№ 7970
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110165228 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „М.“ ЕООД против „А.Б.”
ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 0,61 лв., представляваща сума, платена без основание.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги
съгласно Договор № 503*** с Приложение 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А.Б.”
ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).
Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били
различни като стойност от договорените такива във фактура с № *********, с период на
фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилна услуга номер *** на стойност от 11,49
лева. Заявява, че от негова страна е заплатена пълната фактурирана сума, като след
направена справка е установено, че е заплатена сума в завишен размер – с 0,61 ст. без ДДС.
Сочи се, че ищецът многократно правил опити да получи от ответника необходимото
съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по-високи такси от
договорените, но без резултат. Навежда твърдения, че неоснователно начислените суми
били заплащани от ищеца, под страх от преустановяване на мобилните услуги. С оглед
изложеното се моли съдът да уважи предявения иск по основание и размер. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните са налице договорни
отношения по силата на Договор № 503***, ведно с приложения към него, поради което и
заплатената от ищеца сума в исковия размер била начислена на база възникналото между
страните облигационно правоотношение. Твърди се, че ищецът правилно е посочил, че
съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. се определят и тарифните планове, по които са
начислени сумите по процесните фактури. Поради което се излага, че сумата, която се търси
като събрана без основание е начислена и събрана правилно съобразно договорките между
страните и искът за нейното връщане е неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ищеца, което
1
обстоятелство се оспорва от ответника. В тежест на ответника е да установи, че тази сума е
събрана на договорно основание съобразно договорките между страните.
В проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. с оглед становището на страните, съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице
Договор № 503*** с приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника
„А.Б.“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети),
както и че ответникът е издал фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.,
съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № *** – 11,49 лв. без ДДС.
Съгласно подписаното между страните приложение № 1 от 03.12.2021 г. /л.4/,
страните са уговорили тарифни планове, както следва:
А. М клас – XXS – стандартен МАТ 3,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакет 1,40 лв. без ДДС;
А. М клас – XS – стандартен МАТ 7,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 3,20 лв.;
А. М клас – S – стандартен МАТ 9,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 6,51 лв.;
А. М клас – VIP 20 - стандартен МАТ 20,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 13,20 лв. без ДДС;
Допълнителен пакет мобилен интернет 20 GB – МАТ 20,00 лв., а с включена
отстъпка 12,50 лв.;
Допълнителен пакет мобилен интернет 10 GB – МАТ 9,00 лв., а с включена отстъпка
6,00 лв.;
Допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB – МАТ 10,00 лв., а с включена отстъпка
4,00 лв.;
Между страните няма спор, че за тел. номер *** е избран и приложим тарифен план
А. М клас S /за който съгласно Приложение № 1 дължимата такса е 6,51 лв. с отстъпка/ и
мобилен интернет 5 GB на максимална скорост /за който съгласно Приложение № 1
дължимата такса е 4,00 лв. с отстъпка/.
По делото е представена фактура № **********/04.01.2022 г. на обща стойност 18,32
лв. с вкл. ДДС (от които 11,49 лв. такси; 3,78 лв. таксувано потребление; 3,05 лв. ДДС;),
отнасяща се за мобилна услуга с номер ***. По делото от страна на ответника е представено
приложение А към фактура № **********/04.01.2022 г. /л.31/, видно от което са начислени
следните такси:
месечна такса за периода 28.12.21-27.01.22 – 5,33 лв. (9,00 лв. стандартна МАТ – 3,67
лв. отстъпка);
месечна такса частична за периода 20.12.21-27.12.21 - 1,42 лв. (2,40 лв. стандартна –
0,98 лв. отстъпка);
върната сума от такси по предходна фактура 3 бр. за периода 20.12.21-27.12.21 -2,43
лв.;
пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 20.12.21-27.12.21 – 2,67 лв.;
пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 28.12.21-27.01.22 – 3,00 лв.
(10,00 лв. – 7,00 лв. отстъпка);
плюс 1000 МВ мобилен интернет на макс. скорост за периода 20.12.21-27.12.21 0,32
лв. (0,53 лв. стойност – 0,21 лв. отстъпка);
плюс 1000 МВ мобилен интернет на макс. скорост за периода 28.12.21-27.01.22 1,18
лв. (2,00 лв. стойност – 0,82 лв. отстъпка), или общо 11,49 лв. (24,17 лв. – 12,68 лв.
отстъпка);
По делото е представено кредитно известие № **********/25.01.2023 г. към фактура
**********/02.03.2022 г. за сумата от 26,99 лв. /гърба на л.55/.
2
От страна на ответника е представена и фактура № **********/02.12.2021 г. на
стойност 16,46 лв. /от които 9,10 лв. такси; 4,62 лв. потребление; 2,74 лв. ДДС/. Фактурата е
издадена за услуга с номер ***. Видно от приложение А към фактурата /л.58/, за периода от
28.11.21-27.12.21 са начислени МАТ А. М клас М, пакет мобилен интернет 5 GB на макс.
скорост, плюс 1000 MB на макс. скорост, в общ размер от 9,10 лв. с включени отстъпки.
Между страните няма спор, а също така и от представените доказателства се
установява, че месечните абонаментни такси (МАТ) се предплащат от абонатите – в този
смисъл е и т. 2.1. от раздел V от Приложение № 1. Респ. МАТ включени в процесната
фактура № **********/04.01.2022 г касаят период на потребление от 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г., по отношение на който приложение следва да намерят размерите на тарифните
планове, за които страните са се договорили с подписването на Приложение № 1 и № 2 от
03.12.2021 г. Въпреки посоченото обаче, в процесната фактура са включени такси и за
предходен период - МАТ и пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост – за периода от
20.12.2021-27.12.2021 г. (посоченият период от 8 дни, е включен в периода, за който е
издадена № **********/02.12.2021 г. на стойност 16,46 лв.) Освен, че в процесната фактура
е включен предходен период, то начислените суми не отговарят и на договореностите между
страните. Съгласно приложение № 1 – дължимата се сума за тарифен план А. М клас – S
(какъвто е избраният за процесния тел. номер) – с включена отстъпка и допълнителни
пакети е 6,51 лв., респ. за 8 дни дължимата се сума възлиза на 1,68 лв. (6,51 : 31 дни = 0,21
на ден х 8 дни), а начислената сума във фактурата е в размер на 1,42 лв.; дължимата се сума
за пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост отново за предходен период 20.12.2021-
27.12.2021 съгласно процесната фактура е 2,67 лв., а съгласно приложение № 1 договорената
сума е 4,00 лв. (4,00 лв. : 31 дни = 0,13 лв. х 8 дни = 1,03 лв.), т.е. дължимата сума за 8 дни би
следвало да е в размер на 1,03 лв., а не 2,67 лв.
От изложеното съдът достига до извода, че ответникът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на основание за получаване на сума в
размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното
между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че
размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното между
страните.
Освен всичко гореизложено, по делото от страна на ищеца е представено писмо,
изходящо от „А.Б.“ ЕАД, адресирано до директора на ОД на МВР гр. Бургас, с изх. №
9990/30.05.2022 г., в което ответното дружество е посочило, че след постъпило оплакване от
страна на „М.“ ЕООД е направена проверка и своевременно са издадени кредитно или
дебитно известие, като към писмото е приложена и справка в този смисъл /л.44 и сл./ Видно
от справката в табличен вид /л.45/ за мобилна услуга ***, по фактура *********, период
28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., е отбелязана сума -0,61 лв. (минус шестдесет и една стотинки).
От страна на ответника е представена извадка от система /л.59/, видно от която към
процесната фактура *********, е издадено кредитно известие за -0,62 лв. без ДДС или 0,73
лв. с ДДС. Посоченото настоящият съдебен състав счита, че представлява извънсъдебно
признание от страна на ответника относно начисляването на такси в размер по-висок от
договорения между страните.
Между страните не е спорно, че стойността на процесната фактура е заплатена. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е
извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на
ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора
лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от „М.“ ЕООД, съдът намира за
неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което
именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е
извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на
„М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно
такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено
3
лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по
същата.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи
на ищеца разноски. Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250,00 лв., от
които 50,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение. В проведеното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника формулира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, което
съдът намира за основателно, поради следните съображения. Настоящото производство не
се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не
се яви в проведеното по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, като
не е извършван разпит на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е
инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни
фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лв., респективно
с цел да не се допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По
изложената аргументация и с обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I ТО, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения,
настоящият съдебен състав намира, че адекватния размер на адвокатското възнаграждение е
100,00 лв. По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 150,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна
такса и 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В.М.Т., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена без основание сума от ищеца в полза на
ответното дружество.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В.М.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
150,00 лв. – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4