№ 11848
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110168375 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. И. Т. за признаване на
установено, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден
имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 232,38 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 50,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., сумата в размер на 20,16 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 5,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021
г. до 02.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9028/2024 год. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в
сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил
топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за
процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„Надежда-4“, бл. 461, вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 50753, като ответникът е използвал
същата за процесния период и не е престирал насрещно– не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем сървисис“ ЕООД) в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл
1
твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед
срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по
същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В депозираното в заповедното производство възражение длъжникът е оспорил
дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9028/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се
направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е
за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в
проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва
да се мотивира по същество.
2
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по
делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца- арг. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Следва да се разпределят и разноските, сторени в заповедното производство –
арг. т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на общо 250 лв., от които 25
лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство, и 75 лв. – държавна такса в исковото
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. И. Т.,
ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 232,28 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., доставена до обект с абонатен № 50753, представляващ
ап. № 17, находящо се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“бл. № 461, вх. А, ет. 6; 20,16 лв.
– главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането,
както и 50,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 02.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9028/2024 г., по описа на СРС, 65-ти
състав.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 250 лв. –
разноски, сторени пред СРС в хода на заповедното и исково производства.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3