№ 1096
гр. Варна, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501774 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 7051/09.06.2022г., подадена от „НУР
ФЕРМИ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Ж.А.Т. – длъжник по
изпълнението – срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител по изп.д. №
20228080400049 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 и с район на действие, този
на ВОС от 04.05.2022г., с което са оставени без уважение исканията на длъжника за спиране
на изпълнителното производство, както и искането за намаляване поради прекомерност
размера на претендираното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
620 лв. до минималния предвиден размер /л. 79 от делото/.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт на ЧСИ. В случая изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване на
парично вземане в размер на 14889.38 лв., като с оглед естеството на предприетите по него
изпълнителни действия не се отличава с фактическа или правна сложност. Извършените от
процесуалния представител на взискателя действия се ограничават до сезиране на ЧСИ с
молба за образуване на изпълнително дело, доколкото е последвало частично плащане на
дълга в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл платеното възнаграждение за
адвокат в размер на 620 лв. е прекомерно и следва да се намали до размера по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 4 от 200 лв. От друга страна по изп.д. са постъпили 20% от задължението, като
длъжникът е изразил готовност да внася ежемесечно суми по делото. Въпреки това ЧСИ
постановил отказ за спиране на изпълнението, като предприел налагане на обезпечителни
1
мерки /запор и възбрана/ несъразмерни с размера на задължението, без отчитане на
конкретиката на случая. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното разпореждане на
ЧСИ и се постанови намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя,
както и да се постанови спиране на изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят ЕВГ. П. В. не е депозирал писмено
възражение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност жалбата.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съобщението за разпореждането от 04.05.2022г. е връчено на длъжника по делото на
26.05.2022г., а жалбата е депозирана на 09.06.2022г. Изхожда от процесуално легитимирана
страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл.
435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, а именно постановление за отказ на СИ да спре изпълнението и
да намали разноските по изпълнението и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на ЕВГ. П. В. от
25.02.2022г. и издаден изпълнителен лист от 18.02.2022г. по гр.д. № 17975/2019г. по описа
на СРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на взискателя
за паричното задължение на „Нур Ферми“ЕООД за заплащане на сумата от 8833.20 лв. –
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва считано от 01.03.2019г., както и
сумата от 1278.45 лв. – сбор от мораторни лихви за периода 14.07.2017г. – 01.03.2019г.
Към молбата взискателят представил договор за правна защита и съдействие, видно
от който Е.В. платил сумата от 620 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат Н.П..
С Разпореждане за образуване на изпълнителното дело, ЧСИ приел разноските по
изпълнението в т.ч. и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.д. в размер
на 620 лв.
На основание чл. 458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател по право по
изпълнението за сумата от 1302.24 лв. с разпореждане на ЧСИ от 1103.2022г.
ПДИ е връчена на длъжника на 06.04.2022г.
С възражение от 19.04.2022г. и молба от 14.04.2022г. длъжникът сезирал ЧСИ с
искане за намаляване на платеното от взискателя възнаграждение поради прекомерност,
както и за спиране на изпълнението. Посочил, че на 13.04.2022г. е заплатил сумата от 1000
лв. и изразил готовност за разсрочено плащане на дълга.
В отговор взискателя оспорил исканията като неоснователни.
С обжалваното разпореждане от 04.05.2022г. ЧСИ оставил искането на длъжника
2
без уважение с мотив, че възнаграждението не е прекомерно, а искането за спиране – поради
неналичие на правни и фактически основания за това.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Предмет на обжалване по настоящото дело е отказ на ЧСИ да редуцира размера
приетите разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат и отказ да спре
изпълнението.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е 200 лв., а и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. – 200 лв. и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2.
В конкретния случай видно от данните по изпълнителното дело процесуален
представител е упълномощен от взискателя, който е подал молба за образуване на изп.д. В
хода на образуваното дело са предприети действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане възлизащо в общ размер определен в ПДИ от 14889.38 лв., като в т.ч. по искане на
взискателя са наложени възбрани върху недвижими имоти и наложени запори върху ППС,
както е проучено имуществото на длъжника. Процесуалният представител на взискателя е
получавал съобщения и книжа по делото, както и депозирал становища и възражения по
искания на длъжника. Неоснователни поради това са доводите в жалбата, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват със сезиране на ЧСИ с
молба за образуване на изпълнително дело. Следователно минималният нормативно
определен размер на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и по
предвижданията на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. в случая възлиза на 200 лв. +
488.34 лв. = 688.34 лв. Платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на
620 лв. и доколкото е под минималния размер не е прекомерно, нито необосновано. Същото
не надвишава нормативно предвидения размер на дължимото възнаграждение по
конкретното дело. Ето защо жалбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
От друга страна основанията за спиране на изпълнението са уредени в чл. 432 от
ГПК и в конкретния случай не се твърди, нито се установява реализирането на някоя от
предвидените за това хипотези. Не е налице и основание за спиране на изпълнението по
искане на длъжника в хипотеза на чл. 454 от ГПК, съгласно която разпоредба съдебният
изпълнител спира изпълнението, ако длъжникът – физическо лице, внесе 20 на сто от
вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да
внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. В конкретния случай
длъжникът е юридическо лице и по изпълнителното дело не е представено доказателство за
внесена сума в размер на 20 на сто от вземането по предявения срещу него изпълнителен
лист възлизащо на 2977.88 лв. В хода на изп.д. длъжникът е представил доказателство за
внесена сума в размер на 1000 лв., а взискателят не е направил искане по смисъла на чл. 432,
3
т. 2 от ГПК. При така установените факти правилно в обжалваното разпореждане ЧСИ е
приел, че по делото не са налице фактически и правни основания за постановяване спиране
на изпълнението и законосъобразно е отказал да спре принудителното изпълнение. Жалбата
като неоснователна и в тази част следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК жалба
с вх. № 7051/09.06.2022г., подадена от „НУР ФЕРМИ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Ж.А.Т. – длъжник по изпълнението – срещу разпореждане
на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20228080400049 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808 и с район на действие, този на ВОС от 04.05.2022г., с което са
оставени без уважение исканията на длъжника за спиране на изпълнителното производство,
както и искането му за намаляване поради прекомерност размера на претендираното и
платено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 620 лв. до минималния
предвиден размер /л. 79 от делото/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4