Р Е
Ш Е Н
И Е
16.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 212 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на двадесет и трети септември 2 0 2 0 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Светла Кърлова и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д. № 184 по описа на КнАС за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Адв. А. Р., в качеството си на пълномощник на А.Б.Ц. *** обжалва Решение № 190 от 16.06.2020 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 296 по описа на същия съд за 2020 г.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е неправилно, като са налице основанията предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК –допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на делото.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е постановено при нарушение на процесуалните правила и жалбата е основателна.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по Н.А.Х.Д. № 296 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 30-0000062/17.02.2020 г. на Началника на ОО “АА” гр. Кюстендил, с което е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.П на А.Б.Ц. ***, за нарушение по чл. 18 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министерство на транспорта.
Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН серия А, № 271235/29.01.2020 г. срещу А.Б.Ц. ***, за това, че на 29.01.2020 г. около 07.00 часа, в района на гр. Дупница, по ул. „Саморанска“ в посока Автогара Дупница, управлява автобус “Р.” с рег. № КН ****ВН, кат. М3, собственост на Т.Н.Г.от гр. Сапарева баня, като извършва обществен превоз на пътници „Специализиран превоз“ по маршрут от гр. Сапарева баня до гр. Дупница, видно от маршрутно разписание от 25.11.2017 г., с пътен лист № 534855/29.01.2020 г., обозначен на предно панорамно стъкло с табела „Специализиран превоз“, със заверено копие към лиценз на Общността № **********/02.08.2017 г. на фирма „Рила Транс Сапарева баня“ ООД, като при проверката не представя валидна карта за квалификация на водача на МПС. Представената карта за квалификация на водача на МПС с № Р092873/11.04.2014 г., валидна до 02.04.2019 г.
Нарушението е установено при проверка извършена на 29.01.2020 г., като АУАН е съставен в същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ. Актът е връчен на нарушителя на същата дата, като Ц. не е направил възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000062/17.02.2020 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 18 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ.
Първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление е законосъобразно и е потвърдил НП.
Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК решението на ДРС ще бъде потвърдено.
Оспореният съдебен акт е валиден и допустим, издаден без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните, т. е. на съдопроизводствените правила, което би довело до ограничаване на процесуалните права на касатора в настоящото производство А.Б.Ц..
Съобразявайки установените от ДРС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл. 18 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ и провеждане на административнонаказателната процедура по издаване на процесното наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 2000 лв. съответства на нормативно предвидения в чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози вид и размер на наказанието.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила на етапа на даване ход на делото в открито съдебно заседание, доколкото жалбоподателят не бил редовно уведомен за същото. Съдебното заседание пред районния съд е проведено на 03.06.2020 г. от 09. 05 часа, за която дата и час с призовка, приложена на л. 12 от делото на районния съд, жалбоподателят е бил призован на адрес – гр. Дупница, ж.к. „Б.“, бл.** , вх. *, ет. *, ап. **. Същата е адресирана до А.Б.Ц., на същия адрес, посочен в жалбата. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 11.05.2020 г. и по данни на сем. Г., живущи в бл. 57, ет. 4, ап. 29, А.Б.Ц. не живее на посочения в призовката адрес. За редовност на призоваването приложение намира специалната процесуална норма на чл. 61 ал. 2 изр. първо от ЗАНН. Съгласно нея, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Касаторът не е оборил доказателствената сила на съдържащото се по делото съобщение, удостоверяващо факта, че не е намерен на адреса, което обстоятелство не е процесуална пречка за разглеждането на делото по арг. от чл. 61 ал. 2 изр. първо от ЗАНН. От друга страна, цитираната разпоредба не обвързва съда със задължението да потърси жалбоподателя на посочения от него адрес определен брой пъти. Достатъчно е удостоверяването по надлежния ред на невъзможността лицето да бъде намерено на адреса. Следователно, по начин на процедиране в посоченото съдебно заседание съдът е приложил правилно процесуалния закон и не е извършил релевираното от касатора нарушение на процесуалните правила.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 т.1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 190 от 16.06.2020 г. по Н.А.Х.Д. № 269 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: