№ 2634
гр. София, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 3453/21.01.2022 г. на М. М. П., подадена срещу
определение № 4801 от 03.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 7639/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба на длъжника М. П. срещу
постановление от 25.03.2021 г. на ЧСИ У. Д. за отказ от прекратяване на изп. дело №
20218580400282.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Жалбоподателят поддържа, че СГС неправилно е приел просрочие на жалбата срещу
действията на ЧСИ. Сочи, че по делото има писмени доказателства, от които е видно на коя
дата е изпратено до ЧСИ писмо с жалбата. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на жалба с вх. № 16185/27.04.2021 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпило становище от насрещната страна по
жалбата „Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с
обжалвания съдебен акт, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от
надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че жалбата,
с която е сезиран е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Видно от приложеното копие на изп. дело № 20218580400282, на л. 63 от същото е
1
приложено съобщение с вх. № 8904/25.03.2021 г. до длъжника М. М. П., в което е
обективиран отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Съобщението е връчено
на упълномощено от длъжника лице К. П. на 12.04.2021 г., като от тази дата е започнал да
тече законоустановения двуседмичен срок за обжалване на постановения отказ. В случая,
срокът следва да изтече на 26.04.2021 г. Длъжникът е подал жалба срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК с вх. №
16185/27.04.2021 г. (л. 66). Към жалбата има приложения, описани в същата, като след тях на
л. 74 от изпълнителното дело е приложено копие от пощенския плик с дата на пощенското
клеймо – 26.04.2021 г и номер на пратката. С частната жалба пред настоящата инстанция е
представено копие от разписка, с която е изпратено писмото до ЧСИ У. Д. с дата и час на
изпращане – 26.04.2021 г. в 20:01 ч.
Както е прието в определение № 74 от 10.02.2005 г. по ч. т. д. № 33/05 г. на ВКС,
пощенското клеймо не е единственото меродавно удостоверяване, но в случая датата на
пощенското клеймо и тази на разписката за изпращане на писмото съвпадат, поради което
следва да се приеме, че е спазен двуседмичният преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
При разглеждане на жалбата по същество, СГС следва да установи дали дългът е
платен, като има предвид задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена в т.
1 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, а именно -
съществуването на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ изпълнителен
процес и установяването на неговата първоначална липса или последващо погасяване води
до прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение /чл. 433, ал. 1, т. 1 и т. 7
ГПК/. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и
недължимо полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на изпълняемото
право е установено при висящо изпълнително производство, последното се прекратява, а
правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила /чл.
433, ал. 3 ГПК/.
В заключение, неправилно СГС е приел, че жалба с вх. № 16185/27.04.2021 г. е
недопустима като подадена след изтичане на законоустановения срок. Обжалваното
определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. СГС трябва да разгледа по същество жалбата срещу отказа
на ЧСИ от 25.03.2021 г. да прекрати изпълнително дело № 20218580400282.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4801 от 03.12.2021 г., постановено по ч. гр.
2
д. № 7639/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, с което е оставена
без разглеждане жалба на длъжника М. М. П. срещу постановление от
25.03.2021 г. на ЧСИ У. Д., рег.№858, за отказ от прекратяване на изп. дело
№ 20218580400282.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, същия състав, за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените
указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3