Определение по дело №2234/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                /22.10.2020 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на двадесет и втори през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2234 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалбата на П.П.С. *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-2384/07.10.2015 година.

Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, като издаден след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и при липсата на основание, тъй като дължимият данък е платен в указания от органа срок при подаване на декларацията, поради което не са били налице за изменение на размера му с АУЗД. Твърди, че АУЗД не му е връчен, а е узнал за него през м. декември 2019 година, когато му е връчена покана за доброволно изпълнение на сумата от 193,94 лева, представляваща данък върху превозно средство и лихва. Твърди, че е депозирал жалба срещу АУЗД пред директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна по която не имало произнасяне. Твърди, че с Определение № 1062/29.05.2020 година, постановено по адм.д. № 622/2020 година по описа на Административен съд – Варна производството по делото е прекратено и преписката върната на компетентния орган за произнасяне по жалбата. Твърди, че въпреки указанията на съда директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна не се е произнесъл, поради което за него е налице правен интерес да обжалва мълчаливото потвърждаване на АУЗД.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :

С АУЗД № № МД-АУ-2384/07.10.2015 година, издаден от инспектор Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ при Община Варна са установени задължения за данък върху превозните средства за 2010 година в размер на 126 лева и лихва в размер на 67,94 лева.

Актът е изпратен за връчване на 09.10.2015 година с писмо с обратна разписка, която е върната в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. На 23.11.2015 година е поставено съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК. Съобщението е свалено на 07.12.2015 година.

Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване, чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция, арг. чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК съобщението за връчването трябва да се постави на видно място в териториалната дирекция, да се публикува в Интернет, като заедно с поставяне на съобщението трябва да се изпрати и писмо с обратна разписка на адреса.

Видно от представените писмени документи процедурата по чл. 32, ал. 2 и 4 от ДОПК. Липсват съставени протоколи, удостоверяващи посещение на адреса на търговеца. Не са представени и доказателства, че съобщението по чл. 32, ал. 4 от ДОПК е публикувано на Интернет страницата на администрацията.

Жалбоподателят е подал жалба срещу АУЗД на 11.12.2019 година, адресирана до директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна. На 20.02.2020 година жалбоподателят е получил писмо рег. № Т19007695ВН_001ВН/16.12.2019 година, издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, с което е уведомен, че не са налице основания за отмяна на АУЗД.

На 02.03.2020 година жалбоподателят е сезирал Административен съд – Варна с жалба срещу Решение на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, с което е потвърден АУЗД № МД-2384/07.10.2015 година с твърдения за нищожност на акта.

С Определение № 1062/29.05.2020 година, постановено по адм.д. № 622/2020 година съдът е прекратил производството по жалбата на П.П.С. ***-2384/07.10.2015 година и е върнал преписката на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна за произнасяне по жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че абсолютна процесуална предпоставке за допустимост на жалбата срещу АУЗД е произнасянето на горестоящия орган – директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, арг. чл. 155 от ДОПК.

Видно от писмо от 21.10.2020 година директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна е заявил, че е уведомен за определението от 29.05.2020 година на 03.06.2020 година.

Срокът за произнасяне по жалбата срещу АУЗД от 11.12.2019 година е изтекъл на 10.02.2020 година (09.02.2020 година е неприсъствен ден). На тази дата е формиран акт, с който по аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК, приложим по препращане от чл. 4 от Закона за местните данъци и такси, АУЗД е мълчаливо потвърден. От 11.02.2020 година тече 14-дневния срок за обжалването му пред Административен съд – Варна. Срокът е изтекъл на 25.02.2020 година.

Съдът намира, че жалбата срещу АУЗД е допустима, доколкото с нея съдът е сезиран с искане за прогласяване нищожността на АУЗД, а административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, аргумент чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.

Предвид горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по адм.д. № 2234/2020 година по описа на Административен съд – Варна, ІV състав за 13.11.2020 година от 09,15 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ – П.П.С. ***, чрез адвокат Д.М. *** и Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна.