Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 1407 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1064,00 лв. и чл.86 ЗЗД с цена
на иска 248,17 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Я.Й.П., ЕГН**********,*** против С.Д.П., ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, в която твърди, че по силата на договор за
управление № 18/28.06.2011г., сключен със „*** /***/, ищеца изпълнявал
длъжността „***" в периода 28.06.2011г. до 22.09.2013г., когато договорът
му бил прекратен със Заповед №172/20.09.13г. на ***-***, считано от
23.09.2013г. Твърди, че при сключване на договора, изпълнил вмененото му в чл.
16 задължение за внасяне, под формата на гаранция за изпълнение, на сумата от
1064,00 /хиляда шестдесет и четири/ лв, която ответникът задържал на основание
чл. 17, ал. 4, т. 2 от същия, с издаване на процесната Заповед №
РД13-2/08.01.2016г. Счита изложените в заповедта на ***-*** мотиви за отказ да
му бъде върната внесената гаранция за неоснователни и незаконосъобразни.
Твърди, че издадената заповед №РД13-2/08.01.16г. на *** гр.*** е обжалвана в
законоустановените срокове пред АС-Плевен и ВАС - София , които с Определение
№119/03.02.16г, и Определение №5141/28.04.16г. оставят без разглеждане жалбата
му с мотив, че обжалваната заповед не е индивидуален административен акт и не
подлежи на обжалване по административен ред а по общ исков ред. Счита, че
издадената заповед на *** е акт на действие по договор за управление който
подлежи на съдебен контрол, още повече когато тя е незаконосъобразен акт и е в
ущърб на една от страните по договора. Твърди, че цитираната заповед №РД13-2/08.01.16г.
на *** гр.***, е за проверка на период и прекратяване на Договор за Управление
№18/28.06.11г. прекратен със заповед №172/20.09.13г. считано от 23.09.13г. или
одита е извършен, а обжалваната заповед е издадена 27 месеца (2 години и три
месеца) след установеният срок в чл.17 ал.2 от прекратеният му
ДУ-№18/28.06.11г. Твърди, че посоченият срок за извършеният одит и издаването
на заповед е в нарушение, както на цитираният ДУ№18/2011г., така и всички
посочени срокове в АПК, ГПК и законодателството в Р.България което грубо е
нарушило правото му на защита. Твърди, че със Заповед № РД 13-2/08.01.2016г. на
***-***, внесената от него гаранция в размер на 1064,00 лв., представляваща
обезпечение за качествено изпълнение на договор за управление, е разпоредено да
остане в полза на ***-***. В заповедта е посочено, че в качеството си на ***на ***,
е управлявал стопанството през периода от 28.06.2011г. до 22.09.2013г. и в
резултат на неговите действия и/или бездействия са причинени вреди на ДГС-Плевен
в размер на 3065,34 лв., представляващи основание за задържане на внесената от
него гаранция. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта е записано, че
е извършен финансов одит за периода 01.01.13г. до 31.12.14г., като в текстовата
част е написано, че ищеца е бил ***до 22.09.2013г. (видно и от Заповед
№172/20.09.13г. на ***), като не е записано кога и през какъв период от време е
извършван въпросният одит. Твърди, че съшото е направено с цел да се прикрие
грубо нарушение от страна на *** и да ограничи правото му на защита, като е
нарушен чл.17 ал.2 от ДУ №18/28.06.11г. в който е записано, че „одитьт се
възлага от *** в срок от 14 дни след прекратяване договора за управление".
Твърди, че одит след прекратяване на ДУ №18/11г. не е възлаган и съгласно
нормативната уредба ДГС-Плевен е направило отчет за изпълнение на ***-Плевен
към 31.12.13г. от който е видно, че на стопанството от заложена финансова
загуба от 164809 лв., като е реализирало финансова загуба от 91407лв. или
загубата за стопанството е намалена с 73402лв., като финасовият отчет за 2013г.
е приет от *** без забележки. Твърди, че в мотивите е упоменато, че „в резултат
на неговите действия и/или бездействия'% което само по себе си ограничава
правото му на защита, като не може да се конкретизира и не е упоменато с какви
конкретни действия или с какви конкретни бездействия са причинени вредите и на
кого. Твърди, че *** не е конкретизирал и оценил с кое изпълнително деяние
-„действие" или „бездействие" се е извършило „нарушението".
Твърди, че в точка I. от заповедта е упоменато, че неоснователно е увеличил
разходите за средства за работна заплата в размер на 2900лв., без да е посочено
през кой период от време е станало това, като се цитират два договора за
управление с № 18/28.06.2011г. и № 134/01.12.2014г. което грубо нарушава
правото на защита на ищеца, като се задържа гаранция по договор №18, а за
договор №134 не се споменава нищо. Твърди, че при издаване на просцесната
заповед не е обследван и обсъден въпроса, че сумата от 2900лв. е предоставена,
като награди на служители на ДГС-Плевен, заради това, че с техните действия са
икономисани, заложени като разход във ФП, над 15000лв. или при обикновен прочит
на одитния доклад е видно, че няма ощетяване и нанасяне на вреди на ДГС-Плевен,
а има реализирана печалба от над 12000лв. само по този компонент от работата на
стопанството. Твърди, че при издаването на заповедта, ***, не се е съобразил и
с даденото на ищеца право в чл. 13 ал.7 от БКТД за 2013г. (подписан и от ***),
където са му делегирани права като ***на ДГС-Плевен да предоставя парични
средства под формите на награди на служителите на ДГС-Плевен за свършена
работа. Твърди, че в точка II. е
посочено, че е увеличил неоснователно разходите на стопанството вече с
конкретизирана - 2013 година в размер на 165,34лв., въпреки, че е отбелязано,
че тази сума е по Решение №37/02.01.13г. на Пл.РС по гр.дело 5916 от 2010г. и
това дело е било вече обект на обсъждане и проверка от Финансов Одит за
предходни проверявани години. Твърди, че *** не се е съобразил, че плащането е
за обезщетение на неизползван платен годишен отпуск служител и то по никакъв
начин не може да се тълкува като вреда, като е дължимо по КТ. В този случай,
правата и интересите на ответника не са накърнени, а защитени частично с оглед
изхода на делото. Твърди, че в точка III. е записано, че „инж.Я.П. е наредил
изплащането на възнаграждения само на част от членовете на комисии(само
служители на ДГС-Плевен) и т.н , като с горепосочените действия/бездействия е
допуснал нарушение на чл.10 ал.4 от Етичният Кодекс, което е грубо нарушение на
правото му на защита и набеждаване , защото с нищо и чрез никой не е доказано,
че е нареждал такова нещо. Отново в същата точка не е вписано през кой период и
по кой Договор за Управление е констатирано евентуално такова нарушение и по
какъв начин е разпоредил ..констатираното нарушение". Счита, че от
въпросната заповед не е ясно при описаното действие или бездействие с какво е
нарушил финасовата политика и с какво е нанесъл вреди на ДГС или ***3 за да е
критерии за задържане на гаранция, като в ДУ-№18 в чл.17 ясно е записано кога
се задържа гаранция. Счита, че отново *** грубо е нарушил правото му на защита
тъй като няма яснота действал ли е или е бездействал за нарушението и кога?
Отново не е посочен конкретен размер на причинена вреда, с която имуществото на
ответника е намаляло. Твърди, че *** при издаване на процесната заповед, не се
е съобразил и с факта, че възнагражденията, начислени на служителите на *** за
участие в комисии, са изпратени на 11.12.15г. с банкови преводи по сметка на ***.
При издаването на Заповед № РД13-2/08.01.2016г., *** е нарушил личните права на
ищеца, като е издал цитираната заповед без да иска обяснение от него и без да
провери всички факти и обстоятелства и да събере всички доказателства. Счита,
че за да бъде реализирана тази специална имуществена отговорност, трябва да са
осъществени, както вредоносните действия на управителя спрямо ответника, така й
да е издадена мотивирана заповед за възстановяване на сумата или за нейното
задържане. Правото на ответника да търси имуществените последици от
неизпълнение на управленското задължение
при т.нар. управленски
деликт, се осъществява при
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие, както на активно
поведение, така и въздържане от действия при съществуващо задължение да извърши
такива, от които е настъпила вреда /претърпяна щета или пропусната полза/ на
дружеството; да е налице причинна връзка между вредата и поведението на
управителя и негова вина, а също и да е издадена мотивирана заповед. В тази връзка
и предвид подробно изложените по-горе съображения счита, че в конкретния
случай, не са налице елементите от фактическия състав за реализиране на
отговорността му и ответната страна неоснователно е задържала уговорената в чл.
16 от ДУ № 18/28.06.2011г. и внесена от него гаранция за качествено изпълнение
на договора в размер на 1064,00 лв. Твърди, че от управленската му дейност няма
настъпили вреди в патримониума на ответника ***-***. Моли ответника ***- *** да
бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1064.00 лв, представляваща задържана
гаранция по договор за управление № 18/28.06.2011г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 24.02.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва върху задържаната сума в размер на 248,17лв.(за период
от 23.09.13г. до 08.01.16г.), както и направените съдебно-деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че внесената от ищеца инж. Я.П. гаранция в
размер на 1064.00 лв. е задържана въз основа на Заповед № РД13-2/08.01.2016г.
на ***, издадена след извършен одит на ТП *** за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2014г. Твърди, че съгласно цитираната заповед инж. Я.П., действайки в
качеството си на ***на ***, със своите действия и/или бездействия, е причинил
вреди на териториалното поделение в размер на 3065.34 лв. Твърди, че
действията/бездействията на ищеца, довели до вреди в посочения размер, са
подробно описани в точки 1 и 3 от цитираната по-горе заповед. Твърди, че 1.
Инж. Я.П. е увеличил неоснователно разходите за средства за работна заплата със
сума в размер на 2900.00 лв., изплащайки на служители на *** награди за
изпълнение на възложени задачи, без да е налице заповед на ***, в която да е
определен размера и вида на наградите, и в нарушение на действащото
законодателство, с което е нанесъл вреда на ТП ***. Твърди, че със свои
Заповеди №№ 41/18.03.2013г., 68/27.05.2013г. и 102/27.08.2013г., инж. П. в
качеството си на ***на ***, е наредил изплащането на парични награди на изрично
посочени свои служители, като определените средства са за сметка на ***.
Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за
организацията на работната заплата в *** и неговите териториални поделения, за
изпълнение на възложени задачи от дейността на ***, ДГС/ДЛС се определят
персонални парични и предметни награди, като размера и видът на наградите се определя
със заповед на *** в рамките на наличните средства. Вътрешните правила за
организацията на работната заплата в *** и неговите териториални поделения са
утвърдени със Заповед №240/21.12.2012г. на *** и действат и към настоящия
момент. Твърди, че определяйки еднолично наградите на своите служители и не
съобразявайки се с цитираните вътрешни правила, инж. Я.П. е допуснал
неоснователно и незаконосъобразно увеличение на разходите на стопанството за
2013г. Твърди, че ***на *** *** не е запознат с определените от ***на ***
награди, наредени с горецитираните заповеди, нито пък е издавал своя заповед за
определяне на техния вид и размер, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 от
Вътрешните правила за организацията на работната заплата в *** и неговите
териториални поделения. Твърди, че независимо от финансовия резултат на ***,
постигнатите икономии и реализираната печалба, редът за поощряване на
служителите на стопанството е точно разписан. Цитираната в исковата молба
разпоредба на чл. 13, ал. 7 от БКТД 2013-2014, не само не противоречи на ВПРЗ,
а изрично препраща към него - „За изпълнение на важни задачи от дейността на
ДП, ДГС и ДЛС могат да се определят в рамките на средствата за работна заплата
парични награди или стойността на предметните награди на основание КТД и
ВПРЗ". Твърди, че с горепосочените си действия/бездействия е допуснал
нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 2, т. б и т. 10 от Закона за горите; Чл. 23,
ал. 1, т. 2, т. 10 и ал. 3, чл. 29, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 30, ал. 1 и ал. 3
и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на *** ДП, утвърден
от министъра на земеделието и храните; Чл, 11, ал. 1 от Етичния кодекс на
служителите, работещи в *** и ТП; Чл. 12, ал. 1, т. 1 от ДУ № 18/28.06.2011г. и
ДУ № 134/01.12.2014г.; Чл. 1, ал. 5 от Наредба № 22/2012г. и чл. 10 и чл. 11 от
Вътрешните правила за организация на работната заплата в *** и неговите ТП.
Твърди, че 2. С Решение №37/02.01.2013г. на Плевенски районен съд по гр. д.
№5916/201 Ог. *** е осъдено да заплати на освободен служител сума в размер на
165.34 лв., представляващи обезщетения по чл. 224 от КТ и лихви. Твърди, че с
изплатената сума са увеличени неоснователно разходите на ТП *** за 2013г. и е
причинена вреда на териториалното поделение. Твърди, че не е вярно, че ***на ***
е издал Заповед № РД 13-2/08.01.2016г. без да иска обяснение от ищеца и без да
провери всички факти и обстоятелства. Това твърдение е неоснователно, тъй като
цитираната заповед е издадена въз основа на извършен одит и изготвен одитен
доклад, неразделна част от който е писмено становище на инж. Я.П. с изх. №
4509/17.12.2015г., изразено по повод запознаване с констатациите на изготвения
одитен доклад. Твърди, че преди издаване на цитираната заповед, ***на *** се е
съобразил с констатациите в одитния доклад, както и с упоменатото по-горе
становище на инж. П.. Поради изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира направените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за управление № 18/28.06.2011г.,
че между страните по делото е сключен Договор за управление № 18/28.06.2011г,
съгласно който предприятието е възложило, а Я.П. е приел да изпълнява длъжността ***на
териториално поделение/ТП/*** и да ръководи и представлява "***Плевен"
за срок от пет години, считано от датата на подписването му. На основание чл. 16 от Договора ищецът е
внесъл в полза на "***" сумата от 1 064 лева, представляваща гаранция
за качествено изпълнение на договора, който въпрос не е спорен между страните и
се установява от Допълнително споразумение № КУ380/22.12.2011г., Писмо № ***-673/17.12.2011г.
и Преводно нареждане № П3163616/28.12.2011г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за
управление ***на ТП се освобождава от отговорност с акт н.Д.н.С.д.п. след
извършен одит, който съгласно ал.2 на посочената последна договорна разпоредба
се възлага от ***на ***в срок от 14 дни след прекратяването на договора за
управление.
Съгласно ал. 3 на чл. 17 от Договора
за управление в срок от един месец от изготвяне на одитния доклад ***на ***издава
заповед за възстановяване на сумата по чл. 16 или за нейното задържане.
Видно от Заповед № 172/20.09.2013
година, издадена от ***на С.д.п.В. на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от Закона
за горите и чл. 22 от Договор за управление №18/29.06.2011 година, едностранно,
с 3-месечно предизвестие, считано от 23.09.2013 година е прекратен договорът за
управление. Разпоредено е изплащането обезщетение за неспазено предизвестие.
С получена лично от ищеца на 15.01.2016г. Заповед № РД 13-2/ 08.01.2016 година
е наредено от ***на С.д.п.В. внесената гаранция, в размер ва 1 064.00 лв. от Я.Й.П. — ***на „***— Плевен'",
представлявали обезпечение за качествено изпълнение на договор за управление №
18/28.06.2011г. да остане в полза на „Северозападно държавно предприятие"
ДП. Изложени са следните мотиви: Я.Й.П.,
в качеството си на ***на ***— Плевен" е управлявал стопанството през
периода от 28.06.2011 до 22.09.2013г. и в резултат на неговите действия и/или
бездействия са причинени вреди на *** в размер на 3 065.34 лв., представляващи
основание за задържане на внесената от него гаранция. При осъществяваве на дейността си е допуснал:
I. Инж. Я.П. е увеличил неоснователно разходите за средства за работна заплата
със сума в размер на 2900.00 лв., изплащайки на служители на *** награди за
изпълнение на възложени задачи, без да е налипе заповед на ******, в която да с
определен размера и вида н наградите, и в нарушение на действащото
законодателство, с което е нанесъл вреда на ТП ***. С горепосочените си действия/бездействия
е допуснал нанарушения на чл. 172, 1, т. 2,т. б в т. 10 и чл. 174, ал, 2 от
Закона за горите; Чл. 23, ал. 1, т. 2, т. 10 в ал. 29, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
30, ал. 1 и ал. 3 и та. 34,ал. 3 от Правиата за организация на дейността на ***
ДП, утвърден от министъра на земеделието и храните; чл. от Етичния кодекс на
служителите, работещи в *** и ТП; Чл. 12, ал. 1. т. 1 о 18/28.06.201 1г. и ДУ №
134/01 Л2.2014г.; Чл. 1, ал. 5 от Наредба№ 22/2012г. чл. 11 от Вътрешните
правила за организация яа работната заплата в *** и неговите ТП. II. С Решение
№37/02.01.2013г. на Плевенски районен съд по гр. д. №5916/201 *** е осъдено да
заплати на освободен служител сума в размер на 165.34лв., представляващи обезщетения по чл. 224
от КТ и лихви. С изплатената сума увеличени неоснователно разходите на
ТП *** за 2013г. и е причинена вреда на териториалното поделение. III. Я.П. е
наредил изплащането на възнаграждения само на част от членовете на комисиите
/само на служители на ***/, назначени за провеждане на процедури, по реда на
НУРВИДГТ, което е в противоречие с основния конституционен принцип, съгласно
който работниците и служителите имат права на заплащане съответстващо на
извършената работа. С горепосочените си действия/бездействия е допуснал
нарушение на чл. 10, ал. 4 от Етичния кодекс на служителите, работещи в ***и
териториалните му поделения.
Видно от Заповед № 365/03.11.2015г. К. г.К.- *** ***е командирована да
извърши за период от 35 дни одитен ангажимент за даване на увереност относно:
Финсов одит на дейностите и управлението на имуществото запериода от
01.01.2013г. до 31.12.2014г. в ***/***. За резултатите от проверките по одитния
ангажимент да се изготви доклад, който да се представи на РВО в ***.
Установява се от неоспорения Отчет за
изпълнението на финансовия план на ТП *** към 31.12.2013г., че по финансов план
е предвидена загуба в размер 164809 лв., а по отчет реализираната загуба е в размер
на 91407 лв.
Видно от Заповед № 41/18.03.2013г. Я.П. е
наредил в качеството си на ***на ТП ДГС да се изплатят награди в общ размер от
450 лв. на посочените в заповедта служители.
Видно от Заповед № 68/27.05.2013г. Я.П. е
наредил в качеството си на ***на ТП ДГС да се изплатят награди в общ размер от
1450 лв. на посочените в заповедта служители.
Видно от Заповед № 102/27.08.2013г. Я.П. е
наредил в качеството си на ***на ТП ДГС да се изплатят награди в общ размер от
1000 лв. на посочените в заповедта служители.
Видно от РКО № 2903031/04.02.2013г. на е.л.п.е
изплатена сумата от 170,24 лв. за обезщетение по дело № 37.02.01.13 на Ц.Г..
Видно от Заповеди № 103, 104, 105 и 106
всичките от 13.08.2015г. Я.П. в качеството
си на ***на ТП *** е назначил комисии за провеждане на конкурси за продажба на
дървесина и е разпоредил изплащането на по 20 лв. на всеки член от назначените
комисии, които са служители на ТП ДГС-Плевен, а за ползваните външни услуги на
юриста- по споразумение. Видно от представените фишове за работна заплата и
платежни нареждания/л.85 од л.91 от делото/, на членовете на комисията са
изцплатени определените възнаграждение в размер на 80 лв. на В.В., 80 лв на ЙЙ.,
80лв. на Б.М.и 100 лв. на инж.А..
От преводни нареждания/л.21 до л.23 от делото
/ установява, че 11.12.2015г. на С.М.е изплатена сумата от 40 лв. за участие в
процедура № 39.28.01.2015г., и 40 лв. на инж.Ш..
Видно от РКО № 2903031/04.02.2013г. на е.л.п.е
изплатена сумата от 170,24 лв. за обезщетение по дело № 37.02.01.13 на Ц.Г..
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
с цена на иска 1064,00 лв.:
Съгласно чл.79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. В настоящото производство ищеца
твърди, че по сключен с ответника Договор за управление № 18/28.06.2011г.,
който е прекратен, ответника се е задължил да върне на ищеца внесената гаранция
за качествено изпълнение на договора. Предявен е иск за реално изпълнение на
договорно задължение. Предпоставките за уважаване на предявения иск са: сключен
договор за управление, на основание на който е внесена сумата от 1064 лв. като
гаранция за качествено изпълнение на договора за управление, както и уговорено възстановяване на гаранцията, след
прекратяване на договора за управление.
Не е спорно между страните и се установява от
Договор за управление № 18/28.06.2011г., че между страните по делото е сключен
Договор за управление № 18/28.06.2011г, съгласно който предприятието е
възложило, а Я.П. е приел да изпълнява
длъжността ***на териториално поделение/ТП/*** и да ръководи и представлява
"***Плевен" за срок от пет години, считано от датата на подписването
му. На основание чл. 16 от Договора ищецът
е внесъл в полза на "***" сумата от 1 064 лева, представляваща
гаранция за качествено изпълнение на договора, който въпрос не е спорен между
страните и се установява от Допълнително споразумение № КУ380/22.12.2011г.,
Писмо № ***-673/17.12.2011г. и Преводно нареждане № П3163616/28.12.2011г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за
управление ***на ТП се освобождава от отговорност с акт на ***на "***"
ДП след извършен одит, който съгласно ал.2 на посочената последна договорна
разпоредба се възлага от ***на ***в срок от 14 дни след прекратяването на
договора за управление. Съгласно ал. 3
на чл. 17 от Договора за управление в срок от един месец от изготвяне на
одитния доклад ***на ***издава заповед за възстановяване на сумата по чл. 16
или за нейното задържане.
Съдът намира за установено наличието на
валиден договор за управление между страните по делото, прекратяването на
същия, както и уговорка за възстановяване на внесената гаранция след
прекратяване на договора.
Ответника е противопоставил възражение за
некачествено изпълнение на договора за управление, което съгласно договора за
управление, съставлява предпоставка за задържане в полза на ***изцяло или
частично на внесената гаранция в размер на 1064 лв. за качествено изпълнение по
договора. С получена лично от ищеца на 15.01.2016г. Заповед № РД 13-2/
08.01.2016 година е наредено от ***на С.д.п.В. внесената гаранция, в размер ва
1 064.00 лв. / от Я.Й.П. — ***на „***— Плевен'", представлявали
обезпечение за качествено изпълнение на договор за управление №
18/28.06.2011г.. да остане в полза на „Северозападно държавно предприятие"
ДП. Изложени са следните мотиви: Я.Й.П.,
в качеството си на ***на ***— Плевен" е управлявал стопанството през
периода от 28.06.2011 до 22.09.2013г. и в резултат на неговите действия и/или
бездействия са причинени вреди на *** в размер на 3 065.34 лв., представляващи
основание за задържане на внесената от него гаранция. При осъществяваве на дейността си е допуснал:
I. Инж. Я.П. е увеличил неоснователно разходите за средства за работна заплата
със сума в размер на 2900.00 лв., изплащайки на служители на *** награди за
изпълнение на възложени задачи, без да е налипе заповед на ******, в която да с
определен размера и вида н наградите, и в нарушение на действащото
законодателство, с което е нанесъл вреда на ТП ***. С горепосочените си
действия/бездействия е допуснал нанарушения на чл. 172, 1, т. 2,т. б в т. 10 и
чл. 174, ал, 2 от Закона за горите; Чл. 23, ал. 1, т. 2, т. 10 в ал. 29, ал. 1,
т. 1 и ал. 2, чл. 30, ал. 1 и ал. 3 и та. 34,ал. 3 от Правиата за организация
на дейността на *** ДП, утвърден от министъра на земеделието и храните; чл. от
Етичния кодекс на служителите, работещи в *** и ТП; Чл. 12, ал. 1. т. 1 о
18/28.06.201 1г. и ДУ № 134/01.12.2014г.; Чл. 1, ал. 5 от Наредба№ 22/2012г.
чл. 11 от Вътрешните правила за организация яа работната заплата в *** и
неговите ТП. II. С Решение №37/02.01.2013г. на Плевенски районен съд по гр. д.
№5916/201 *** е осъдено да заплати на освободен служител сума в размер на
165.34лв., представляващи обезщетения
по чл. 224 от КТ и лихви. С изплатената сума увеличени
неоснователно разходите на ТП *** за 2013г. и е причинена вреда на
териториалното поделение. III. Я.П. е наредил изплащането на възнаграждения
само на част от членовете на комисиите /само на служители на ***/, назначени за
провеждане на процедури, по реда на НУРВИДГТ, което е в противоречие с основния
конституционен принцип, съгласно който работниците и служителите имат права на
заплащане съответстващо на извършената работа. С горепосочените си
действия/бездействия е допуснал нарушение на чл. 10, ал. 4 от Етичния кодекс на
служителите, работещи в ***и териториалните му поделения.
В тежест на ответника по делото е да докаже направените
си възражения, както и че ищеца по делото е нанесъл вреда на ответника във
връзка с изпълнение на договора за изпълнение и да докаже нейния размер. Предпоставките
за задържане в полза на ***на внесената по договора за управление гаранция са
уговорени в чл.16 и чл.17 от Договор за управление № 18/28.06.2011г. и те са:
некачествено изпълнение на договора за управление от Я.П., извършен финансов
одит, възложен от ***на ***в 14-дневен срок от прекратяване на договора за
управление и причинена от некачественото изпълнение вреда от действията или
бездействията на ищеца на поделението, както и размерът на нанесената вреда.
Спорът на страните е концентриран върху
обстоятелството налице ли са условия за задържане на така внесената гаранция
или не. Несъмнено е, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за управление ***на
ТП се освобождава от отговорност с акт н.Д.н.С.д.п. след извършен одит, който
съгласно ал.2 на посочената последна договорна разпоредба се възлага от ***на ***в
срок от 14 дни след прекратяването на договора за управление. Такъв одит е възложен
със Заповед № 365/03.11.2015г., но не в договорения 14-дневен срок след
прекратяването на Договора за управление, станало със Заповед № 172/20.09.2013
година, издадена от ***на С.д.п.В.
Съгласно ал. 3 на чл. 17 от Договора за
управление в срок от един месец от изготвяне на одитния доклад ***на "
***издава заповед за възстановяване на
сумата по чл. 16 или за нейното задържане. По делото не се събраха
доказателства за датата на изготвяне на одитния доклад, за чието съставяне има
единствено индиции, но тъкав не е представен по делото. Налице е неизпълнение на
уговореното в чл. 17 от сключения договор за управление от ответника по делото.
Не е спорно, че акт за освобождаване от
отговорност на Я.П. по процесния договор за управление не е издаден, а обратно,
издадена е заповед за задържане в полза на ответника на внесената гаранция по
договора. В издадената заповед № РД13-2/08.01.2016г. се съдържа имплицитно
изявление на ***на Северозапдно държавно предприятие –***, че не освобождава от
отговорност ищеца по делото по Договор за управление № 18/28.06.2011г.
Внесената сума за гаранция по договора, обаче представлява гаранция за
качествено изпълнение на договора и предвидените в договора предпоставки за
нейното задържане съгласно чл.17, ал.4 от Договора е нанасяне на вреди на
ответника от изпълнението на догововора за изпълнение. Нанасянето на твърдяната
вреда следва да бъде доказана от ответника по делото.
Съдът намира, че по делото остана недоказан
факта на нанесени вреди на поделението. По делото не е представен одитния
доклад, послужил за основание за издаване на заповед № РД13-2/08.01.2016г. за
задържане в полза на Северозападно държавно предприятие, но дори и да беше
представен, той съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързващ съда материална доказателствена сила и констатациите в него са
оспорени от ищеца. За доказване на факта на претърпените от ответика вреди в
резултат на неточно изпълнение не бяха ангажирани гласни доказателства, а само
писмени такива. От тях се установява, че действително ищеца е разпоредил
изплащането на награди на посочени в издадените заповеди служители, но това
разпореждане само по себе си не може да доведе до извод, че изплатените награди
представляват вреда за поделението само на основание на факта, че същите са
изплатени в нарушение на посочените в заповедта норми. Дори ответника не твърди
в отговора на исковата молба, че изпрашането им е довело до претърпени от
ответника вреди, а само твърди, че „независимо от постигнатите икономии и
реализирана печалба“, е нарушен редът за поощряване на служители. Съдът намира,
че в това изявление имплицитно се съдържа изявление на страната за неизгоден за
нея факт, че изплатените награди не представляват вреда да отевтника. Той не е
оспорил факта, че поощренията са изплатени на служителите поради възлагането и
изпълнението на задачи, които са вън от задълженията им по длъжностна
характеристика и чрез изпълнението на тези задачи е извършена икономия на
предвидени в бюджета средства за външни услуги.
Не се събраха доказателства и за нанесена щета в размер на 165,34 лв.,
представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неизплатен платен годишен отпуск.
Задължението, макар и установено по съдебен ред с посоченото в заповедта
решение представлява законово задължение на работодателя, а не представлява вреда,
нанесена на ответника от некачествено изпълнение на договора за управление от
ищеца по делото. В т.III от Заповед № РД13-2/08.01.2016г. не се съдържат
обстоятелства, който да сочат на нанесена вреда на ответника от изпълнение на
договора за управление.
С оглед гореизложеното, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в
целия си предявен размер от 1064,00 лв.
По
искът с правно основание чл.86 ЗЗД цена на иска 248,17 лв.:
Искът
по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената искова
претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД и от уважаването на последния зависи съдбата на
акцесорния иск. Но освен от уважаването на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, уважаването
на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и
фактите, релевантни за неговата основателност.
Отговорността
по чл.79, ал.1 КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно
правоотношение. В случая договорната отговорност изключва деликтната. След като
задължението на ответника по чл.79, ал. 1 ЗЗД за възставовяване на внесената
гаранция не произтича от непозволено увреждане, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите относно
началния момент за присъждане на лихва. Задължението по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.17, ал.3 от Договор за управление № 18/28.06.2011г. е парично и при
забавеното му изпълнение ответника дължи лихва на незаконно уволнения работник.
Поради договорния характер на отговорността на ответника и липсата на законова уредба
и договорна уговорка относно началната дата, от който се дължи връщане на
внесената гаранция, следва да се приложат общите правила на Закона за
задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.
86, ал. 1, изр.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните
задължения, каквото е това по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.17, ал.3 от Договор за
управление № 18/28.06.2011г., длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е
абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение.
Вземането
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.17, ал.3 от Договор за управление № 18/28.06.2011г. е
изискуемо от деня, в който ищеца е могъл
да иска изпълнение. Този ден поначало е съгласно чл.17, ал.3 от Договора- едни
месец от изготвяне на одитния доклад, в който срок следва да бъде издадена
заповед за възстановяване или задържане на гаранция, но тъй като вземането за
връщане на внесената гаранция е парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на
поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото
изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в
който е предявен искът.Тъй като по делото
няма доказателства, нито твърдения, ищецът да е поканил ответика да му върне
внесената гаранция по договора за управление, то съдът намира, че искът с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и недоказан в целия си предявен
размер от 248,17 лв. и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част на исковата претенция в размер на 42,56 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на
18,92 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 ГПК на 100 лв.
Съдът след като установи, че ищеца не е внесъл
цялата дължима държавна такса за предявените 2 искови претенции, който е общо в
размер на 100 лв./2 иска по 50 лв./, следва ищеца да бъде осъден да заплати на
основание чл.77 ГПК по сметка на РС-Плевен сумата от 57,44 лв., представляваща
разликата от между дължимата и внесената ДТ/100 лв-57,44 лв./
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.Д.П., ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:*** ДА ПЛАТИ на Я.Й.П., ЕГН**********,*** сумата от
1064,00 лв., представляваща внесена гаранция по Договор за управление №
18/28.06.2011г.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от Я.Й.П., ЕГН**********,*** против С.Д.П.,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за сумата от 248,17 лв. върху сумата
от 1064,00 лв. за периода от 23.09.2013г. до 08.01.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.Д.П., ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:*** ДА ПЛАТИ на Я.Й.П., ЕГН**********,*** сумата от 42,56 лв. направени по делото
разноски за ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 от ГПК, Я.Й.П.,
ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Д.П.,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 18,92 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 ГПК, Я.Й.П.,
ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-Плевен сумата от 57,44 лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: