Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2259 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца „Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7 срещу С.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 294,56 лв., представляваща главница по договор за кредит №CREX-10702572 от 07.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: С.Й.Г. сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* на 07.05.2014г.,
договор за потребителски заем, номер CREX-10702572, с което между страните възниква облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. В изпълнение на договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на ответницата сумата от 499.00
лева, което последната е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“. С договора ответницата се задължава да заплати на кредитора
11
месечни погасителни вноски,
включващи главница
и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно чл. 2
от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. Длъжникът преустановил обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпва на 05.06.2014г. Според чл. 3
от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 05.04.2015г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем целият неизплатен остатък от заема.
На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3
от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава „Ф.и.“ ЕАД
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връща в цялост. В настоящото производство отправя известие за сключената цесия с приложеното към исковата молба уведомление (в този смисъл Решение
№ 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№ 12/2009г.,П т.о.,ТК).
Ответникът, чрез особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло иска по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради липса на редовно връчено уведомление до кредитополучателя. Оспорва с исковата молба да е извършено редовно уведомление за извършената цесия. Твърди нищожност на процесния договор за кредит поради накърняване на добрите нрави, тъй като в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 22,79 % годишно и годишен процент на разходите от 23,47 % надхвърля много законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответницата.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че С.Й.Г. е сключила
с
„БНП
Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД,
ЕИК: ********* на
07.05.2014г., договор
за
потребителски
заем,
номер CREX-10702572, че
в
изпълнение
на
договора
„БНП
Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД
е предоставило на
ответницата
сумата
от
499.00 лева; че на
10.01.2017 г.
между
„БНП
Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД,
ЕИК ********* и
„Ф.И.“
ЕАД,
ЕИК ********* е
сключен
договор
за
прехвърляне
на
вземания,
с
предмет
и
процесното
вземане.
С исковата молба по делото е представен договор
за
потребителски
заем,
номер CREX-10702572, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и С.Й.Г.,
съгласно който праводателят на ищеца е предоставил на ответницата в заем сумата от 499,00 лв. за закупуване на диван модел „Кремена“, както и сумата от застрахователна премия в размер на 24,95 лв. за заплащане на застраховка по групова полица CREX-10702572 и
сумата
от
16,47лв.
за
заплащане
на
премия
по
застраховка
защита
на
имущество
CREX-10702572. Договореният размер на общите плащания по кредита възлиза на 603,92 лв., платими на 11 броя месечни погасителни вноски всяка в размер на 54,89 лв., при лихва в размер на 22,77% и годишен процент на разходите в размер на 23,47%. Представени са и застрахователните сертификати, както и фактура №1232/23.04.2014 г. за закупуване на диван от С.Й.Г. за сумата от 499,00 лв. с ДДС от „Мебели Домино“ ЕООД, ЕИК *********.
Представен е и договор
за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 10.01.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“
ЕАД,
ЕИК: *********, в качеството му на продавач и „Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК
*********, в качеството му на купувач, по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“
ЕАД,
ЕИК: ********* е продало на ищеца портфолио
от вземания, произтичащи от договори
за заем, сключени от продавача
с длъжници, които не изпълняват задълженията си и подробно описани Приложение 1 към договора за продажба и прехвърляне
на
вземания.
Под
номер
№5712
в
Приложение
№1
е
посочено
и
процесното
вземане
в
размер
от
294,56 лв.
– главница и 46,66 лв. – неустойка за забава спрямо ответницата С.Й.Г., възникнало въз основа на процесния договор за кредит. Към
договора е приложено потвърждение за извършена цесия на осн.
чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изхождащо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“
ЕАД,
ЕИК: *********.
Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, както и пълномощно към него, което дава право на „Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК ********* да уведоми длъжниците, посочени в Приложение №1, към договора за прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК *********. В исковата молба е направено нарочно искане същото да бъде връчено на ответника и да се счита за уведомление за прехвърлянето на процесното вземане на новия кредитор и ищец в настоящото производство „Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК *********.
От особения представител на ответника е направено възражение за липса на уведомяване по чл. 99, ал.3 във вр. с чл. 99, ал.4 от ЗЗД, с твърдение че в този случай цесията не е породила действие спрямо ответницата. Въпреки че по делото липсват доказателства уведомлението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД да е връчено на ответника преди завеждане на настоящото производство, съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на кредитора по сключения от него Договор за кредит. Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчено на особения представител на ответницата от цесионера, но действащ в качеството си на пълномощник на цедента, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК на 31.07.2019
г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника като приложение към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4, предл. 2 ЗЗД.
В съдебната практика са налице противоречиви становища относно възможността цесията да бъде съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, когато на същия е назначен особен представител. Според едното становище при връчване на особен представител на уведомлението за цесия не се стига до фактическото му връчване на длъжника, поради което съдилищата приемат, че не настъпва материално –правния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД и само на това основание се приема, че претенцията е неоснователна. Според другото становище връчването на особен представител се приравнява на фингирано връчване, с което се счита, че длъжникът е узнал за цесията – предпоставка за валидно задължение спрямо цесионера. По очертания спор липсва обективирано становище на ВКС, но съдът счита, че може да се приложи по аналогия възприетият в Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018г. I т.о. на ВКС на РБ, подход. В този съдебен акт, постановен по реда на чл. 290 от ГПК, съдът е дал положителен отговор на въпроса, дали връчването на препис от исковата молба на особен представител, в която е обективирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, води до уведомяване на длъжника-ответник. Хипотезата е аналогична – изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит се извършва с исковата молба, която се връчва на назначен от съда особен представител. Въз основа на горното, съдът възприема становището, че с връчване на исковата молба или както е в случая с отделно направеното изявление на извършената цесия, на назначения от съда особен представител на ответника, спрямо последния настъпва материално –правния ефект на цесията, предвиден от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В настоящия случай от ищеца са претендира само главница по договора за кредит, като е безспорно установено, че сумата е използвана за закупуване на стаката, за която е предоставена и съответно постъпила в патримониума на кредитополучателя. В тази връзка съдът намира за ирелевантни възраженията, направени от особения представител на ищеца за нищожност на договора за цесия, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото исковата претенция е само за главница, която е част от чистата стойност, то дори и при недействителност на договора ще се дължи нейното връщане на кредитора. За пълнота на изложението съдът следва тук да отбележи, че съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, като годишният лихвен процент на БНБ е бил в размер 0,04 % към датата на сключване на договора, а към днешна дата е 0%. Или в настоящия случай определеният годишен процент на разходите от 23,47 не надхвърля петкратния размер на годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения, договорения лихвен процент от 22,79 %
надхвърля трикратния размер на годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения.
По отношение на възражението на особения представител на ответника, че не е налице обявена на длъжника предсрочна изискуемост съдът намира същото за неотносимо, тъй като ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита, а се позована на незаплащане на падежирали вноски, което е изрично заявено в исковата молба.
На основание изложеното по-горе съдът намира предявения от ищеца иска за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло като ответницата бъде осъдена да му заплати процесната сума от 294,56 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 475,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. и депозит за особен представител в размер на 300,00 лв.
Не следва да се присъждат направените разноски от ищеца в производството по ч.гр.д.№ 14797/2018 г. на ВРС, тъй като заповедта за изпълнение по това дело е обезсилена с Определение № 2001/11.02.2019 г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7 сумата от 294,56 лв. (двеста деветдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), представляваща главница по договор за кредит №CREX-10702572 от 07.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА С.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Фронтекс интернешънъл“ АЕД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7 сумата от 475,00 (четиристотин седемдесет и шест) лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: