Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
участието на секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 142 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, вх. № 820/12.03.2020 г. по описа на РС - Сливница, подадена от Л.М.В.,
чрез пълномощника адв. Л.А.А. – САК, срещу Прокуратура на Република България, с
която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с
които се претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, уронване на
престижа и доброто име на ищеца в обществото, приятелския му кръг и
семейството, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр.4 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда с № 17 от
16.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на Окръжен
съд-София, потвърдена с решение на въззивната инстанция, която е влязла в сила
след изтичане на срока за касационното обжалване или протестиране – на
09.04.2019 г., ведно със законната лихва.
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
оправдаването му по наказателното дело, изразяващи се в заплатени от него
адвокатски възнаграждения във връзка със защитата му в наказателния процес.
В исковата
молба се твърди, че на 23.03.2017 г., ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр.4 от НК, за това, че на 20.09.2007 г. в гр. Сливница,
Софийска област, в качеството му на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, което заема отговорно служебно
положение - кмет на Община Сливница, с цел да набави за себе си облага (да
осигури отчитане на извършена цялостна рехабилитация на уличното осветление в
общината, както и да осигури предимство на кандидатурата си за кмет в изборна
кампания 2007 г.) е превишил властта и правата си, предвидени в чл. 44 от ЗМСМА и произтичащи от Договор за безвъзмездна финансова
помощ за Пилотния проект за Рехабилитация на общинското улично осветление, сключен
на 5 юли 2007 г. между Европейска банка за възстановяване и развитие и
Министерство на икономиката и енергетиката на Р. България, като е сключил, от
името на Община С.договор с № 142 с фирма „Д.-2001“ ООД, гр. София,
представлявана от Х. В. - управител, с предмет: строително-монтажни работи на
обект „Текущ ремонт на улично осветление в гр. Сливница“, като част от проект
„Рехабилитация на улично осветление на гр. Сливница“, финансиран от
Международен фонд „Козлодуй“ (тъй като в качеството си на кмет на Община С.не
е имал правомощия да избира изпълнител и да сключва договор с изпълнител за
изпълнение на проект „Рехабилитация на улично осветление на гр. Сливница“, а
такива правомощия е имало Министерство на икономиката и енергетиката, съгласно
Договор за безвъзмездна финансова помощ за Пилотния проект за Рехабилитация на
общинското улично осветление, сключен на 5 юли 2007 г. между Европейската банка
за възстановяване и развитие (като администратор) на безвъзмездна финансова помощ,
предоставена от Международния фонд „Козлодуй“ за подпомагане извеждането от
експлоатация и Министерство на икономиката и енергетиката на Р. България /като
получател/), като от деянието са настъпили значителни вредни последици за
Община С.в размер на 125 521, 92 лева.
Сочи се, че
с присъда № 17 от 16.05.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 405/2017 по описа на
Окръжен съд-София ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото
обвинение, като е отхвърлен и предявения срещу него граждански иск за сумата от
125 521, 92 лева. Ищецът твърди, че постановената присъда по н.о.х.д. №
405/2017 по описа на Окръжен съд-София е протестирана от страна на държавното
обвинение. Образувано е в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. по описа на Апелативен
съд-София, което е приключило с решение № 109 от 13.03.2019 г., с което е
потвърден изцяло постановения първоинстанционен съдебен акт, който е влязъл в
сила на 09.04.2019 г. Излага се, че вследствие от повдигнатото обвинението
ищецът е претъпял душевни бoлки и страдания, уронване на
престижа и доброто му име в обществото, приятелския му кръг и семейството,
изпитвал е притеснения, негативни емоции, стрес, преди всяко съдебно заседание,
вследствие от които му се е влошило здравословното състояние. Отразено е, че
воденото наказателно производство е станало достояние на съгражданите на ищеца,
което го е дискредитирало в обществото, предизвикало е чувство на срам, а
предявения граждански иска за сумата от 125 521, 92 лева е породило чувство на
несигурност у него и допълнителни притеснения. Ищецът твърди, че постановената
оправдателна присъда не е станала достояние на съгражданите му и към настоящия
момент той все още не е реабилитиран в обществото.
Излага се,
че ищецът е претъпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски хонорари за досъдебното производство, както и двете съдебни
инстанции. Моли съда да уважи предявените против Прокуратурата на Р. България
претенции. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Ответникът
счита, че исковата претенция за присъждане на сумата от 15 000 лева за
претърпени неимуществени вреди е прекомерна, че не е съобразена с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в аналогични случаи, както и с
обществено-икономическите условия и стандарт в страната. Отразено е, че
наказателното производство се е развило в разумен срок, по отношение на ищеца
не е била взета мярка за процесуална принуда и не са представени доказателства
за влошеното му здравословно състояние. Ответникът оспорва предявения иск за
имуществени вреди по основание и размер. Излага, че приложените към исковата
молба договори за правна помощ и съдействие нямат качеството на доказателства
за осъществено процесуално представителство, не са приложени към материалите по
наказателното производство, не са оформени по надлежния ред, и не могат да
докажат осъщественото от негова страна плащане.
В
съдебно заседание ищецът
се явява лично, представлява се от пълномощника адв. Л.А. – САК, която поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от мл.
прокурор Мария Георгиева. Ответникът моли съда да постановите решение, с което
да отхвърли претенцията за неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение с дата 30.07.2020 г. е
обявено за безспорно между страните, че спрямо ищецът е било образувано
наказателно производство, че същият е бил привлечен към наказателна
отговорност, както и че ответникът не му е заплатил обезщетение.
От приобщено по делото постановление за привличане на
обвиняем с дата 09.03.2017 г. се установява, че на 23.03.2017
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр.4 от НК по досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на
ОСлС при Окръжна прокуратура-София и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
След приключване на разследването е изготвен и внесен
за разглеждане в Окръжен съд-София обвинителен акт срещу ищеца, като е
образувано н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на съда. Видно от приобщени по
делото протоколи първоинстанционното производство е протекло в четири открити
съдебни заседания с дати 25.10.2017 г., 07.02.2018 г., 28.03.2018 г. и
16.05.2018 г., на които ищецът е присъствал лично.
На 16.05.2018 г. по н.о.х.д. № 405/2017 г. Окръжен
съд-София е постановил присъда, с която е признал ищеца за невинен, за това, че
на 20.09.2007 г. в гр. Сливница, Софийска област, в качеството му на длъжностно
лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, което заема отговорно служебно
положение - кмет на Община Сливница, с цел да набави за себе си облага (да
осигури отчитане на извършена цялостна рехабилитация на уличното осветление в
общината, както и да осигури предимство на кандидатурата си за кмет в изборна
кампания 2007 г.) е превишил властта и правата си, предвидени в чл. 44 от ЗМСМА и произтичащи от Договор за
безвъзмездна финансова помощ за Пилотния проект за Рехабилитация на общинското
улично осветление, сключен на 5 юли 2007 г. между Европейска банка за
възстановяване и развитие и Министерство на икономиката и енергетиката на Р.
България, като е сключил, от името на Община Сливница, договор с № 142 с фирма
„Д.-2001“ ООД, гр. София, представлявана от Х.В. - управител, с предмет:
строително-монтажни работи на обект „Текущ ремонт на улично осветление в гр.
Сливница“, като част от проект „Рехабилитация на улично осветление на гр.
Сливница“, финансиран от Международен фонд „Козлодуй“ (тъй като в качеството
си на кмет на Община С.не е имал правомощия да избира изпълнител и да сключва
договор с изпълнител за изпълнение на проект „Рехабилитация на улично
осветление на гр. Сливница“, а такива правомощия е имало Министерство на
икономиката и енергетиката, съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ за
Пилотния проект за Рехабилитация на общинското улично осветление, сключен на 5
юли 2007 г. между Европейската банка за възстановяване и развитие (като
администратор) на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Международния
фонд „Козлодуй“ за подпомагане извеждането от експлоатация и Министерство на
икономиката и енергетиката на Р. България /като получател/), като от
деянието са настъпили значителни вредни последици за Община С.в размер на 125
521, 92 лева и го е оправдал по повдигнатото против него обвинение за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр.4
от НК. Отхвърлен е и предявения от Община С.срещу ищеца
граждански иск.
По повод постъпил протест от Прокуратурата срещу
оправдателната присъда в Апелативен съд-София е образувано в.н.о.х.д. №
1138/2018 г. Въззивното наказателно производство е протекло в 4 открити съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал лично. С решение № 109/13.03.2019 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. на САС, НО, 8 състав,
първоинстационната присъдата е потвърдена. От направено отбелязване върху първоинстанционната присъда се установява, че е влязла в
сила на 09.04.2019 г.
От показанията на разпитаната като свидетел племенница
на ищеца – М. Б. Н. - Т., които съдът
прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищецът е бил
много притеснен още след като е бил разпитан в качеството на свидетел по
досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на ОСлС при Окръжна
прокуратура-София, поради което се е наложило тя да го закара до болнично
заведение. Свидетелката посочва, че ищецът е бил много притеснен преди всяко
проведено съдебно заседание, които са били изживявани от него като „кошмар“.
Твърди, че поради чувство на срам от воденото срещу
него наказателно производство ищецът е променил местоживеенето си от гр. С.в с.
Г.. Посочва, че е станал „коренно различен човек“, че до привличането му към
наказателна отговорност той е заемал ръководни длъжности, а след него е
започнал да отглежда три кози сред природата.
Свидетелката си
спомня, че по време на църковен празник, състоял се в църквата в с. Г., двама
от присъстващите се обърнали към ищеца с думите „Ти къде се буташ в църквата.
Твоето място е в затвора! Ти окраде цяла Сливница!“. Вследствие от тези думи
здравословното състояние на ищеца се влошило и се наложило същата вечер да
посети Спешен медицински център в гр. Д.. От показанията на свидетелката се
установява, че вследствие от воденото срещу ищеца наказателно производство
здравословно му състояние се е влошило, че той се е затворил в себе си, че е
изпитвал чувства за вина, за страх освен за себе си и за децата и внуците си,
тъй като от една страна всички ги познават в града (тъй като синът му е
служител на МВР, а дъщеря му фризьор), а от друга може да се наложи да изплащат
сумата по предявения срещу него граждански иск в размер на 125 521, 92 лева.
От показанията на свидетелката М.Л.М., дъщеря на
ищеца, които съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се
установява, че ищецът е изпълнявал длъжността заместник-кмет в продължение на
четири години, а след това е заемал длъжността кмет на Община С.за период от
четири години. Свидетелката посочва, че след привличането на ищеца към
наказателна отговорност, вследствие от преживяния интензивен стрес и
притеснения, здравословното му състояние се е влошило много, като преди и/или
след всяко съдебно заседание са се покачвали кръвното му налягане, захарта,
налагало се е да викат Бърза медицинска помощ. Спомня си, че по време на
наказателното преследване ищецът се затворил в себе си, изпитвал напрежение,
страх, станал е „торба от нерви“. Посочва, че тъй като в гр. С.не му е било
комфортно поради това, че хора са го спирали и питали дали ще влезе в затвора,
ругали са го и са злорадствали, за да избегне контактите със съгражданите си се
е наложило да се премести да живее на село.
Свидетелката твърди, че тя лично е дала на ищеца
сумата в общ размер на 5000 лева, за да покрие разходите си за адвокатска
защита във връзка с воденето срещу него наказателно производство, които са и
били възстановени впоследствие от него.
Съдът, след като се запозна в цялост с приобщените
гласни доказателствени средства и въз основа на извършен анализ на фактите по
делото, счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на М. Б. Н. - Т. и М.Л.М.. Показанията на посочените
свидетелки са подробни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и
кореспондират помежду си, без съществени противоречия.
От приложена по делото справка от Унифицирана
информационна система на прокуратурата към 07.06.2020 г. се установява, че в
регистъра няма данни за ищеца.
От приложена справка за съдимост се установява, че
ищеца не е осъждан.
От приложени по делото три броя договори за правна
защита и съдействие с номера 0451300/23.03.2017 г., 786296/25.10.2017 г. и
875735/10.10.2018 г. и протоколи от съдебни заседания с
дати 25.10.2017 г., 07.02.2018 г., 28.03.2018 г., 16.05.2018 г., 10.10.2018 г.,
14.11.2018 г., 16.01.2019 г. и 20.02.2019 г. се установява, че в наказателното
производство ищецът е бил защитаван от пълномощника адв. Л.А. – САК. В
договорите е отразено договорени и заплатени в брой възнаграждения в общ размер
на 5000 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните
органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях, и незаконното
обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за
заплащане на обезщетение по реда на този закон.
С повдигане на обвинението в наказателното
производство, прокуратурата е преценила, че са налице достатъчно доказателства
за виновността на ищеца, че същият е извършил инкриминираното деяние. Тази
преценка е опровергана с постановената от Окръжен съд-София оправдателна
присъда, поради което ответната страна отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В този
смисъл са и изрично дадените разяснения в тълкувателно решение № 3 от 22.
04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Оправдаването на ищеца обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук
– и на действията на длъжностните лица на следствието и Прокуратурата на
Република България (решение №
1258 от 10.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 730/2006 г., IV о.). Незаконността на обвинението, съставлява основание
за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Съгласно трайно установената практика на Върховния съд
и Върховния касационен съд (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК,
множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г., IV г. о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. №
2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се
определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта
на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните и на техните представители,
поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи,
личността на увредения, както и всички други факти, които имат значение по
смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната
преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е
пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните
органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в
страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
От приобщените и обсъдени писмени доказателства се
установява, че спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в
извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр.4 от НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание за
същото е лишаване от свобода от една до осем години. За това престъпление е
предвидена и възможността за налагане на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 он НК – лишаване
от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност.
На ищеца е била наложена най-леката
мярка за неотклонение „Подписка“, търпяна от 23.03.2017 г., за която няма данни
да е довела до сериозни или значими ограничения на неговата свобода на
придвижване или изпълнението на неговите професионални и лични задължения.
Наказателното производство спрямо ищеца е продължило
за период от две години и седемнадесет дни, считано
от 23.03.2017 г. (датата на предявяване на Постановлението от за привличане
като обвиняем) до влизането в сила на оправдателната присъда на 09.04.2019 г. Имайки предвид предмета на делото, броя
на разпитаните свидетели в първоинстанционното съдебното производство (осем
лица), изслушаните експертни изследвания, както и извършеното съдебно следствие
пред въззивния съд, РС-С.намира, че периодът, през който е продължило
наказателното производство против ищеца, следва да бъде определен като разумен.
Съдът приема, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
изпитва притеснение и несигурност, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване (в този смисъл решение №
480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС.). Съдът
намира, че следва да вземе предвид при определяне на размера на неимуществени
вреди периода от време през който се е развило наказателното производство, а не
до момента, както е посочено в исковата молба, поради следните съображения: по
делото няма данни ответника да е разгласил информация за воденото наказателното
производство чрез средствата за масова информация, а впоследствие постановената
оправдателна присъда да не е оповестена пред обществеността; доколкото Община С.е
била конституирана в качеството на граждански ищец по делото постановената
оправдателна присъда ѝ е станала достояние.
Анализът на приобщените по делото гласни доказателствени средства обосновава извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Р.
България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
От приобщените гласни доказателствени средства, съдът
приема за доказано настъпването на конкретни вреди, а именно: влошено
здравословно и психическо състояние, довело до затвореност, потиснатост,
тревожност и вътрешно напрежение, настъпили от преживените негативните емоции
при повдигането на обвинението и воденето на наказателното производство.
Раздразнителност, безпокойство, чувството на срам и неудобство пред приятели и
близки, ограничаване на социалните контакти. Съдът отчита и настъпването на
вреди, свързани със засегната чест и достойнство, настъпилите ограничения в
обществения живот на ищеца. Настъпването на вреди, свързани с подронване на
авторитета на ищеца в обществото и в професионалните среди, доколкото по делото
в процесуалното качество на свидетели са били разпитвани служители на Община
Сливница.
За да определи справедливия размер на обезщетението
съдът съобрази установените вреди, техния интензитет и продължителност, както и
чистото съдебно минало на ищеца към датата на повдигане на обвинението, като
това обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените
вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (решение № 112 от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., ІV г. о., ГК).
РС-С.съобрази, че продължителността на наказателното
производство е две години и седемнадесет дни, която е в рамките на разумния
срок за приключването му предвид фактическата и правна сложност на
наказателното дело и повдигнатото обвинение, както и тежестта на повдигнатото
обвинение и предвиденото наказание, вида на наложената мярка за неотклонение.
Съдът съобрази и обстоятелството, че ищецът е взел лично участие в извършването
на процесуално-следствени действия и че лично се е явявал в откритите съдебни
заседания по разглеждане на наказателното дело, респективно с поведението си не
е станал причина за отлагане и забавяне на производството.
При определяне размера на обезщетението съдът взе
предвид също, че наказателното производство срещу ищеца е станало известно на
широк кръг от хора, служители на Общината и граждани на Сливница, което е имало
негативни последици за него не само в личен план, но и по отношение на
авторитета му като бивш кмет. Съдът съобрази и обстоятелството, че незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в областта, в която е професионалната
реализация на ищеца. Съгласно решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012
г., ІV ГО на ВКС, ако обвинението е за умишлено престъпление в област, в която
е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е
отразило това върху възможностите му за професионални изяви и развитие в
служебен план, авторитета и служебната му репутация. В случая, при определяне
размера на обезщетението, което се следва на ищеца, съдът взе предвид
обстоятелството, че към датата на привличането му като обвиняем, ищецът е не е
заемал отговорна длъжност – кмет на Община, като не се установи наказателното
преследване да е препятствало професионалната му реализация. Злепоставящият
характер на обвинението се отчете, доколкото същото е във връзка с
упражняваната от ищеца служба, което го компрометира и като орган на местна
власт и професионалист.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на
привличането му като обвиняем-65 годишен, обществено икономическите условия в
страната и стандарта на живот в държавата, обстоятелството, че по делото не се
установиха трайни негативни последици върху живота и здравето на ищеца от
воденото срещу него наказателно преследване и намира, че на ищеца следва да се
присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер 12 000
лева. Съдът намира, че тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е
понесъл от незаконно повдигнатото обвинение срещу него.
Съдът намира, че не подлежат на обезщетение от страна
на ответника -Прокуратура на Р. България, претърпените от ищеца неимуществени
вреди настъпили вследствие от предявения срещу него гражданки иск в
наказателното производство, поради следните съображения. На първо място,
прокуратурата не е страна по предявения граждански иск, а същият е предявен от
Община С.в качеството на граждански ищец. На второ място, предявяването на
граждански иск в наказателното производство има акцесорен и самостоятелен
характер. Може да бъде предявен както в рамките на наказателното производство,
така и в отделно граждански дело след приключване на наказателното дело. На
следващо място, независимо, че предмет на граждански иск е обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, представлява
класическа деликтна отговорност, а не наказателна отговорност. Гражданският иск
в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и
срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от
престъплението. Предвид изложеното, претърпените неимуществени вреди в резултат
от предявения срещу ищеца гражданки иск не са пряка и непосредствена последица
от действията на прокуратурата, респективно не следва да се репарират от нея.
Предвид изложеното, искът на Л.М.В.
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на
Р. България за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2019 г. до
окончателното плащане, като за разликата до предявения
размер от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди.
В Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези
разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за
обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща и
имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът счита, че разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от повдигнато и поддържано
обвинение, чието пряко следствие е дължимост на адвокатски хонорар.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че представените към исковата молба договори за правна защита и съдействие
не са оформени по надлежния ред, тъй като същите съдържат изискуемите реквизити
– страни, предмет: оказване на правна защита и съдействие с посочване на
конкретното наказателно производство, договорено възнаграждение, начин и срок
на плащане, платена сума, място на сключване на договора, дата и подписи на
страните.
Договор за правна защита и съдействие, № 0451300 с
отразена дата 23.03.2017 г., с предмет – оказване на правна зашита и съдействие
по ДП № 14/2014 г. на ОСлС, пр. пр. № 2512/2013 г. е приложен на лист 70 от том
втори от досъдебното производство. В същият е отразено, че има действие само за
досъдебната фаза на процеса. Догори за правна защита и съдействие с № 786296 с
отразена дата 25.10.2017 г. и с № 875735 с отразена дата 10.10.2018 г.,
действително както е изложено и в отговора на исковата молба от ответника, не
са приложени към материалите по н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на ОС-София и
в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. по описа на АС-София. Доколкото в наказателното
производство не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно, съдът намира, че с
прилагането на процесните договори към исковата молба в настоящето гражданското
производство тази претенция е въведена своевременно от ищеца и не е
преклудирана. На следващо място, от приобщени по делото протоколи от съдебни
заседания с дати 25.10.2017 г., 07.02.2018 г., 28.03.2018 г., 16.05.2018 г.,
10.10.2018 г., 14.11.2018 г., 16.01.2019 г. и 20.02.2019 г. се установява, че в
наказателното производство ищецът е бил защитаван от пълномощника адв. Л.А. –
САК, както и че защитника е бил упълномощен, а не назначен от съда.
Съгласно тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември
2013 год. на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случаите,
при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай и в трите договора е посочено, че договореното възнаграждение е платено
в брой, респективно същите имат характер на разписка.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът на Л.М.В.
за претърпени имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен, ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските.
Ищецът претендира единствено
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие с дата 30.07.2020 г.
Предвид
изхода на делото и направеното в този смисъл искане следва да бъдат присъдено
адвокатско възнаграждение. Минималното
адвокатско възнаграждение в случая, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. 890 лева (830+60).
Настоящият съдебен състав,
като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема и
съдържанието на исковата молба, проведеното едно открито съдебно заседание по
делото, счита, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер, а именно – 890 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
235 и чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на
Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на Л.М.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
уронване на престижа и доброто му име в обществото, приятелския му кръг и
семейството, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. ал. 1 пр. 3 и пр. 4
от НК, за което е оправдан с присъда с № 17 от 16.05.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на Окръжен съд-София,
потвърдена с решение № 109.13.03.2019 г. постановено по в.н.о.х.д. № 1138/2018
г. по описа на Апелативен съд-София, ведно със законната лихва считана от
09.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000 лева до
претендирания размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на Л.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 5 000 (пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в наказателното
производство, за което ищецът е оправдан с присъда с № 17 от 16.05.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на Окръжен съд-София, потвърдена
с решение № 109.13.03.2019 г. постановено по в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. по описа
на Апелативен съд-София, ведно със законната лихва считана от 09.04.2019 г.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на адв. Л.А.А. ***, пл. „Съединение“ № 2, сумата от 890 (осемстотин и деветдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА, вр. чл. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с
въззивна жалба по реда на Глава Двадесет и втора ГПК в двуседмичен срок, считано от получаване на препис от същото от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: