Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 25.04.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на дванадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16928 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Т.Т.К., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 07.09.2015 год., около 14.25 часа, в гр.С., водачът Г.Б.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *********, при движение по ул. „Бъднина“, на кръстовището с ул. Филип Аврамов, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие, като я блъснал докато пресичала пътното платно като пешеходец на пешеходна пътека. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, частичен от 60 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск по основание и размер, навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и моли съда да отхвърли претенцията. Претендират се разноски.

          Третото лице помагач на ответника Г.Б. Николов не взема становище по предявения иск.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № К 737 от 07.09.2015 год., изготвен от дежурен ПТП-ОПП-СДВР, от който се установява, че на същата дата, около 14.25 ч. в гр.С., на кръстовището между ул. Бъднина и ул. Филип Аврамов е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *********, управляван от Г.Б. Николов и намиращия се на пътното платно пешеходец Т.Т.К..

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че причината за произшествието е късното въприемане на пресичащата на пешеходна пътека, на зелен светофар пешеходка от страна на водача на автомобила. Дава заключение, че водача е имал възможността да предотврати произшествието, защото пешеходката се е движела извън зоната за спиране, докато пешеходката не е имала видимост към автомобила, тъй като същият е идвал зад нея.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на външния глезен и на задния ръб на голямо-пищялната кост, вследствие на което е проведено оперативно лечение, като са поставени остесинтезни плаки с винтове. Дава заключение, че възстановителния процес е продължил шест месеца, като болките са били със средна интензивност, малко по-интензивни през първия месец и постепенно затихващи към края на възстановителния период. Заявява, че към момента и занапред в течение на няколко години пострадалата може да има неприятни усещания до явна болка в местата на счупване при рязка промяна на времето, висока влажност и/или претоварване на долен крайник. Дава заключение също така, че в следствие на счупването има остатъчен дефицит в обема на движението на повдигане на стъпалото нагоре, от който обем липсват около 20 градуса. Отделно от това са налице трайни белези по тялото на пострадалата, които си личат на фона на останалата кожа. На ищцата предстои изваждане на металната остеосинтеза, което ще и донесе допълнителни болки и страдания със средна интензивност за около един месец.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” досежно лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *********.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 07.09.2015 год., водачът Г.Б.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Т.К. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил „Фолксваген” е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила „Фолксваген” следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата последната е търпяла умерено изразен физически и битов дискомфорт за срок от шест месеца. При определяне обезщетението следва да бъде отчетено, че следствие на счупването има остатъчен дефицит в обема на движението на повдигане на стъпалото нагоре, от който обем липсват около 20 градуса. Отделно от това са налице трайни белези по тялото на пострадалата, които си личат на фона на останалата кожа. На следващо място следва да бъде взето в предвид, че на ищцата предстои изваждане на металната остеосинтеза, което ще и донесе допълнителни болки и страдания със средна интензивност за около един месец.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /70 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 35 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /07.09.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца разноски в размер на 2 733 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 3 150 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника на 417 лева, при уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, намален до предвидения по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на делото/.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Б.И.” АД с ЕИК *********с адрес: гр.С., бул. „*********” № 87 да заплати на Т.Т.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С., сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.09.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2015 год., до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 733 /две хиляди седемстотин тридесет и три/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск до пълния размер от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, предявен като частичен от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника - Г.Б.Г. с ЕГН **********, който да се призове от гр.С., ж.к. „М.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: