№ 17329
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110155099 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Б. К., чрез пълномощника адв. Ю. Г.,
срещу „П“ ЕООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
потребителски кредит ххх/28.03.2023г., а при условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на клаузите на същия, предвиждащи заплащане на
допълнителен пакет от услуги “Фаст” и “Флекси” поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
неравноправни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна “П“
ЕООД, чрез пълномощника юрк. ЕК, с който предявените искове се оспорват
изцяло. Излагат се подробни съображения за съответствието на сключения
договор за потребителския кредит с императивните правила на закона и с
добрите нрави, с оглед на което се заема становище за неоснователност на
исковете. Претендира се присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че на 28.03.2023г.,
помежду им бил сключен договор за потребителски кредит ххх, със
съдържанието, посочено е исковата молба.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит, както и от приложения погасителен план към същия,
1
се установява, че при сключването на договора, заемополучателят е заявил
допълнителни услуги Фаст” и “Флекси”, като е указано в пункт V от
договора, че допълнителната услуга “Фаст” предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а услугата “Флекси” -
право на промяна на погасителния план на кредита. В договора за кредит е
посочен размера на възнаграждението, дължимо от кредитополучателя при
заявяването на всяка от двете допълнителни услуги - сумата от 1600 лв. за
услугата “Фаст” и сумата от 3000 лв. - за услугата “Флекси”, като е изрично
посочено, че възнаграждението за тези допълнително заявени услуги е
изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се
разсрочва за срока на изпълнение на същия, като е определена месечно
дължима вноска в размер на 127,77 лв, чийто размер е посочен в
погасителния план и се начислява и заплаща от заемополучателя със
съответната погасителна вноска.
Съдът намира, че не е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на договора за потребителски кредит. От съдържанието на
процесните клаузи на договора за потребителски кредит, не може да се
направи правно обоснования извод, че по силата на уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, ползване на допълнителен
пакет от услуги Фаст” и “Флекси”, последните представляват разход по
кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за
потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита
за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от
съдържанието на договора, заявяването на тяхното ползване не представлява
такова условие. Неоснователни са твърденията на ищеца за нарушение на
императивните правила на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно
начина на формиране на ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит,
както и за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С оглед на това,
настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор за потребителски
кредит не нарушава конкретно посочените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
императивни разпоредби, което от своя страна да води до недействителност на
целия договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция за прогласяване недействителността
/нищожността/ на сключения между страните договор за потребителски
кредит ххх/28.03.2023г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По основателността на евентуалната искова претенция за прогласяване
нищожността на клаузите на същия, предвиждащи заплащане на
допълнителен пакет от услуги “Фаст” и “Флекси” поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
2
неравноправни, съдът намира, че същата се явява основателна и следва да
бъде уважена. Съобразно разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът има
право да изисква заплащане на такси и комисионни за ползването на
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, каквито съобразно
приетото по-горе, са и процесните две услуги “Фаст” и “Флекси” /не се явяват
задължително условие за сключване на договора/. От съдържанието на
договора за потребителски кредит става ясно, че по своето предназначение
двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, респ.
дължимите такси за тяхното предоставяне попадат под императивно
установената забрана с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което същите
клаузи в договора за потребителски кредит се явяват недействителни
/нищожни/.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят
разноски в размер на 80 лв. за внесена държавна такса, като на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Ю. Г. при САК, следва да се присъди сумата
от 250 лв. -адвокатско възнаграждение, което е изчислено от минималното
дължимо такова в размер на 500 лв., с оглед фактическата и правната сложност
на производството, съобразно уважената част от първоначалните искове.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 180 лв. - разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Г. Б. К. с ЕГН **********,
срещу „П“ ЕООД, ЕИК ххх, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
потребителски кредит ххх/28.03.2023г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на сключения между Г. Б. К. с ЕГН
********** и “П“ ЕООД, ЕИК ххх, договор за потребителски кредит
ххх/28.03.2023г., предвиждащи заплащане на сумата от 1600 лв. за
предоставяне на услугата “Фаст”, както и сумата от 3000 лв. за предоставяне
на услугата “Флекси”, на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. 10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “П“ ЕООД, ЕИК ххх, да заплати
на Г. Б. К. с ЕГН **********, сумата от 80 лв., разноски за държавна такса по
настоящото производство.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “П“ ЕООД,
ЕИК ххх, да заплати на адвокат Ю. О. Г., вписана при САК, с ЛНА: ххх,
сумата от 250 лв., адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. Б. К. с ЕГН **********, да
заплати на “П“ ЕООД, ЕИК ххх, сумата от 180 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4