№ 2472
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110150858 по описа за 2023 година
Предявени са от ищците Г. Б. Я., ЕГН **********, и К. М. Д., ЕГН
**********, срещу ответника Р. Б. И., ЕГН **********, субективно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците на сумата от по 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от обидни думи и изрази спрямо първия ищец, както
следва:
******************************************************************************
(така наричала бащата на ищцата) ********************************,
чупене и хвърляне на предмети; вдигане на скандали, крещене, а спрямо
втория ищец от обидни думи: *********************, както и недопускане
на ищците в жилището на ответницата да си приберат багажа, подаване на
неоснователни жалби пред органите на МВР, с набедяване за извършване
престъпления от двамата ищци – закана за убийство, принуда за подписване
на документи против волята , набеждаване в повреда на имуществото и в
апартамента – разбиване на врата и влизане с взлом, домашно насилие,
извършени в периода от 05.07.2023 г. до 30.08.2023 г.
Ищците излагат, че страните били във влошени отношения. На
02.08.2023 г. ищците получили телефонно обаждане от СДВР- РПУ 6, с което
били уведомени, че ответницата е завела жалба срещу тях- за извършена от
ищеца закана за убийство спрямо ответницата, и за това, че ищцата я е
накарала под натиск да подпише документи за учредяване на ипотека върху
собствения на ответницата апартамент № 56, находящ се в
******************************. Посочва се, че ищците дали обяснения в
СДВР- РПУ 6 във връзка подадените срещу тях жалби. В резултат на
1
последните настъпили неимуществени вреди за ищците, изразяващи се в
притеснение, обида, унижение; ищците били разстроени и се чувствали зле.
Твърди се, че на 25.08.2023 г. ищците получили второ телефонно обаждане от
СДВР- РПУ 6 за подадена жалба срещу тях от ответницата с твърдения, че
ищците са разбили вратата на процесния апартамент и са изнесли мебели от
него. Ищците били информирани и за наличие на трета жалба, подадена срещу
ищцата, с твърдения, че последната е подправила подписа на ответницата в
документи за договор за ипотека. Излагат, че жалбите са неоснователни.
Поддържа се, че след подаване на процесните жалби ищцата е започнала да
има здравословни проблеми, свързани с кръвното налягане, получила е
сърцебиене, имала безсъние, прилошавало й е, изпитвала главоболие, страх и
притеснение, загубила телесно тегло, а ищецът се е ядосвал, притеснявал,
тормозил, изпитвал главоболие, страх и притеснение, че срещу него има
подадени жалби и давал обяснения, без да е виновен. Молят за уважаване на
предявените искове. Претендират разноски.
Ответницата Р. Б. И. е подала отговор на исковата молба, чрез адв. Д. Х.,
с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално като
неоснователни. Сочи, че на 30.11.2022 г. ищцата я е завела в нотариална
кантора, за да подпише пълномощно, с което да й стане поръчител при
сключване на договор за заем. Въз основа на подписаното от ответницата
пълномощно ищцата е подписала нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека по отношение собствения на ответницата апартамент, за което
последната разбрала впоследствие. Поддържа, че е била заплашвана от ищеца
със закана за убийство, поради което подала жалба в полицията. Оспорва да са
налице и да са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Оспорва да е налице противоправно поведение. Оспорва да има
реално настъпили вреди за ищците. Оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ответницата и твърдените от ищците
вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени и
гласни доказателства, че Р. И. и Г. Я. са майка и дъщеря и са живели заедно в
апартамент № 56 в *****************, собственост на ответницата, заедно с
детето на Г. и мъжът, с който живее на съпружески начала – К. Д.. Заедно с тях
до преди 2 години живели братът на Г. и неговото семейство, но се изнесли. Р.
И. постоянно работела в Г. и от време на време идвала в апартамента.
Между страните не се спори също така, че Г. Б. Я. е изтеглила банков
кредит в размер на 45 000 евро , който е обезпечен с учредяване на договорна
ипотека на 14.12.2022 г. върху апартамент № 56, собственост на ответницата.
Установява се от приобщения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № *** от 14.12. 2022 г., че по силата
на пълномощно с рег. № ****/30.11.2022 г. , удостоверен подпис и рег. №
****/30.11.2022 г., удостоверено съдържание / л. 64/, Г. Я. представлявала
майка си Р. И. в деня на учредяване на договорната ипотека върху собствения
2
й апартамент № 56 , находящ се в ***************** ******* за
обезпечаване на всички вземания по отпуснатия банков договор.
Установява се, че този кредит е изтеглен за закупуване от страна на
ищцата на къща в Г., А. през 2022 г. Безспорно е също така, че е сключен
договор за наем между Г. Я. и Р. И. за посочената къща при заплащане на 100
евро – месечна наемна цена, а Р. И. от своя страна е сключила договор за
доставка на електроенергия и била вписана като титуляр на партидата за ток.
От разпита на свидетеля Ц., съпруга на брата на първата ищца и снаха на
ответника, които настоящият състав кредитира като логични, последователни
и допълващи от доказателствения материал по делото се установява, че преди
2 години семейството й напуснало апартамента на свекървата. Миналата
година Р. им се обадила да им каже, че апартаментът е ипотекиран в полза на
банка, и че е получила писма, в които К. и Г. я съдят за вреди, а
***************** и ************ я съдели за неплатени сметки за 2022 г. –
2023 г. Р. казала, че е подала две жалби срещу Г. и К., защото след като е
разбрала, че апартаментът е ипотекиран без да е давала съгласие, се скарали и
е имало обиди, и тя е избухвала на моменти. На нея били казали, че Г. иска да
изтегли малък заем, с който да си помогне, но не и че ще бъде ипотекиран
апартаментът. Р. разказала, че Г. я завела да разпише някакви документи
набързо при нотариус, без да знае какви, Г. й била казала, че това са
документи, които щели да й трябват за банката, но не и че са документи за
апартамента. Р. се оплакала също, че била заплашвана, че ще й вземат
апартамента. Свидетелката не е присъствала на обидни изрази от страна на Р.
нито към Г., нито към К., нито пък е разбрала някой да е препятствал Г. и К. да
си вземат багажа от апартамента. Р. го изживяла тежко, живеела в празен
апартамент.
От разпита на свидетеля А., дългогодишен приятел на К., които съдът
кредитира като последователни и допълващи от доказателствения материал
по делото се установява, че свидетелят и съпругата му отишли на море в Г.
през 2023 г. на хотел, по време когато К., Г., майка й и детето на Г. били там.
След 2-3 дни Г. казала, че с майка й са се скарали и на следващия ден майка й
си е тръгнала. Пряко не е бил свидетел на конфликти между К. и Г., и майка й.
В негово присъствие не е чувал обидни думи към Г. и К. от страна на майка й,
единствено по телефона, в деня, в който майката на Г. си заминала от Г. към Б.,
Г. пускала телефона на високоговорител, докато били на плажа в Г. и чул
майката на Г. да я обижда с думите ****************** и казала, че ще
изпотроши всичко. По отношение на К. имало реплики от страна на майката
към Г., че той ще я зареже, ще я оправи, но точни изрази не си спомня. След
като се прибрали, една събота в края на септември 2023 г., Г. се разбрала с
майка си да отвори апартамента, за да си изнесат мебелите. Отишли там,
майка й била отворила вратата, била вътре в апартамента, влезнали и
започнали да разглобяват мебелите, секциите, вратата била отворена, тя
стояла в съседната стая, те пакетирали мебелите и ги изнасяли. Впоследствие
разбрал, че е имало жалба в 06-РУ. Г. била разстроена и притеснена от
случилото се и доста отслабнала също.
От приета по делото и неоспорена от ответната страна писмена
3
кореспонденция чрез приложението „вайбър“ между Г. Я. /дъщеря/ и Р. И.
/майка/ е видно, че в периода от 05.07.2023 г. до 22.07.2023 г. Р. И. е отправила
следните изявления към Г. Я.: ************** Я.“ ; *********************;
**************************; *********************;
****************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Ответникът И. подала две жалби в полицията срещу двамата ищци, по
която се води разследване и все още не са приключени. Едната жалба от
12.07.2023 г. с твърдения, че е била принудена да подпише документи за
ипотека на собствения й апартамент, а другата от 08.08.2023 г. с твърдения за
закана за убийство спрямо нея. Снети са сведения на страните , но все още
производството не е приключило.
При така установената фактическа страна, от правна страна настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 45 ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съдебната практика приема, че дефиниция на
деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, но тя е приложима и при
деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява
съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване. За да е налице обида, е необходимо в присъствието на пострадалия
да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за
обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни. Възприемането
на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло
или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване или
в социалните мрежи. Не се изисква обидните думи или действия да са
безусловно цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно
мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение
да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е
обществено неприемлива. Така Определение № 4777 от 23.10.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 4684/2023 г., II г. о., ГК. В разглеждания случай, по делото е
установено от представената кореспонденция, че спрямо дъщерята Г. Я. от
страна на майката Р. И. са изречени думите: *************************,
които са възприети от последната посредством приложението „Вайбър“ и
представляват обидни такива. Останалата част от процесните думи и изрази
не се установява да са изречени от ответника към първия ищец по делото.
Освен това, по делото не се установява да са отправени от Р. И. до К. Д.
процесните обидни думи или изрази, нито да се възприети от него, доколкото
няма нито писмени, нито гласни доказателства в тази посока.
По отношение на твърдяното недопускане на ищците в жилището на
ответницата да си приберат багажа, съдът приема, че такова не бе доказано по
делото. Напротив, видно от гласните доказателства на св. А., ищците са
изнесли багажа си в края на м. септември 2023 г. , вратата е била отворена
именно от ответника, те са влезли, пакетирали са багажа, включително мебели
и са го изнесли.
На следващо място, подаване на жалби пред органите на МВР,
съобразно трайната практика на ВКС / решение № 1347 от 18.12.2008 г. по
4
гр.д. № 5006/2007 г., решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г.,
решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 1734/2014 г./ не представлява
противоправно поведение. Искането за защита, отправено към държавен
орган, е израз на установено в Конституцията на РБ право, поради което е
правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Ето защо, в разглеждания случай
обстоятелството, че ответникът е подал две жалби срещу ищците няма
характер на противоправно деяние.
По отношение на неимуществените вреди и техния размер:
В причинна връзка с обидните думи спрямо Г. Я. се явяват установените
по делото, претърпени от нея тревожност, притеснение, загуба на тегло/ виж
гласни доказателства на св. А./, които по твърдение на ищеца/ молба от
23.04.2024 г./ са продължили в периода от 05.07.2023 г. до 05.08.2023 г.
Константна е съдебната практика, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно
установени по делото обективни обстоятелства - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност, степен на интензитет, обществено и социално положение на
увредения. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
съобразно критерият за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. С оглед
обстоятелството, че с процесните изрази са причинени горепосочените
неимуществени вреди на Г. Я. и при отчитане на възприетите в съдебната
практика критерии, както и социално-икономическите условия в страната
съдът намира, че обезщетението, което е справедливо е в размер на 500 лева.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер, исковите претенция на
Г. Я. подлежат на отхвърляне.
Исковите претенции на К. Д. се явяват неоснователни, доколкото по
делото не се установява противоправно поведение, осъществено от ответника
спрямо него, а при липсата на една от кумулативно изискуемите
предпоставки, то безпредметно е обсъждането на останалите, доколкото дори
и при тяхното наличие, искът би бил неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса
в общ размер на 295 лева, а в тежест на ищците следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 450 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД Р. Б. И., ЕГН ********** да заплати на Г.
Б. Я., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лева (петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от обидни думи от ответника
5
в периода 05.07.2023 г. до 05.08.2023 г., а именно: **********************,
ведно със законната лихва за периода от 13.09.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500 лева до пълния
предявен размер от 1000 лева за думи и изрази:
******************************************************** (така
наричала бащата на ищцата), **************************, чупене и
хвърляне на предмети; вдигане на скандали, крещене, в периода 05.07.2023 г.
до 05.08.2023 г., както и недопускане на ищците в жилището на ответницата
да си приберат багажа, подаване на неоснователни жалби пред органите на
МВР в периода от 05.07.2023 г. до 30.08.2023 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. М. Д., ЕГН **********, срещу Р. Б. И.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат от обидни думи: *********************,
недопускане на ищците в жилището на ответницата да си приберат багажа,
подаване на неоснователни жалби пред органите на МВР в периода от
05.07.2023 г. до 30.08.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Б. И., ЕГН ********** да заплати
на Г. Б. Я., ЕГН ********** сумата в размер на 295 лева – разноски за
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Б. Я., ЕГН ********** и К. М.
Д., ЕГН ********** да заплатят на Р. Б. И., ЕГН ********** сумата в общ
размер на 450 лева - разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6