РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело № 285 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.А.А., ЕГН: **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Н.Т. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-10852-000548 от 20.05.2020г. на Началник група
при ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171 т. 1, б. “а“ ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Твърди се, че заповедта е издадена при противоречива фактическа
обстановка и при процедура сериозно нарушаваща правата на жалбоподателя, като в
хода на административното производство не са събрани доказателства, относими
към предмета на доказване.
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и
неправилна и да се присъдят направените в производството разноски съгласно
представен списък на разноските (л.25 от делото).
Ответникът в производството –
Началник Група при Областна дирекция на МВР – Русе, на Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна. Излага
съображения за липса на правен интерес от оспорване на заповедта към настоящия
момент предвид издаването на ново СУМПС на жалбоподателя след подаване на
жалбата. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 27 от делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
На 30.04.2020 г. до Началника на Сектор ПП – Русе е подадена докладна
записка рег.№ 1085р-3697 от мл.автоконтрольор Ц. П. по повод съставен от него
на 29.04.2020 г. АУАН № 722446. В докладната е посочено, че поводът за
съставяне на цитирания АУАН е постъпил сигнал от дежурен в ОДМВР – Русе за
оказване на съдействие на колеги от РУ – 02. При проверката се оказало, че
служителите от РУ – 02 – И. И. Т. и В. Б. Н., около 15.35ч. на 29.04.2020 г.,
на адрес гр. Русе, бул.“Липник“ на кръстовището с ул.“Дебър“, са констатирали,
че л.а.“*** с рег.№ ***** е навлязъл в посоченото кръстовище по бул.“Липник“ с
висока скорост на забраняващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, като с тези си действия е отнел предимството им е и създал
непосредствена опасност от възникване на ПТП. Актосъставителят е възприел
непосредствено водача на автомобила А.А., който бил в сградата на РУ – 02 и
отричал твърденията на полицейските служители. Освен това бил видимо афектиран,
движенията му били некоординирани, изразяващи се в тикове и липса на
координация, проявени от здравословното му състояние. С оглед описаното и за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
други нарушения, актосъставителят е предложил да бъдат взети мерки спрямо
водача въз основа на чл. 171 т. 1 б.“а“ ЗДвП (л. 31 от делото).
Във връзка с тази докладна записка е била извършена проверка, в хода на която
е била изискана информация от Център за психично здраве – Русе относно
обстоятелството води ли се на отчет лицето А.А.А., провеждано ли му е лечение и
с каква диагноза. Видно от приложената справка изх.№987/14.05.2020 г. от ЦПЗ – Русе
А.А. не се води на диспансерен учет, като има една хоспитализация в Отделение
за лечение на зависимости към ЦПЗ – Русе – ЕООД от 22.08.2012 г. до 05.09.2012
г. с диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено
тежък“ (л.44 от делото). Служебно са приложени копия от СУМПС на А.А., карта
№347/1705.2017 г. от Транспортна областна лекарска комисия, справка за данни за
МПС и справка за нарушител/водач (л.л.41-42, л.л.46-47 от делото).
Междувременно във връзка с подадено от А.А. възражение вх.№108500-7029 от
30.04.2020 г. срещу АУАН № 722446/29.04.2020 г. (л.32 от делото) е изготвена
справка рег.№ 1085р-3951 от 11.05.2020 г. за извършена проверка. В хода на тази
проверка са представени сведения от полицейските служители И.И.Т. и В. Б. Н. и са
изискани записи от охранителните камери на Община Русе, находящи се на
посоченото кръстовище (л.34 от делото). В сведенията си двамата полицейски
служители твърдят, че след като успели да спрат водача на процесния автомобил и
му разпоредили да ги последва до РУ – 02, при снемане на самоличността му
установили, че лицето било с видими некоординирани, сковани и резки движения на
ръцете, замятал крайниците си, а говора му не протичал гладко, имал наченки на
заекване. Служителите останали с впечатление, че А.А. бил с вродено заболяване,
вероятно ДЦБ (л.л.35-36 от делото). В
резултат на така извършената проверка е съставена докладна записка рег.№
1085р-4175 от 16.05.2020 г. от ст.инспектор Н. Желев, с която, след анализ на
събраните доказателства, е предложено да бъде издадена срещу А.А. ЗППАМ по чл.
171 т.1 б.“а“ ЗДвП (л.л.38-39)
Въз основа на
така направената проверка със ЗППАМ № 20-10852-000548 от 20.05.2020г.
Началник група при ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ е наложил на А.А.А., ЕГН: **********,***, на основание чл.171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, принудителна административна
мярка - „Временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до отпадане на
основанието за това“ (л. 29 от
преписката). В ЗППАМ изрично е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН
№ 722446 от 29.04.2020 г. и на основание извършена проверка и изготвена
докладна записка с рег.№ 1085р-4175/19.05.2020 г. Същият е представен по
делото. Видно от съдържанието му, актът е съставен срещу А.А.А., в качеството
му на водач на МПС, за допуснати нарушения на чл. 6 т. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за това, че на посочените в акта дата, час и място е управлявал процесния
автомобил като не съобразява поведението си със светлинните сигнали на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, като навлиза на горепосоченото
кръстовище по бул.“Липник“ на неразрешаващ сигнал, принуждавайки навлизащия от
ул.“Дебър“ лек автомобил „******“ с рег.№ ****** на разрешен зелен сигнал на
светофарната уредба да използва спирачки с цел предотвратяване на ПТП, както и
за това че не носи СУМПС и контролен талон към него (л. 30 от делото). Въз основа на този АУАН е
издадено и Наказателно постановление № 20-1085-001532 от 21.05.2020 г. на
Началник Сектор към ОДМВР, Сектор ПП – Русе (л.50 от делото), за което няма данни
дали е връчено на жалбоподателя и дали е обжалвано.
В хода на
съдебното дирене, в с.з. от ответника са представени писмени доказателства, от
които е видно, че след подаване на жалбата, инициирала настоящото производство,
жалбоподателят е подал заявление вх.№ 7740/24.06.2020 г. до Сектор Пътна
полиция – Русе, с което е поискал да му бъде издадено ново СУМПС (л.60 от
делото), като към заявлението са представени карта № 639/18.06.2020 г. на ТОЛЕК
към Национална многопрофилна транспортна болница – София и декларация (л.58 и
л. 62 от делото). Въз основа на това заявление на А.А. е било издадено СУМПС №
********* от 25.06.2020 г., валидно до 18.06.2025 г. (л.55 и л.59 от делото), а
предходното СУМПС № ********* и контролния талон към него са унищожени.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че не са налице
предпоставките на чл. 159 т. 4 АПК за прекратяване на производството.
Действително в хода на съдебното дирене се установи, че междувременно
жалбоподателят се е снабдил по законоустановения ред с ново СУМПС, като е
представил медицинска карта от ТОЛЕК, че отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите на МПС от категория В. Това обстоятелство обаче не води до
отпадане на правния интерес от оспорване на заповедта, а само до отпадане на
основанието за налагане на ПАМ.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от
вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора
на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена
със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., с която той е оправомощил длъжностни
лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и
Началник група на Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция. Заповедта е
издадена на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016
г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по
делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя
Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1
от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със
Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе (л. л. 52 - 54 от делото).
С оглед изложеното се налага извода, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощи на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на
заповедта се съдържат и в АУАН № 722446 от 29.04.2020 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на обжалваната заповед, както и на основание
извършена проверка и изготвена докладна записка. В тази връзка неоснователни са
възраженията на жалбоподателят, че единственият документ, на който се е позовал
административният орган е процесния АУАН. Напротив, административният орган
изрично е посочил, че основанията за издавена на заповедта са освен цитирания
АУАН и извършената проверка и изготвена докладна записка, т.е. съобразил е и
събраните в хода на проверката писмени доказателства. В този смисъл в производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство като ПАМ се налага на водач, за
когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай принудителната
административна мярка е наложена след извършена от полицейски служители
констатация, че при явяване в РУ – 02 при ОДМВР - Русе движенията на А. били
некоординирани, изразяващи се в тикове и липса на координация, скованост,
замятане на крайниците, наченки на заекване при говор. Тези видими признаци на
отклонение, които според служителите свидетелствали за вродено заболяване, са
отразени в докладна записка и писмени сведения. В резултат на направена справка
от "Център за психично здраве - Русе" е установено, че водачът е бил
хоспитализиран през 2012 г. в Отделение за лечение на зависимости с диагноза
„Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. От
карта № 371/17.05.2017 г. на ТОЛЕК за оценка на физическата годност на водач се
установява, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност към
водачите на МПС. Друго констатирано поведение от органа в отклонение на медицинските
или психологическите изисквания няма.
За прилагането на мярката е
достатъчно видимото установяване на медицинската или психологическата негодност
от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да
се осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер
на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на
лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото
му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в
по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
Разпоредбата на чл. 171, ал.
1, б"а" от ЗДвП
намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача,
неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. С
налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото
на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по
предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически
изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е
предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до
отпадане на основанието. По делото е представена карта № 639/18.06.2020 г. на
ТОЛЕК за оценка на физическата годност на водач, т. е. след издаване на
заповедта, съгласно която А.А. може да управлява МПС, категория "В".
Но към момента на прилагане на принудителната административна мярка са били
налице фактическите и правни основания по чл. 171, ал.
1, б"а" от ЗДвП.
Наличието на предходна карта за оценка на физическата годност на водач №
371/17.05.2017 г. по никакъв начин не опровергава извода на административния
орган за видимо установяване на 29.04.2020 г., че А. не отговаря на
медицинските и психологически изисквания. Тази карта и констатациите в нея
важат към момента на издаването й и същата е послужила на А. да се снабди със
СУМПС, но това не означава, че не е възможно да настъпят промени, още повече,
че физическото и психическо здраве на човека е променлива във времето величина.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като административният орган не е установил по несъмнен и категоричен
начин, че той не отговарял на медицинските или психологически изисквания за
водач на МПС. Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се
преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение.
Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради
което е достатъчно установяването на относимите факти (в случая обективирани в
АУАН и в хода на извършената проверка) и подвеждането им към точното правно
основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при
"видимо" установяване на несъответствие с медицинските или
психологически изисквания да отнемат свидетелство за управление на МПС. Освен
това, както вече беше посочено по-горе, в хода на производството по налагане на
ПАМ административният орган е събрал достатъчно доказателства, обосноваващи
извода му за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171 т. 1
б.“а“ ЗДвП за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че при наличието на
уредените от разпоредбата материалноправни предпоставки, административният
орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно водача на МПС, за когото
видимо е установено, че не отговаря на медицинските или психологически
изисквания.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №
20-1085-000548/20.05.2020
г., издадена от Началник Група при ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция”, не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за
отмяната й. Определеният от органа срок на мярката – „до отпадане на
основанието за това“ е съобразен с изрично указания в закона.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания, съгласно
представен списък на разноските, в размер от 200 лева (л. 27 от делото).
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на А.А.А., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-10852-000548 от 20.05.2020г. на Началник Група
при ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171 т. 1, б. “а“ ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това“.
ОСЪЖДА
А.А.А., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Русе сумата от 200
(двеста) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: