Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П., 18. 06. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1408
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- П.” ЕАД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника С.Ц.С. *** за сумата от 210, 64 лв., от които 198, 85 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2016
год. до 30. 09. 2017 год.
и сумата 11, 79
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 11. 2016
год. до 02. 11. 2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 8626/ 2017 год.
по описа на П.ския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди се, че в срока по чл. 414 от
ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415
ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена
топлинна енергия срещу ответника за негов
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. П., ***, с аб. № 15425. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като
на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е
ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 09. 2016
год. до 30. 09. 2017
год. и не е
погасил задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес
гр. П., ***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата 210, 64 лв., от които 198, 85 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2016
год. до 30. 09. 2017 год.
и сумата 11, 79
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 11. 2016
год. до 02. 11. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е основателна.
Третото
лице „Т.с.” ЕООД *** не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8626/ 2017 год. по описа на П.ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори между
страните, че ответникът С.Ц.С. е собственик на ***, находящ се в гр. П., ***, с аб. № 15425. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-
П.” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд”
от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват
ответника като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата
на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия
следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на задълженията на ответника
към ищцовото дружество по делото е
представена справка за разпределение на топлинна
енергия за процесния период, издадена от „Т.с.“ ЕООД ***. Изготвено е заключение и от съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно. От същото е видно, че ответникът дължи на
„Топлофикация- П.” ЕАД гр. П. сумата от 198, 85
лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2016
год. до 30. 09.
2017 год., като лихвата за забава върху тази
сума възлиза на 11, 79 лв. Следва да се отбележи, че цялото вземане попада в рамките на тригодишния
срок преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, т. е.
съобразени са основните
положения, дадени в тълкувателно решение № 3 от 18.
05. 2012 год. по т. д. № 3/ 2011 год., ОСГТК, според което вземанията на
топлофикационните дружества представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111 б. „в” от ЗЗД и за тях важи кратката
тригодишна давност.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на 210,
64 лв., от които 198, 85 лв. главница и 11, 79 лв. лихва за забава.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв. съобразно признатата
част от вземането, както и направените в настоящия процес деловодни разноски в
размер на 595, 00 лв., от
които 75, 00 лв. внесена държавна такса, 120 лв. внесен депозит за вещо лице,
300 лв. внесен депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Ц.С. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В.В., сумата от 210, 64 лв., от които 198, 85
лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 09. 2016
год. до 30.
09. 2017 год. и 11,
79 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 02. 11.
2016 год. до 02. 11. 2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от 198, 85 лв., считано от 08. 11.
2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Ц.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Й.В.В., сумата от 75, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 595, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „Т.С.” ЕООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: