Р Е Ш Е Н И Е
260312/23.12.2020г.
23.12.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря
М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело № 3001
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран
с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, предявени „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписвания,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в град София, район ***, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, пълномощник: адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:*** срещу П.А.А. ЕГН **********
с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С
оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск
за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да
плати на ищеца-кредитор, СУМАТА от 263.88 лв. (двеста шестдесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки) - главница, представляваща незаплатени парични
задължения; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 325.00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща
направени по делото разноски, от които 25.00 лв. – държавна такса и 360.00 лв.
– адвокатско възнаграждение. Представя
и иска събирането на доказателства.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че
предявените искове по същество са недопустими, изцяло неоснователни и
недоказани, тъй като не се дължат претендираните суми за плащане. В отговора,
ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се основава искът
и възраженията си срещу него.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в съдебно заседание по същество на делото. В писмена молба
посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуален
представител приема исковете за неоснователни, като моли с оглед събраните по
делото доказателства, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи претендираните суми. Сочи, че ищеца претендира неустойка. Признава, че в хода производството
са събрани доказателства, че може от страна на П.А. да са ползвани услуги,
които не са заплатени. В тази връзка посочва, че няма доказателства процесната
сума да се явява неустойка поради едностранно прекратяване на договора,
съответно - санкция за това, че някоя от страните не е била коректна.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: фактура №**********/16.09.2019 г., договор за мобилни услуги от
24.09.2011 г., декларация за съгласие за възползване от промоцията от
24.09.2011 г., декларация за съгласие за абониране на непълнолетно лице от
24.09.2011 г., Общи условия на промоция, допълнително споразумение към програма
„Заедно“ от 09.08.2013 г., декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от 09.08.2013 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 16.01.2015 г., приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 16.01.2015 г., декларация за съгласие за подписване
на документи от непълнолетно лице от 16.01.2015 г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г., приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 29.07.2015 г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 29.12.2016 г., приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 29.12.2016 г., фактура
№72633777243/25.10.2017 г.; представените с отговора писмени доказателства:
ксерокопие на жалба от П.А. до Теленор България ЕАД, заявление от П.А. до
Теленор България ЕАД, последно предупреждение до П.А. от Теленор България ЕАД; представените
с молба-становище от ищеца от 09.03.2020 г. писмени доказателства – ксерокопия
на: последна покана за доброволно плащане до П.А. от 26.12.2017 г. и ОУ на
„Теленор България“ ЕАД, в сила от 10.09.2010 г.
По делото са назначени и приети Съдебно-счетоводна
експертиза и Съдебно-техническа
експертиза.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са първоначално
обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписвания, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град
София, район ***, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно
с М.С. – член на Съвета на директорите, пълномощник: адв. З.Й.Ц., вписан в САК,
със съдебен адрес:*** срещу П.А.А. ЕГН ********** с адрес ***, с които се иска
да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в
размер на сумата от 263.88 лв. (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки) - главница, представляваща незаплатени парични задължения; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 22.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а ответника останал
задължен за общо за сумата в размер на 263.88 лв. (двеста шестдесет и три лева
и осемдесет и осем стотинки) - главница, представляваща незаплатени парични
задължения.
Съдът
кредитира изцяло назначените и приети по делото експертизи.
Съдебно
счетоводната експертиза заключава, че процесната фактура е осчетоводена и
включена в дневника за продажби на Теленор за месец октомври 2017г. Размерът на
неизплатеното задължение към датата на заявлението възлиза на стойност
378,80лв., като от него се претендира сума в размер на 263,88лв. За периода от 25.09.2017г. до 24.10.2017г.
във фактура с №**********/25.10.2017г са начислени 18,32лв. без ДДС за месечен
абонамент и Роуминг 23,29МВ на стойност 291,75лв. без Д ДС. общо 310,07лв. без
ДДС. Задължението от 263,88лв. е формирано както следва: към месец септември
2017г. има надвнесена сума в размер на -0,04лв.; прибавени са фактура
№**********/25.09.2017г. на стойност 109,94лв. и фактура
№**********/25.10.2017г. на стойност 372,08лв. и са приспаднати двете Кредитни
известия №**********/25.11.2017г. на стойност -210,77лв. и КИ
№**********/25.12.2017г. на стойност -7,33лв. След извършените приспадания дължимата
неплатена сума е в размер на 263,88 лв.
Съдебно
счетоводната експертиза заключава, че съгласно предоставени данни от Теленор за
клиент П.А., ЕГН:********** за периода 25.09.2017 - 25.10.2017, ползваща
мобилен номер ********** е налична информация за спиране на изходящите
обаждания поради надвишен кредитен лимит на 25.09.2017. От тази дата клиентът
не е бил в състояние да инициира изходящи повиквания и интернет трафик. Ответникът
не инициирал използване на услуги в периода 25.09.2017 - 25.10.2017 г., като
такива не са включени и във фактурата за отчетния период. Същевременно в тази
фактура е включено ползване на мобилен интернет в роуминг, осъществено на
24.09.2017 г. с начален час 14:01:14 с общ обем на данни (изпратени и получени)
23900 КВ. Изчисленият на базата на тези данни обем на трафика е 23840.084 КВ.
Мобилният оператор осигурил свързаността при осъществяване на трафика е “Monaco
Telecom”. Трафикът е включен в следващата фактура поради спецификата на
отчитането в Теленор, свързана с консолидиране на отделните сесии, извършено в
период от време последващ ползването на услугата. Налице е съответствие в обема
на използваните данни за услугата “Roam&Surf портал” 11.96 КВ между
посоченото във фактурата и наличните технически данни.
Ето
защо, задължението на ответника е безспорно установено, тъй като е за ползване
на мобилен интернет в роуминг, осъществено на 24.09.2017 г. и предвид сроковете
на плащане е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде уважен.
Съдът
не приема възражението на ответната страна, че търсената сума от ищцовата
страна е за неустойка, тъй като това е посочено в писмената молба-становище по
същество на делото. В исковата молба е посочена исковата претенция, цената на
иска и обстоятелствата на които се основава. Това е било и съдържанието на правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца посочени в доклада по делото, а
именно: чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В тази
връзка становището изразено в молбата по същество на спора, освен, че съдът
приема, че не е определящо за решението по делото, а и по-скоро има белезите на
фактическа /компютърна/ грешка.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото
дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското възнаграждение
съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.А. ЕГН ********** с адрес ***, дължи на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписвания, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град
София, район ***, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно
с М.С. – член на Съвета на директорите, пълномощник: адв. З.Й.Ц., вписан в САК,
със съдебен адрес:***,
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2111/2019г.
по описа на РС-Шумен:
сумата от 263,88 лв. (двеста шестдесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки) - главница, представляваща незаплатени парични
задължения; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.А.А.
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписвания, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град
София, район ***, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно
с М.С. – член на Съвета на директорите, пълномощник: адв. З.Й.Ц., вписан в САК,
със съдебен адрес:***, сума в общ размер на 1430,00 лева, от които 1045,00
лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 385,00 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч ч.гр.д.№2111/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: