№ 11243
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110144701 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Р. Х. Д. с
ЕГН: **********, за сумата от 2646.77 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва
за забава в размер на 339.71 лв. за периода 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., както и сумата за
дялово разпределение за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. в размер на 53.97 лв. - главница
и мораторна лихва за забава в размер на 10.83 лв. от 01.06.2019 г. до 03.06.2022 г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението -
16.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. №
32598/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез адв. Н., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че притежава вещно право на ползване спрямо процесния
имот, но оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия. Твърди, че е възникнало
облигационното отношение по силата на неформален договор за доставка на топлинна
1
енергия между ищеца и собственика на имота, като се позовава на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как
се разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и
вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност,
поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика
се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярът на
вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване
дава изключително право на титуляря му да владее и ползва имота, като лишава
собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т. нар. гола собственост.
Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта е оправдано
именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
2
битови нужди. Или може да се направи изводът, че поначало собственикът на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на топлинна
енергия, а не собственикът.
От приетия по делото като договор за доброволна делба от 13.06.2000 г. се
установява, че А. Х. Д. е придобила собствеността върху недвижим имот № 40, находящ се в
гр. С., като в ползва на ответницата било запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху процесното жилище. По делото е представено заявление -декларация вх. №
1095 от 14.08.2002 г., с което собственикът на процесния имот А. Х. Д. е изразила желание
партидата да бъде променена на нейно име съгласно общите условия на „ФИРМА“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С., но не се твърди, а и не
са представени доказателства да е настъпило правоприемство между ползвателката и
ответницата, както и за прекратяване на вещното право на ползване върху апартамента по
някой от предвидените в закона начини. Не се твърди, а и не са представени доказателства и
да е сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и собственичката А. Х.
Д. по смисъла разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със смъртта на
носителя му. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява правото
на ползване върху процесния имот, учредено с посочения по-горе договор за доброволна
делба в полза на ответницата, да е погасено с настъпването на смъртта й или с
прехвърлянето на правото на ползване на трето лице.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че обвързана по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота
топлинна енергия, е титуляра на учреденото вещно право на ползване върху имота, а не
собственичката А. Д., притежаваща единствено т.н. „гола собственост върху същия“.
Ищецът не доказа по делото същата да притежава качеството потребител/клиент на
доставената до процесния имот ТЕ, поради което и предявените срещу ползвателката и
притежател на вещно право спрямо процесния имот Р. Х. Д. искове се явяват основателни.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези
факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 10,83 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
3
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответника, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
Същевременно следва да се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
/общо 70 дни/, през който съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.02.2019 г. Ето защо по отношение на
вземането за дялово разпределение и главница, възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за период по-
кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
4
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
Ищецът е претендирал разноски в размер от 112,60 лева - д. такса в исковото и
заповедното производство и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, като на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 285,26 лева
съразмерно уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Ответникът е извършил следните
разноски: 100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство. В исковата
молба е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение както за заповедното, така и за исковото производство възлиза на по 400
лева. Доколкото заплатеното от ответника възнаграждение е в минимален размер, не се
налага неговото редуциране.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът „ФИРМА“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата Р. Х. Д.
направените в заповедното и в исковото производства разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 63,19 лева, съразмерно уважената част от исковете
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Х. Д. с ЕГН:
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата от 2646,77 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., както и сумата от 53,97 лева - главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху двете главници от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в
размер на 339,71 лева за периода от 15.09.2020 г. - 30.05.2022 г. и иска за мораторна лихва
за сумата от 10,83 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
5
периода от 01.06.2019 г. - 03.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 32598/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА Р. Х. Д. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в исковото производство в размер на общо
285,26 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на Р. Х. Д. с ЕГН: ********** разноски в размер на общо 63,19 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „ФИРМА” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6