Р
Е Ш Е
Н И Е № 152
гр.Кюстендил, 31.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова, с участието
на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова адм.д.№223/2022г. по описа на КАС, за да се произнесе
взе предвид:
В.Д.Т. ***, съдебен адрес *** е предявил
обективно съединени искове по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени
вреди в периода 17.09.2019г. до 05.11.2021г., следствие нарушаване
на чл.3 от ЗИНЗС в размер на 3 000 лв. срещу ГД „ИН“ – София, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане,
както следва: иск за заплащане на сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи
се в поставяне на осъдения да търпи наказанието в лоши битови условия в
затвора; иск за заплащане на сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи
се в ненавременно и адекватно съдействие и медицинска помощ и неосигуряване на
възможност за продължително специализирано лечение. Претендират се разноски.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се претендират
разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за недоказаност
на исковете по основание и размер и отхвърляне на същите.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът В.Д.Т.
е изтърпявал в затвора гр.Бобов дол наказание „лишаване от свобода“ в периода
от 17.09.2019г. до 05.11.2021г. /вж. справка за правното положение на
осъдения/.
Във връзка със спорните фактически
обстоятелства по делото са приети писмени доказателства. От характеристична
справка /л.31/ и справка относно настаняването на лишения от свобода /л.32/ се
установява, че Т. е бил настанен в ЗООТ „Самораново“ през 2019г. първоначално
на 1 етаж в спално помещение №4, а в последствие през 2020г. - на 2 етаж в
спално помещение №2. Поради промяна в правното му положение е преместен в
затвора гр.Бобов дол през м.юни 2020г. до 05.11.2021г., когато е освободен. В
затвора е бил настанен в трета група в спално помещение №2, а от 08.02.2021г. –
в спално помещение №10.
По време на престоя в затвора е
работил като чистач на трета група, съгласно заповед №93/02.12.2020г. Не е
наказван, награждаван е със заповед №158/12.03.2021г.
Съгласно медицинска справка /л.33/
ищецът е постъпил в затвора без медицинска документация, касаеща здравословното
му състояние. Същият е посещавал МЦ по
повод обриви по тялото; оплаквания от главоболие, втрисане - ОВИ; стягане в
сърдечната област; болки в бъбреците; зъбобол; общо неразположение; по повод
конвоиране за дело; а на 20.01.2021г. е прегледан от психиатър по повод
безсъние и тревожност – дадена му е терапия с хларпротиксен. До края на престоя
му в затвора не е имал други посещения при
психиатър.
Видно от протокол за извършени
услуги и протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 2020г. и
2021г. се установява, че в затвора гр.Бобов дол е извършвана ежемесечно
цялостна дезинсекция /общи площи, спални помещения, килии, дюшеци, подове,
стени, врати, коридори, столова, склад/ против хлебарки и дървеници
Събрани са гласни доказателствени
средства. Св.И. сочи, че е бил заедно с ищеца в една група и в едно спално
помещение през 2021г. През този период не е имал здравословни оплаквания – от
тревожност или че не може да спи. По отношение хигиената в спалното помещение
свидетелства, че лишените от свобода сами си поддържат хигиената, като се дават
препарати от затвора. Посочва, че пода е с плочки, стените са добри, няма влага
и мухъл. Отварят редовно прозорците да се проветрява. Дървеници не е виждал в
помещението. Сочи, че сградата е санирана и са настанени там след основен
ремонт. Св.Д. също е бил заедно с Т. в една килия около осем месеца и повече.
Преди ремонта свидетелства за мухъл и влага, но сега вече няма мухъл. Почиства
с препарати, дадени от затвора, но някой път е купувал и с лични пари. Виждал е
няколко пъти ищецът да е неспокоен, но не му е споделял за причината. Св.Т.
/сестра на ищеца/ сочи, че е разговаряла няколко пъти с брат си по телефона,
като й е споделял, че условията в затвора са лоши – има влага и мухъл, от което
го болят ставите; след излизането му от затвора се е оплаквал че не може да
спи, че усеща неразположение, има нервни изблици и тревожност. Лично не го е
посещавала в затвора и няма преки наблюдения от състоянието му. Св.Х. /началник сектор ФЛКР/ сочи, че в битовия
корпус на затвора е извършен основен
ремонт за периода 2018г. – 2019г., като лишените от свобода са били настанени в
него м. 09-10.2019г. Ремонтът се е състоял във външно саниране на сградата,
вътрешно отремонтиране на спалните помещения, подменен водопровод и ел.инсталация.
Спалните помещения са били боядисани, подменени били плочките, санитарията,
вратите, подменено било изцяло спалното бельо и дюшеците. Контактувала е лично
с ищеца по повод работата му като чистач, не е имало отказ от работа. Не се е
оплаквал от лоши условия, нито пък от тревожност – винаги е бил много обран и
спокоен. По отношение дезинсекцията свидетелката посочва, че редовно, по
график, се извършва дезинсекция – има сключени договори с фирми, като се
извършват редовни пръскания.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно
легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да ги
разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледани по същество са
неоснователни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/,
както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, исковете с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Съгласно практиката на Съда по правата на човека,
чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че
изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява
форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия
режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за
бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на
тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3
от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“.
По
отношение на първия иск за обезвреда поради лоши битови условия съдът приема за
безспорно установено, че за исковия период 17.09.2019г.
до 05.11.2021г.
ищецът е бил настанен в спално помещение, находящо се в битовия корпус на
затвора гр.Бобов дол след основен ремонт на сградата /в този аспект съдът
кредитира показанията на св.И. и св.Х., както и в частност на св.Д./. Преобладаващата част от събраните доказателства
установяват, че спалното помещение, в което е бил настанен ищецът не е било
мръсно, с мухъл по стените и влага, а напротив – почиствало се е редовно от
лишените от свобода по график, проветрявало се е. След извършения ремонт
спалните помещения са били боядисани, били са подменени дюшеците и спалното
бельо, сградата е била санирана изцяло. Почистващите
препарати за поддържане на хигиената са осигурявани регулярно от затворническата
администрация. Извършвана е и редовна дезинсекция за вредители – хлебарки и
дървеници /в т.см. протоколи за извършена ДДД обработка и показанията на св.И./.
Анализът на доказателствата обуславя извода на съда, че начинът на изпълнение на наказанието
и по специално условията на живот, досежно хигиенно-битовите такива, не излагат
лицето на физически и психически дискомфорт, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Т.е. явява се недоказана
първата предпоставка – незаконосъобразно действие/бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието.
Отделно
от гореизложеното съдът намира за недоказана и втората предпоставка на иска по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – настъпили вреди в неимуществената сфера на ищеца. Чрез
събраните гласни доказателствени средства такива не се установиха в аспекта,
твърдян от Т.. По никакъв начин не се доказа преживян физически и психически
дискомфорт в аспекта на тревожност и депресия по време на престоя му в затвора.
И св.И., и св.Д. не сочат за такива преживявания, настъпили в резултат на
лошите битови условия в спалното помещение на ищеца. Показанията на св.Т.
установяват психически преживявания на ищеца след излизането му от затвора,
като по никакъв начин същите не биха могли да се съотнесат за такива по време
на изтърпяване на наказанието. Оборена е презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
По
отношение на иска за обезщетяване за вреди, настъпили в резултат на ненавременно и
адекватно съдействие и медицинска помощ и неосигуряване на възможност за
продължително специализирано лечение съдът намира същия за недоказан с оглед
събрания доказателствен материал. От писмените доказателства по делото се
установи /вж. медицинска справка/, че за исковия период само един път – на
20.01.2021г., ищецът е потърсил медицинска помощ по повод безсъние и
тревожност, като е бил прегледан от психиатър и му е било назначено лечение.
Останалите му посещения в МЦ на затвора са били по повод други оплаквания, като
във всички случаи е получил медицинска помощ и лечение. Съгласно разпоредбата
на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което
съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.
Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински
центрове и специализирани болници за активно лечение към тези места, но лишените
от свобода могат да се изпращат в лечебни заведения и извън местата за лишаване
от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на
инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или
специализирани изследвания. Анализът на установената фактическа обстановка,
събраните доказателства и законовата уредба обуславя извод за оказана в
необходимия обем, време и квалификация медицинска помощ на В.Т. при настъпили
оплаквания от различен здравословен характер. Осъществени са съответните
прегледи на лишения от свобода както от медицинските служители към затвора,
така и от специалист. В този смисъл съдът счита, че не са налице незаконосъобразни
действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ в аспекта на неосигуряване на адекватно и навременно
медицинско обслужване на ищеца, както и че същия не е лишен от възможността да
се лекува, а оттук че не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и Т. не е
подлаган на унизително и нечовешко отношение.
Настъпили
вреди в неимуществената сфера на ищеца по втория иска въобще не бяха доказани
/не се събраха в нито един аспект от соченото в ИМ/.
Изложеното
като цяло от съда обуславя крайния извод за неоснователност на исковете, респ.
за отхвърлянето им.
С
оглед изхода от правния спор съдът не присъжда разноски на ищеца.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Д.Т. *** искове с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата от 3 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в периода 17.09.2019г.
до 05.11.2021г.,
следствие нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното плащане, както следва: иск за
заплащане на сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в поставяне на
осъдения да търпи наказанието в лоши битови условия в затвора; иск за заплащане
на сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат
на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в ненавременно и адекватно
съдействие и медицинска помощ и неосигуряване на възможност за продължително
специализирано лечение.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Кюстендилски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: