№ 1071
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100514002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20089158 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. №
15114/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, „Х.А.“ ООД е осъден да
заплати на Д. Д. Д., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 420 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. Д. Д.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с нормата
на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му. Поддържа, че по
делото е доказано, че непосредствено след публикуване на процесния
материал ищецът е търпял неблагоприятен ефект - неразположение,
нервност, ритъмът на живот се променил, нарушена била организацията на
служебните му задължения, забелязвала се изолация в бизнес партньорствата.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника „Х.А.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че от
изслушания по делото свидетел не е установен обем, интензитет и
1
дълготрайност на емоционалните страдания на ищеца, които обуславят
присъждане н а неимуществени вреди в претендирания размер. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага
съображения, че фактическите твърдения, разпространени чрез медиите,
подлежат на доказване за истинност, а оценъчните съждения са мнения и
коментари, които не се доказват, но следва да се преценява дали е налице
достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Съгласно практиката на
ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, не е противоправно поведението при
изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според
чл.39, ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез
слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред,
към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие
над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да
разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не поражда отговорност. Оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За верност могат да бъда проверявани фактическите
твърдения. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят
адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност,
доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е
положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери
достоверността на разпространената информация. Изразните средства, с
които мнението е обективирано, се избират свободно от автора му и той не е
ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл.39, ал.2 КРБ. Счита,
че изслушаният по делото свидетел е дал показания, че ищецът се е
почувствал зле при прочитане на публикацията, но не е доказал
продължителност на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
публикациите, нито за неуспех в бизнеса му или разстройство на личния му
живот. Поддържа, че са обществено известни влошените взаимоотношения
между ищеца и майката на детето му Е.. С оглед на това ищецът не е бил
изненадан при прочитане на публикацията, тъй като вече е имало други
публикации в същия смисъл и съдържание, доколкото са се основавали на
твърденията на майката на детето Е.. В тази насока са и свидетелските
показания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявеният иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е
правилен и законосъобразен изводът на решаващия съд, че изнесените факти
са неверни и позорни, а оценките не са в рамките на свободата на словото по
2
чл.39, ал.1 КРБ. Съгласно формираната съдебна практика в случаите, при
които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически
твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на печатното
произведение носи отговорност за причинените вреди, на основание чл.49
ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и
съдържанието на публикуваните материали. В практиката на ЕСПЧ са
изведени редица задължения и отговорности на журналистите при
осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и
прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по – голяма бдителност
и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват
сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Необходими са
специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им
задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се
оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания, ще зависи най-
вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която
медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по
отношение на твърденията. Счита, че твърденията в процесната статия са на
журналист на ответника. Те са опозоряващи, поради което статията се явява
клеветническа и не може да попадне под закрилата на 10 ЕКЗПЧОС.
Репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата на чл.8 ЕКЗПЧОС, като
част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана
спрямо свободата на изразяване на мнение. Поддържа, че с процесната статия
са нарушени основни принципи на журналистическата етика, като е
направено клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да
предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили
въздействието на материала. Подобна цел счита, че е недопустимо да се
постига с такива средства, поради което са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на насрещната страна. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.4 ЗЗД.
ищецът твърди, че на 29.08.2019 г. интернет таблоида „Х.А.“ е публикувал в
интернет пространството статия със заглавие „Пореден абсурд – на М. Д.
толкова му е скучно да се прави на баща, че хвърли детето си на някаква
шафрантия“. В текста на публикацията е посочено: „На пореден абсурд стана
свидетел певицата Е., отново свързан с бившия й и общото им дете М.. Оказа
се, че М. Д. е все същият безотговорен баща – не стига, че на първа съдебна
инстанция отмъкна родителските права по откровено мошенически начин, но
сега, когато момчето е при него, го отглежда не той, а някаква непозната жена
от типа „за 100 лв. на час“. Цитирани са изказванията на майката във фейсбук,
както и откъси от интервюто. Поддържа, че публикацията е изключително
обидна и съдържанието й не отговаря на истината. Твърди, че не е „отмъкнал“
родителските права на първата съдебна инстанция „по откровено
мошенически начин“ върху сина си М.. Счита, че е ноторно известен факт, че
спора за родителските права върху роденото от брака дете се разрешава
единствено и само от съда. С решение по гр. д. № 67209/2018 г. на СРС, 149
3
състав, съдът му присъди родителските права върху малолетното му дете. В
хода на производството пред СРС са били събрани писмени и гласни
доказателства изготвен бил социален доклад. Въз основа на тях съдът е
постановил съдебния акт. Твърди, че нито той, нито негов близък е познавал
съдията по делото, поради което не може да се твърди, че положителното за
него решение е в резултат на „мошеничество“. Поддържа, че е невярно
твърдението в публикацията, че му е „доскучало“,“ денонощно обикаля по
кръчмите“. Твърди, че е съдружник в два ресторанта, единият от които е в
курортен комплекс „Свети Влас“, а другият – в гр. София. По тази причина
лятото много често е в курортен комплекс „Свети Влас“, а през останалото
време от годината бил в гр. София. Прехвърлил част от бизнеса си в гр.
София, за да можел да се грижи за сина си. За това му помагала неговата
майка, като основно грижите за сина му полагал ищеца. Обидно и невярно
било твърдението, че освобождава времето си за „****“. Тази характеристика
засягала честта и достойнството, както на жените, с които общувал, така и
неговият авторитет, доброто му име пред обществото и познатите му. В
статията се цитирало името на В. К., обидно оценена като „шафрантия“ и
„жена от писа 100 лв. на час“. Твърди, че няма и никога не е имал отношения
с тази жена, включително интимни. Доколкото му било известно, тя живеела
в гр. Шумен, имала дете на възрастта на сина му и случайно попаднали в една
компания, в която бил заедно с негови приятели, а двете деца тичали заедно и
това било заснето на клип. Счита, че чрез процесната публикация ответникът
отправя клеветнически, обидни и унизителни твърдения, които засягали
честта, достойнството и доброто му име пред широк кръг от хора. Твърди, че
след тази публикация се затворил в себе си, не се виждал с приятели, защото
всеки един можел да се озове в полезрението на таблоида и срещу него да
бъдат изписани клевети и обиди. Не участвал в бизнес срещи, за да не
навреди на бизнеса си. Сънят му се разстроил, наложило се да посещава
психолог. Поддържа, че изнесените факти са неверни, а оценките не са в
рамките на свободата на словото, регламентирана в чл.39, ал.1 КРБ. Счита, че
публикувалият журналистическата статия носи отговорност по чл.49 ЗЗС
само възложител на друго лице на работата по съставяне на печатния
материал, за вредите, причинени при и моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при
изпълнението на тази работа.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
първото редовно открито съдебно заседание ответникът оспорва предявения
иск. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Отправено е
предложение за спогодба с твърдение, че статията е свалена от сайта „Х.А.“.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а в
условията на евентуалност – да присъди обезщетение в съответствие с
принципа на чл.52 ЗЗД и събраните по делото доказателства относно вида,
обема и времетраенето на заявените с исковата молба неимуществени вреди.
Страните не спорят, а и от представеното извлечение на хартиен
носител на процесната статия се установява, че 29.08.2019 г. на „Х.А.“ е
публикувал в интернет статия със заглавие „Пореден абсурд: На М. Д.
толкова му е скучно да се прави на баща, че хвърли детето си на някаква
шафрантия“. Цитирано е изявление на певицата Е. във връзка жената,
4
отглеждаща сина й, като посочва, че на всеки три, четири месеца е различна и
съдът е преценил, че детето ще се отглежда в добра среда при баща си. След
това в статията е посочено: „На пореден абсурд стана свидетел певицата Е.“,
отново свързана с бившия й и общото им дете М.. Оказа се, че М. Д. е все
същият безотговорен баща – не стига, че на първа съдебна инстанция отмъкна
родителските права по откровено мошенически начин, но сега, когато
момченцето е при него, го отглежда не той, а някаква непозната жена от типа
„за 100 лв. на час“. Посочено, че е майката на детето Е. е публикувала
видеоклип, качен от В. К., в който малкият М. си играе в голяма лодка на
сушата. Цитиран е коментар на майката на детето Е. относно този видеоклип.
Посочено е, че: „Явно на М. Д. сериозно му е доскучало да се прави на баща,
защото според наши източници от Свети Влас и Несебър, той е денонощно по
кръчми. И то, когато синът му е при него. Д. е прехвърлил грижите за М. на
майка си. За да се освободи време за ресторанти и ****. Все занимания, много
по – интересни за него, отколкото отглеждането на дете“. В статията е дадена
оценка на поста на Е. и провокираните реакции. Посочено е също така:
„Припомняме ви, че към края на миналия месец попечителството над М. е
присъдено на неговия баща с безумното обяснение, че майка му често
работела нощно време и ползвала услугите на бавачка, докато отсъства.“
Направен е негативен коментар на постановеното съдебно решение относно
упражняването на родителските права върху детето. Посочено е: „Преди
време Е. бе споделила в интервю, че когато М. е посещавал М. Д.,
милионерският наследник го е оставял в други ръце да се грижат за него, тъй
като таткото имал други занимания. Предимно свързани с това да обикаля
заведенията, вместо да се радва на детето си. Години по – късно очевидно
няма никаква промяна и бащинският инстинкт все още не е заговорил у Д..
Даже положението става още по – зле“.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел А.В.Р. се
установява, че познавал ищеца още от 10-годишната му възраст. Били много
близки. Свидетелят бил кръстник на сина на ищеца. Били семейни приятели и
често били заедно. През 2019 г. не веднъж имало публикации за ищеца в
медийното пространство, които били неверни и клеветнически. Доколкото си
спомнял, през лятото имало една такава публикация, която изключително
много повлияла на ищеца. През късното лято в сайта „Х.А.“ била
публикувана невярна и клеветническа статия на ищеца. Свидетелят я помнел
много добре, защото помнел какво въздействие имал върху ищеца. Тъй като
свидетелят бил близък приятел на ищеца, много често си говорили за личния
си живот. Статията била по повод едно видео, качено от позната на ищеца от
едно събиране с две деца, които си играели. Едното дете било на ищеца – М..
Статията била във връзка с публикация на майката на детето. Тази
публикация била обект на статията. В нея било посочено, че ищецът имал
връзка с тази жена и това по някакъв начин влияело на детето. Имало и
набеждаване, че подкупил съдия в СРС във връзка с дело за родителски права
и режим на лични контакти с малкото дел имало груби епитети за
въпросната дама, както и за ищеца. Последният бил социален и контактен
човек. След тази статия ищецът се затворил в дома си. Не излизал за период
от няколко седмици. Тогава свидетелят бил заедно с него. Разговаряли по
телефона. Ищецът бил шокиран от тази информация. Споделил със свидетеля,
че не знаел по какъв начин да се защити, как десетки хора са му звънели по
5
телефона, за да го пипат за тази статия, как се е срамувал да се вижда с когото
и да било. Ищецът бил изключително притеснен това споделил на свидетеля
по телефона. Впоследствие през зимата си говорили лично. Ищецът споделил,
че имал доста здравословни проблеми, изразяващи се в безсъние, загуба на
доста килограми, не искал да контактува с хора. Това се отразило върху
неговата работа. Първото място, на което се видели с ищеца, било на морето.
Ищецът бил съдружник в две търговски дружества, които се занимавали с
ресторантьорство. Също така бил управител на търговско дружество, което се
занимавало в сферата на животновъдството. Свидетелят бил адвокат на
ищеца и се занимавал с корпоративните му дела. В резултат на процесната
статия ищецът отложил доста срещи във връзка с дейността на дружествата, в
които е съдружник и на дружеството, на което бил управител. Статията била
от края на м.08. Поради съдебната ваканция обикновено през целия месец
август били заедно на морето и били заедно всеки ден. В началото ищецът
бил без детето във връзка с режима на лични контакти. Детето било при него
само последните осем дни от месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Същите
изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледани
по същество, въззивната жалба на ищцата е изцяло неоснователна, а на
ответника е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника
по реда на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за претърпените от нея неимуществени
вреди във връзка с публикация в сайта „Х.А.“ от 29.08.2019 г.
Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не
е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда,
за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г.,
по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290
ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото.
По релевираните от ответника доводи за липса на противоправност
на деянията и нарушение на материалния закон:
Нормата на чл.39, ал.1 КРБ провъзгласява основното право на
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово –
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така
признатото и гарантирано от Конституцията на РБ право не е абсолютно и
неговите предели са установени в ал.2 на посочената норма – правото на
свободно мнение и изразяване не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира
също така правото на всеки да търси, получава и разпространява информация,
като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата
и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала.
6
Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да
отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без
намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС.
Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността
да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се
касае за превратно упражняване на горепосочените права или свободата на
мнение не е използвана, за да вреди на доброто име, правото на свободно
изразяване на мнение, както и на разпространяване на информация се
упражнява надлежно и съответно не е налице противоправност при
изразеното мнение или разпространена информация.
При преценка основателността на предявения иск следва да се
съобрази също така, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да
послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на
изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения,
съставляващи задължителна съдебна практика (решение № 85 от 23.03.2012 г.
по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по
гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен
случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или
публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и
мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен
злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно,
следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно,
дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно
установени предели.
Относно наличието на основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата, правно
релевантни са изрично посочените от ищеца конкретно посочени изрази и
действия на автора на публикацията, от които е засегнат, а не всички изнесени
факти в процесния материал. Само въз основа на заявените от ищеца в
исковата молба и уточнителната молба конкретни изрази съдът следва да
извърши преценката дали същите пряко засягат неговото достойнството.
Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на
информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат
критиките до границите, визирани в чл.39, ал.2 Конституцията на РБ, а
доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. (решение № 148 от
10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г., ГК., ІІІ ГО на ВКС).
В случая разглежданата публикация е цитирана информация от
профила във фейсбук на майката на детето на ищеца – певицата Е., във връзка
с видеоклип с участието на сина им. Ищецът се е почувствал засегнат от
изнесеното в публикацията, че е „отмъкнал“ родителските права на първа
съдебна инстанция по „откровено мошенически начин“ върху сина му М..
Страните не спорят, че родителските права са предоставени на ищеца с
7
постановеното от първа съдебна инстанция решение. Изразът „отмъкнал“ не
носи конкретна информация за несъществуващо позорно обстоятелство,
приписано на ищеца, а съдържат негативна оценка относно даденото
разрешение за предоставените родителски права. По отношение използвания
израз „откровено мошенически начин“ следва да се посочи, че същият не
носи конкретна информация относно начин, по който се е стигнало до
предоставяне на родителските права в полза на ищеца. Същият обаче създава
внушение, че използваните от ищеца средства са измамни, доколкото
знанието на думата мошеник е лице, което лъже, мами, за да извлича лична
изгода, измамник.
Нужно е да се отбележи също така, че журналистическите
публикации следва да представят добросъвестно установените от журналиста
факти и не следва да създават неверни внушения за действителния характер
на установените факти чрез употреба на неподходящи изразни средства (§ 38
от решението по дело Radio France и др. с/у Франция, жалба № 53984/00). В
случая това не е сторено, доколкото използваните от автора на публикацията
изразни средства създават внушения за използване на измамни средства от
ищеца, с цел предоставяне на него на родителските права върху сина му, за
което обаче не са събрани доказателства по делото. Журналистите следва да
извършват проверка на информацията съобразно журналистическите
стандарти и добри практики (вж. § 54 от решението по дело Fessoz & Roire с/у
Франция, жалба № 29183/95 и § 78 от решението по дело Pedersen &
Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). Те следва да предават
информацията добросъвестно, като извършват и собствена проверка на
фактите, доколкото това е във възможностите им, и като дават възможност за
отразяване на различни значими гледни точки, включително и тези на
участниците (вж. § 31 от решението по дело Flux с/у Молдова (No. 6), жалба
№ 22824/04, и § 68 от решението по делото Europapress Holding DOO с/у
Хърватия, жалба № 25333/06), което в случая не е сторено.
Ищецът се е почувствал засегнат от посоченото в процесната
публикация, че му е „доскучало“ и „денонощно обикаля кръчмите“. Изразът
„доскучало“ е употребен в рамките на изразено от автора на публикацията
предположение – „Явно на М. Д. сериозно му е доскучало да се прави на
баща“. Предположението на автора не може да се определи като клевета,
доколкото не покрива характеристиките на това понятието по смисъла на
чл.147 НК – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление. В статията не е използван изразът „денонощно
обикаля кръчмите“, а е посочено „той е денонощно по кръчми“. Ищецът не
оспорва факта, че посещава ресторанти, което е свързано с това, че е
съдружник в два ресторанта, единият от които е в курортен комплекс „Свети
Влас“. Следва да се посочи, че посещението на ресторанти (кръчми), не може
да се определи като позорно обстоятелство. Също така не се установи, че
изразът е използван, за да се унижи достойнството на коментираното лице
или да се засегне честта му чрез изнасяне на невярна позоряща информация.
Ищецът се е почувствал обиден и от невярното твърдение в
публикацията, че освобождава времето си за „****“, като това е засегнало
честта и достойнството на жените, с които общува, както и неговия авторитет,
добро име пред общество и познати. При извършване на преценка
съставомерността на използвания израз следва да се съобрази дали същият
8
засяга честта и достойнството на ищеца, но не и на трети за процеса лица.
Използваното изразно средство е цинично по своя характер. То е включено в
контекста на твърдението, че ищецът е прехвърлил грижите за детето му на
мака си, „за да си освободи време за ресторанти и ****“. Ищецът не оспорва
факта, че майка му оказва съдействие при отглеждане на сина му –
обстоятелство, което не би могло да се възприеме като позорно. Описаната в
публикацията обаче цел, свързана с личността на ищеца, по естеството си би
могло за накърни доброто име в обществото. По този начин авторът на
публикацията е надхвърлил конституционно гарантираното му право по
чл.39, ал.1 КРБ и е засегнал противоправно достойнството на ищцата, в
разрез със забраната на чл.39, ал.2 КРБ.
По релевираните оплаквания от ответника за недоказаност на
претендираните неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
За установяване фактическите твърдения на ищеца относно
претърпените от него неимуществени вреди в производството пред СРС е
разпитан свидетеля А.Р.. Същият е дал показания, че през 2019 г. не веднъж е
имало публикации а ищеца в медийното пространство, които са били неверни
и клеветнически. Свидетелят е запознат с процесната публикация, но
показанията му относно нейното отражение върху ищеца се градят
единствено на разказаното му от ищеца. Свидетелят Р. е дал показания, че
през целия месец август бил постоянно с ищеца. Същевременно процесната
статия е от 29.08.2019 г. Показанията на свидетеля Р., че през лятото ищецът
се затворил в къщи и не излизал за период от няколко седмици, през които
свидетелят бил с него тогава, не могат да се свържат с процесния материал,
предвид моментът на публикуване в сайта на ответника и периода, през който
свидетелят е бил заедно с ищеца. Същевременно свидетелят е дал показания
за наличието на редица публикации, свързани с ищеца, които оценява като
неверни и клеветнически. Ето защо само въз основа на показанията на
свидетеля А.Р., който възпроизвежда предоставената от ищеца информация,
не би могло да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест
да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване заявените в
исковата молба неимуществени вреди, причинени в резултат на
разглежданата статия в частта, която съдържа обиден коментар, обсъден по –
горе, който по естеството си би могъл да увреди доброто име на едно лице.
Това обаче не обуславя неоснователност на предявения иск.
Следва обаче да се съобрази обаче формираната съдебна практика
относно доказването на обичайните вреди. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г., на ВКС, ГК ,ІІІ ГО;
решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО;
решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и
др., когато се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди,
тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези
9
обичайни вреди. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение
над обичайния размер. Макар тези разяснения да са дадени във връзка с
предявени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ, който регламентира
специален деликтен състав, на общо основание са приложими за всеки случай
на определяне обема на вредите, настъпили при деликт.
При извършване на преценка относно обичайните неимуществени
вреди от разглежданите изрази и изразни средства в процесната статия и
техния обем следва да се съобразят обичайните негативни субективни
преживявания във връзка с посочените по – горе обидни изразни средства,
които са на фона и на други публикации за ищеца през 2019 г., съдържащи
негативни твърдения.
По изложените съображения и с оглед обичайните чувства на обида
от използваните в процесната статия изрази и изразни средства, въззивният
съд счита, че дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 1 000 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата над 1 00 лв. до 3 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като предявеният иск следва да се
отхвърли в тази му част, а в останалата част обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като жалбоподателят – ответник не претендира сторените в
настоящото производство разноски, такива не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която в тежест на ответника са възложени сторените в
производството пред СРС разноски за сумата над 140 лв. до 420 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20089158 от 07.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 15114/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, В ЧАСТТА, с която
„Х.А.“ ООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „****, е осъден да заплати на
Д. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „**** – адв. Ю.И.,
на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата над 1 000 (хиляда) лв. до 3 000
(три хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и В ЧАСТТА, с която „Х.А.“ ООД, ЕИК ****, е
осъден да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата над 140 (сто и четиридесет) лв. до 420 (четиристотин и двадесет) лв.,
представляваща сторени по делото разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „**** – адв. Ю.И., срещу „Х.А.“ ООД, ЕИК
****, с адрес гр. София, ул. „****, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД – за заплащане на сумата над 1 000 (хиляда) лв. до 3 000 (три хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка
с публикация от 29.08.2019 г. в сайта „Х.А.“, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20089158 от 07.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 15114/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11