№ 223/18.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
||||
к.н.а.х.
дело № 131 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Aдминистративнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на К.К.Г., ЕГН **********
***, подадена чрез адв. М. срещу Решение № 503/20.12.2022 г., постановено
по н.а.х дело № 1132/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1818-000141
от 15.04.2022 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на касатора на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
140, ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде
отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Началник
сектор в ОД на МВР – Пазарджик, РУ Пазарджик, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд –
Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 22-1818-000141 от 15.04.2022 г.
на Началник сектор в ОД на МВР – Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на касатора
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на 140, ал. 1 от
с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка
по делото:
На 28.03.2022 г., около 11.45 часа в гр.
Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ в посока КАТ Пазарджик жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Тесла Модел С“, с рег. № ***, когато е спрян от
автопатрул при РУ на МВР Пазарджик, в чийто състав бил и свидетелят И. К..
Полицейските служители поискали документите за проверка на К.К.Г.. Последният представил СУМПС, но нямал
контролен талон. Полицаите установили, че към датата на проверката собственик
на автомобила бил българин, но водачът им показал договор за покупко-продажба,
в който пишело немски собственик. Автомобилът бил прехвърлен, но в двумесечен
срок от придобиването не било изпълнено задължението да се регистрира
превозното средство, като на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
автомобилът бил служебно дерегистриран на 17.08.2021 г. Полицаите
извършили проверка с дежурния в ОДЧ и установи горните обстоятелства. Самият
автомобил бил с поставени регистрационни табели на съответните места. На водача
били снети писмени обяснения, в които посочил собственоръчно, че знаел, че
законовото задължение за регистрация след придобиването на автомобила не е било
изпълнено и автомобилът е бил дерегистриран. За установеното Костадинов
съставил АУАН на Г..
Последният го подписал и получил без възражения. Било образувано ДП, което с
постановление на РП Пазарджик било прекратено и изпратено за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на това е
издадено обжалваното наказателно постановление.
При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е
осъществен съставът на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на НП факти по
никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Изложените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАНН при изготвянето на процесното
наказателно постановление не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Правната норма е ясна и
недвусмислена, като не се поражда съмнение, че този автомобил, ако не е регистриран
по надлежния ред, не може да се движи по пътища, отворени за обществено ползване
– какъвто несъмнено е бул. „Стефан Стамболов“, гр.
Пазарджик. С оглед на това настоящата касационна инстанция намира, че мястото на
извършване на процесното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен.
Настоящата касационна инстанция не споделя и доводите, изложени в
касационната жалба, във връзка с неправилното посочване на личното име на
касационния жалбоподател в разписката за получаване на процесното наказателно
постановление. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд, промяната
на имената на едно лице не води до промяна на правния субект, който следва да
носи отговорност за извършените деяния преди осъществяване на промяната на
имената. Нещо повече наказателното постановление е изготвено преди влизане в
сила на решението, с което е осъществена промяната в собственото име на дееца, а
също така в административния акт лицето е индивидуализирано и с ЕГН. Предвид
изложеното не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните
правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя.
Не е налице и твърдяната маловажност на случая. Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус –
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и
т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В конкретния случай не са налице обстоятелства, които да отличават деянието от обичайните
такива за посоченото нарушение.
Следователно наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Наложената санкция лишаване право да управлява МПС за срок от
6 месеца и глоба от 200 лева е в минималния определен от закона размер и не следва
да бъде коригирана. Съдът намира, че наложеното наказание е съобразено с тежестта
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Изводите на районния съд
в тази насока са правилни и въз основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна
– без уважение.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503/20.12.2022 г., постановено по н.а.х. дело
№ 1132/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)