МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Б.А.С., ******, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 4, т.1, вр. ал.1 т.1, пр.2 от НК за това, че на неустановена дата през лятото на 2009 год. преди 29.08.2009 год. във вила, находяща се на неустановен адрес в с. ******, обл. Ловеч се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата 14 -годишна възраст А.М.Б.Р.с ЕГН: ******, като я принудил за това със заплашване - казал и, че ще я пребие и убие, ако не прави каквото поиска,

и за престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че на 06.02.2012 г. за времето от 08.00 до 20.00 часа в къща, находяща се на адрес - гр. ****, ул. „*****" ****, при условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години - А.М.Б.Р.на 15- години, като я принудил към това със заплашване, както следва:

- На 06.02.2012г. около 08.00 часа в къща, находяща се на адрес -гр. ****, ул. „*****" **** се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18 - годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН: **********, като я принудил към това със заплашване - гледал я супер злобно и същата знаела, че ако му откаже, ще я набие.

- На 06.02.2012г. около 12.00 часа в къща, находяща се на адрес - гр. ****, ул. „*****" **** се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18 - годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН: **********, като я принудил към това със заплашване - погледнал я злобно и същата я дострашало,като знаела че ако му откаже, ще я набие.

- На 06.02.2012г. около 20.00 часа в къща, находяща се на адрес -гр. ****, ул. „*****" **** се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18 - годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН: **********, като я принудил към това със заплашване - казал и че ще я удари.

Така предявеното обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч от Окръжен прокурор Валентин Вълков, който счита, че фактическата обстановка е напълно изяснена. Посочва, че съдът и страните са положили достатъчно усилия в рамките на близо една година да изяснят в цялост обстановката такава, каквато е установена в хода на досъдебното производство, респективно да приемат или отхвърлят доказателствата, събрани пак в хода на разследването, преди да бъде внесен обвинителния акт.

2

Излага подробно каква е била фактическата обстановка, а именно, че пострадалата А.М.до 2009 г. е живяла при баба си, в т.ч. и в с.******, Ловешка област, която е пребивавала на адреса си в собствената си къща. 2007 г., след като починала баба й, тя се е преместила да живее при майка си М.П., която живее във фактическо съжителство с подс.Б.С.. През 2009 г. лятото, някъде около август месец, тримата били в с. ******, след като майката си заминала за ****, Б.С., оставайки сам с А.М.в къщата на с.******, й казал, че иска да прави секс с нея, на което тя реагирала отрицателно. Тогава той заявил, че ще я пребие и я убие, ако не прави това, което й казва. Казал й да легне на леглото, легнал върху нея и осъществил полов контакт. Посочва, че за случилото се, според показанията на А.М.както в ДП, така и по време на съдебното следствие, било от страх от Б.С. или от неудобство и от страх, не споделила и на майка си. След като приключили престоя си в ******, двамата се прибрали в ****, където тримата продължили да живеят на адрес: „*****" № 60. Три години по-късно, към 2012 г. м.февруари тримата продължавали да живеят на този адрес. На 06.02. сутринта след като майката на А.М.заминала на работа, като има предвид нейните показания и показанията на А.М., двамата А.М.и подсъдимия останали сами в апартамента. С.събудил Р.и й казал, че иска да правят секс. Тя пак реагирала отрицателно и му казала, че й се спи и няма никакво желание за каквото и да е, но С.й заявил, че това не го интересува, тъй като били на едно легло, поискал да се обърне към нея, изгледал я злобно, след което осъществил полов контакт с нея. Около обяд отново поискал да прави секс с нея, отново я заплашил, тъй като Р.пак реагирала отрицателно. Според нейните думи, не само, че нямала никакво желание, а вече изпитвала и страх от него. Но когато започнал половия контакт, на апартамента се позвънило, половият контакт бил прекъснат, а не недовършен, поради появата на приятелката на А.М.- К.К., която приятелка останала в апартамента, както казала А.М., тя я помолила да остане колкото се може по-дълго, за да не се стига отново до настояване със съответната заплаха от страна на С.да правят секс. По-късно вечерта към 8 ч., майката на А.М.все още не се била върнала от работа, след като приятелката на А.М.си тръгнала, Б.С. отново поискал от А.М.да правят секс. Отново А.М.отказала, но С.казал, че ще я удари, ако не легне на леглото и не осъществят полов контакт. При което тя се съблякла и С.осъществил полов контакт с нея. Прокурорът заявява, че това е фактическата обстановка, която е установена в хода на разследването и по време на съдебното следствие от показанията на А.М., на приятелката й К.К., от показанията на майката М.П.. Посочва, че тъй като вече на А.М.малко повече й е дошло от тези заплахи и насилия и осъществяване на полови контакти, въпреки нейното категорично нежелание, тя разказала за тези случаи на приятелката на майка й. На другия ден на 07.02. приятелката на майка й хванала А.М.за ръка и я завела при майка й и я накарала да й разкаже всичко това, което се е случвало през изминалите три години. След което трите отишли в V-то районно, след което оперативна дежурна група отива на адреса на ул. „*****" № 60, прави оглед на местопроизшествието. Излага, че преди това е бил извършен разпит и на А.М., на майка й, след което било образувано ДП и са започнали процесуално следствените действия.

Изтъква, че след образуване на досъдебното производство на 07.02., е била предадена и въпросната тениска, която е ползвана след осъществяване на половите актове на 06.02.2012 г.Пояснява защо подчертава датата 07.02.,като заявява,че ще ползва специално обясненията на Б.С. в предходното съдебно заседание.Сочи че подсъдимия е твърдял, че на дата 06.02. е бил на работа и няма как да са се случили тези събития с изнасилванията спрямо А.М.. Нещо, което според него категорично не е вярно. Приема,че той е бил на работа, но на 07.02., въпреки че и това не е доказано, тъй като едно нещо, за да бъде доказано, следва да бъдат представени и анализирани писмени документи. В случая счита,че писмен документи за това, че Б.С. е бил на 06.02.2012 г. на работа, не съществуват или поне не се представят в съдебна зала, въпреки усилията и на разследващите, и на съдебния състав по време на съдебното следствие.Тъкмо обратното ,според него от свидетелските показания на колегата на подсъдимия, и неговия работодател, се установява,че не могат да си спомнят дали на тази дата той е бил на работа. Приема, че той наистина е бил на работа, но на 07.02., когато е бил задържан от органите на полицията.

Акцентира и на още няколко други момента. В хода на ДП, а и в хода на съдебното следствие,са изслушани назначените психолого психиатрични и съдебно сексологични експертизи, както спрямо подсъдимия Б.С., така и спрямо пострадалата А.М.. Приема за безспорен факт,че Б.С. няма никакви болестни отклонения в своите полови влечения, нито наличия на някакви смущения от болестно естество в сексуалните му реакции. Не се установяват и белези за наличие на евентуално психично разстройство, което да е причина за болестно психотично мотивиране на действията.Сочи,че не случайно цитира експертите, тъй като иска да направи своите изводи на база на техните заключения.

В същото време по отношение на изследването на А.М., от нейната съдебно сексологична експертиза, става ясно, че при нея няма белези за наличие на разстройство в сексуалността, които горестно да мотивират поведението или негативно да повлияят на способността й правилно да разбира случилото се с нея или да възпрепятства правдиво тя

4

да възпроизвежда събития, свързани с инкриминираното деяние.Прави извод от това, че всичко, което тя казва, може да бъде и следва да бъде прието за истина.Обръща внимание на въпросите, които са задавани в предишното съдебно заседание свързани с допълнителната съдебно психолого-психиатрична експертиза,и по-специално на отговорът на д-р И.А.на въпроса дали А.М.е в състояние да съчинява или да си измисля тези събития през 2009 и 2012 г.Счита,че психологът е бил категоричен,съобразявйки начинът на отговорите на А.М., от поведението й по време на интервюто, от събеседването, което е било извършено с нея, тя е категорична, че пострадалата не си измисля и не съчинява, тъй като реакциите са на човек, който е преживял нещо под влияние на стрес, състояние на паника преди години и към днешна дата не желае да си спомня тези събития.

Обръща внимание на заключението на психолога,че ако едно лице си измисля или съчинява, то ще пресъздава много точно едни факти, които е измислило и ще ги повтаря непрекъснато. Цитира заявеното от Д-р А.че: „А.М.на моменти казваше, че не си спомня и това всичкото е обяснимо от гледна точка на преживяното преди 9, респективно преди 6 години".

По отношение на Б.С.,счита,че безспорни са експертите, че на база техните заключения за неговото психиатрично и сексуално състояние, той категорично е могъл да възприема това, което е извършвал, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, както и да контролира постъпките си. Т.е. това, което той е извършил, го е извършил при условията на пряк умисъл. Приема,че не се касае за нещо несъзнавано или инцидентно случило се под влияние на някакви провокативни действия от страна на А.М., нищо такова не се е случило. Обръща внимание,че А.М.към 2009 г. е малолетна по смисъла на НК, а към 2012 г. е непълнолетна,и сочи че приема за необяснимо обстоятелството,че от загриженост, както обяснява Б.С., те спели в едно легло и А.М.по средата, подсъдимият от едната страна, майка й от другата страна. Приема за безспорен факт че тя категорично не е искала каквито и да е отношения с доведения си баща. Не спори, че той е полагал някакви грижи, в т.ч. и когато е бил на работа, да заделя от средствата или да предоставя от средствата, които е изкарал на жената, с която живее във фактическо съжителство и на дъщеря й А.М.. Не приема за нормално, че той от един момент нататък, когато тя започва да съзрява като дете, вече като девойка,че шамарите, както подсъдимия признава че е нанасял е за да се възпита постарадалата.Приема това не като възпитателна мярка ,а като вид насилие а заплахите, с които той е започнал, преди за стигне до сексуалното насилие, заплахите по отношение на нея, този вид тормоз,не счита,че следва да се отчитат от някаква загриженост за това, че тя до един момент била отличничка, а е почнала в един момент да се среща със свои съученици и съученички и той искал по тази причина, тъй като много е загрижен за нея, тя да не се вижда с никой, от къщи в училище, от училище в къщи. С оглед на показанията на разпитаните свидетели,приема поведението на подсъдимия по-скоро като сцени на ревност.Сочи,че когато Б.С., прибирайки се от работа в апартамента е виждал, че е имало нейни приятелки, а на един по-късен етап се е появил и нейният съпруг вече се е държал агресивно и е гонел същите. Това поведение и тези събития, за които говори, подредени последователно и логично, водят до несъмнения извод, че става на въпрос за една необяснима ревност към детето, което ти хем си прел като дете и го отглеждаш, хем от един момент нататък си почнал да насилваш. С оглед назначената експертиза прави извод за осъществено деяние, като се позовава на процесната тениска, която е ползвана от Б.С. на 06.02.2012 г. и предадена на следващия ден на разследващите полицаи. Цитира заключението като се позовава на ДНК-профила на биологичния материал по тениската,който представлява смес на биологичен материал от две лица, от мъжки и женски пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на отделните алели в някои лотоси се установило, че апелите с по-висок интензитет формират ДНК-профил еднакъв с ДНК-профила на Б.А.С., а тези с по-нисък интензитет формират ДНК-профил еднакъв с ДНК-профила на А.М.Б.Р..Акцентира и на това, че в смесения ДНК-профил не се наблюдават алели, които да не присъстват съответните лотоси на ДНК- профилите на Б.С. и А.М.Б.Р.. По отношение на психологичното състояние на А.М.в резултат на инкриминираното деяние, отбелязва,че категорични са експертите, А.М.Р.е изживяла психотравматичен шок. Налице са натрапчиви мисли, кошмари и силен посттравматичен страх. Този страх се е наслоявал във времето на база поведението на подсъдимия спрямо нея. Заплахите или по-скоро респекта с повишен тон, с крясъци, с шамари, нагрубявания. Преди да се стигне до лятото на 2009 г. и м.02.2012 г.

Счита,че става въпрос за много специфично престъпление по смисъла на чл.152 от НК и няма как да не се обсъжда психичното състояние на А.М.,както и че към момента е в норма с елементи на натрапливи мисли и ериодични сънища с негативен емоционален фон, които са в резултат на посочените от нея преживени заплахи и насилие. Към днешна дата,според експертите, при нея се откриват елементи на посттравматично стресово разстройство. Т.е. това разстройство е възникнало като закъснял или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха, която казват те, може да бъде краткотрайна или по-продължителна, които са в състояние да причинят дълбок дистрес от почти всеки човек, а в случая А.М..

При това положение съобразявайки всички доказателства, счита за категорично, че е извършено от страна на Б.С. престъпление един път по смисъла на чл.152, ал.4, т.1, вр. с ал.1, т.1, пр.2 от HK, т.е. използване на принуда със сила или заплашване, за да бъде осъществен полов акт от страна на подсъдимия спрямо А.М.Р.. Това престъпление е осъществено през лятото на 2009 г. и втори път осъществено на 06.02.2012 г. на престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 и чл. 26 от НК, тъй като приема и продължавано престъпление, като отново чрез принуда със сила и заплашване С.е осъществявал полови контакти с пострадалата. Неслучайно първото обвинение е по този текст, тъй като към онзи момент 2009 г. А.М.е била малолетна, а към 2012 г. непълнолетна, навършила 15 г., но ненавършила 16 г.

Приема,че е налице една престъпна упоритост от страна на подсъдимия, на първо място. На второ място - непризнаване на вина, на деянията, както първото, така и вторите са извършени при условията на пряк умисъл от негова страна. С.е съзнавал, че упражнява заплаха и то спрямо малолетно, респективно непълнолетно дете, което е беззащитно и много малко му трябва, за да бъде сломена неговата съпротива. Обръща внимание,че не става въпрос за една зряла жена, която на базата на житейския опит все пак може да реагира по някакъв начин и да се опита да се защити. Приема,че С.е съзнавал, че е упражнява заплаха, че тя е насочена именно към преодоляване съпротивата на това дете, както и че осъществява полов акт с лице, което е малолетно и във втория случай ненавършило пълнолетие.

Счита, че при всички случаи, при постановяване на съдебния акт на съда, следва да отчете факта, че първо настоящият съдебен процес не премина при условията на Глава 27, при условията на съкратено съдебно следствие, именно поради непризнаването на вина. От друга страна, чистото съдебно минало на подсъдимия към днешна дата, фактът, тъй като той се е реабилитирал за предишните осъждания, това също трябва да бъде отчетено.

Но от друга страна, състоянието на А.М.след толкова години, и по време на преживените събития, и към днешна дата, също няма как да не бъдат отчетени.Отново се позовава на експертите, че силно травмиращото е заплахата за насилие при нея, дори не толкова сексуалното насилие, което тя е преживяла, защото заплахата за насилие при нея се явява по-силна от сексуалното насилие. Тъй като деянията са много специфични, държи да отбележи, че такъв род и вид престъпления, винаги има лице, което е извършило престъплението и лице, което е пострадало. Естествено е, че няма преки свидетели и то моментите са търсени такива, че да няма свидетели, в случая майката. Но в конкретния случай счита, има достатъчно преки и косвени доказателства, визирайки и показанията на свидетелите, пред които е споделяно за такова насилие, приятелката на А.М., приятелката на майка й ,като отчита нейната положителна роля,благодарение на която в един момент е приключи тази сага, както и други свидетели, които говорили, че са чували крясъци, викове. Всичко това косвено води до един извод, че Б.С. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. И прякото доказателство, което е категорично и неоспоримо според него е въпросната тениска, която е изследвана и категорично доказва, че той е извършил полов акт на въпросната дата с пострадалата.

При това положение, счита, че на Б.С. следва да бъде наложено наказание за първото престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. с ал.1, т.1, пр.2 от НК, наказание от 10 г. лишаване от свобода, което е минимума за това престъпление по смисъла на НК.

За вторите престъпления, извършени на 06.02.2012 г. по смисъла на чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 и чл. 26 от НК, където е предвидено наказание от 3 до 10 г., едно наказание от 7 г. лишаване от свобода счита за напълно адекватно и тъй като става въпрос за продължавани престъпления, съобразявайки и първото и вторите, счита, че едно наказание от 10 г. лишаване от свобода ще изиграе своя превантивен и социален ефект.Неслучайно законодателят,според него в тази глава и в този раздел на НК е предвидил за тези престъпления толкова тежки наказания. Приема,че в конкретния случай пострадалата е успяла по някакъв начин да се съхрани, според изслушаните психиатри и психолозите, бързайки да създаде едно семейство и по този начин да изтрие всичко това, което е преживяла, т.е. да намери някакъв вид отдушник, както са се изразили те и да си роди едно пълноценно дете.

По отношение на граждански иск,приема че същия е основателен и следва да бъдат уважен в пълен размер така, както е предявен,като призовава съдът, ако сподели неговите аргументи и изводи, да се произнесете в този смисъл."

Гражданският ищец и частен обвинител в процеса А.М.Б. Р.редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Повереника, адвокат Х.Н.- служебно назначен по делото. сочи,че прокурорът се е спрял на всички писмени доказателства, които са събрани в досъдебното производство, внимателно ги е анализирал и свързал с повдигнатото обвинение. Позовава се на фактически извършения оглед на място, протоколите за доброволно предаване на веществени доказателства, анализ на тези веществени доказателства, освидетелстване на пострадала още същия ден на заявяването, назначените съдебно психиатрични експертизи, съдебномедицински експертизи на ДП, които са изслушани и приобщени като писмени доказателства по делото. Изслушани са вещи лица, които поддържат тези заключения, които не са оспорени нито от защитата на подсъдимия, нито от страна на другите страни в производството.Приема,че е имало съмнения по отношение на изслушаната съдебно сексологична психиатрична експертиза на А.М.Б., на която е допусната допълнителна такава с назначени две вещи лица - психиатър и сексолог, която е била приета. Сочи,че е изслушана такава експертиза и на подсъдимия, което заключение също се прие, макар че от съдебния лекар д-р В.извън заключението на някои въпроси имаше определени колебания, които той изрази по отношение на хиперсексуалността на подсъдимия, която евентуално може ли да бъде, не може ли да бъде и да последват някои заболявания, може да бъде намалена тази, но поради обстоятелството, че въпреки усилията на защитата на подсъдимия да събира доказателства в тази насока още към момента на извършване на престъплението 2012 г. страдал ли е от такива заболявания, се установява, че не е страдал от подобни. Сочи,че е представен медицински картон, медицинска документация, от следствения арест са изискани документи, приложени са като писмени доказателства, не се установяват сериозни заболявания, които евентуално биха подкрепили тезата на защитата, евентуално, че не е в подобно сексуално състояние да извършва сексуалния акт в един ден, макар че навежда на мисълта, въпреки отричанията за извършени престъпления, т.е. наличието и възможността евентуално да установява, че да е имало някакви сексуални контакти, те не са били продължавани, както сочи обвинението.

При освидетелстването на пострадалата към 07.02.2012 г., приложено е в делото заключението, се установява, че тя е с девствена ципа, с анатомично устройство и физиологично състояние към момента на преглед, позволяващо извършване на полово сношение без разкъсване, което лекарят вещо лице го обясни обстойно, т.е. че е възможно да бъдат извършвани сексуални контакти без разкъсване на девствената ципа. Това обаче не значи, че не е осъществяван с нея полов контакт, тъй като към момента на освидетелстването, тя е имала контакти, както заявява пострадалата, по-късно с мъжа си, лицето, с което сключва брак.

Безспорно се установяват фактическите обстоятелства по първото обвинение, т.е. от показанията на пострадалата, от показанията на майка й, от показанията на приятелката на майка й, от показанията на приятелката на пострадалата - К.М., че 2009 г. те са посещавали с. ******, където са имали вила на бабата на А.М., където тя е починала и те са я посещавали по една седмица всяка година. Така през лятото на 2009 г. също са посетили тримата - подсъдимия, майката на А.М.и тя. Пак се сочи така обстойно и житейски коментира прокурора, че не може да го приеме за една логична постановка да спят тримата на едно легло. От техни показания, и в ****** същото се установява, т.е. една традиция при тях е да спят тримата в едно легло, като всъщност девойката е била в близост до съпруга на майката. Навярно тази ситуация е възприето от подсъдимия по друг начин, че когато си заминала майката, те са останали двамата и той осъществил полов сексуален контакт с малолетната, като твърди, че за извършването са отправени заплахи, че ще я пребие, ще я убие. Имайки предвид, че извън населеното място се намира тази вила, е възбудил основателен страх в малолетното лице, което не е напълно физически и психически зряло за осъществяване и желание да остане на половия акт. Безспорно се установява деянието, което е извършено към тази година.

По отношение на другите престъпления от 2012 г., макар че пострадалата сочи, че продължил да осъществява полови контакти с нея и до 06.02., не могат да се конкретизират датите, месеците и годините приема и че това е мотивирало обвинението и за това то се е спряло на безспорно установените такива на 06.02., които са извършени в различни часове 8 ч., 12 ч. и 20 ч. в дома на ул."*****" № 60А, където навярно подсъдимият и непълнолетната заварена дъщеря са останали сами. Също,като прокурора приема,че са използвани сила, заплахи и нанасяне на побой. Сочи и че навярно защитата ще твърди, че подсъдимият е полагал грижи за заварената си дъщеря, т.е. да ходи на училище, да спазва тези режими, да не се среща с приятели или с други лица, които така се изложи, че виждате ли не искал да поддържа контакт със съпруга, който е от ромски произход. И затова й нанасял побоища и сериозно се държал с нея, като единият път се сочи и е безспорно установено, че с кабел й нанесъл жесток побой. Така, че към пострадалата, не само когато е осъществявал полов акт, а и по други причини, подсъдимият я е държал много строго, грубо, с нанасяне на жестоки побоища върху малолетното и непълнолетно лице.

Приема,че всички разпитани свидетели, някои от тях косвено сочат, че са чули от казаното от майката, от *****, която разказала за тези престъпления, които са извършени, а и от преките впечатления, които добива съда от показанията на майката и на пострадалата, дадени по време на съдебното следствие на два пъти, тъй като поради смяна на състава се наложило да се повторят процесуалните действия, от които може да се направи заключение, че не симулира и евентуално неизвършени престъпления, които подробно биха внесени в понятието на малолетното и непълнолетно лице да възпроизвежда подобни. Липса на симулация от страна на пострадалата безспорно го установяват и психиатрите и психолозите в експертизите.

Посочва също така ,че прокурорът се е спрял обстойно на писмените доказателства, на експертизите, които безспорно установяват участието на подсъдимия в извършеното престъпление, което той напълно отрича да има някакви полови контакти или допир с такава цел с А.М..Акцентира на заключението, което е цитирано подробно от представителя на обвинението, т.е. ДНК-експертизата № PG63/21.02.2018 г. на веществено доказателство - въпросната тениска, която по надлежен ред е иззета, заснимана е, огледана е като веществено доказателство и надлежно съхранена, от която безспорно се установява, че по изследваните части се е доказало наличие на човешка сперма.

Колкото до това, че се е опитал подсъдимия да твърди, че са имали преди това полов контакт с майката на А.М., евентуално, че е възможно да има такива остатъци след осъществения полов контакт с майката, сочи ,че дори да е така, не може да бъде оборено заключението по отношение на отговора на другите задачи, т.е., че тя съвпада напълно с ДНК-профила на подсъдимия С.. Но най-важното,според него е посоченото в т.З, където вещото лице е установило, че по тениската се откриват смесени наслагвания на отделни алели в някои локуси, че алелите с по-висок интензитет формират ДНК- профил, еднакъв с ДНК-профила на подсъдимия С., а тези с по-нисък интензитет формират ДНК-профил еднакъв с ДНК-профила на А.М.Б.Р., т.е. ще има изтриване в тази тениска както по отношение на подсъдимия при осъществен полов контакт, така и по отношение на влагалищен секрет по отношение на пострадалата А.М.Б.. Сочи също така,че не е възможен друг начин по който би попаднал подобен биологичен материал от А.М.,.Присъединява се към становището на прокуратурата, че безспорно от доказателствата е установено, че е осъществен полов контакт, тъй като са налични тези биологични материали, безспорно установени по ДНК-профила. Отричането, че въобще не е имал полов контакт според него с пострадалата е само една защитна теза на подсъдимия.

По отношение на заключението, на допълнителната съдебно психиатрична и съдебно сексологично психологична експертиза, проведена отново с пострадалата с интервю на компетентни доктори в тази насока, счита ,че същите дават подробно заключение и отговарят на поставените от съда въпроси обстойно, Счита,че същите са отговорили обосновано към момента на извършеното изнасилване, какво е било състоянието на малолетното лице към момента на извършеното, и посоченото от тях, че са останали от това натрапчиви мисли, кошмари и силен посттравматичен страх, т.е. към момента от 2009 г. към момента на освидетелстването. Приема също така ,че ВЛ са отговора на въпрос по т.З.а именно,налице ли са данни за наличие на отклонения в психичното състояние на А.М.подробно на цяла страница в експертизата е обсъдено, че е в добро психиатрично състояние към момента.Безспорно според него е, че същата към момента на извършването на деянието не е страдала от психично заболяване, така и към момента на освидетелстване 2018 г. също не са констатирали данни за наличие на психично състояние, но са налице елементи на посттравматично стресово разстройство, което подробно е обяснено какво представлява това, или че в крайна сметка често се случва сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от други хора, липса на съзвучие спрямо заобикалящата среда, избягване на действия и ситуации, напомнящи за тази травма, която тя е преживяла. Освен случаите на тревожност и депресия, често се случва идеи за суицид, евентуално за посягане на живота си с оглед тази тревожност.Обръща внимание,конституираната като граждански ищец пред съда е заявила, че не парите толкова представляват интерес като обезщетение за извършеното престъпление, колкото желанието за тези престъпления, които е извършил подсъдимия, да бъде наказан справедливо и да си изтърпи наказанията, ако може да осъзнае евентуално какво е извършил, как го е извършил, тъй като още по-тежки са елементите на деянията, не само че е малолетно лицето, но е извършено спрямо лице, което е дъщеря на жената, с която живее, в едно съжителство са заедно, в едно семейство, в едно домакинство. Вместо да оказва грижи за това дете, в крайна сметка той е посегнал на неговата полова неприкосновеност.

Моли съда да уважи предявения от тях иск за обезщетение. Счита, че е минимален, но в крайна сметка пострадалата сама го е предявила пред съда и е приет за съвместно разглеждане, без участието на повереника на този етап.

По отношение в качеството на частен обвинител по отношение на повдигнатото обвинение за първото престъпление, моли съдът да уважи искането на представителя на прокуратурата, като искането,счита за напълно съобразено с обстоятелствата, че наистина лицето е реабилитирано, не е осъждано до този момент за престъпление от общ характер. Трудил се е постоянно, грижил се е за семейството си, както той заявява това, че е изхранвал семейството си с полагане на труд. Но още повече, че е изминал продължителен период, но не е по вина на прокуратурата, нито на пострадалото лице за един по- продължителен период се води настоящото съдебно производство - 9 г. след извършеното престъпление, което с оглед изискванията на Конвенцията на защита правата на лицата така един продължителен срок на воденето на разследването, което се е отразило върху негативните преживявания, затова би следвало да се наложи наказание в минимума на наказанието, което е предвидено за този текст.

По отношение на продължаваните три престъпления през 2012 г. е предвидено наказание от 3 до 10 г.Приема за безспорно,че това са продължавани престъпления, три деяния са извършени при условията на продължаваност при условията на чл. 26, при което прокуратурата настоява да бъде наложено наказание от 7 г. лишаване от свобода, при строг режим, тъй като са над 5 години, което следва да изтърпи. Законосъобразно,според него е искането на прокуратурата да се определи едно общо наказание при условията на чл. 23 от НК, т.е. да се определи най-тежкото между двете такива, а именно от Юг. лишаване от свобода, което считам, че ще изиграе своята роля да се постигнат целите, предвидени от закона, ще въздейства на лицето превантивно и поправително, както и на останалите членове на обществото.

Подсъдимият Б.А.С. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения от него защитник адв. М.А. от САК, който моли, обратно на изложеното от държавното обвинение и частния обвинител, подзащитния му да бъде оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения с обвинителния акт по прокурорска преписка № 5260/2012 г. по описа на СГП, за повдигнати обвинения за престъпления по чл. 152, ал.4 и по чл. 152, ал.2, във вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Излага, че по първото обвинение не било събрано нито едно годно както писмено, така и устно доказателство. Сочи, че единствените доказателства, върху които почива обвинението за извършеното престъпление през 2009 г. в района на с.******, това са показанията на пострадалата Р., на нейната майка П., както и от обясненията на подсъдимия С.. Посочва, че дори и в показанията на А.М.Р.и майка й М.П. съществува вътрешно противоречие относно обстоятелството, кой на кое легло и къде е спал в процесната вила. Сочи, че пострадалата Р.твърди, че в процесната къща тя и доведеният й баща Б.С. са спали на едно легло, а майка й М.П. на друго. М.П. обаче е категорична в показанията си, че именно тя е спала на едно легло с Б.С., а детето на друго.

Излага, че от друга страна, от събраните по делото гласни доказателства се твърди, че твърдяното изнасилване е било предшествано от блудствен акт няколко дни по-рано. Акт, за който пострадалата не е уведомила нито майка си, нито друго лице, а за първи път е изнесен в дадените от нея свидетелски показния в хода на ДП.

От друга страна сочи, че от показанията на М.П. се установява, че именно по желание на А.М.Р.и то след твърдения от нея блудствен акт, тя е останала насаме във вилата в с.****** заедно с подсъдимия С.. Изтъква, че това обстоятелство според него категорично води на извода, че такъв блудствен акт не е бил осъществяван от подсъдимия, както и че не е осъществено твърдяното престъпление от него през лятото на 2009 г.

Относно второто твърдяно престъпление в обвинителния акт твърди, че също не били събрани достатъчно и годни доказателства, които да потвърждават съпричастността на подсъдимия с инкриминираното деяние. Противно на изводите от страна на държавното обвинение, счита, че със събраните по делото гласни доказателства на първо място било доказано, че подсъдимият не е пребивавал в процесното жилище, находящо се в гр.****, ул. „*****" № 60А, на твърдяната дата и твърдения времеви период. Посочва, че свидетелят А.Р.бил категоричен, че същият ден, а именно 06.02.2012 г. от сутринта от 7 ч. до вечерта, двамата са били заедно, като през деня са работили на строителен обект, находящ се в гр. ****, а след работа също са били заедно. Твърди, че това обстоятелство, макар и косвено, се потвърдило от разпитания по делото свидетел С.Г., който потвърдил, че представляваното от него дружество по онова време е имало строителен обект, а именно „******" в гр. ****, че обектът и до момента не е завършен, както и че част от работниците на него са работили по трудов договор, а други са били наемани като подизпълнители. От друга страна сочи, че не може да не е направило впечатление на съда, на съдебните заседатели и на представителите на държавното и на частното обвинение, че в свидетелските си показания свид. К.и свид. Н.започнали обръщението си към съда и в своите свидетелски показания с недомлъвки, но и в показанията на двете съществувал извод или впечатление от тяхна страна, че не знаят защо са в съдебната зала, че цялата история е скалъпена, което несъмнено води до извода, че те вътрешно са убедени в невинността на подсъдимия.

Излага, че противно на казаното от А.М.Р., К.К. споделила, че пострадалото лице е имало своите първи сексуални контакти, когато е била на 12 г. и които са били осъществени с момче на територията на с. ******, а не както твърди Р., че Б.С. е бил първият мъж в живота й, и то против нейната воля. Посочва, че в хода на процеса се доказало, че Б.С. е полагал грижи за дъщерята на жената, с която фактически съжителства. Според него несъмнено е, че тези грижи са били полагани именно от добри чувства на С.към Р., както от желанието му същата да получи добро образование, добър старт в живота и изразява своето несъгласие с представителя на държавното обвинение, че това са били актове на насилие, които косвено доказват и повдигнатото срещу С.обвинение.

Изтъква, че недоказани останали и твърденията, че С.не е пускал А.М.Р.да се вижда със свои приятели след училище, че я ревнувал, че я държал изкъсо и че я държал едва ли не като затворник в къщи, като посочва, че от показанията на свидетелите М.П.и К.К. се установило, че пострадалата е водила адекватен социален живот, че се е виждала с приятели, имала е интимни връзки, както и че често е нарушавала вечерния час, който й е бил налаган.

Относно приетата по делото ДНК-експертиза, която според обвинението по несъмнен начин доказва съпричастността на С.към деянията на 06.02.2012 г. заявява, че това съвсем не е така. Излага, че е несъмнено, че по процесното веществено доказателство се намират множество петна от семенна течност. Посочва, че е факт, че тези петна са оставени именно от подсъдимия, но от друга страна обаче сочи, че процесната тениска не е изследвана в цялост. Изтъква, че в заключението е посочено, че тениската е имала множество петна по цялата си повърхност, а са изследвани едва две от тях. Сочи, че на едното от тях не се намира биологичен материал от трето лице, а на другото петно се наблюдава смес от ДНК-материал от подсъдимия и пострадалата. Изтъква, че от това може да се направи извод, че при осъществяване на полов контакт в еякулата на подсъдимия не се съдържат и не се отделят годни за изследване клетки от лицето, с което той е бил в полово сношение.

Твърди, че намерения във второто петно биологичен материал от А.М.Р., на първо място би могъл да е попаднал там случайно или нарочно оставен именно с цел доказване на неверните твърдения на пострадалата. От друга страна твърди, че процесната тениска е иззета като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване именно от лицето, което е написало жалбата срещу подсъдимия С..

Прави възражение, че по делото не са разпитани поемните лица, които са посочени в протокола за доброволно изземване, което също би могло да наведе на извода относно годността на това веществено доказателство за нуждите на този процес.

Излага, че в открито съдебно заседание вещото лице П.В. категорично заявил, че подсъдимият не страда от заболявания, включително и такива, които да са в групата на педофилиите. Сочи, че безспорно се установило, че подсъдимият е водил редовен сексуален живот с партньорката, с която съжителства, т.е. не е бил в състояние на сексуална абстиненция към процесния период. Сочи също, че пак според заключението на В.нормален мъж би могъл да изпита полово w влечение към полово незрял индивид, когато се намира именно в такова състояние на полова абстиненция. Посочва, че от друга страна, пак съгласно заключението на вещото лице В., за така наречените педофили е абсолютно нехарактерно същите да изпитват полово влечение към сексуално зрели лица от противоположния пол.

Посочва, че относно обстоятелството, че подсъдимият и пострадалата са били сами на дата 06.02.2012 г. в процесното жилище, е разпитана свид. П., като същата в своите показания излага, че на процесната дата тя е била на работа от 9 ч. сутринта до късно вечерта. Пак в своите показания същата е казала, че за да стигне до работа навреме в 9 ч., се е наложило тя да напуска жилището в 6 ч. Обръща внимание, че в разписанието на градския транспорт в ****, както и на месторазположението на процесното жилище и нейната месторабота, лесно би могло да се установи, че показанията й в тази насока са неверни и \^ че целят единствено уличаване на подсъдимия в процесното престъпление.

Моли съда да обърне внимание и на дадените в съдебно заседание свидетелски показания от свидетелката П., която макар и да не е очевидец на случвалото се в семейството на снаха й, е категорична в показанията си, че А.М.Р.е склонна към лъжа, както и че майка й М.П. е проявила пълно безразличие и незаинтересованост към семейството на дъщеря си, въпреки, че в открито съдебно заседание на два пъти тя се опитала да убеди както съдебния състав, така и останалите участници в процеса точно в обратното.

Моли също, при постановяване на присъдата, съдът да вземе предвид и друго косвено доказателство, а именно писмата, които М.П. е писала на подсъдимия, докато той е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража". Посочва, че видно от съдържанието на тези писма, тя дълбоко съжалява за написаното от нея, споделя, че всички обвинения към С.са измислица и че се надява скоро да бъде освободен и справедливостта да възтържествува.

Посочва също, че по делото са изслушани и съдебно психиатрични и сексологични експертизи на пострадалата А.М.Р.. Излага, че заключението е на посока, че освидетелстваното лице към момента има нормално психическо психологическо и сексуално развитие. Сочи, че безспорно е доказано, че и към момента тя има нормален полов живот и няма полови смущения, включително и вагинизъм. Изтъква, че пак от тези заключения е видно, че при пострадалата към момента се наблюдават елементи от преживян от нея стресов период. Излага, че съгласно вещите лица към момента при освидетелстваната се наблюдават натрапчиви мисли, кошмари, както и затвореност при споменаване на събитията от 2009 и 2012 г. Счита обаче, че всеки средно интелигентен човек би могъл да получи достъпна информация относно състоянието на жертвите на сексуално насилие след акта на извършване на престъплението. Сочи, че самото обстоятелство, че пострадалата твърди недоказуеми обстоятелства, а именно наличието на кошмари и натрапчиви мисли, според него е в подкрепа на направения по-горе от него извод, че същата излага неистини както пред настоящия съдебен състав, така и в хода на ДП.

Поради горните съображения и след внимателен анализ на всички събрани доказателства, моли съда да постанови присъда, с която изцяло да оправдае Б.С. по повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл. 152, ал. 4, т.1, вр. с ал.1, т.1, пр. 2 от НК, както и по чл. 152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т. 2, пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Също така моли да бъде отхвърлен и предявения граждански иск от пострадалата.

В защита подсъдимият Б.А.С. заявява, че това престъпление не го е извършил и може да потвърди, че той в ****** никога не е бил сам с пострадалата без майка й. Твърди, че за това, което е обвинен за 06.02.2012 г. той е бил на работа. Сочи, че А.Р.е потвърдил, че е работил. Изтъква, че ако е бил в къщи, да е бил заключен през деня, точно когато е лежал, а те са го заключили чак вечерта в 9,30 ч. когато се е прибрал от работа. Твърди, че всичко това е лъжа, че това е скалъпено върху него. Моли съда да вземе правилното решение.

От събраните по делото писмени доказателства на досъдебното производство - том 1 и т.2 : Съобщение за образуване на ДП, предложение за срок, искане за срок, молба, заповед за задържане на лице, 2 бр.декларация, протокол за личен обиск,обяснение, протокол за оглед на местопроизшествие,протокол за доброволно предаване, протокол за освидетелстване, 2 бр.справки, постановление за предоставяне на правна помощ, искане, постановление за назначаване на защитник,сл.бележка, Постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, Постановление, заповед за конвоиране, справка, предложение за вземане на постоянна мярка, 2 бр.искане за вземане на постоянна мярка, протокол на СРС, справка за съдимост, справка, 2 бр.писма, 2 бр.протоколи на СРС, писмо, протокол за разпит на свидетел-М.П., протокол за разпит на свидетел -А.М.Р., протокол за разпит на свидетел М.П.; протокол за разпит на свидетел Х.С.; протокол за разпит на свидетел С.И., протокол за разпит на свидетел Е.Н., протокол за разпит на свидетел К.К.; протокол за разпит на свидетел М.П., искане за провеждане на разпит пред съдия, протокол на СРС, постановление за назначаване на експертиза, съдебномедицинска експертиза, постановление за определяне на възнаграждение; постановление за назначаване на експертиза, съдебно сексологична експертиза, постановление за определяне на възнаграждение, постановление за назначаване на експертиза, съдебно -сексологична експертиза, справка-декларация, постановление за назначаване на експертиза, протокол №Б-92/2012 г., сметка, Постановление за назначаване на експертиза, съдебно­психиатрична и психологична експертиза, Постановление за определяне на възнаграждение, Постановление за определяне на възнаграждение, постановление за назначаване на експертиза; съдебно психиатрична и психологична експертиза, Постановление за определяне на възнаграждение, Постановление за определяне на възнаграждение, протокол, Постановление за привличане на обвиняем; протокол за разпит на обвиняем;протокол за предявяване на разследването; справка за съдимост, искане, обвинително заключение, списък на лица за призоваване, Постановление на СГП, писмо за мярка, писмо за срок, 3 бр.писма, искане за определяне на адвокат, постановление за предоставяне на правна помощ, уведомително писмо, постановление за назначаване на защитник, служебна бележка, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, протокол за предявяване на разследването, обвинително заключение, протокол СГС, постановление за даване на указания, искане за срок, писмо, призовка, обвинително заключение, Постановление на СГП,искане за срок, Протокол СГС, молба от адв.Величка П., плюс с 4 бр.листа-писма, писмо, молба от Б.С., плик за писмо, придружително писмо до НИКК, протокол на СГС, протокол САС, искане за срок, 2 бр.писма, искане за срок, писмо от 05 РУП-СДВР, искане за справка, Справка „АИС-БДС", албум, писмо, призовка, искане, справка за съдимост, 2 бр.констативни протоколи, протокол за разпит на свидетел -А.М.Б.Р., писмо, справка , ДИД-БДС", писмо, призовка, писмо, призовка, 8 бр.писма, искане за срок, 2 бр.писма, протокол на СГС, писмо от 05 РУП-СДВР, писмо от НИКК, Постановление за назначаване на експертиза - 2 бр., протокол № Б-91/2012 г., 6 бр.писма, копие на писмо, връчена призовка, писмо, копие на писмо, копие на призовка, писмо, копие на писмо, копие от призовка, призовка, писмо, удостоверение за раждане, искане, справка за издирвано лице, Постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на свидетел, заключително мнение, от том 3 - Писма за срок, постановление за привличане на обвиняем, разпити на обвиняем, пълномощно, справки, съдимост, искане за разпит пред съдия и протокол за разпит на М.П., протокол за разпит на Георги Николов, Графическа експертиза, постановление за възлагане на ОИМ и резултати, писма до служба БДС при 04 РУ-СДВР, писмо до район *****и препис от смъртен акт Б.Р., писма до различни институции и отговори относно уст.на М.П., напомнителни на СГП, справка за хода на ДП, призовки, протокол за предявяване на разследването, мнение за предаване на обвиняемия на съд; от вещественото доказателство, опаковано в хартиен непрозрачен плик с надпис Експертиза № 63/21.02.2018 г., запечатано с картон серия А 0149622 и силикон печат 029 0"ЕКД"-СДВР, както и с хартиена лепенка с надпис „град/село СГ-**** град Възложител - 05 РУ-СДВР ДП № 339/12 вх.№ НИКК 2012-04429 пакет № PKG и бар код", както и с наличие на ръкописен текст върху хартиената опаковка с надпис: "Един брой бяла тениска със сини надписи върху нея, предадена от мен М.М.П. на 08.12.2012 с протокол за доброволно предаване", от веществените доказателства: Плик за биологични следи № 026951- СП 029, ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 1,2 и 3; Плик за биологични следи № 026952 - СП 029 - ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 4 и 5; Плик за биологични следи № 026953 - СП 029-ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 6,7 и 8; Плик за биологични следи № 026954 - СП 029- ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обект № 9; Клетъчен материал от устната кухина на Б.А.С., ЕГН **********, поставен в хартиен плик за биологични следи №026181, запечатан със силикон и номер на печат 052-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал; Клетъчен материал от устната кухина на ***** Б.Р., ЕГН ******, поставен в хартиен плик за биологични следи № 026186, запечатан със силикон и номер на печат 029-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал; Клетъчен материал от устната кухина на М.М.П., ЕГН **********, поставен в хартиен плик за биологични следи № 026184, запечатан със силикон и номер на печат 029-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал, Веществените доказателства с изх. № 5260/12-ПД49/17/04.01.2018 г. в хартиен непрозрачен плик;от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство и на съдебното следствие и писмените доказателства - Писмо изх. № 10-00­4724/04.12.2017 г. от НАП-ТД на НАП-**** със справка относно фирма „БИАД-С" ООД; Писмо изх. № 10514/06К17 от ТД на НАП - В.Търново, с приложени към него справки: справка актуално състояние на всички трудови договори /без основна заплата/- 4 стр. и справка-данни за осигуряване по булстат за периода от 01.01.2012 г. - 05.12.2017 г.- 29 стр.; Писмо изх. № 1029-10-5112#1/04.12.2017 г. от НОИ-ТП-Ловеч; Писмо от ОД   на  МВР-гр.Ловеч   с   рег.№   295000-9160/06.12.2017   г.   относно постоянния и настоящ адрес на свидетеля Г.З.Н.; Писмо изх. Per. № ТР-040/05.12.2017 г. от Агенция по вписванията - гр.Ловеч с приложени удостоверения за актуално състояние на „БЕК-1" ЕООД и „БИАД-С"ООД, Писмо вх. № 2320/27.03.2018 г. от МП-ГДИН-ОСИН-****, с изпратена медицинска справка на задържания под стража Б.С. Асенов от 09.02.2012 г., писмо, с вх.№3111/25.04.2018 г. на Главния секретар на НОИ /л.591 от делото/ и писмо от ГД „Изпълнение на наказанията" с № 5946/13.04.2018 г./ л.544 от делото/, отговор от Д-р Р.Г., с вх. № 7094/18.09.2017 г., постъпил по имейла на съда, и заключенията на вещите лица по допълнителна биологична експертиза с вещо лице В.М.-П., ДНК експертиза №PG63/DNA/21022018 на веществени доказателства с вещо лице Б.Ш., заключението по допълнителната съдебно психиатрична и съдебно - сексологична психологична експертиза с вещи лица д-рП.Г. и д-р И.А.по време на съдебното следствие, заключенията на вещите лица, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Отпреди и към 07.02.2012 г. свидетелката М.М.П. живеела на семейни начала с подсъдимия Б.А.С.. М.П. имала дъщеря - А.М.Б.Р., родена на 29.08.1996 г.

На 07.02.2012 г. М.П. се явила в 05 РУ-СДВР, където подала молба срещу Б.С.. П. посочила в молбата си, че С.осъществява сексуално насилие спрямо нейната дъщеря и е разпитана в качеството на свидетел относно обстоятелствата, изнесени в молбата и с това първо действие по разследването на основание чл.212, ал.2 от НПК е образувано ДП № 339/2012 г. по описа 05 РУ-СДВР.

А.М.Б. Р.живеела при баба си,до момента на нейната смърт на 17.07.2007г.Р.заживяла заедно с майка си и Б.С.,след това. През лятото на 2009 г. тримата отишли на вилата на майка й в с.******, област Ловеч. Няколко дни по-късно Б.С. и А.М.Б. Р.били сами в къщата и С.казал на Р., че иска да прави секс с нея. Р.заявила, че не иска, но С.й казал, че ще я пребие и убие, ако не прави това което й каже, след което й казал да легне на леглото, легнал върху нея и осъществил полов контакт. След като М.П. се прибрала, А.М.Р.не споделила нищо с майка си, тъй като е било страх.

След това от с.******, С., П. и Р.се прибрали в град ****. В **** С., П. и Р.пребивавали на различни адреси, включително и на адрес: гр.****, ул. „*****" № 60А. Към месец февруари тримата пребивавали на горепосочения адрес.

На 06.02.2012 г. сутринта С.и Р.били сами на горепосочения адрес. Около 08.00 ч. С.събудил Р., като й казал, че иска да правят секс. Р.отговорила, че още й се спи, но С.й казал, че не го интересува и поискал да се обърне, като я изгледал злобно и тъй като тя знаела,че когато я гледа така и че ако му откаже ще я набие се събула и С.осъществил с нея полов контакт.

Около обяд на същата дата Р.гледала телевизия . С.я извикал да легне на дивана и й казал, че иска да правят секс. Р.започнала да увърта, тъй като нямала желание. С.отново я изгледал злобно и Р.се изплашила, след което С.осъществил полов контакт с нея, който бил прекъснат след няколко минути, поради пристигането на приятелка на Р.,свидетелката К.К..Тя останала при нея и около 20.00 ч. на 06.02.2012 г. си тръгнала. Р.си легнала в леглото, в което лежал и С.поискал от Р.да правят секс, като тя му отговорила отрицателно. С.й казал, че ще я удари, след което Р.въпреки че нямала желание за секс понеже вече и се било случвало да си пати от него когато не го слуша, се съблякла и С.осъществил полов контакт с нея.На следващия ден М.П. подала жалба срещу Б.С. в 05 РУП-СДВР, а на 08.02.2012г.предала доброволно на служител от същото управление един брой бяла тениска със сини надписи върху нея „ДПС-гласувай с бюлетина №4".

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие на адрес: град ****, ул. „*****"№ 60А, като при това действие по разследването не са иззети следи и веществени доказателства от значение за делото. С Протокол за доброволно предаване е приобщена един брой тениска, в която според показанията на Р., С.е свършвал след половите контакти.

В качеството на свидетели са разпитани установените по ДП лица -М.П., Х.С., С.И., Е.Н., К.К.. Показанията на тези свидетели кореспондират с показанията на пострадалата Р., същите са логични, последователни и еднопосочни, като потвърждават изнесеното от нея. Свидетелите П. и Р.са разпитани и по реда на чл.223 от НПК.

В хода на разследването е извършено освидетелстване/оглед на / лице с писмено съгласие по отношение на А.М.Б.Р.. В протокола за това действие по разследването на л. 15 от том I е фиксирано, че девствената ципа е нащърбена и недостигаща до основата.

В хода на разследването е назначена съдебно медицинска експертиза, като видно от експертното заключение на л.80 от том 1, девствената ципа на А.М.Б. Р.е здрава, като анатомичното й устройство и физиологично състояние към момента на прегледа позволява извършване на полови сношения без разкъсвания.

По отношение на Р.и С.са назначени съдебно-сексологични експертизи -л. 83-86 и л.89-93 от том I на ДП. Видно от експертното заключение при А.М.Б. Р.не се откриват данни за наличие на отклонения, възникнали в хода на досегашното психо­ сексуално развитие. Не се откриват белези за наличие на разстройство в сексуалността й, които болестно да мотивират поведението й или негативно да повлияват на способността и правилно да разбира случилото се с нея, или да я възпрепятстват правдиво да възпроизвежда събития, свързани с инкриминираното деяние.

При експертното изследване на С.не се откриват данни за наличие на болестни отклонения в половото му влечение, нито за наличие на смущения от болестно естество в сексуалните му реакции и практики. Не се установяват белези за наличие на актуално психично разстройство, което да е причина за болестно-психотично мотивиране на действията му.

По отношение на приобщеното с Протокол за доброволно предаване веществено доказателство - тениска, е назначена биологична експертиза. Видно от Протокол Б-92/2012 г. на л.96 от том 1, при експертното изследване е получена положителна реакция, указваща наличието на сперма, както и телогенен косъм от гърди и полова област.

По отношение на Б.А.С. е назначена съдебно психолого-психиатрична експертиза. Видно от експертното заключение на л. 100-109 от том 1, към момента на извършване на инкриминираното деяние С.е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .

По отношение на А.М.Б. Р.е назначена СППЕ. Видно от експертното заключение на л. 112-119 от том I на ДП, психичното й състояние позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки непълнолетната и възраст.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна биологична експертиза с вещо лице В.М.-П.,която е дала заключение,че:

1. Обект №1 показва морфологично сходство с обект №9 (сравнителен материал косми от глава на ***** Б.Р., ЕГН ******).

2. Обект №2 показва морфологично сходство с обект №7 (сравнителен материал косми от крайници на М.М.П. ЕГН **********).

3. Обект №3 не показва морфологично сходство с обекти №5 (сравнителен материал косми от гърди и полова област на Б.А.С., ЕГН:**********) и №8 (сравнителен материал косми от гърди и полова област на М.М.П. ЕГН **********).Като е посочила,че обектите се връщат на възложителя, преопаковани в пликове с номера както следва: обекти №№1, 2 и 3 - №026951; обекти №№4 и 5 -№026952; обекти №№6, 7 и 8 - №026953; обект №9 - №026954, всеки плик запечатан с печат №029-НЕКД-СДВР./л.446-451НОХД/.

Също така е назначена ДНК експертиза №PG63/DNA/21022018 на веществени доказателства ,вещото лице по която Б.Ш. е дал заключение,че

1. По изследваните части от тениската, обекти №№ PG-63-1/2018 и PG-63-2/2018, се доказа наличие на човешка сперма.

2. ДНК профилът на спермата по тениската, обект № PG-63-1/2018, напълно съвпада с ДНК профила на Б.А.С., обект № PG-63-3/2018.

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Б.А.С., е: 1 на 39 000 000 000 000 000 000 000

3. ДНК профилът на биологичния материал по тениската, обект №PG-63-2 2018, представлява смес на биологичен материал от две лица от мъжки и женски пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установи, че ал елите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на Б.А.С., обект № PG-63-3/2018, а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на А.М.Б.Р., обект № PG-63-5/2018. В смесения ДНК профил не се наблюдават алели, които да не присъстват в съответните локуси на ДНК профилите на Б.А.С. и А.М.Б.Р../л.482-485 от НОХД/.

Вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие допълнителната съдебно психиатрична и съдебно - сексологична психологична експертиза д-рП.Г. и д-р И.А.на въпроса как биха се отразили на психосексуалното развитие на малолетно лице предложения за правене на анален секс, както и за орален секс и към настоящият момент откриват ли се данни за отклонения за психичното здраве на А.М.Р.в резултат на инкриминираните деяния са дали заключение,че подобни предложения могат до доведат до изместване на сексуалния обект, проблеми при формиране на сексуалността и много други в зависимост от конкретния случай и/или съпътстващи обстоятелства, като приложен психологически или физически натиск.Посочили са,че към момента на провеждане на интервюто не са констатирани отклонение в психичното здраве на А.М.Р.. Налице са натрапливи мисли, кошмари и силен постравматичен страх.На въпроса как се е отразило на психичното състояние на А.М.Б. Р.съобразно нейните показания и заявеното в тях за упражнено насилие и заплахи от страна на подсъдимия Б.С. , с оглед заявеното от вещото лице д-р П.В.в съдебно заседание , че психосексуалното развитие е част от психичното развитие на личността, респективно наличен ли е психотравматичен шок или друг вид психично разстройство във връзка с заявеното от нея в показанията й,вещите лица са посочили,че е наличен е психотравматичен  шок. Лицето е успяло успешно да изтласка преживяната травма и твърди, че към момента тя не се отразява на сексуалния й контакт. Възможно е заявеното от нея в показанията й да е довело до по-ранното начало на сексуалния и живот, но това е само предположение. Положителното според вещите лица е. че лицето не е продължило да се ретравмира с неприятни за него сексуални контакти, а е успяло да осъществи емоционално-сексуален контакт с друго лице, което би могло да й партньорства равностойно.На въпроса налице ли са данни за наличие на отклонения в психичното състояние на А.М.Р.във връзка с посоченото от нея насилие и заплахи, както по време на малолетието , така и по време на непълнолетието й и към днешна дата, ако е налично такова,вещите лица са посочили,че психо-сексуалното развитие на А.М.Б. е в норма и не се откриват данни за наличие на отклонения, както и не се откриват белези за наличие на разстройства в сексуалността й които болестно да мотивират поведението й. Относно психичното й състояние, то също е в норма с елементи на натрапливи мисли и периодични сънища с негативен емоционален фон, които е възможно да са в резултат на посочените от нея преживени заплахи и насилие. Като към момента на изследването се разкриват елементи на Посттравматично стресово разстройство. Описаното разстройство спада към раздел Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията код F-43 по МКБ-10, и по точно към подраздел код F-43.1 по МКБ-10- посттравматично стресово разстройство. Разстройството възниква като закъснял и /или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха/краткотрайна или по-продължителна/, които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек /например природна или причинена от хората катастрофа, сражение, тежка злополука, очевидец на насилствена смърт на други хора. тероризъм, изнасилване или друго престъпление/. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени/ flashbacks/, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за ..вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Към по-горе изброените симптоми и белези често се прибавят тревожност и депресия, а идеите за суицид не са редки. Това състояние не трябва да се диагностицира, ако няма данни че е възникнало до 6 месеца след травмиращо събитие с изключителна тежест. Тази диагноза може да се постави като „вероятна" и след изтичане на шест месеца от събитието, при условие, че клиничната картина е типична: освен данните за травмата, трябва да са налице настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата. Описаното разстройство по своята същност представлява психично разстройство в широкия смисъл на това понятие и не покрива критериите за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и/или умствена недоразвитост.

Относно основният експертен въпрос за психичното здраве на осв. А.М.Б.Р.,вещите лица са посочили ,че при анализа на така представената информация, нито в данните от миналото, нито при актуалното психиатрично изследване се маркират някакви отклонения, които да им дават основание да допуснат,че при пострадалата е налице, наличие на душевна болест в тесния /същински/ смисъл на това понятие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счете, че от страна на поде. Б.А.С. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 152, ал. 4, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК и чл. 54 от НК - на неустановена дата през лятото на 2009 год., преди 29.08.2009 год., във вила, находяща се на неустановен адрес в с. ******, обл. Ловеч, се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата 14-годишна възраст ***** Б.Р., с ЕГН ******, като я принудил за това със заплашване - казал й, че ще я пребие и убие, ако не прави каквото поиска, като я оправда в частта в която от обвинението,в която е посочено,че деянието е извършено във връзка с чл.152,ал.1,т.1пр.2 от НК.Съдът счете и че подсъдимия Б.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците на състава на престъплението по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК - На 06.02.2012 г. за времето от 08.00 до 20.00 часа в къща, находяща се на адрес - гр. ****, ул. „*****" № 60А, при условията на продължавано престъпление

- когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години - А.М.Б.Р.- на 15 години, като я принудил към това със заплашване, както следва:

- На 06.02.2012 г. около 08.00 часа в къща, находяща се на адрес: гр. ****, ул. „*****" № 60А, се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18-годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН ******, като я принудил към това със заплашване - гледал я супер злобно и същата знаела, че ако му откаже, ще я набие.

- На 06.02.2012 г. около 12.00 часа в къща, находяща се на адрес: гр. ****, ул. „*****" № 60А, се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18-годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН ******, като я принудил към това със заплашване - погледнал я злобно и същата я дострашало, като знаела, че ако му откаже, ще я набие.

- На 06.02.2012 г. около 20.00 часа в къща, находяща се на адрес: гр. ****, ул. „*****" № 60А, се съвкупил с лице от женски пол -ненавършилата 18 - годишна възраст А.М.Р.Б., ЕГН ******, като я принудил към това със заплашване - казал й, че ще я удари.

Престъпленията са извършени при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подсъдимия Б.А.С. е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.В тази връзка е и заключението на вещите лица д-р Л.****и психолог Н.Иванова по съдебно -психиатричната и психологична експертиза/л. 101­109 от ДП т.1/,които сочат ,че към момента на инкриминираното деяние,психичното състояние на подсъдимия му е позволявало правилно да възприема фактите ,но е налице вредна употреба на алкохол,с увреждане на централната нервна система ,водещи до етичното огрубяване на подсъдимия ,увредена социална позиция и социална дезадаптация загуба на контрол,повишен толеранс.

Фактическата обстановка се установява от обяснението на поде. С., показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство и съдебното следствие,писмените и веществени доказателства,приобщени по реда на чл.283 и чл.284 от НПК заключенията на назначените и изготвени в досъдебното производство и съдебното следствие експертизи.

Прави се възражение от страна на защитника адв. ****, че по първото обвинение не било събрано нито едно годно както писмено, така и устно доказателство.Като адв. **** заявява, че единствените доказателства, върху които почива обвинението за извършеното престъпление през 2009 г. в района на с.******, това са показанията на пострадалата Р., на нейната майка П., както и от обясненията на подсъдимия С.. Аргументира се с това, че в показанията на А.М.Р.и майка й М.П. съществува вътрешно противоречие относно обстоятелството, кой на кое легло и къде е спал в процесната вила, като сочи, че пострадалата Р.твърди, че в процесната къща тя и доведеният й баща Б.С. са спали на едно легло, а майка й М.П. на друго, както и че М.П. е била категорична в показанията си, че именно тя е спала на едно легло с Б.С., а детето на друго. Посоченото възражение настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като показанията на пострадалата А.М.Р./свид. Р./ настоящата инстанция приема за достоверни и съответни на останалите събрани по делото доказателства. По-точно, видно от заключението по допълнителната съдебно психиатрична и съдебно - сексологична психологична експертиза8л.548-581/ вещите лица са посочили, че изследвайки оценката на поведението и емоционалния регистър на свидетелката Р.в личностен план А.М.Б. Р.е с хармонична структура на личността, активна и амбициозна. Констатирали са, че към настоящия момент е налице добре формирана личност с изградена ценността система, умение за целеполагане, добра себерефлексия, както и добро интелектуално равнище, въпреки липсата на завършено образование (завършен 8-ми клас. но без диплома). Лесно осъществява контакт, с добре изразена социална и емоционална реактивност. Преобладава топъл емоционален регистър, но затворено емоционално поведение на въпроси свързани с миналото й и отношенията й с Б.А.С.. Идентифицирани са невротични защитни механизми, като изолация на преживяното и разцепване, които се характеризират със загуба на детайлни спомени и липса на адекватен емоционален фон (подтиснати и изтласкани емоции). Последните се реализират чрез сънища. Вещите лица са посочили и че А.М.Б. Р.е споделила, че има повтарящи се сънища свързани със страх и невъзможност да се спаси или избяга от лицето Б.А.С.. Предвид на което вещите лица са заключили, че имайки предвид проведеното психодинамично интервю и данните по делото А.М.Б. Р.е с нормално личностно развитие, води нормален сексуален живот. Налице са обаче натрапливи мисли свързани с Б.А.С. в резултат на запечатване на преживян тормоз и/или заплахи, кошмари и силен посттравматичен страх. Нещо повече, категорични са вещите лица, че е наличен психотравматичен шок, като Р.е успяла успешно да изтласка преживяната травма и твърди, че към момента тя не се отразява на сексуалния й контакт. Възможно е заявеното от нея в показанията й да е довело до по-ранното начало на сексуалния й живот.

Вещите лица са посочили, при отговор на въпроса, налице ли са данни за наличие на отклонения в психичното състояние на А.М.Р.във връзка с посоченото от нея насилие и заплахи, както по време на малолетието, така и по време на непълнолетието й и към днешна дата, ако е налично такова, че психосексуалното развитие на А.М.Б. е в норма и не се откриват данни за наличие на отклонения, както и не се откриват белези за наличие на разстройства в сексуалността й, които болестно да мотивират поведението й. Относно психичното й състояние, то също е в норма с елементи на натрапливи мисли и периодични сънища с негативен емоционален фон, които е възможно да са в резултат на посочените от нея преживени заплахи и насилие. Като към момента на изследването се разкриват елементи на Посттравматично стресово разстройство. Описаното разстройство спада към раздел Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията код F-43 по МКБ-10, и по точно към подраздел код F-43.1 по МКБ-10- посттравматично стресово разстройство. Разстройството възниква като закъснял и /или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха/краткотрайна или по-продължителна/, които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек /например природна или причинена от хората катастрофа, сражение, тежка злополука, очевидец на насилствена смърт на други хора. тероризъм, изнасилване или друго престъпление/. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени/ flashbacks/, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за ..вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Към по-горе изброените симптоми и белези често се прибавят тревожност и депресия, а идеите за суицид не са редки. Това състояние не трябва да се диагностицира, ако няма данни, че е възникнало до 6 месеца след травмиращо събитие с изключителна тежест. Тази диагноза може да се постави като „вероятна" и след изтичане на шест месеца от събитието, при условие, че клиничната картина е типична: освен данните за травмата, трябва да са налице: настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата.

Описаното разстройство по своята същност представлява психично разстройство в широкия смисъл на това понятие и не покрива критериите за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и/или умствена недоразвитост, като на основният експертен въпрос вещите лица са посочили, че в областта на психичното здраве на осв. А.М.Б.Р.. При анализа на така представената информация, нито в данните от миналото, нито при актуалното психиатрично изследване се маркират някакви отклонения, които да дават основание на вещите лица да допуснат при Р.наличие на душевна болест в тесния /същински/ смисъл на това понятие.Като,в тази връзка настоящата инстанция приема за неоснователно възражението на защитника ,че показанията на пострадалата са недостоверни,тъй като вещите лица са категорични,че показанията на Р.са съответни на преживяното и не е налице симулация ,като вещото лице д-р А.сочи,че при проведената сексуална беседа с пострадалата освен всички методи е използвала и въпроси от въпросника на американските сексолози Мастърс и Джонсън Нещо повече, вещото лице пояснява, че човешката сексуалност има няколко компонента, като в конкретния казус е използвала сексуалното поведение и по-точно как станалото се преживява от пострадалото лице и предвид на това категорично приема, че в конкретния казус не е налице симулация от страна на пострадалата. Все в тази връзка д-р А.сочи, че когато има и силно травматично събитие има два варианта, като от страна на пострадалото лице или остава само в емоцията и съответно не си спомня за случилото се или в повечето случаи емоцията е трудна за преживяване и тя се подтиска и отцепва и пострадалото лице има фрагментарен спомен от самото събитие, както е и в настоящия казус./л.596 от НОХД/. Категорично е в.л.д-р Анчева, че е логично в тази връзка след продължителен период от време спомените за преживяното да не могат да бъдат възпроизведени с подробности и това е и разликата от ситуацията, когато пострадалото лице лъже, като ВЛ сочи, че лъжите се помнят и ако е налице лъжа, то съответното лице ще разкаже съответната ситуация с подробности и по същия начин, както е сторило и преди това и каквито данни не са налице в настоящия казус./л.597НОХД/. Вещото лице доктор Гарвански в тази връзка сочи,че при проведеното интервю и задавани въпроси пострадалата е отговаряла спокойно и уравновесено и без притеснения. Но при задаване на въпроси касаещи настоящия казус е наблюдавал затваряне в себе си и избягване на отговори касаещи отделни детайли,свързани със самото деяние .

Все в тази връзка и в подкрепа на показанията на Р.е и заключението на ДНК-експертизата на веществени доказателства /л.482-485 том II от НОХД/, че по изследваните части от тениската обекти №№ PG-63-1/2018 и PG-63-2/2018 е доказано наличие на човешка сперма. Вещото лице в т. 2 от заключението е посочило, че ДНК-профилът на спермата по тениската обект № PG-63-1/2018 напълно съвпада с ДНК-профила на Б.А.С. - обект № PG-63-3/2018. Като в тази връзка вещото лице е посочило, че вероятността да се установи този ДНК-профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Б.А.С. е 1 на 39 000 000 000 000 000 000 000. В т. 3 от заключението вещото лице е посочило, че ДНК профилът на биологичния материал по тениската, обект № PG-63-2/2018, представлява смес на биологичен материал от две лица от мъжки и женски пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси е установено, че алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на Б.А.С., обект №PG-63-3/2018.

Колкото до процесната тениска, видно от доказателствата към делото, същата е приобщена по предвидения в НПК процесуален ред, а именно чрез протокол за доброволно предаване от страна на свидетелката М.М.П., за който от процесуална гледна точка не се изисква и не е съставен в присъствието на поемни лица,с оглед на което и е неоснователно възражението на защитника, че не са разпитани в хода на съдебното следствие.Самата свидетелка Р., сочи, че тя след като е дала показания пред служители на МВР и им е разказала за насилствените полови актове на 06.02.2012г.и че след последния такъв е „свършил"на тази тениска отново,майка й доброволно е предала същата на полицията както и че е на подсъдимия. /л.57 от ДП и л.359 от НОХД/. Това е потвърдено и от самия подсъдим в обясненията му по време на съдебното следствие ,заявявайки „Тениската ,която предявихте като веществено доказателство е моя,бърсал съм се в нея ,когато съм имал полов акт с майката на ****.."/л.604 НОХД/.

Прави се възражение от страна на защитника -адв.****/защитника/относно различие в показанията на М.П. и пострадалата относно това,че същите са дали различни показания относно това кой при кого е спал в процесната вила в с.******,които възражения настоящата инстанция приема за неоснователни,тъй като не се интерпретират правилно от страна на защитата.По-точно пострадалата в тази насока е посочила,че е била заспала до подсъдимия,тъй като го е чувствала като неин баща ,а относно възражението,че не е споделила с никого за насилствения полов акт,това действително е така,но пострадалата е посочила и причината за това, а именно че е изпитвала силен страх от него за да не я бие,тъй като е била бита от него преди това, а и да не „остави" майка,както и е заявил тогава ./л.77 т.1 от ДП,л.358 и сл.от НОХД/. Нещо повече, неоснователно е и възражението на защитника относно осъществения блудствен акт, за който споделя пострадалата, тъй като прокуратурата не е предявила обвинение за него на подсъдимия.

На следващо място се прави възражение, че подсъдимият не е пребивавал на адреса в деня, за който му е предявено второто обвинение, както и че в този ден е бил на работа, което възражение настоящото инстанция намира също за неоснователно, тъй като обясненията на подсъдимия в тази насока не кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и по - точно подсъдимият сочи, че на 06.02. е бил на работа както и че непосредствено след това около 20 часа е бил задържан. Като от страна на защитника в тази насока се посочват и показанията на свид. А.Р..Възражението настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като в показанията си свид. А.Р. сочи, че денят преди да бъде задържан Б., са били заедно, но същевременно и сочи, че са работили на обект Централен басейн в гр. ****, като подсъдимият С.е бил назначен на граждански договор, което обстоятелство видно от извършените справки за този период от време, категорично сочат, че по отношение на подсъдимия не са регистрирани граждански и трудови договори в инкриминирания период /в.ж. 335 и сл. от НОХД/. От друга страна, в качеството на свидетел е разпитан и С.А.Г., управител на строителна фирма „Биад - С"ООД, който е категоричен, че не е допускал към фирмата да работят лица, които да не са били назначени на трудови и граждански договори, предвид на което и настоящата инстанция не дава вяра на свид. Р.и отчита същите като стремеж да бъде „подпомогнат" подсъдимия в подкрепа на изразеното от него отричане на извършителството на престъпленията, за които са му предявени обвинения. Все в тази връзка е и другото писмено доказателство, а именно заповедта за задържане /л. 7 от том I на ДП/, от която е видно, че подсъдимият С.е задържан на 07.02.2012 г. в 22 часа.Факта,че на 06.02.2012г. подсъдимия не е бил на работа се потвърждава и от показанията на св-ля К.К.жоято сочи че сутринта се е обадила на Р.да ходят на училище,тъй като били от 13.30 часа но тя и казала че подсъдимия не я пуска да ходи .Сочи също така,че около обяд е отишла в тях,след като сутринта е ходила и тропала на вратата,но никой не и е отворил и лично е видяла подсъдимия С.на леглото ,в стаята на Р..

На следващо място, прави се възражение от страна на защитника и относно показанията на свид. К. и свид. Ненчева, както и че именно те са посочили, че според тях тази история е „скалъпена", което възражение настоящата инстанция намира също за неоснователно. При внимателния прочит на показанията на тези две свидетелки, съдът констатира, че същите не се интерпретират в смисъла, в който те са дадени от тях от страна на защитника.По-точно, свид. К.К. е потвърдила, че именно на нея пострадалата е споделила първоначално, като й е споделила, че е насилвана от доведения си баща. Нещо повече, свидетелката К. заявява, че с оглед дългия период от време, който е изминал, не си спомня подробности, но е категорична, че е виждала подсъдимия да удря пострадалата, като заявява, че това е възприела лично а относно насилствените полови актове е категорична, че за това й е споделяно от страна на пострадалата. В тази връзка са й прочетени показанията, дадени от нейна страна на ДП, със съгласие на страните в процеса и от които става видно, че пострадалата й е споделяла не само за насилствените полови актове, но и за заплахите от страна на подсъдимия, ако не желае да прави секс с него. /в.ж. л. 71 от том I от ДП и л.407 от НОХД/. В този смисъл са и показанията на Е.Н., която също дава показания, че от страна на пострадалата е споделено, че е била насилвана сексуално от страна на подсъдимия, като относно подробности свидетелката също, с оглед изминалия период от време, не си спомня такива, но след като са прочетени показанията й, дадени на ДП, том I, л. 66, свидетелката е потвърдила казаното от нея тогава, когато и споменът за казаното й е бил съвсем скорошен. Свидетелката е категорична, че е възприела и отправянето на обидни думи от страна на подсъдимия към пострадалата, като за тази вербална агресия свидетелката сочи, че по никакъв начин не е бил предизвикан от пострадалата, след което е счупил мобилният й телефон и упражнил физическо насилие над нея. За такова насилие сочи и свидетелката Светлана И., която е живеела в съседство с пострадалата и подсъдимия, като както самата свидетелка сочи, е чула крясъци и викове от детски глас от дома на подсъдимия, което изключително много я притеснило и тя е слязла и позвънила на вратата, тъй като се притеснила какво става с това дете, имайки предвид пострадалата.

Действително, както се сочи от страна на защитника, подсъдимият е полагал грижи за пострадалата, в който смисъл са и показанията на нейната майка - свид. П., но същевременно с това многократно е упражнявал физическо и вербално насилие върху нея, в който смисъл са дори и неговите обяснения, заявявайки, че е „шамарил" пострадалата, макар и да не обяснява причините за това, а именно ревността, която е изпитвал към нея, в който смисъл са както показанията на свидетелките Н.и К., така и на майката на пострадалата, а и на самата пострадала, а не както се възразява от защитника, че упражненото физическо насилие е било с „възпитателна" цел.

Неоснователно според настоящата инстанция е и възражението на защитника, касаещо резултатите от ДНК - експертизата и по-специално, че процесната тениска не е изследвана в цялост, позовавайки се на множеството петна по нея, тъй като вещото лице Шахов е посочило, в т. 3 от заключението, че се касае за ДНК-профил на биологичния материал по тениската, който представлява смес от биологичен материал от две лица от мъжки и женски пол в различно съотношение и при отчитане w наслагванията на отделните алели в някои локуси е установено, че алелите с по-висок интензитет формират ДНК - профил еднакъв с ДНК- профила на подсъдимия С., а тези с по-нисък интензитет формират ДНК-профил еднакъв с ДНК-профила на пострадалата А.М.Р.. Особено същественото в тази насока е, че в смесения ДНК-профил не се наблюдават алели, които да не присъстват в съответните локуси на ДНК-профилите на поде. С.и пострадалата Р.. Т.е. неоснователно е възражението на защитника, че намереното във второто петно биологичен материал от пострадалата би могъл да попадне там случайно или е нарочно оставен с цел на доказване на неверните според защитата твърдения на пострадалата.

На следващо място се прави възражение от страна на защитата, че подсъдимият водил нормален сексуален живот и не е бил в състояние на сексуална абстиненция, за да осъществи полов контакт с непълнолетно ^ лице от женски пол, като се позовава на заключението по съдебно -сексологичната експертиза, което възражение настоящата инстанция намира също за неоснователно, тъй като вещото лице В.е заявило, че действително не е констатирал отклонения в сексуалното поведение на подсъдимия, но е посочил, че „такива педофилни актове се извършват от лица, които нямат сексуални разстройства, когато липсва адекватен сексуален партньор, т.е. полово зрял индивид. Тогава те се насочват към такива индивиди, които са лесно манипулирани и имат по-малко съпротивителни защити, като деца и възрастни хора. Извършеното на пръв поглед изглежда като девиантно, но е породено от ползването за сексуални нужди за това, което е достъпно и е под ръка. /л.496 от НОХД/.

Относно възражението на защитника, че поде. С.е страдал от множество заболявания, които са му пречили да осъществи многократно полов акт, вещото лице В.е отговорило, че е възможно лице на 50 г. да осъществи три пъти полов контакт, а колкото до посочените заболявания, съдът приема, че същите не са подкрепени с писмени доказателства, тъй като в съдебно заседание подсъдимият е твърдял за наличието на такива заболявания, както и че същите са констатирани по време на задържането му, но същите не са подкрепени със съответна медицинска документация, видно от справките от НОИ с изх. № 1029-40­6096/1/24.04.2018 г. /л. 591/, както и от ГДИН - ОСИзпълнение на наказанията" - гр. **** с per. № 5946/13.04.2018 г., от която е видно, че не е налична медицинска информация, освен изпратената медицинска справка /л. 544/.

Колкото до възражението, касаещо изпращаните писма от свидетелката М.П. до подсъдимия, както и че с оглед отразеното в тях тя е приела, че всички обвинения спрямо него са измислица, съдът намира също за неоснователно, тъй като свидетелката в показанията си не отрича, че е изпращала тези писма, както и не отрича, че тя е техен автор, в който смисъл е и заключението на вещото лице по графическата експертиза, но така или иначе, именно в своите показания тя сочи, че първоначално й е било трудно да повярва, че подсъдимият е извършил тези деяния. Не отрича и че го е посещавала в следствения арест, но както сама заявява, била е мотивирана от това, че не е била свидетел на тези деяния, както и че е изпитвала обич към подсъдимия и защото е имала доверие в него, което след като е узнала за извършеното „се е сринало тотално от всякъде" /л. 365, 367/.

Неоснователно е и възражението на защитника относно това, че пострадалата „твърди недоказуеми обстоятелства", като наличието на кошмари и натрапчиви мисли, тъй като вещите лица по допълнителната съдебно психиатрична и съдебно сексологична и психологична експертиза в заключението си са посочили, че е налице психотравматичен шок при пострадалата, като е посочено и че тя е успяла успешно да изтласка преживяната травма и към момента на изследването вещите лица са констатирали елементи на посттравматично стресово разстройство, което възниква като закъснял и /или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха/краткотрайна или по-продължителна/, които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Типичните симптоми в тази насока включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за „вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора и т.н." /в.ж. л. 32-34 от заключението/ .

Като причина за извършване на деянията настоящата инстанция приема слабите морално волеви задръжки на подсъдимия С..

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи поде. Б.А.С., настоящата инстанция взе предвид съдебното минало на поде. С., който видно от приложената към  делото  справка за съдимост е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и упоритостта при извършване на деянията които отчете като утежняващи вината обстоятелства, а продължителността на разследването, която надхвърля обичайните срокове за разследване и то не по вина на подсъдимия С., упражняването на труд след извършването на деянието и неизвършване на други престъпления, като смекчаващи вината обстоятелства и счете, че са налице при съпоставката смекчаващи вината обстоятелства, поради което и наложи наказание в минимално предвидения размер, като на основание чл. 152, ал. 4, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК и чл. 54 от НК при смекчаващи вината обстоятелства, като го осъди на 10 /десет/ години лишаване от свобода.Съдът оправда подсъдимия Б.С. в частта от обвинението ,в която цифрово е посочено , че деянието е извършено във връзка с чл. 152, ал.1, т.1 пр.2 от НК,тъй като липсва такова обвинение текстово в обвинителния акт .

На основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подсъдимия Б.А.С..

На основание чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК го осъди на 3 /три/ години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б."в" от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подсъдимия Б.А.С..

В съответствие с изискванията на чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Б.А.С. да изтърпи, едно общо най-тежко наказание от 10 /десет/ години лишаване от свобода.

Предвид разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „а" от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание от 10 /десет/ години лишаване от свобода на подсъдимия Б.А.С..

С оглед изискванията на чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия Б.А.С., считано от 07.02.2012 г. до 29.01.2013 г.

Видно от приложената справка за съдимост /л.13 от НОХД , том I /, подсъдимият С.с Присъда № 2НС/15.02.2007 г. на РС-**** по НОХД № 5603/2005 г., в сила от 03.03.2007 г. е бил осъден на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, предвид и на което и на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът осъди подсъдимия Б.А.С. да изтърпи отделно и наказанието от 5 /пет/ месеца лишаване от свобода по Присъда № 2НС/15.02.2007 г. на РС-**** по НОХД № 5603/2005 г., в сила от 03.03.2007 г.

Така определеното наказание според настоящата инстанция ще изпълни целите на специалната и генералната превенция предвидени в чл. 36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.

Настоящата инстанция счете, че за действителното поправяне и превъзпитание на поде. С.е необходимо същият да бъде изолиран за по-продължителен период от останалите членове на обществото предвид показаното явно незачитане на половата неприкосновеност на лица от женски пол и тяхното несъгласие за осъществяване на полов акт , което изолиране ще даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита и да осмисли своето поведение.

Относно предявеният граждански иск за неимуществени вреди съдът счете, че с виновното и противоправно поведение подсъдимият Б.С. е осъществил противоправното и непозволено увреждане и между поведението му и настъпилото увреждане има пряко причинна връзка. Като взе предвид, че се касае за малолетно и в последствие непълнолетно лице, както и че извършените насилствени полови актове са се отразили негативно върху пострадалата А.М.Р., както и с оглед заключението на посочената по-горе допълнителна съдебно психиатрична и съдебно сексологична и психологична експертиза вследствие на противоправното му и виновно поведение, пострадалата е получила психотравматичен шок, съдът счете, че гражданският иск е основателен и го уважи в пълно претендирай размер от 5000 /пет хиляди/ лева.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбите на чл. 189 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.А.С., да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 4184,01 /четири хиляди сто осемдесет и четири лева и 01 ст./ лева разноски по делото, както и да заплати на 05 РУ -СДВР сумата от 574,58 /петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляващи разноски по делото за експертизи, както и 10 /десет/ лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.

Вещественото доказателство, опаковано в хартиен непрозрачен плик с надпис Експертиза № 63/21.02.2018 г., запечатано с картон серия А 0149622 и силикон печат 029 0"ЕКД"-СДВР, както и с хартиена лепенка с надпис „град/село СГ-**** град Възложител - 05 РУ-СДВР ДП № 339/12 вх.№ НИКК 2012-04429 пакет № PKG и бар код", както и с наличие на ръкописен текст върху хартиената опаковка с надпис: "Един брой бяла тениска със сини надписи върху нея, предадена от мен М.М.П. на 08.12.2012 с протокол за доброволно предаване", съдът постанови да бъде върната на подсъдимия Б.А.С., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: Плик за биологични следи № 026951-СП 029, ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 1,2 и 3; Плик за биологични следи № 026952 - СП 029 - ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 4 и 5; Плик за биологични следи № 026953 - СП 029- ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обекти №№ 6,7 и 8; Плик за биологични следи № 026954 - СП 029- ОЕКД-СДВР-79-Б/18, Обект № 9; Клетъчен материал от устната кухина на Б.А.С., ЕГН **********, поставен в хартиен плик за биологични следи №026181, запечатан със силикон и номер на печат 052-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал; Клетъчен материал от устната кухина на ***** Б.Р., ЕГН ******, поставен в хартиен плик за биологични следи № 026186, запечатан със силикон и номер на печат 029-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал; Клетъчен материал от устната кухина на М.М.П., ЕГН **********, поставен в хартиен плик за биологични следи № 026184, запечатан със силикон и номер на печат 029-НЕКД-СДВР и протокол за вземане на сравнителен материал, съдът постанови след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени, както и веществени доказателства с изх. № 5260/12-ПД49/17/04.01.2018 г. в хартиен непрозрачен плик, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: