Определение по дело №4487/2016 на Софийски градски съд

  МОТИВИ ПО НОХД № 4487

по описа на СГС за 2016 г.  НО,  26 състав

 

 

          СГП е внесла обвинителен акт против А.В.А. за това,че на 02.01.2015 год.,около 18.30 ч., в гр.С. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ******** по бул.”Л.Ш.” с посока на движение от ул.”********” към ул.”********”,в района на кръстовището с ул.”К.Д.”,на пешеходна пътека,обозначена с пътен знак Д-17,нарушил правилата за движение по пътищата,установени в ЗДвП:чл.20,ал.1 :”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,които управляват”,вследствие на което предизвикал ПТП с пресичащия отляво надясно за неговата посока на движение по пешеходната пътека пешеходец Н.В. Х. с ЕГН ********** и по непредпазливост му причинил смъртта,дължаща се на съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна компонента,като увреждането е тежко и несъвместимо с живота и деянието е извършено на пешеходна пътека-престъпление по  чл.343,ал.3,пр.последно,б.”б” във вр.с ал.1 във вр. с чл. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

         Производството е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.Счита,че са налице както писмени,така и гласни доказателства в подкрепа на обвинителната теза.На първо място изтъква показанията на св.Г.,който по една щастлива случайност не е споделил съдбата на починалия пешеходец,но е бил на местопрестъплението и е дал сведения за движещия се автомобил-с висока скорост и че не е намалил на пешеходната пътека.Същият е успял да отскочи и да се спаси,но не такава е била съдбата на починалия пешеходец,който е бил блъснат от автомобила на подсъдимия.Намира,че са събрани доказателства за механизма на причиняване на този тежък пътен инцидент,с коя част автомобила е ударил пешеходеца и какви наранявания му е причинил.Като смекчаващи вината обстоятелства изтъква чистото му съдебно минало и добри характеристични данни,както и сравнително младата му възраст и пледира да му бъде наложено наказание между минималния и средния размер на предвиденото в нормата на закона,което следва да се намали с 1/3.Счита,че следва да се приложи и чл.66 от НК.

Като частни обвинители по делото са конституирани В.Н.Х. и М.Н.Х..

Повереникът им  моли да бъде наложено наказание на подсъдимия не по-малко от четири години и половина лишаване от свобода и без да се спира на безспорната отговорност на същия,обръща внимание на наличните факти,определящи размера на неговата отговорност.

На първо място заявява,че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години,съобразявайки разпоредбата на чл.2,ал.2 от НК.В същата разпоредба са и предложенията при употреба на алкохол,наркотични вещества и когато извършителят е избягал от местопроизшествието.Твърди,че в такива случаи съдебните състави безспорно налагат ефективно лишаване от свобода,дори когато са налице сходни характеристични данни,а и по-тежки такива.Цитира решение на ВКС по н.д. №909/16 год. на Първо НО,в което става въпрос за причинена смърт,на повече от едно лице,с добри характеристични данни на извършителя,налична трудова заетост и отделно влошено здравословно състояние на подсъдимия,но въпреки това наказанието му е ефективно.

Конкретизира смекчаващите отговорността обстоятелства-добри характеристични данни,трудова заетост,статус на студент,но намира същите за бланкетни,а изложените суперлативи от неговата съседка не кореспондират с никакви реални факти.Обръща внимание,че направеното от него самопризнание и съжаление за стореното е с цел да смекчи наказанието си и до настоящия момент не е ясно дали той признава вината си или това е плод на факта,че обвинението е изцяло доказано.

От друга страна моли да се вземат предвид отегчаващите отговорността обстоятелства-че е пострадало още едно лице,което е с лека телесна повреда и в тази насока счита,че липсата на тази квалификация в обвинителния акт не води до неговата неправилност.Също така превишената скорост,която неправилно в обвинителния акт е посочена като несъобразена и едно допълнително нарушение на ЗДвП-изпреварване от дясната лента на движещия се от лявата му страна микробус.

Всичко изложено,както и обществените нагласи в страната, му дават основание  да иска налагането на ефективно наказание,тъй като едно условно осъждане не би изпълнило целите на чл.36 от НК.Продължава,че нито извършителя,нито останалите членове на обществото ще се почувстват засегнати от едно „порицание” спрямо убийците на пътя.Не мисли,че с оглед тежестта на престъплението може да се наложи наказание при условията на чл.66 от НК.

Допълнително счита,че следва да се вземе предвид и волята на народа,довела до изменение на нормата на чл.343,ал.3,б.”б” от НК със завишаване на предвиденото наказание.

Частният обвинител В.Х. на първо място излага скръбта си по отношение на загубата на баща му.Твърди,че той много им липсва,много ги е подкрепял,бил е енергичен  човек,напълно здрав,помагал му е в бизнеса,получавал е добра пенсия,защото е заемал отговорни длъжности в обществото.Продължава,че е бил активен шофьор,като е спазвал всички правила и в частност  е пресичал правилно пешеходната пътека.Излага,че новината е била много разтърсваща за семейството му и това на брат му,който живее в Канада и страдат дълбоко от тази загуба.Счита,че това безотговорно поведение на водачите в България трябва да бъде прекъснато веднъж завинаги.

На второ място се оплаква от мекото отношение на прокуратурата по тези дела и не разбира тя обвинител ли се явява или защитник на престъпниците.Твърди,че изглежда държавното обвинение да защитава престъпниците,а съдът се съгласява на всякакви компромиси.Акцентира,че обществото е станало нетърпимо към джигитите и убийствата на пътя.

Спира се на двата типа грешки-от небрежност и от самоувереност,като за последната счита,че обществото трябва да взима наказателни мерки,защото за другия тип грешки се работи с обучителни мерки.Грешките от самоувереност са в резултат на пренебрегване на всякакви инструкции и подценяване на риска,като в конкретния случай подсъдимият е минавал по този маршрут многократно,знаел е,че там съществуват пешеходни пътеки,знаел е,че трябва да кара с 30 км/ч,но самоуверено е преминавал през тези пешеходни пътеки и трябва да знае последствията.

Моли да му бъде наложено ефективно наказание,защото другото не е възпитателно за останалите членове да не предприемат такива действия на фона на зачестилите случаи на убити на пешеходни пътеки.Пледира да се вземат адекватни мерки,за да бъде прекратена тази практика.

Защитникът на подсъдимия поддържа,че се касае за един трагичен случай,с много тежък резултат,който обаче е плод на поредица от нещастни случайности.

На първо място посочва факта,че ако на платното не е бил вторият автомобил,този,който се е движил в лявата лента,едва ли това ПТП е щяло да възникне и не случайно наказателното производство е срещнало различни затруднения при изясняване на въпроса около въздействието на втория автомобил за възникване на произшествието и в крайна сметка се е стигнало до обвинение за нарушение на чл.20 от ЗДвП,която се използва винаги,когато разследващите органи срещнат затруднение да формулират конкретно нарушение на ЗДвП.

Излага,че процесуалното поведение на подзащитният му е било безупречно,не е направил нищо,с което да затрудни наказателното производство и да избегне отговорността и именно поради това и по негово настояване производството е разгледано по диференцираната процедура.

Обръща внимание на показанията на св.Г.,който не е видял пострадалия и дава сведения,че подсъдимият е отишъл при него много притеснен и е изразил съжалението си.Опитал се е и да се свърже с Бърза помощ,за да бъде извикан лекарски екип на място.

Що се отнася до наказанието,остава с впечатление,че обвинението го възприема като възмездие,а целта на същото не е такава.Не мисли,че А.А. има нужда да бъде превъзпитаван,тъй като реално за него най-тежкото наказание е това,че през целия си живот от тук нататък ще живее с мисълта,че един човек е намерил смъртта си вследствие на неговите действия и от това по-тежко наказание не може да има.

По отношение на размера на наказанието моли да се има предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и отново повтаря,че се касае за една трагична случайност.Отделно от това изтъква характеристичните му данни,чистото му съдебно минало,безупречното му процесуално поведение и съдействието му и пледира наказанието му да бъде определено близко до минимума или над него,което ще бъде в състояние да изпълни целите си.

Подсъдимия признава изцяло фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт.Заявява,че съжалява за случилото се.Твърди,че е карал в крайна дясна лента с нормална скорост и от лявата му страна се е движел автомобил,който му е попречил да види навлезлите пешеходци,а когато били пред него,вече било късно и не могъл да отреагира.

В последната си дума отново заявява,че съжалява.

Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено следното:

 

 

                                ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

Подс.А. е роден на *** ***,българин,български гражданин,неженен,със средно образование,неосъждан ,ЕГН **********.

С присъда от 14.10.2015 год. по НОХД № 3060/15 год. на СГС,НО,10 състав,подс.А. е бил признат за виновен в това,че на 02.01.2015 год.,около 18.30 ч.,в гр.С.,при управление на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ******** по бул.”Л.Ш.”,с посока на движение от ул.”********” към ул.”********”,в района на кръстовището с ул.”К.Д.”,на пешеходна пътека,обозначена с пътен знак Д-17 участвал в ПТП с пресичащия отляво надясно спрямо неговата посока на движение по пешеходната пътека пешеходец,като нарушил правилата за движение по пътищата,установени в ЗДвП:

-чл.116:Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”.

-чл.119,ал.1:При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре”,като водачът А. не е намалил скоростта или спрял,за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта на Н.В. Х.,дължаща се на съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма,поради което и на основание чл.343,ал.3,пр.последно,б.”б” във вр. с ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години,което на основание чл.58а,ал.1 от НК е намалено с 1/3 ,като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и  осем месеца,чието изтърпяване е отложено за срок от четири години.

На основание чл.343г от НК е лишен от правоуправление за срок от две години и осем месеца.

С решение от 26.02.2016 год. по ВНОХД № 1156/15 год. на САС,НО,7 състав присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от прокурора при СГП за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила,описано в мотивите на решението.

Съдът е приел,че описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и фактически положения относно механизма на настъпване на ПТП и в частност относно поведението на водача,касаещо визуалното възприемане на пострадалия пешеходец,въобще не съответстват и не кореспондират на вменените на подсъдимия конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Отбелязано е още в принципен план,че отсъствието на възприятия относно движението на пешеходеца преди настъпване на произшествието при конкретната скорост на движение на автомобила и в зависимост от условията на страничната видимост би могло да сочи и обоснове други нарушения на правилата за движение по пътищата-било то на липсата на непрекъснат контрол по отношение на процесното превозно средство и в частност липсата на дължимо внимание от страна на водача при управление на автомобила /чл.20,ал.1 от ЗДвП/,било то на движение с несъобразена с условията на страничната видимост скорост,която е предпоставила настъпването на ПТП /чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП/,но тъй като в обвинителния акт не са изложени никакви конкретни факти,обосноваващи липсата на непрекъснат контрол на автомобила и в частност отсъствието на дължимо внимание от страна на водача,то въззивният съд не е разполагал с процесуална възможност да преквалифицира инкриминираните нарушения в нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП и да ангажира отговорността на подсъдимия именно за това нарушение.По същата причина съдът не е могъл да ангажира отговорността му и за нарушение на чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП,като освен това е отбелязано,че в обвинителния акт липсват и конкретни фактически твърдения ПТП да е настъпило поради управление на автомобила с неразрешена скорост,каквато по същество е тази от 60 км/ч.,което би съставлявало нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП.

При новото разглеждане на делото се установява,че на 02.01.2015 год.,около 18.30 ч.,в гр.С., подс.А. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ********,като се движил по бул.”Л.Ш.” с посока на движение от ул.”********” към ул.”********”.Наближил кръстовището с ул.”К.Д.”,където имало пешеходна пътека,обозначена с пътен знак Д-17.Пътят бил прав,двупосочен,с по две ленти за движение във всяка посока.Пътната настилка била асфалтова,без дупки и неравности,мокра и частично заледена.В този район на пътя имало улично осветление и видимостта била добра.Автомобилът,управляван от подсъдимия,се движел в дясната лента ,а на 4-5 метра пред него,в лявата лента,се движело друго,неустановено по делото моторно превозно средство.

В момента,когато с колата си подс.А. наближил кръстовището,св.Г. решил да пресече пътното платно.Стъпил на пешеходната пътека и започнал да се придвижва бавно отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила,управляван от подсъдимия.Св.Г. бил последван от пешеходеца Н. Х.,който се движел непосредствено зад него.Шофьорът на неустановеното превозно средство,движещо се по лявата лента за движение,намалил скоростта и почти спрял преди самата пешеходна пътека,за да пропусне двамата пешеходци.Подс.А. обаче се бил разсеял и тъй като от негова страна отсъствало дължимото внимание при управление на автомобила,той не забелязал,че на пешеходната пътека точно в този момент пресичат двама души.Така навлязъл в района на пешеходната пътека,без да намали скоростта или да спре,като не видял пешеходците.Св.Г. видял,че автомобила на подсъдимия вече се намирал близо до него,като се приближавал много бързо  и не намалявал скоростта си и за да избегне удара скочил напред и паднал на пътното платно.На неговото място се озовал движещият се отзад Н. Х..Последвал удар между Х. и средната зона на предната част на автомобила,управляван от подсъдимия.Едва тогава последният натиснал спирачките на автомобила и по този начин започнал да предприема спиране.Вследствие на удара под масовия център на тялото на пешеходецът Х.,тялото на последния се завъртяло,краката му се изместили по посока на движението и тялото му се качило на предния капак,като с главата си Х. се ударил в горния десен ъгъл на челното стъкло,което се счупило.

Н. Х. починал на място.В резултат на ПТП му били причинени закрита черепно-мозъчна травма,лицева травма-охлузвания по лицето и главата,разкъсно-контузна рана на челото и темето,травматичен кръвоизлив под менингите в областта на малкия мозък,кръвоизлив между менингите и твърдата мозъчна обвивка на мозъчната основа,висока гръбначномозъчна травма-моногфрагментно счупване на първи шиен прешлен,счупване на зъба на втори шиен прешлен,кръвонасядане и частично разкъсване на гръбначния мозък,кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на същото място,мекотъканни и костни увреждания по десния долен крайник-дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на подбедрицата и бедрото,напречно счупване на малкия пищял.

Причина за смъртта на Н. Х. е съчетаната черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма,като доминира по тежест и патогенетично значение гръбначно-мозъчната компонента.Тези травматични увреждания се дължат на действието на тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива,със значителна кинетична енергия и отговарят да са реализирани в условията на ПТП.Смъртта му е в непосредствена причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе предвид самопризнанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство свидетелски показания на св.В.Х. и М.Х.,Григор Г.,И.Щ. и П.Д.,СМЕ на св.Г.,съдебно-химическа експертиза на подсъдимия,АТЕ,изготвена от в.л.П.,СМЕ на труп,КМАТЕ на експертите Гошев,П. и Джамбов,талон и протокол за медицинско изследване,протокол за съдебно-химическо изследване,удостеверение от „Национална система 112”,препис от акт за смърт и удостоверение за наследници,справка за съдимост и характеристика за подсъдимия.

Доказателствените източници са еднопосочни относно времето,мястото и механизма на настъпване на произшествието,като между тях не се наблюдават съществени противоречия и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,поради което и не се налага детайлното им обсъждане.

Така в показанията на очевидеца Г. се съдържат значими сведения за пътната обстановка към момента на деянието-в тъмната част на денонощието,при влажна асфалтова пътна настилка и при включено улично осветление  ,поведението на водача А. преди и след деянието и в коя част на пътя се е движил той,обстоятелството,че е навлязъл с висока скорост в района на пешеходната пътека и не го е пропуснал да премине,както и движещият се зад него Н. Х.,предприетите от свидетеля действия да избегне удара с автомобила,управляван от подсъдимия и възприемането впоследствие на лежащия на земята Х..

Очевидец на произшествието е станал и св.Щ.,който е възприел пресичащите на пешеходната пътека пешеходци,механизма на удара между автомобила и пострадалия Х. и действията на пресичащия Г. да избегне удара,мястото на настъпването на удара-дясната лента на бул.”Л.Ш.”.

Сведения в тази насока се съдържат и в показанията на св.Д.,който е възприел звука от удара и след това тялото на пешеходеца Х. ***,който не е показвал видими признаци на живот,а също така и автомобила на подсъдимия между пешеходната пътека и тялото на пострадалия пешеходец.

В синхрон с показанията на свидетелите са констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие и скицата на последното,заключенията на СМЕ и КМАТЕ.

От първата от тях е видно,че при изследването на трупа на Н. Х. са установени закрита черепно-мозъчна травма и високогръбначно мозъчна травма,които са причинили смъртта му,тъй като увреждането е тежко и може да се определи като несъвместимо с живота.

Според комплексната експертиза смъртта е с травматична генеза и в непосредствена причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания.

Експертите установяват,че мястото на удара се намира по широчина на пътното платно на 10-11 метра вдясно от левия край на платното за движение на бул.”Л.Ш.”,считано в посоката на огледа,а по дължина на пътното платно-на пешеходната пътека.

Скоростта на автомобила в района на произшествието преди и в момента на удара е била не по-малка от 60 км/ч.

Опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост е 54 м.,а при разрешената в населено място скорост от 50 км/ч е 41 метра.

Движейки се със скорост от 60 км/ч от момента,в който пешеходците са стъпили на платното за движение /пешеходната пътека/ ,при своевременното им възприемане и реакция със спиране,водачът А. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,като този извод е в сила и при движение със скорост от 50 км/ч.

Отстоянието,на което са се намирали пешеходците от мястото на удара в момента на навлизането им в опасната зона на автомобила,е било не по-голямо от 3.5 метра.

Механизмът на произшествието също е безспорно установен,като подсъдимият се е движил по бул.”Л.Ш.” със скорост от около 60 км/ч,а пешеходците Г. и Х. са предприели пресичане на пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила,като Г. се е движел преди Х..Когато пешеходците са стъпили на пешеходната пътека автомобилът е отстоял на разстояние от порядъка на 167 метра от мястото на удара,водачът е възприел със закъснение пешеходците,употребил е аварийно спирачки,но не е имал възможност да спре и е последвал челен удар със зоната на десния фар отдясно на левия крак на отскочилия напред Г..Ударът за движещия се по-назад Х. е със средната зона на предната част на автомобила отдясно на тялото.Вследствие на удара под масовия център на тялото,същото се е завъртяло,като краката са се изместили по посока на движението,а тялото е възкачено на предния капак,достигнало е с главата си челното стъкло в горния му десен ъгъл и го е счупило,а при последвалото спиране на автомобила е отхвърлено напред с краката и е паднало на 19-20 метра от мястото на удара.

Според вещите лица ,от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача А.,който приближавайки пешеходна пътека не е възприел или ако е възприел ,не е реагирал своевременно със спиране на намиращите се на пешеходната пътека пешеходци,като е имал обективната възможност да възприеме и техническата такава предотврати удара чрез спиране.  

                  

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА:

 

         При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно,б.”б” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК,като от обективна страна на 02.01.2015 год.,около 18.30 ч., в гр.С. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ******** по бул.”Л.Ш.” с посока на движение от ул.”********” към ул.”********”,в района на кръстовището с ул.”К.Д.”,на пешеходна пътека,обозначена с пътен знак Д-17,нарушил правилата за движение по пътищата,установени в ЗДвП:чл.20,ал.1 :”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,които управляват”,вследствие на което предизвикал ПТП с пресичащия отляво надясно за неговата посока на движение по пешеходната пътека пешеходец Н.В. Х. с ЕГН ********** и по непредпазливост му причинил смъртта,дължаща се на съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна компонента,като увреждането е тежко и несъвместимо с живота и деянието е извършено на пешеходна пътека.

         Контролирането по смисъла на чл.20,ал.1 от ЗДвП включва всяко едно действие на водача с органите на управление,внимателното и всеобхватно наблюдение от негова страна на пътната обстановка,респ.нейното изменение и поведението на останалите участници в движението.

Подс.А. е управлявал автомобила в нарушение на цитираното по-горе правило на ЗДвП,при липса на дължимо внимание спрямо останалите участници в движението,включващо внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и поведението на другите участници в движението.В конкретния случай подсъдимият не е упражнил постоянно контрол върху автомобила в резултат на разсейване и това представлява самостоятелно нарушение на правилата за движение,тъй като няма данни загубата на контрол да е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта,за да е налице съставомерно нарушение по чл.20,ал.2 или по чл.21 от ЗДвП.

Вярно е,че подсъдимият се е движил със скорост от порядъка на 60 км/ч,т.е. над разрешената,но не тя е довела до загубата на контрол,а липсата на концентрация у подсъдимия при управлението на автомобила.

Все във връзка с така установената скорост следва да се отбележи също така,че превишението на скоростта не е в причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат,а липсата на своевременно възприемане и реакция със спиране преди мястото на удара ,каквато обективна възможност да възприеме и техническа възможност да предотврати удара подсъдимият е имал  както при скорост от 60 км/ч,така и с разрешената от 50 км/ч.  

Вследствие на удара и в пряка причинна връзка с него са били причинени на пострадалия Х. посочените увреждания.Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия,причинените на пострадалите телесни увреждания и настъпилата смърт.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,като подс.Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Същият е бил длъжен да изостри вниманието си при приближаване на пешеходната пътека,маркирана по установения за това ред и да предвиди навлизането на пешеходци на нея,така че да съобрази управлението си с поведението на останалите участници в движението,в частност на пешеходците.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подс.А. престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно,б.”б” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години,която редакция е по-благоприятна по смисъла на чл.2,ал.2 от НК.

При преценка на размера на наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,но ниската такава на дееца,смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са чистото му съдебно минало,положителните му характеристични данни,изводими от доказателствата за социалния му статус -студент и трудовата му ангажираност,сравнително младата му възраст,изразеното искрено съжаление от случилото се и като отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства причиняването на лека телесна повреда на още едно лице,скоростта,с която е управлявал и която е над разрешената в градски условия,/същата,макар и да не е в причинна връзка с настъпилия резултат,представлява нарушение на правилата за движение по пътищата/,несъобразяването с мокрия и хлъзгав път,обстоятелството,че е управлявал в тъмната част на денонощието,характерна с намалена видимост,което е останало недооценено от него,намери,че за постигане на целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода над минималния,но под средния размер,а именно:четири години и шест месеца.

С оглед на това,че производството е протекло по гл.ХХVІІ от НПК на основание чл.373,ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК и намали така определения размер на наказанието с 1/3,т.е. наложи на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години,като прецени,че са налице всички предпоставки за това:подсъдимият е неосъждан,наложеното му наказание е под три години и за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му от обществото.

Съдът не споделя тезата на защитата за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода,като счете,че такава засилена наказателна репресия в конкретния случай е неоправдана.Вярно е,че на фона на зачестилите пътно-транспортни произшествия с тежък резултат,е създадена завишена обществена нетърпимост към авторите на тези престъпления.Следва да се има предвид обаче,че целите на наказанието  са ,на първо място,да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,на следващо:да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и на последно място,да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Изхождайки от личността на подсъдимия ,от неговото поведение веднага след деянието /отишъл при св.Г. изплашен и се поинтересувал от неговото здравословно състояние/,неколкократно изразеното разкаяние от случилото се,което съдът приема като искрено,а не продиктувано с цел смекчаване на наказателната му отговорност,осъзнаването на последиците от деянието,дават основание на съда да изведе,че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия би се постигнало и без изолирането му от обществото.

Следва отново да се подчертае,че се касае за деяние,извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост,а не самонадеяност,при която подсъдимият се е отклонил от дължимото поведение на пътя не в резултат на хулигански подбуди,а на моментна загуба на концентрация,не е налице и драстично отклонение от разрешената скорост на управление,която да е допринесла за настъпване на този тежък резултат,поради което и налагането на ефективно наказание лишаване от свобода би било явно несправедливо.

Последиците за частните обвинители от внезапната смърт на техния баща действително са тежки и непоправими,но желанието им за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода не намира подкрепа в конкретиката на настоящия случай и своеобразието на обстоятелствата,при които е извършено престъплението,изложени по-горе.   

Освен това определянето на максималния изпитателен срок от пет години също би въздействало предупредително върху него,така че да не извършва други престъпления с оглед предвидените тежки последици при евентуалното му привеждане в изпълнение,наред с наложеното му на основание чл.343г от НК ограничение,изразяващо се в лишаване от правоуправление за срок от три години.

Така определеното наказание едновременно с това ще постигне и целта си да въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

 

                   ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

 

           На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс. А.  разноските направени по делото в размер на 1305 лв.,както и 5 лв. ДТ за служебното издаване на изпълнителен лист.

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: