№ 3245
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110203816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Ю.П.” ООД срещу наказателно постановление (НП) № *** от
09.01.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
С подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като: на дружеството не е
била дадена възможност да даде становище; не е обсъдено дали случаят е маловажен; НП не
е мотивирано, включително за размера на санкцията. Изтъква се, че постановлението за
обявяване на трудово правоотношение между лицето и дружеството е обжалвано. Моли съда
да отмени НП или да намали санкцията до минимум. Претендира присъждане на разноски.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли да се
вземе предвид решение на Административен съд – София – град, с което постановлението за
обявяване на трудово правоотношение между лицето и дружеството е било отменено. Моли
за отмяна на НП или намаляване на санкцията до минимум. Претендира присъждане на
разноски.
Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. Счита, че е извършено нарушението
и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Ю.П.” ООД изпълнявало строеж в гр. ***, район ***, кв. ***. Дружеството подготвило
проект на трудов договор № ***/04.10.2023 г. с Б.И.И. за длъжността работник, изграждане и
ремонт на покривни покрития. Договорът не бил подписан от И., нито му била връчена
длъжностната характеристика. На 04.10.2023 г. в 18:27 ч. от дружеството подали
уведомление до НАП за сключен трудов договор с И., въпреки, че той не бил подписан от
него. На 05.10.2023 г. И. започнал работа на строежа без да е подписал трудов договор.
Същият ден той паднал от височина и починал на място. По този повод служители на
Дирекция „Инспекция по труда” – София, сред които и св. Л. – инспектор, извършили
проверка. След проверка на документи, св. Л. преценил, че е налице трудово
правоотношение, като И. започнал работа в дружеството, без да е сключил с него писмен
трудов договор. Приел, че дружеството, като работодател на И., е нарушило нормата на чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като не е сключило с него трудов договор в писмен вид и
съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *** от
27.11.2023 г.
На 17.11.2023 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – София издал
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между И. и „Ю.П.”
ООД.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Л. и
от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
От показанията на св. Л. се установиха обстоятелствата при извършване на проверката.
Видно от справката от НАП, на 04.10.2023 г. в 18:27 ч. било подадено от дружеството
уведомление до НАП за сключен трудов договор с И.. От екземпляра на трудовия договор е
видно, че И. не го е бил подписал.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е
издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено
изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на процесуалните правила за
това.
НП е издадено от компетентен административен орган - със заповед № 3-0693/15.08.2022г.
изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е упълномощил директорите дирекции „Инспекция
по труда” да издават НП по актове на инспектори в Д”ИТ”.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната
квалификация съответства на описанието. Няма противоречие между НП и акта.
Неоснователно е възражението, че е нарушено правото на защита, тъй като на дружеството
не е била дадена възможност да даде становище – същото е разполагало със възможността
да подаде възражения срещу АУАН.
Това, че не е обсъдено дали случаят е маловажен не е съществено процесуално нарушение –
очевидно е, че наказващият орган е приел, че случаят не е такъв
От прочита на НП се установява, че то е мотивирано, включително относно размера на
санкцията.
По същество:
Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е
императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази
разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за
работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че
жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той
несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е
наемал работници на работа по трудово правоотношение.
И. е работел на строежа, изпълняван от жалбоподателя, предоставяйки работната сила и
поради това правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови
такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която “отношенията при
3
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”. Касае
се за отношения по предоставяне на работна сила - т.е. за полагане на труд срещу
определено възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи
определен резултат.
Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор. Това е
така, тъй като проектът на трудовия договор не е бил подписан от него. С това е
осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.
Деянието е извършено от юридическо лице и касае се за обективна /безвиновна/ отговорност
– т.е. не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна.
Това, че решение на Административен съд–София – град постановлението за обявяване на
трудово правоотношение между И. и дружеството е било отменено не означава, че такова
правоотношение не е съществувало, тъй като видно от решението, постановлението е било
отменено, тъй като с него погрешно е било прието, че правоотношението било възникнало
на 05.10.2023 г. вместо на 04.10.2023 г.
Съдът, намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Няма обстоятелства,
които да водят до извод за по-малка обществена опасност на деянието от тази на типичните
за вида нарушения.
Няма основание и случаят да се третира като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За нарушението санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ к предвижда за работодателя
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева. Съдът счита, че размерът
на наложената „имуществена санкция” /5 000 лева/ е неправилно индивидуализиран. Няма
данни за други нарушения от страна на жалбоподателя. Твърденията в НП за други такива,
очевидно касаят констатирани при процесната проверка деяния, за които няма данни да са
издадени НП и те да са влезли в сила. Срокът, през който работникът е работел без трудов
договор не е голям. Също така, видно е, че дружеството е било подготвило трудов договор с
И., който е предстояло да бъде подписан. Индиция за това е уведомлението за него до НАП.
В този смисъл, съдът намира, че адекватна е имуществена санкция в минималния установен
от закона размер – 1 500 лева.
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде изменено в частта
относно размера на санкцията.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
– София, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
4
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № *** от 09.01.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – София, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5 000 на
1 500 лева.
ОСЪЖДА „Ю.П.” ООД на основание 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” – София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5