М О Т И В И от 27.02.2017 г.
към
Присъда № 58/21.02.2017 г.
по НОХД № 5955/2016 г. ПРС,
ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.А.Е. (А.А.Е.) за това, че: в периода от 07.04.2016
год. до 03.05.2016 год. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, чрез използване на техническо средство
- клещи, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на 07.04.2016 год. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
велосипед марка „Линдер” на стойност 150.00 лв., от владението на Д.К.Б. ***,
без негово съгласие;
- на 03.05.2016 год. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
велосипед марка „Битуин Втт Рокрайдър” на стойност 335.00 лв. от владението на Д.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като отнетите вещи
възлизат на сумата от 485.00 лв. - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
По делото не участва
частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около предвидения в
закона среден размер.
Защитникът, адв. И.И.,
от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
но акцентира върху наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства, като
пледира за налагане на наказание в минимален размер.
От своя страна
подсъдимият, А.А.Е. (А.А.Е.), признава, че е
извършил кражба на процесните вещи, но оспорва квалификацията „тяхническо
средство”, вменена му по отношение на деянието, касаещо пострадлия Б. и в тази
връзка твърди, че отнетото от него колело не е било заключено. По отношение на
деянието, касаещо пострадалия Б. сочи, че е съдействал за намирането и
връщането на отнетата му вещ. Предвид това и неоспорвайки останалата част от
обвинителната теза, моли справедливо съдебно решение, което да отчете наведените
от него обстоятелства.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А.Е. /А.А.Е./ е роден на *** г.
в гр. ..., живее в гр. П., ..., български гражданин, средно
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Свид. Д.Б. работел като ... на Централни градски гробища в гр. Пловдив,
които се намирали на адрес гр. Пловдив бул. „Княгиня М. Луиза” № 14. Същият
притежавал велосипед марка „Линдер”, като го използвал за превоз от своя дом до
работата. На дата 07.04.2016 г. към 07.15 часа отишъл на работа и оставил
велосипеда в коридора на сградата на горепосочения адрес, като го вързал между
задната гума и рамката с метално въже с ключалка. През обедната почивка към
12.30 ч. забелязал, че велосипедът е все още на мястото си. По същото това
време в района на парка се намирал и подс. Е.. Той забелязал велосипеда и с
помощта на клещи успял да го освободи и го подкарал. На същото място, където
работел свид. Б., работел и свид. А.С.. На горепосочената дата около 13.00 ч.
същият видял подс. Е., който с колелото на Б. преминал покрай църквата на
гробищния парк и излязъл от западния вход. Свид. С. разпознал подс. Е. като
лицето, което често обикаляло гробищния парк. Допълнително свидетелят прегледал
записа от видеонаблюдението, което било монтирано в района на гробищния парк и
отново видял и разпознал лицето именно като подс. Е.. В последствие подсъдимият
продал велосипеда на непознат за него мъж /неустановен в хода на
производството/ за сумата от 30 лв.
Свид. И.Б., заедно с нейния съпруг свид. Д.Б. закупили на техния син
велосипед марка „Битуин Втт Рокрайдър”. Същите живеели на адрес в гр. П., ул. „...”
№ . Велосипедът бил искрящо оранжев на цвят, като освен това имало на него
поставено шише за вода с червена капачка. Последно колелото било ползвано от
свид. Б., който го оставил зад входната врата на къщата, която по принцип
стояла отключена, а единствено била заключвана външната врата, която водела към
двора на къщата. На 03.05.2016 г. към 08.30 ч. двамата свидетели излезли от
домът им на горепосочения адрес, като точно пред вратата на къщата към тях се
приближил подс. Е., който бил облечен с червен суитчър. В момента, в който
последният заговорил свид. Б., същият го разпознал като негов познат, с когото
са израснали заедно в кв. „Изгрев” и бил с малко име „А.”. Подс. Е. му поискал
пари в размер на 10 лв., но свидетелят му отказал. Малко по-късно подс. Е.
изнесъл през оградата колелото, като това негово действие било забелязано от
охраната на намиращото се наблизо училище. Това обстоятелство било съобщено на
свид. Б., която съобщила веднага и на своя съпруг. Б. подала сигнал в 01 РУ на
МВР гр. Пловдив. Междувременно свид. Б. предположил, че именно подс. Е. е взел
колелото на сина му, а и това негово предположение било потвърдено от
охранителя на намиращото се в близост училище. Поради тази причина свид. Б. отишъл
в кв. „Изгрев”. Докато пътувал с колата, видял подсъдимия да кара колелото.
Насочил се към него, но в момента, в който го настигнал подсъдимият слязъл от
колелото и избягал. Свид. Б. взел велосипеда и съобщил за това на органите на
реда.
В хода на воденото разследване е назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на която в предоставения компактдиск DVD+R,
марка „maxell” се съдържат 2 бр. видеофайлове, които са цифрови презаписи от
оригинални файлове, на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса, при
записаната информация. От видеофайловете са експортирани снимкови кадри от
значение за изследването, които са представени в обстоятелствената част на
протокола. Видно от заключението на експертизата, качеството и съдържанието на
снимковите кадри не позволяват разграничаване на общи и частни признаци,
характеризиращи заснетото лице, поради което са негодни за извършване на
лицево-идентификационно изследване.
В хода на воденото разследване е назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза относно стойността на велосипед „Линдер“ с черни метални калници,
бели степенки, закупен втора употреба, предмет на инкриминираното деяние, видно
от заключението на която същата възлиза на 150 лв.
В хода на воденото разследване е назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза относно стойността на велосипед „Битуин Втт Рокрайдър ” сер. № ...,
закупен един месец преди деянието, предмет на инкриминираното деяние, видно от
заключението на която същата възлиза на 335.00 лв.
След приобщаването на
посочените доказателства по образуваното наказателно производство, в качеството
на подсъдим по същото бил привлечен именно А.А.Е. /А.А.Е./ за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което
впоследствие е бил предаден на съд.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били разпитани
двамата пострадали – свид. Д.К.Б. и свид. Д.Л.Б., съпругата на последния –
свид. И.Д. Б., колегата на пострадалия Б. – свид. А.С. С., както и полицейски
служител, провел беседа с подсъдимия непосредствено след задържането му – свид.
Ц.Н.Н..
Предвид обстоятелството, че съдебното следствие протече по реда на чл. 371,
т. 1 НПК за свид. Б., свид. С. и свид. Н., както и за изготвените по делото
експертизи от вещите лица И. и Спирова, съдът приобщи същите чрез прочитането
им по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 НПК, като по отношение на свид. Б. и свид.
Б. бе проведен непосредствен разпит в хода на проведеното частично съкратено
съдебно следствие.
Показанията на
посочените свидетели пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от
процесните събития - всеки на съответната част, която е възприел. В своите
показания свид. Б. е посочил, че на
процесната дата и място се е придвижил до работа - Централните градски гробища,
с колелото си, което оставил в едно от служебните помещения, намиращи се в
сградата, като го заключил, вързвайки задната гума и рамката с метално въже с
ключалка. Свидетелят е посочил, че е видял колелото си около 12.30-12.40 часа,
като до около 13.00-13.05 е стоял с колегите си пред сградата, в която се е
намирало, посочвайки че в този интервал от време никой не е влизал в сградата.
След този час той и колегите му се заели с изпълнението на служебните си
задължения. По-късно в същия ден, свидетелят констатирал липсата на колелото
си. При прегледа на намиращите се на мястото камери се виждало как около 13.08
часа в сградата, където се намира колелото влиза лице, разпознато от свидетеля
и неговия колега – свид. С. като подс. Е. и излиза от сградата около 13.16 часа
с колелото му, качва се на него и управлявайки го се отдалечава в неизвестна
посока. На камерите се виждало освен това, че в интервала от време между 13.05
часа до 13.08 часа, в това число до 13.16 часа, друго лице не е влизало и
излизало от сградата. Според показанията на свидетеля в сградата нямало друг
изход, който да може да се използва за влизане или излизане от нея от лице,
което не е служител на Централните гробища. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, доколкото същите се явяват изключително логични, последователни и
съответни на останалите доакзателства – както на показанията на свид. С. и
свид. Н., пред когото подс. Е. е направил частични самопризнания, така и от
самите обяснения на подсъдимия, който не отрича, че на процесните дата и място
се е намирал на мястото, от където е отнета процесната вещ, признавайки, че той
я е отнел, но категорично отричайки същата да е била заключена, респ. той да е
взломявал заключващо устройство. За тези обстоятелства, обаче, съдът се довери
на показанията на свид. Б., доколкото от една страна същият заяви с
категоричност, че колелото му е било заключено на процесната дата, и от друга –
тъй като същият няма интерес да внася неверни данни за посоченото
обстоятелство. Както беше посочено по-горе съдът даде пълен кредирт на тези
показания, тъй като същите се намират в отношение на пълно препокриване с
останалите доказателства по делото. така в своите показанияа свид. С. е потвърдил заявените от свид.
Б. обстоятелства, посочвайки, че е видял подсъдимият да се навърта преди това в
района на гробищата, а около 13.10 часа го е видял да излиза от гробищния парк,
карайки колело, като в последствие разбрал за кражбата на колелото на неговия
колега. При прегледа на записите, в хода на извършено Разпознаване на лице,
обективирано в Протокол за разпознаване на лица и предмети от 28.05.2016 г.,
същият с категоричност разпознал в лицето от кадрите подсъдимият Е., който
преди това бил видял да си тръгва с колело. Съдът кредитира и тези показания
като такива, изхождащи от обективен доказателствен източник, за когото не се
констатираха основания да дава неверни показания, напротив – прочита на
показанията му създава убеждение за достоверно и добросъвестно пресъздаване на
възприетите от него обстоятелства, доколкото е видно, че същите са съответни на
тези на свид. Б. и свид. Н., а и на обясненията на самия обвиняем. Що се касае
до показанията на свид. Н., видно е
че същите по същество представляват пресъздаване на извънсъдебно самопризнание,
доколкото същият е провел беседа с подсъдимия. В тази връзка свидетелят е
заявил, че пред него подсъдимият е признал, че е отнел колелото от Централните
гробища, както и че то е било вързано с метално въже, което подсъдимият срязал
с помощта на клещи, които носел в себе си. В последствие велосипеда продал за
сумата от 30 лева. Въпреки
че в тази насока липсва възражение, съдът намира за необходимо да отбележи, че
макар практиката на върховната инстанция да е противоречива по отношение на
това дали и до каква степен следва да се кредитират показанията на полицейския служител, касаещи възприятия от
оперативна беседа или възпроизвеждане на т. нар. „извънпроцесуално
самопризнание”, настоящият съдебен
състав възприема становището, че тези гласни доказателства имат косвен
характер, поради което следва да са подкрепени от други доказателства, тъй като
не могат самостоятелно да обосноват осъдителна присъда (в този смисъл Решение №
273 от 22.06.2009 г., постановено по
НОХД № 280/2009 г., І НО, Решение № 299 от 14.07.2011 г., постановено по НОХД
№1620/2011 г., ІІ НО, Решение № 534 от 16.12.2013 г., постановено по НОХД №
1855/2013 г., ІІІ НО, Решение № 256 от 04.06.2009 г., постановено по НОХД №
234/2009 г., І НО и Решение № 362 от 30.10.2014 г. по НОХД № 696/2014 г., І
НО). Приложено към настоящия случай това означава, че няма пречка показанията
на полицейския служител да
бъдат кредитирани и в посочената част, възпроизвеждаща направеното от подсъдимия извънпроцесуално самопризнание,
доколкото тези показания се явяват съответни на останалия доказателствен
материал, в това число в по-голямата им част и с обясненията на самия подсъдим. В случая показанията на полицейския служител са съответни на целокупния доказателствен материал, поради
което няма основание неговите
показания да не бъдат кредитирани.
За установяване на
второто деяние от процесната продължавана престъпна деятелност служат показанията
на свид. Б. и свид. Б., а също така и обясненията на подс. Е.. И двамата
свидетели са посочили в своите показания, че на 03.05.2016 г. са установили
липсата на закупено от тях месец по-рано колело, което се намирало в двора на
къщата им. И двамата свидетели са посочили, че излизайки от дома си са срещнали
подсъдимия, който им поискал пари в заем, но те му отказали. След завръщането
си малко по-късно установили липсата на колелото. От лице охранител, работещ в
намиращото се в близост училище разбрали, че лице, което като описание
отговаряло на подсъдимия, е проникнало в двора им и изнесло колелото им, което
потвърдило техните предположения за възможен извършител. Видно от показанията
на свид. Б., по-късно същият ден той сам установил местонахождението на
колелото си, докато при извършен от него обход видял подсъдимия да управлява
колелото, който след като го видял го хвърлил и побягнал. В тази част
показанията на свидетеля Б. се оспорват от подсъдимия, който твърди, че в действителност
е бил открит от пострадалия, но не е бягал
от него, а сам му е съдействал за установяването и връщането на колелото –
обстоятелство, което категорично бе отречено о свидетеля, в хода на проведения
му разпит. И тук, подобно на гореконстатираното противоречие с показанията на
другия пострадал и обясненията на подсъдимия, съдът дава кредит на показанията
на пострадалия, доколкото съдът не констатира основание за недостоверно
излагане на възприетата от него фактическа обстановка. Така или иначе това обстоятелство
няма съществено значение за правната квалификация на деянието, а единствено би
могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид горното съдът
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, доколкото същите
се явяват логични, последователни, кореспондиращи помежду си и съответни на писмените
и веществените доказателства.
Всъщност единственото
доказателствено средство, което не подкрепя обвинителната теза, и то отчасти,
се явяват обясненията на подс. Е.,
които обаче на фона на коментирания по-горе доказателствен материал се явяват
изолирани, поради което и предвид пряката заинтересованост на подсъдимия да
отрича обстоятелствата, които пряко го уличават в извършването на
инкриминираната престъпна дейност и отегчават процесуалното му положение, съдът
оцени същите като недостоверен източник на информация в посочената част. В
останалата им част, обаче, която намира потвърждение в коментираните по-горе и
кредитирани доказателствени източници, съдът не намери основание да не бъдат
кредитирани, доколкото освен средство за защита, същите се явяват и
доказателствено средство, което следва да бъде кредитирано, когато намира опора
в обективните доказателствени източници.
За изясняване на
обстоятелствата по делото допринасят и приобщеното по делото веществено доказателство: 1 бр. компактдиск, намиращ се на л. 31 от
Досъдебното производство, съдържащ запис от камери в гробищния парк, който видно
от заключението на изготвената видео-техническата експертиза съдебно-техническа
експертиза, върху съдържанието н а намиращите се на диска 2 бр. видеофайлове,
които са цифрови презаписи от оригинални файлове, на записан върху твърдия диск
на видеоохранителна система видеозапис, не са установени следи от
манипулация/намеса, при записаната информация.
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените и приети по делото видео-техническа и стоково-оценъчни експертизи, доколкото същите са
изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област и са дали пълни,
ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като
допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване
на обективната истина по делото.
При така установената
фактическа обстановка и с след анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият А.А.Е. /А.А.Е./ е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а
именно: в периода от 07.04.2016 год. до 03.05.2016 год. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, чрез използване
на техническо средство - клещи, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 07.04.2016 год. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
велосипед марка „Линдер” на стойност 150.00 лв., от владението на Д.К.Б. ***,
без негово съгласие;
- на 03.05.2016 год. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
велосипед марка „Битуин Втт Рокрайдър” на стойност 335.00 лв. от владението на Д.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
отнетите вещи възлизат на сумата от 485.00 лв.
От обективна страна:
По отношение на деянието, засягащо пострадалия Б.:
Безспорно е установено от материалите по делото,
чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото веществени доказателства,
че на посочените в обвинителния акт дата
и място, подс. Е. се е намирал в
гробищния парк на Централните градски гробища в град Пловдив, и по конкретно, че е
проникнал в сградата, където се намират траурната зала и където пострадалият Б.
е бил оставил своя велосипед марка „Линдер”, който бил заключил през задната
гума с метално въже с ключалка. Горното се установява по един несъмнен начин
както от наличните по делото показания, така и от обясненията на подс. Е.,
който не отрича причастността си към процесното деяние, като единствено оспорва
квалификацията „използване на техническо средство“, което оспорване обаче бе
преодоляно по един несъмнен начин от категоричните показания на свид. Б., както
и от показанията на свид. Н., които макар и косвено, подкрепят обвинителната
теза.
По несъмнен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели, а и от обясненията на подсъдимия, Протокола за разпознаване
на лица и предмети и приетия като веществено доказателство компакт диск се установява
и авторството на процесното деяние.
В тази връзка както свид. Б., така и свид. С., които познават подс. Е. от преди
процесния случай, заявяват с категоричност, че в лицето от записите, заснето да
извършва кражбата, са разпознали именно подсъдимия Е., като в извършеното
разпознаване от свид. С., същият с категоричност е разпознал подсъдимия като
лицето, което е видял да напуска гробищния парк на колело, посочвайки, че
по-рано се вижда как влиза без такова. Последното не се оспорва и от самия
подсъдими.
Безспорно, от показанията на свид. Б., както и от
заключението на извършената СОЕ, е установен е и вида и стойността на процесната вещ – велосипед марка „Линдер”
на стойност 150.00 лв.
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процената
вещ – чрез проникване
в сградата, където се намира траурната зала от страна на подс. Е., през входа
на същата, след което преодолявайки поставената от свид. Б. заключалка с
помощта на техническо средство - клещи, взима колелото и напуска сградата и
гробищния парк, с което по недвусмислен начин е манифестирал присвоителното си
намерение.
Както бе коментирано
по-горе, от страна на подс. Е. бе оспорено твърдението, че колелото е било
заключено, респ. че същият „с помощта на
техническо средство“ е преодолял заключващия механизъм, като е срязал
същия. За посочените обстоятелства, обаче, съдът се довери на показанията на
пострадалия Б., който бе категоричен в показанията си относно това, че е
заключил колелото си и който даде логично обяснение защо в случая се изключва
възможността друг някой да е взломил заключващия механизъм – видно от
видеозаписите в интервала от време, в който помещението, където се намира
колелото не е под надзора на служителите на Гробищата, до момента на изнасянето
на колелото от сградата, където се намира същото, единственото лице, което
влиза и излиза от там е подсъдимият. Както беше посочено по-горе съдът не
констатира основания за дискредитиране на показанията на свид. Б., доколкото
същите, освен логични, се намират абсолютно съответни и на показанията на свид.
Н. и С., както и на приетото по делото ВД, а в по-голямата им част и на
обясненията на подсъдимия. Ето защо и
доколкото според тези показания процесната вещ е била с поставена заключалка на
една от гумите преди отнемането й, а по време на отнемането й е без нея, и
подсъдимият е единствения човек, който влиза и излиза от сградата от последния
момент, в който пострадалият е възприел колелото си – заключено, до момента на
изнасянето му от сградата, се извежда и извод, че именно подсъдимият е
единственото възможно лице, което е могло да преодолее този заключващ механизъм
– обстоятелство, което намира потвърждение в косвените показания на свид. Н..
Предвид горното съдът прие за установен и доказан както механизмът на
осъществяване на деянието, така и на квалифициращият признак „чрез
използване на техническо средство“ по см.
на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено.
Посоченият факт се установява и от поведението на самия подсъдим, който е
извършвал активни действия, с които се стремял да отнеме процесната вещ и
обстоятелството, че веднага след отнемането й е напуснал гробищния парк, с
което по един недвусмислен начин е изразил присвоителното си намерение.
По несъмнен начин се установява и деянието, касаещо пострадалия Б..
Всъщност по отношение на това деяние е налице пълно самопризнание от страна на
подсъдимия, който признава както авторството, така и механизма на извършване на
кражбата. Както беше констатирано по-горе, налице оспорване единствено на
обстоятелството съдействал ли е подсъдимият за намирането и връщането на вещта,
но от една страна съдът даде вяра за това обстоятелство на показанията на свид.
Б., а от друга, същото така или иначе не се отразява на правната квалификация в
процесния случай.
Безспорно е установено от материалите по делото,
чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото писмени и веществени
доказателства, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подс. Е. се
е намирал в двора на къщата на свид. Б. ***, от където е изнесъл и отнел собствения на свид. Б.
велосипед марка „Битуин Втт Рокрайдър”.
По несъмнен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели, а и от обясненията на подсъдимия се установява и авторството на процесното деяние. В
тази връзка както свид. Б., така и свид. Б. са посочили, че непосредствено
преди отнемането на процесната вещ са срещнали подсъдимия пред дома си, който
им поискал пари, но те му отказали – несъмнен мотив за извършване на кражба.
Последното е било потвърдено от охранител на намиращо се в близост училище,
който разказал на пострадалия, че велосипеда му е бил отнет именно от лицето,
което същият е подозирал и у когото в крайна сметка по-късно в същия ден открил
колелото си. Последното не се оспорва и от самия подсъдим.
Безспорно установен е и вида и стойността
на процесната вещ – марка „Битуин Втт
Рокрайдър” на стойност 335.00 лв.
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процената
вещ – чрез
проникване в двора на къщата на свид. Б., където се намирал велосипедът и прехвърлянето
му през оградата.
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено.
Посоченият факт се установява и от поведението на самия подсъдим, който е
извършвал активни действия, с които се стремял да отнеме процесната вещ и
обстоятелството, че веднага след отнемането й е напуснал дома на пострадалия, с
което по един недвусмислен начин е изразил присвоителното си намерение.
Осъществената от страна
на подс. Е. престъпна деятелност е извършена при условията на продължавано престъпление, тъй като
двете извършени от него деяния осъществяват поотделно състави на престъплението
„кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се
явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото го. Въпреки
че само за едно от деянията, извършени от подсъдимия е налице квалификацията по
т. 4 на чл. 195, ал. 1 НК, на основание чл.
26, ал. 3 НК, продължаваното престъпление следва да се накаже за по-тежкия
състав, предвид значението му за цялостната квалификация.
Подсъдимият Е. е
извършил престъплението при условията
на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Видно от приложената по
делото Справка съдимост, към периода на процесната престъпна деятелност
подсъдимият е бил осъждан многократно, като значение за процесната правна
квалификация имат следните осъждания:
НОХД № 717/2000 г., по което с Присъда в сила от 02.05.2001 г., подсъдимият
е признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1,
т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, като е осъден на шест
месеца лишаване от свобода.
НОХД № 1884/2002 г., по което с Определение в сила от 19.01.2003 г. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, като е осъден на една година
и три месеца лишаване от свобода.
НОХД № 530/2003 г., по което с Определение в сила от 02.03.2004 г. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като е осъден на една година и три
месеца лишаване от свобода.
НОХД № 686/2004 год., по което с Определение в сила 21.04.2004 г. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като е осъден на две години и девет месеца
лишаване от свобода.
НОХД № 1896/2004 г., по което с Присъда в сила от 07.04.2005 г. подсъдимият
е признат за виновен за престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, като е осъден на две години
лишаване от свобода.
НОХД № 296/2005 г., по което с Определение в сила от 06.01.2006 г. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 НК, като е осъден на девет месеца лишаване от свобода.
НОХД № 839/2007 г., по което с Определение в сила от 08.08.2007 г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като е осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода.
НОХД № 292/2007 г., по което с Определение в сила от 12.06.2008 г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК, като е осъден на една година и три месеца
лишаване от свобода.
НОХД № 691/2009 г., по което с Определение в сила от 09.02.2009 г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е осъден на две години лишаване от свобода.
НОХД № 3472/2011 г., по което с Определение в сила от 18.07.2011 г., е одобрено споразумение, с което подсъдимият е
признат за виновен за престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е
осъден на една година лишаване от свобода.
НОХД № 2070/2013 г., по което с Определение в сила от 28.06.2013 г. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като е осъден на една година
и три месеца лишаване от свобода.
НОХД № 4867/2014 г., по което с Определение в сила от 15.08.2014 г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” НК, като е осъден на десет месеца лишаване от свобода.
НОХД № 1390/2015 г., по което с Определение в сила от 26.10.2015 г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е осъден на шест месеца лишаване от
свобода.
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл,
като престъпният умисъл е формиран в съзнанието на подсъдимия, който, осъзнавайки
благоприятната обстановка - липсата на хора в района и обстоятелството, че разполага
в себе си с инструмент - клещи, който би му помогнал да преодолее евентуален
заключващ механизъм и който в случая е улеснили отнемането на собствената на
пострадалия Б. вещ, е пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на
процесните деяния. Именно наличното средство за преодоляване на заключващият
механизъм на велосипеда на пострадалия Б. е и индиция за предварително и конкретно
формирани престъпни нагласи в представите му. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост – показателна за този извод е и Справката съдимост на подсъдимия,
видно от която същият е осъждан неколкократно и то все за престъпления против
собствеността, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и
наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на
противоправно отнемане на чужди движимости. В същото време подсъдимият е
осъзнавал че за отнемането на една от процесната вещ използва техническо
средство. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянията му
причиняват в обективната действителност. Независимо от това е направил всичко
възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си
усилия за неговото настъпване.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че подс. Е. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което
го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Е. престъпление, като съобрази целите на наказанието
по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът прие, че на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
При индивидуализация
на размера на наказанието Съдът отчете наличието на отегчаващи вината
обстоятелства и това са обремененото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо
отрицателни характеристични данни за същия – осъждан е многократно, като извън
осъжданията, имащи значение за определянето на настоящата правна квалификация,
са налице и други такива, и то все за престъпления срещу собствеността. Всичко
това дава основание подсъдимият и извършеното от него деяние да се квалифицират
като такива с висока степен на обществена опасност. Въпреки това, обаче съдът
определи наказание в законоустановения минимум, като отдаде преимуществено
значение на невисоката стойност на процесните вещи, както и обстоятелството, че
една от тях е била възстановена, макар и не по волята на подсъдимия. Съдът не
сподели позицията на прокурора за определяне на наказание в по-висок размер от
минималния такъв, като счете, че налагането на по-високо наказание, въпреки
наличието на формално основание за това, би се явило несъразмерно тежко на
стойността на инкриминираните вещи – 485.00 лева, 335.00 лева, от които
възстановени.
Ето защо, съдът прие, че
съответно на обществената опасност на деянието и дееца е именно наказание лишаване
от свобода в размер на три години, от които на основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 27.05.2016 г.
Предвид обстоятелството,
че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода към датата на извършване на
деянието, съдът не разгледа възможността за отлагането на изпълнението на
наказанието с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б” ЗИНЗС съдът определи
така наложеното на подсъдимия Е.
наказание в размер на три
години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
По въпроса за
приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК:
Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, ако с едно деяние са извършени няколко
престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
Съгласно чл. 25, ал. 1 НК, разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 НК се прилагат и
когато лицето е било осъдено с отделни присъди. Видно от Справката
съдимост на подс. Е., спрямо същия е налице предходно осъждане с влязъл в сила
съдебен акт – НОХД №
7866/2016 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което на подс. Е. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ за деяние,
извършено след извършване на процесното деяние, но преди влизане в сила на
присъдата за него. Видно е, че наказанието по това осъждане е кумулируемо с
наказанието, наложено по настоящето дело.
Ето защо на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК съдът кумулира наказанието на подсъдимия Е. наложено с настоящата
присъда в размер на ТРИ години лишаване от свобода с така определеното по НОХД № 7866/2016 г., по описа на
Районен съд – Пловдив наказание лишаване от свобода в размер на две години,
като определи едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Съдът не приложи института на чл. 24 НК, тъй като
счете, че така определеното едно общо най-тежко наказание е съответно на общия
престъпен резултат и е достатъчно за да реализира целите, виизрани в чл. 36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б” ЗИНЗС съдът определи така
определеното на подсъдимия Е. едно общо най-тежко наказание в размер на три
години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна от така определеното на
подсъдимия Е. едно общо най-тежко наказание
в размер на три години лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан по настоящето дело по реда на ЗМВР и НПК, считано от 27.05.2016 г. до
влизане в сила на Определението, касаещо мярката за неотклонение, действаща по
настоящето дело, както и времето, през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от
свобода“.
По въпроса за
веществените доказателства:
По отношения на приобщения
като веществено доказателство 1 бр.
компактдиск, намиращ се на л. 31 от Досъдебното производство, съдържащ записи
от охранителните камери на Централните гробища в град Пловдив, съдът постанови
същият да остане по делото.
По
въпроса за разноските:
В хода на досъдебното производство са направени разноски в
размер на 123.30 лева за изготвяне на назначените по делото видео-техническа и
стоково-оценъчни експертизи, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест
на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК