Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 126, 17.07.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети юни през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 580 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ЕАД
“ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от
изпълнителни директори Николай Георгиев С. и Александър Чавдаров Д., действащи
чрез пълномощник-юрисконсулт С.Р., против
Н.Н.З., ЕГН-********** ***, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № ********** от 31.08.2016г., дължи изпълнение на парично
задължение към ищцовото дружество, в качеството му на Кредитор по същия
Договор, за сумата в общ размер на 167.73
(сто шестдесет и седем лева и 73 ст) лева, представляваща непогасена
главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда за същото вземане (23.05.2017г.) до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за направените разноски по заповедното производство,
съобразно изхода на спора, както и присъждане на разноските по настоящото
исково производство, съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК, като посочва и
банкова сметка, ***уми.
В срока за писмен отговор
на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Н.Н.З., ЕГН-**********
***, не е намерен на посочения адрес, нито на установения официално регистриран
в страна постоянен и настоящ в с.Памукчии, обл.Шуменска. Назначеният му, при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.В.К.,***, представя
писмен отговор, като счита предявения иск за допустим, а в съдебно заседание и въз основа на събраните по делото доказателства ангажира
становище за неоснователност на иска поради недействителност на Договора за
кредит, вследствие неизготвянето му, ведно с придружаващите го документи, в
еднакъв по вид и формат шрифт, в размер не по-малък от 12, и прилагане на последиците
по чл.23 от Закона за потребителския крледит, обосноваващи дължимост само на
чистата стойност на кредита и която ответникът е погасил след завеждането на иска.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: На 31.08.2016г. между страните по делото “ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството на
Кредитор и Н.Н.З., ЕГН-**********, в качеството на
Потребител, е сключен представения по делото Договор за потребителски кредит № **********, сключен чрез Кредитен
посредник „Висбор“ ЕООД-гр.Исперих, обл.Разградска, ЕИК *********, за закупуване на
стоки (1 брой пиралня, на стойност 469.00 лева; 1 брой
хладилник-фризер, на стойност 369.00 лева; 1 брой фурна, на стойност 119.00
лева и 1 брой сешоар, на стойност 43.00 лева – чл.8 от договора) и плащане на услуга - застраховка „Bank Комбо Живот” в размер на 59.40 лева и застраховка „Bank Комбо Безработица” в размер на 60.59 лева, с общ размер на кредита от 1 119.99 лева.
Според
договорните условия за усвояване на кредита (чл.7.2), при потребителския кредит
за закупуване на стока и плащане на услуга, Кредиторът превежда съответната
част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Ако Потребителят пожелае да
сключи и някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора, частта от средствата по
кредита за дължимата засраховка, се превежда от Кредитора директно по банкова
сметка ***ателен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписване на договора.
Към
общия размер на круедита (чл.7.1) е уговорено и заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер
на 134.40 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира
от Кредитодателя и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски по
погасяване на кредита.
Между
страните е уговорено издължаване на кредита на месечни
погасителни вноски, 17
от които в размер на 79.02 лева и последна изравнителна вноска в размер на
78.94 лева, с падежна дата на всяка вноска на 5-то число на месеца, съгласно
погасителен план (чл.11.2 от Договора),
с падеж на първата вноска на 05.10.2016г. и краен срок 05.03.2018г. Общото
крайно задължение на Потребителя, с начисленото оскъпяване съгласно договора
(Годишен лихвен процент 16.29 % и Годишен процент на разходите 36.08), е
определено в размер на 1 422.28 лева (чл.9 и чл.10 от Договора). Лихвата
се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. За нуждите
на договора лихвеният процент за ден се изислява като 1/360-та част от ГЛП
(чл.9).
Съгласно чл.9.4 и чл.15.1 от
Договора, при просрочие на дължимите от Потребителят плащания, той дължи на
Кредитора и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху цялата
просрочената сума за периода на просрочието (ОЛП, определен от БНБ плюс 10
пункта надбавка – към момента на сключване на Договора) – от датата на падежа
до датата на ефективното изплащане на сумата. Когато Кредиторът е потърсил
правата си по съдебен ред, Потребителят му дължи също разходите за държавни
такси за образуваното съдебно производство и издаване на изпълнителен лист,
разходи и такси за образуване и водене на изпълнително производство, разходи за
адвокатски и юрисконсултски възнаграждения (чл.15.2).
Съгласно
чл.16.2 от същия Договор, в случай, че Потребителят е допуснал пълно или
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото му
непогасено задължение, съгласно Погасителния план става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени
вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение се начислява
законната лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.
Предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване
на Потребителя.
Видно
от доказателствата по делото, ответникът, в качеството си на застрахован
кредитополучател е подписал Застрахователно удостоверение по Групова застрахователна
полица (номерата не се четат с просто око поради изключително дребния шрифт на
печатния текст), сключена между ищцовото дружество като притежател на полицата
и застрахователен агент и засрахователя ЗК „Уника – живот” АД, като описаните
условия също са обсолютно нечетливи по същата причина (дребен шрифт).
Според заключението вх.№
261/22.01.2020г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в
счетоводството на ищцовото дружество е отразен превод на сума в размер на
уговорения кредит от 1 119.99 лева, от които 1000.00 лева са преведени на
01.09.2016г. от ищцовото дружество по банкова сметка *** „Висбор“ ЕООД-гр.Исперих, обл.Разградска, ЕИК *********, с основание за превода 695 по Протокол № **********, а на 15.09.2016г. са
отразени и преводи по различни банкови сметки на „Уника Живот” АД, съответно в размер
на 59.40 лева с основание комисионна за м.август 2016г. за пакет покритие „Bank Комбо Живот” и в размер на 60.59 лева с основание комисионна за
м.август 2016г. за пакет покритие „Bank Комбо Безработица”.
От своя страна
ответникът-Кредитополучател Н.Н.З., ЕГН-**********, е получил закупените стоки,
на обща стойност 1 000.00 лева, на 31.08.2016г., съгласно Протокол за приемане
на закупена стока, финансирана съгласно Договор № ********** от същата дата
(процесния). По делото е представена и Фактура № **********/31.08.2016г., за
закупените стоки, издадена от посредника „Висбор“ ЕООД-гр.Исперих, обл.Разградска, подписана от ответника Н.Н.З., като получител на стокиге.
Същата експертиза
установява, че по процесния договор са частично изплащани от ответника дължимите
погасителни вноски, като към 23.05.2017г.
изискуемите и неизплатени задължения към ищеца са възлизали на 1 270.56 лева, включващи поотделно:
главница в размер на 1 192.39 лева, договорна лихва за периода от
05.11.2016г. до 06.01.2017г., в размер на 45.98 лева и дължимо обезщетение за
забава, за периода от 05.11.2016г. до 09.05.2017г., в размер на 32.19 лева,
съгласно чл.9.4 от Договора.
При горните обстоятелства
и поради неиздължаване от ответника на погасителните вноски на
уговорените между страните падежни дати, ищцовото дружество предприело постъпки
и със Заявление вх.№ 1897/23.05.2017г. сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 400/2017г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.417 от ГПК се снабдява със Заповед от 29.05.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно въз основа на извлечение от
счетоводните книги на дружеството за задълженията на кредитополучателя Н.Н.З.,
ЕГН-********** към 09.05.2017г. по процесния договор, респ. се снабдява и с
изпълнителен лист от 29.05.2017г. за неизплатените парични задължения,
възлизащи в размер на – 1 192.39
лева – главница по Договора за потребителски кредит, 150.87 лева – договорна
лихва за периода от от 05.11.2016г. до 06.01.2017г., 23.26 лева - обезщетение за забава за периода от
05.11.2016г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 23.05.2017г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 27.33
лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Кредиторът
се е позовал на предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение по
кредита, на основание чл.16.2 от Договора, считано от 06.01.2017г. при допуснато просрочие в изплащане на
вноските с падежи 05.11.2016г., 05.12.2016г. и 05.01.2017г., за което било изпратено
Уведомление до длъжника (представено Известие
за доставяне (Обратна разписка), на „Български пощи“ ЕАД, с нечетлива дата на
получаване от адресата). Образувано било срещу длъжника и изпълнително дело №
20189120400632 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег.№ 912 с район на действие
Окръжен съд-гр.Разград.
Тъй като Заповедта по чл.417 от ГПК била връчена на длъжника
(ответника по настоящото дело) при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по
реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане
от 21.05.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
Експертното заключение на назначената по това дело съдебно-счетоводна
експретиза, потвърждава признатите от ищеца плащания на ответника, извършени
след сезиране на заповедното производство срещу него, а именно изплатена обща
сума в размер на 1 198.79 лева, съответно на 23.05.2017г. – 603.73 лева,
на 19.07.2017г. – 200.00 лева, на 20.10.2017г. – 237.06 лева и на 27.12.2017г.
– 158.00 лева. По този начин експертизата дава заключение, че към датата на
сезиране на исковото производство – 18.07.2019г., са погасени задълженията на
ответника за договорна лихва в размер на 45.98 лева, за дължимото обезщетение
за забава в размер на 32.19 лева и длъжимата главница – до размера от
1 120.62 лева, като остава неизплатено задължение в размер на 71.77 лева –
непогасена главница. При разпита в съдебно заседание вещоно лице пояснява, че
вземането за главница включва застрахователната премия и стойността на
закупената от ответника стока.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 30 от 07.06.2020г. (вх.№ 1914/09.06.2020г.
по Вх.регистър на съда) – л.117-120 от делото, изследва печатния текст в
процесния Договор за потребителски кредит № ********** от 31.08.2016г. (състоящ се от 7
страници), ведно с придружаващите го документи – Искане-декларация за
потребителски кредит от 31.08.2016г. на ответника Н.Н.З., ЕГН-********** (съсгоящо се от 2 страници) и Застрахователно удостоверение
по Групова застрахователна полица (състоящо се от 2
страници), представени в оригинал по
делото. Според експертното заключение, т.1, шрифтът, с който е отпечатан
текстът на Договора за потребителски кредит № ********** от 31.08.2016г. и на Искането-декларация
за потребителски кредит от 31.08.2016г. на ответника Н.Н.З., ЕГН-**********, е на кирилица, несерифен (без допълнителни декоративни чертички по
краищата си) формат „Arial Narrow“, с размер 10. Печатният текст на Застрахователното удостоверение по Групова застрахователна полица (т.2 от експертното заключение) е на кирилица,
серифен формат „Times New Roman“, нормален, с размери:
- текст „Застрахователно удостоверение” – с
размер 8;
- текст „Условие на застрахователното събитие” –
с размер 6 и
- останалият текст – с размер 5.
В производството по настоящото дело
ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 600.00
лева, включващи: заплатена ДТ в общ размер на 50.00 лева, от които 27.33 лева
заплатени при образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 400/2017г. на
РС-гр.Исперих и дължимата разлика от 22.67 лева – доплатена при образуване на
исковото производство (като са надвнесени 4.66 лева); 150.00 лева – заплатено
възнаграждение за особен представител на ответника, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и 200.00 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 300.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като дружеството
е представлявано по делото от юрисконсулт, като по заповедното производство е
присъдено юрисконсултско възнаграждение, на същото основание чл.78, ал.8 от ГПК,
в размер на 150.00 лева. За обсъдените разноски страната представя Списък по
чл.80 от ГПК, с който претендира единствено заплатената ДТ и обсъдените
възнаграждения за юрисконсулт. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 21.05.2019г. по
ч.гр.д.№ 400/2017г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.София. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК
искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 23.05.2017г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
Установените
по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно
правоотношение във връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на
ответника потребителски кредит. В качеството си на Кредитополучател ответникът
е усвоил парични суми по предоставения му кредит, но не изпълнил договорните си
задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени
между страните. При спазване правилата за разпределяне на доказателствената
тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други правопогасяващи
задължението му обстоятелства. Същият не ангажира пред
съда такива доказателства, но е направено признание от ищеца
на неизгодните за него факти, потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, за извършените от ответника
плащания, след сезиране на заповедното производство срещу него, т.е. след завеждането на иска (обсъдено по-горе), които съдът следва да вземе предвид при
условията на чл.235, ал.3 от ГПК, имащо значение за спорното право.
Съобразно горното,
заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
констатира, че претендираните спрямо ответника вземания на ищеца, произтичащи
от процесния Договор за крадит, към момента на сезиране на заповедното
производство – 23.05.2017г., са доказани във вида и частично в размера, в който
са заявени, съответно: главница - 1 192.39 лева, договорна лихва за периода
от 05.11.2016г. до 06.01.2017г. - 45.98 лева и дължимо обезщетение за забава, за
периода от 05.11.2016г. до 09.05.2017г. - 32.19 лева, от които и с оглед на
извършените от ответника плащания след завеждане на делото за същите
вземания, приема, че е останало като
неизплатено и единствено дължимо вземане за главница в размер на 71.77 лева.
Чисто формално, обаче, в хода на делото беше доказано, че обсъждания Договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. Цираната разпоредба регламентира, че Договорът за потребителски кредит трябва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на решението по-горе, категорично
се доказа, че това изискване не изпълненио по отношение на всички относими
части към процесния Договор за потребителски кредит. Горното налага категоричния
извод, произтичащ от чл.22, ал.1 от Закона за потребителския кредит, че
процесният Договор за потребителски кредит, сключен между страните е
недействителен, а като последица от това, съгласно чл.23 от цетирания Закон,
ответникът – потребител дължи връщане само на чистата стойност на непогасения
кредит, но не и лихви и други разходи по кредита.
Съобразно горното, следва да се приеме, че с извършените
от ответника плащания след завеждане на делото, възлизащи в общия размер от 1 198.79 лева, той изцяло е погасил задължението си относно
чистата стойност на непогасения кредит в претендирания по заповедното
прозводство размер от 1 192.39 лева, а с предявения иск, претендиран в размер на 167.73 лева, като
за погасаване на задължението не се следва реда на погасявяне, възприет от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, с оглед на направения от съда извод
за недължимост на акцесорните вземания за лихви.
По този начин се налага извода за
неоснователност на предявения от ищеца установителен иск поради недължимост на
претендираните от него парични вземания, вследствие издължаването им в хода на
съдебното производство, респ. искът следва бъде отхвърлен.
Доколкото този изход на делото е
обусловен от действия на ответника, извършени след завеждането на иска
(предвид, че е погасил в хода на съдебното производство дължимото вземане),
т.е. с поведението си е дал повод за завеждане на делото и по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че следва да бъдат възложени на
ответника направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12) и съобразно представения
от страната Списък по чл.80 от ГПК. Тези разноски (по представения Списък) включват
заплатената ДТ за образуване на делото, която следва да се присъди до дължимия
общ размер от 50.00 лева (без недължимо надвнесаната от ищеца сума от 4.66
лева), както и дължимото възнагаждение за юрисконсулт на заявителя по
заповедното производство в размер на 150.00 лева, присъдено по заповедното
производство. По исковото производство също следва да бъде присъдено
юрисконсулско възнаграждение в посочения размер от 150.00 лева, дължимо на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което съдът счита, че е съответно на фактическата и правна
сложност на делото и конкретното участие на юрисконсулта в хода на делото. За
разликата до претендирания максимален размер от 300.00 лева, съдът счита, че е
неоснователно завишен. Тези разноски разпределени към заповедното и исковото
производство възлизат на 177.33 лева по
заповедното производство (27.33 лева заплатена ДТ и 150.00 лева - присъдено
възнаграждение за юрисконсулт) и 172.67 лева по исковото производство (22.67
лева доплатена ДТ и 150.00 лева присъдено възнаграждение за юрисконсулт).
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, Договора за
потребителски кредит № ********** от 31.08.2016г., сключен между ЕАД “ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори Николай Георгиев С. и
Александър Чавдаров Д., в качеството му на Кредитодател и Н.Н.З., ЕГН-********** ***, в качеството му на Кредитополучател
(Потребител).
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от ЕАД “ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори Николай
Георгиев С. и Александър Чавдаров Д., срещу
Н.Н.З., ЕГН-********** ***,
за признаване за установено по отношение на ответника, че в качеството си
на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** от 31.08.2016г., дължи изпълнение на парично задължение към ищцовото
дружество, в качеството му на Кредитор по същия Договор, за сумата в общ размер на 167.73 (сто шестдесет
и седем лева и 73 ст) лева, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда за същото вземане
(23.05.2017г.) до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради погасяване на задължението за главница в хода на съдебното производство,
съобразено от съда при условията на
чл.235, ал.3 от ГПК и поради недължимост на задължението за законна лихва върху главницата, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Н.З.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД “ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори Николай Георгиев С. и
Александър Чавдаров Д.:
- сумата от 177.33 (сто
седемдесет и седем лева и 33 ст) лева – направени разноски по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 400/2017г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 172.67 (сто
седемдесет и два лева и 67 ст) лева – направени разноски по настоящото
исково производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 400/2017г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: