О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №2325                                                             

 

13.11.2019г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                   

                         ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №2513 описа за 2019 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.577, ал.1  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 6, Булстат *********, чрез процесуалния представител М.С.М., против Определение от 15.10.2019 г. на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, с което е постановен отказ № 328, том 2, № 128, вх.рег.№ 30059/15.10.2019 г. за вписването на  Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г. В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение с позоваване на разпоредбата на чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл.153 на ЗПКОНПИ, въз основа на които се твърди, че  регламентираното в тях вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията не е обвързано с наличието на недвижим имот в исковата молба, както и с отнемането на недвижим имот съгласно влязлото в сила решение. Жалбоподателят се позовава  и на чл.4, б. „л“ от Правилника за вписванията като намира, че тази разпоредба се отнася за исковите молби и съдебни решения по ЗПКОНПИ, с оглед предвидено в разпоредбата на чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл.153 на ЗПКОНПИ вписване на исковите молби и съдебни решения. Излага и доводи, че невписването на исковата молба не е пречка за вписването на съдебното решение. Моли за отмяна на обжалваното определение и задължаване на Агенцията по вписвания, Служба по вписвания - Пловдив да извърши исканото вписване.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество  е  неоснователна.

Производството пред  съдията  по вписванията  е  започнало  по  молба  на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с която е поискано на основание чл.153, ал.3 от ЗПКОНПИ да разпореди вписване на Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г., с което в полза на Държавата е отнето от С.В.К., ЕГН:**********, имущество на стойност 1 871 262, 43 лв.

За да откаже  поисканото  вписване,  съдията  по вписванията  е приел, че по своето съдържание представеното за вписване решение не е от актовете, подлежащи на вписване, тъй като в съдебното решение не е посочено недвижимо имущество собственост на ответника, което да се отнема в полза на държавата.

Така  постановеният  от  съдията  по  вписванията  отказ  е  правилен,  поради  което  обжалваното  определение  следва  да  бъде потвърдено.

Вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване за оповестяване на актовете, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху недвижимо имущество, като в предвидените в закон случаи, вписването има конститутивно /учредително, правопораждащо/ действие. По отношение вписването на исковите молби и влезлите в сила съдебни решения е налице законова регламентация в  чл. 114 от  ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията. В чл.114, ал.1, б. „а“ е уредено вписването на искови молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС, а в б.“б“ за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Според чл.114, ал.1, б.“в“ ЗС се вписват исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл. 112, ал. 1, б."з" ЗС /съответно решения по чл. 4, б."з" от Правилника за вписванията/, а съгласно чл. 112, ал. 1, б."з" ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл. 112, ал. 1, б."а" ЗС. Вписват се и решения, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви в цитираната норма, които по смисъла на същите имат за предмет недвижим имот - договори, с което се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти /чл.112, ал.1, б.“б“/ ; актове за отказ от вещни права върху недвижими имоти /чл.112, ал.1, б.“в“/ и следващите.

При така поставената законова уредба и изяснена цел на вписването настоящият съдебен състав на ПОС намира, че в имотния регистър подлежат на вписване искови молби и съдебни решения, с които съдът се произнася по вещни права. В случая съдията по вписванията правилно е констатирал, че  представеното влязло в сила решение не подлежи на вписване, доколкото предмет на производството не е било недвижимо имущество и такова не се отнема със съдебното решение. Действително съгласно разпоредбата на чл.153, ал. 3  на ЗПКОНПИ исковата молба и влязлото в сила решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията, но тази законова регламентация не следва се тълкува изолирано, а в съответствие с целта на вписването за оповестяване на съдебния акт, с който се засягат вещните права на ответника. В противен случая, вписването в имотния регистър не би имало правно значение. Посочената законова уредба в чл.153, ал. 3  на ЗПКОНПИ следва да се тълкува и във връзка с ал.2 на същата разпоредба, уреждаща  местната подсъдност на иска, когато в имуществото на ответника се включва недвижим имот и тогава следва се приеме, че исковата молба, съответно и влязлото в сила решение, подлежат на вписване в имотния регистър на Агенция по вписванията.

В случая липсва нормативно основание за вписването на Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г.  Посочената от жалбоподателя норма на чл.4, б. „л“ от Правилника за вписванията не намира приложение, доколкото е налице изрична законова регламентация в чл. 114 от ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията за подлежащите на вписване съдебния решения относно недвижимо имущество.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 15.10.2019 г. на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, с което е постановен отказ № 328, том 2, № 128, вх.рег.№ 30059/15.10.2019 г. за вписването на  Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г., по молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 6, Булстат *********.

 

            Определението подлежи  на  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  при  условията  на  чл.274, ал.3  от  ГПК  в  1- седмичен  срок  от съобщаването  му на жалбоподателя. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                         

                                                                                                      2.