и Общи условия на договора за
кредит (ОУ). Съгласно същите (чл. 4.1. от ОУ) таксата за бързо разглеждане представлява
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на
15 (петнадесет) минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи
извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска
забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира
приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото
на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
(например при изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Съгласно чл. 4.4. от ОУ за заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е
посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на
кредитора, налична на началната страница. Чл. 4.5. от ОУ предвижда, че допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на
сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи
кредит.
Представени са и доказателства за осчетоводяване от страна на ответника на
извършеното плащане от страна на ищцата в общ размер на 1575,43 лв. по договора за
паричен заем и анексите към него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
3
чл. 10а ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, евентуално чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за услуга бързо разглеждане е нищожна на заявените с
исковата молба основания, а именно поради заобикаляне на ЗПК - чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4
ЗПК, че е неравноправна клауза, както и/или че е нищожна поради накърняване на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи
заплащането на сума в размер на 272,61 лв., с която е погасено вземане на ответника за
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, а ответникът - че сумата от
272,61 лв. е получена на годно правно основание.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна клауза от
същата, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката
(или клауза от нея) е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е
безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца
порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона
или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните
сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о.). Ето защо следва да се разгледа първо твърдението на ищцата за нищожност
на оспорената клауза поради заобикаляне на закона - ЗПК.
Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че представеният по
делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по
4
смисъла на чл. 9 ЗПК, при който са спазени и изискванията за сключване от разстояние - чл.
6 ЗПФУР. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради заобикаляне на закона - ЗПК.
На първо място, въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства, може да се направи извод, че уговорената такса за бързо
разглеждане представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съобразявайки разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
съдът намира, че таксата за бързо разглеждане по процесния договор за потребителски
кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита. В случая сумата по договора за кредит е в размер на 1300 лв., като след собствени
изчисления съдът приема, че при включване и на таксата за бързо разглеждане общият
размер на ГПР надхвърля 50 %. Така уговорената такса не е включена в оскъпяването на
ползваната сума, а чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и по този
начин кредитодателят постига заобикаляне на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК за
начисляване на ГПР по кредита в размер, по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, т. е. цели да се прикрият действителните разходи по договора. С
така уговорената клауза кредитът се оскъпява, като се постига забранена от закона цел -
неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл.
21, ал. 1 ЗПК, оспорената клауза е нищожна и липсва основание за дължимост на вземането
за такса за бързо разглеждане (така и решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г.
5
по описа на СГС, решение № 264616/09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, при липса на данни за индивидуалното й уговаряне,
каквито не могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е
очевидно типизиран. Посочената такса за бързо разглеждане представлява предпоставка за
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца - кредитодател и
потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Посоченото задължение, произтичащо от клаузите на договора и ОУ, цели да
заобиколи и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК не
намира приложение, тъй като посочената такса за бързо разглеждане е свързана именно с
усвояването на кредита. От друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между
задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде
предоставен незабавно. Не може да се приеме за основателна тезата на ответното дружество,
че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви
допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането
за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от неговите служители не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга
оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, дължимо
като цена на кредита, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (в този смисъл изрично са
решение № 3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, решение №
2364/10.05.2023 г. по в. гр. д. № 6968/2022 г. по описа на СГС и др.).
По изложените съображения процесната клауза, предвиждаща такса за бързо
разглеждане на искането за кредит следва да се прогласи за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като същата заобикаля закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК) и е
неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП.
С оглед уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността
на клаузата поради накърняване на добрите нрави, поради което съдът не дължи
6
произнасяне по него.
Основателен е и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По делото е безспорно, че с
извършеното от ищцата - потребител плащане на сумата от общо 1575,43 лв. е погасена и
сумата от 272,61 лв. - такса за бързо разглеждане. Поради недействителността на
уговорената клауза за такса за бързо разглеждане се налага извод, че сумата от 272,61 лв. е
платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното
връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и законна
лихва, като се съобрази, че едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на
спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на
законна лихва върху увеличената част - решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020
г. по описа на ВКС, I т. о. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер
от 5 лв. следва да бъде присъдена от 27.11.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане, а върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 272,61 лв. - от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК - 12.04.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата.
В полза на последната на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от
100 лв. - държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в общ размер
на 960 лв. с ДДС (480 лв. - по установителните искове и 480 лв. - по осъдителния иск
съобразно договор за правна защита и съдействие - л. 73 от делото). Настоящият състав
приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник
в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове - в този смисъл определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по
описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 480 лв. с ДДС. При съобразяване цената
на предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, както и разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22, съдът приема, че в полза на Еднолично акционерно дружество „Д. М.“
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следва да бъде
застъпена позиция, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник
на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по
същите, като съдът следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С................, срещу „В.“ ЕООД (с предишно наименование „4.“ ЕООД), ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С............, иск с правно на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.
2, т. 19 ЗЗП, че клаузата от договор за кредит № **********/05.07.2022 г. и допълнителни
анекси към него от 05.07.2022 г. и от 07.07.2022 г., сключени между страните, предвиждаща
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 272,61 лв. е нищожна поради
заобикаляне на закона и като неравноправна.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД (с предишно наименование „4.“ ЕООД), ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С............, да заплати на Й. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С................, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 272,61 лв.,
представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане по договор за кредит №
**********/05.07.2022 г. и допълнителни анекси към него от 05.07.2022 г. и от 07.07.2022 г.,
сключени между страните, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лв., считано от
27.11.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
ведно със законната лихва върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 272,61 лв. (или за
сумата от 267,61 лв.) - от подаване на молбата по чл. 214 ГПК - 12.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на Й. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ********, с
адрес: гр. С..........“, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Й. М. М. безплатна правна
помощ в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8