Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
13.12.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четвърти декември
две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 178 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.Д.С. ***, депозирана чрез адвокат Д. Е от
Адвокатска колегия – Варна, против Решение № 284/03.10.2023г., допълнено с
Решение № 286/06.10.2023г. в частта за разноските, постановени от Районен съд –
Шумен по АНД № 20233630201160 по описа за 2023г. на с.съд. С оспореното Решение
№ 284/03.10.2023г. на ШРС е потвърдено Наказателно постановление №
23-0869-000857, издадено на 12.05.2023г. от началник сектор към ОДМВР - гр.
Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С.Д.С., на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, като са установени съществени
различия между заявеното от свидетелите и посочените данни в акта и в НП по
отношение на конкретния час на проверката. Сочи се също, че наказващият орган е
допуснал съществено нарушение, като не е описал подробно фактическата
обстановка, в частност волеизявленията на лицето, сочено за нарушител. Твърди
се също, че с оглед приложимостта на разпоредби от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и предвид приложимото отклонение
от измереното количество алкохолна концентрация, в случая съдържанието на
алкохол следва да бъде възприето за 0,8 промила, а не за 0,85 промила, а това
би предопределило приложимост на друг санкционен текст. Поддържа се и
разбирането, че процесната деятелност разкрива белезите на „маловажно
нарушение“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това се отправя искане за отмяна
на процесното съдебно решение, включително в частта му за разноските и на
потвърденото с него НП, а в условията на евентуалност да се определи наказания
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат Е, която заявява, че поддържа жалбата и по доводи,
изложени в нея, моли решението да бъде отменено.
Ответната страна, началник
на сектор при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба. Аргументира становище за
правилност на касирания съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 10.04.2023г.
свидетелите Д.Д.Х.– мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР - гр.Шумен и Г.П.Г.–
служител в РУ – гр.Шумен, изпълнявайки служебните си задължения, в следобедните
часове били изпратени в с.Никола Козлево, обл. Шумен.
На връщане от селото им
било разпоредено да останат на „7-ми километър“ и да спират камионите, движещи
се в посока към гр. Русе. Към края на смяната им, към 19,20 часа двамата
свидетели с патрулния автомобил се насочили към гр.Шумен. Преминали по ул.
„Софийско шосе“, ул. „Марица“ и когато завили по ул. „Васил Друмев“ в гр.Шумен,
в района на магазин „СБА“, отдясно преминали покрай лек автомобил „******“,
който се намирал в реда на паркираните автомобили и бил с включени фарове.
При разминаването на
този автомобил, свидетелят Х. видял, че на шофьорското место на автомобила
имало мъж, който в момента надигал стъклена бутилка с бира. Свидетелят Х.,
който управлявал служебния автомобил, продължил напред и след 20-30 метра спрял
и го паркирал. Погледнал в огледалото за задно виждане и видял, че паркираният
автомобил „******“ бил с включен ляв пътепоказател, с цел да излезе от реда на
паркираните автомобили и да се включи в движението. Свидетелят Х. излязъл от
патрулния автомобил и подал сигнал със стоп-палка на водача на движещия се по
ул. „Васил Друмев“, лек автомобил „******“ с рег. № ****** за извършване на
проверка.
В хода на проверката
установили, че водач на автомобила бил касаторът С.Д.С.. Свидетелят Х. попитал
водача дали е употребил алкохол, на което последният отговорил отрицателно. На
въпроса дали има против да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, водачът не възразил. Тъй като Х. нямал дрегер за алкохол, докладвал на
дежурния, който изпратил новата смяна от сектор „ПП“ при ОД МВР - гр. Шумен.
На място пристигнали
свидетелите В.Й.В.и Н.Т.Н.. При извършената проверка с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARРМ 0761, проба № 1420 на водача С.Д.С.,
електронната скала отчела наличие на алкохол в издишания въздух в размер на
0,85 промила в 19,42 часа.
За констатираното
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, В.Й.В.съставил на жалбоподателя
АУАН сер. GA, № 895121. Свидетелят Н.Н.издал на водача Талон за медицинско
изследване № 097790. С.Д.С. подписал акта без възражение. На издадения от
свидетеля Н. Талон за медицинско изследване било отбелязано, че С.Д.С. отказва
да бъде изследван с медицинско и химическо изследване и не признава
доказателствения анализатор.
Въз основа на така
съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно
постановление, като административно наказващият орган възприел изцяло
констатациите на актосъставителя.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура. Съдебният състав отклонил като неоснователно и
твърдението на жалбоподателя, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл.774, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като бъде приспаднат толеранс плюс минус 5 % при
максимално допустимата грешка от показанието на техническото средство Дрегер.
За да отхвърли това искане, съдът е посочил, че приложимата в случая Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или
употребата на наркотични вещества или техни аналози не задължава контролните
органи при съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а
впоследствие и съдът при разглеждане на делото, да приспадат максимално
допустима грешка за съответния тип техническо средство. За пълнота предходният
съдебен състав посочил, че допусканите отклонения, които при това са и с отрицателен,
но и с положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и за резултата
от него, т.е. при решаване на въпроса дали анализаторът за алкохол е преминал
проверката успешно и годен ли е за използване за установяване употребата на
алкохол. В този смисъл, ако отчетеното при проверка показание на техническото
средство не бъде оспорено и не е упражнена възможността концентрацията на
алкохол в кръвта да се установи чрез някой от алтернативните начини - с
доказателствен анализатор или химическо изследване, то меродавно е отчетеното
показание от техническото средство, тъй като именно такъв ред е предвиден в
цитираната наредба. По тези съображения и предвид безспорно установената
концентрация на алкохол чрез техническото средство, съдът приел, че контролните
органи не са допуснали нарушение при квалифицирането на поведението на водача,
което правилно е било санкционирано по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП с
оглед събраните категорични доказателства, сочещи на виновно извършено
правонарушение от страна на водача. Предходната инстанция посочила също, че то
не може да бъде възприето за „маловажно“ с оглед изричния нормативен текст в
ЗДвП, с оглед на което потвърдила оспорения пред правораздавателен акт. С
Решение №286/06.10.2023г., постановено по АНД № 20233630201160/2023г.
впоследствие въззивният съд допълнил Решение № 284/03.10.2023г. в частта му за
разноските.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от
страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. В тази връзка касационният състав намира за
напълно неоснователно твърдението на инициатора на настоящото производство за
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на контролните
органи. Необосновани и в разрез с доказателствата по делото са доводите на
жалбоподателя за наличие на съществени разминавания по отношение на часа на спиране
на водача, съответно на констатиране на вмененото му нарушение, обективирани в
показанията на разпитаните свидетели и в съставените АУАН и НП. Пределно ясно в
акта и в НП е индивидуализиран часът на извършване на деятелността. По делото е
приложена и разпечатка от „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARРМ 0761, проба №
1420 в 19:42:49 часа на 10.04.2023г., при която уредът е отчел 0,85 промила в
издишания въздух. При това положение не може да се кредитира становище за
породена неяснота относно времевия отрязък, в който е констатирано
неизпълнението, а наличието на несъществени различия в показанията на
свидетелите по отношение на минутите следва да бъдат отдадени на изминалия
значителен период между датата на констатиране на нарушението и провеждането на
съдебното заседание.
Като неоснователни следва да се отклонят
и твърденията на касатора за наличие на непълнота и непрецизност при описване
на фактическата обстановка от страна на НП. Настоящият състав на
Административен съд – Шумен намира, че правораздавателният акт покрива напълно
императивните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при което то е
реализирано. Тук е мястото да се посочи, че в жалбата си С.С. твърди, че в
съдържателната част на НП не са посочени обясненията, които той е дал на
наказващия орган, след като му е бил предявен уредът с показанията му. Навярно
се има предвид актосъставителят, тъй като наказващият орган не е присъствал на
мястото на извършване на проверката. Видно от съдържанието на съставения акт,
лицето е отразило, че няма възражения, поради което и тези му доводи не могат
да бъдат споделени.
Не се споделят и аргументите,
обективирани в касационната жалба, чрез които се обосновава становището за
некоректно посочване на концентрацията на алкохол, установена с техническото
средство. В тази връзка касационната инстанция напълно се солидаризира със
становището на въззивния съд и по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК,
доколкото напълно споделя изложените от
въззивния съд мотиви, настоящият съдебен състав препраща към тях, за да
обоснове решението си. Районният съд е извършил изчерпателен правен анализ на
приложимите норми от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, закономерно извеждайки решаващото си становище, че в тях не
фигурира разпоредба, която да задължава контролните органи при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение да приспадат максимално допустима
грешка за съответния тип техническо средство и доколкото санкционираното лице
не се е явило в определения с издадения му талон срок на посоченото място,
съобразно чл.6, ал.9 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
В унисон с решаващия извод на
районния съд касационният състав счита, че по делото са приобщени достатъчно
писмени и гласни доказателства за виновното осъществяване на приписаното на С.Д.С.
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което правомерно са му наложени
визираните в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административни наказания. Показанията
на разпитаните свидетели са категорични и не са налице основания същите да не
бъдат кредитирани. Деянието на водача не може да бъде възприето като „маловажен
случай“, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.
С оглед изложените съображения настоящият
касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице
основания и за отмяна на Решение № 286/06.10.2023г., с което Решение №
284/03.10.2023г. постановено от Районен съд – Шумен по АНД № 20233630201160/2023г.
по описа на съда е допълнено в частта му за разноските.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен
на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 284/03.10.2023г.,
допълнено с Решение № 286/06.10.2023г. в частта за разноските, постановени по
АНД № 20233630201160 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
С.Д.С. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................