РЕШЕНИЕ
№ / 11.06.2020 г., град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд ……….…..………………….……….граждански състав
на единадесети юни……………….............................
две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
секретар …………………………………………………..……………….…….……...
прокурор …………………………………………………………...……..…………….
като разгледа докладваното от ………. председателя ……...……….…………..…
т.д. № 91 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ,
образувано по жалба на „Глобал Пропъртис Груп“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, Северна индустриална зона,
„Димитровградско шосе“, Тържищна компания „Марица“.
С мотивиран
отказ по чл.24, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ № 20200502170113-2 от
08.05.2020 г., длъжностно лице по регистрацията е отказал вписване на обстоятелства по партидата на
дружеството.
Недоволно
от постановения отказ е останало дружеството-жалбоподател, което чрез
упълномощения адвокат Атанасов, го обжалва в срок с доводи за незаконосъобразност.
В
жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен. В изпълнение на
указания на длъжностното лице по регистрацията, жалбоподателя бил представил
документи, установяващи съществуването на юридическото лице – съдружник, както
и лицата, които го представляват по националния му закон. Въпреки това в отказа
било прието, че те не отговарят на изискванията на закона, тъй като преводът на
документите не бил извършен съгласно Правилника на легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа, и по-конкретно подписът на преводача не
бил нотариално заверен – в разрез с чл. 21а, ал. 1 от Правилника.
Жалбоподателят сочи, че документите били снабдени с апостил и превод от
английски на български език, извършен от лицензирана преводаческа агенция и
„заклет“ преводач. За да бъде заверен по смисъла на чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ
един документ, било достатъчно единствено да бъде извършен превод от
лицензирана агенция и „заклет“ преводач. Изискванията на чл. 7, ал. 3 от
Наредба № от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, съгласно
която приложени към заявление документи на чужд език се представяли с превод на
български език, извършен от преводач, включен в списък на МВнР, чийто подпис в
превода се удостоверява по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, се намирала в
противоречие не само със закона, в приложение на който е издаден – ЗТРРЮЛНЦ, но
и с ГПК и АПК. Сочи се, че изискванията за заверяване на подписа на преводача
не следвало да се прилагат, като се цитира и съдебна практика в подкрепа на
изложеното. Отделно от това, през 2019 г., при подаване на заявление образец Б7
били приложени същите документи, като съответното длъжностно лице било
преценило, че отговарят на необходимите изисквания. Оспорват се още доводите на
длъжностно лице за неактуалност на представените документи, тъй като това
обстоятелство не попадало в обхвата на проверка и длъжностно лице било излязло
извън правомощията си. Представени били официални документи, издадени от
компетентни органи, снабдени с апостил и заверен превод на български език,
които се характеризирали с обвързваща материална доказателства сила. Дадените
от длъжностното лице по регистрация указания за представяне на документи,
установяващи съществуването на юридическото лице – съдружник и лицата, които го
представляват били незаконосъобразни и ненужни. Проведено било общо събрание на
акционерите, където представител на Нише Груп Корпорейшън /Nyshe Group
Corporation/ бил присъствал и положил подпис. Решението на
общото събрание било обективирано в протокол, който отговарял на изискванията
на устава и ТЗ, придружен със списък на присъствалите акционери. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени
обжалваният отказ на ДЛВ като незаконосъобразен, неправилен и постановен в
противоречие с материално-правните разпоредби.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
жалбата и се запозна с приложените
към нея доказателства, приема за установено следното:
Подадената
жалба против отказа на Агенцията по вписванията изхожда от активно
легитимирано лице и е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Преценена по същество е основателна, по следните съображения:
Със
Заявление образец А 5, с вх. № 20200502170113, подадено по ел. път от адв.
Атанасов, като пълномощник на жалбоподателя, е поискано вписване на промяна на
седалището и адреса на управление, както и вписване на член на съвета на
директорите.
В правомощията на длъжностното
лице по регистрацията, съгласно чл.21 т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ е да провери дали
към заявлението са приложени всички изискуеми документи. В рамките на регистърното производство проверката, която
извършва ДЛВ и преценката която прави се
свежда до съобразяване дали представеният акт подлежи на обявяване и дали
отговаря по външни белези на изискванията на закона и дали е платена дължимата
държавна такса.
По реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
ДЛР е указало на заявителя да представи документ, установяващ съществуването на
чуждестранното юридическото лице – акционер и удостоверяващ представляващите го
лица по националния му закон.
За да постанови обжалвания отказ
ДЛВ е приел в мотивите си, че акционер било чуждестранното юридическо лице
„Нише Груп Корпорейшън“, фирмен № 1980877, Британски вирджински острови, но към
заявлението не бил приложен документ, удостоверяващ съществуването на
юридическото лице – акционер и представляващите го лица по националния му
закон. В изпълнение на горните указания на длъжностното лице, Сертификат за
учредяване и Сертификат за тежест от 07.06.2018г. били представени, с превод на
български език. Преводът обаче, според длъжностното лице, не бил съобразен с
нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, съгласно която
документи на чужд език се представяли заедно с превод на български език,
извършен от преводач, включен в списъка на МВнР. Подписът на преводача се
удостоверявал от нотариус, по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, но в представените
в изпълнение на указанията документи, подписът не бил нотариално заверен.
Длъжностно лице по регистрацията приело още, че документите били издадени 2
години преди подаване на заявлението и не можело да се приеме, че отразяват
актуални обстоятелства.
В рамките на регистърното производство проверката, която
извършва ДЛВ и преценката, която прави, се свежда до съобразяване дали
представеният акт подлежи на обявяване и дали отговаря по външни белези на
изискванията на закона и дали е платена дължимата държавна такса. Т.е
проверката, която следва да извърши
длъжностното лице по регистрацията е
изцяло формална, като извън обхвата ѝ излизат всякакви преценки
относно законосъобразността на действия на органи на дружеството и приложението
на ТЗ относно защитими само по исков ред права. Функцията на дл. лице е
регистраторска и при наличие на формалните предпоставки следва да осъществи
исканото в ТР вписване. Тези предпоставки в случая са налице и същото е
следвало в хипотезата на обвързана компетентност да постанови единствения
законосъобразен резултат – да впише промяната на обстоятелствата, посочени в
заявлението.
Съдът намира за незаконосъобразен
извода на длъжностното
лице по регистрация за необходимостта подписът на преводача, извършил превода
на представените документи, да бъде удостоверен пред нотариус, по реда на
чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите. С
нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят е предвидил, че заявлението
и приложенията към него, които се подават в ТР и РЮЛНЦ могат да се представят,
освен на български език, на всеки един от официалните езици на ЕС, но
придружени със заверен превод на български език. Допълнителни изисквания за
заверката на превода не са предвидени в закона. Цитираната от ДЛР норма на чл.
7, ал. 3 от посочената наредба въвежда две допълнителни такива, а именно:
преводът да бъде извършен от преводач, включен в списъка на МВнР по чл. 18, ал.
1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други
книжа и подписът на преводача, положен под превода да бъде удостоверен от
нотариус, по реда на чл. 21, ал.1 от същия правилник. За отбелязване е, че
първото изискване на наредбата следва да се счита за мълчаливо отменено, тъй
като с Решение № 15844 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2018 г.
нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от правилника са отменени. Що се касае за
второто изискване за удостоверяване на подписа на преводача пред нотариус,
съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 3, изр. II-ро противоречи на закона в тесен смисъл, поради което
не следва да се прилага /арг. чл. 15, ал. 3 от ЗНА/. Тази наредба е издадена в
изпълнение на чл. 31 от ЗТРРЮЛНЦ и при противоречие на нейна норма със закона,
съдът прилага закона. Чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не предвижда изискване за
нотариална заверка на подписа на преводача или друго формално такова.
Видно от приложените
доказателства, представените от жалбоподателя документи на английски език /един
от официалните в ЕС/ са придружени с превод на български език, като преводачът
е удостоверил верността на извършения превод от английски на български език, за
което собственоръчно е положил и подпис. Поради изложеното, тези документи
удостоверяват съществуването на акционера – чуждестранно юридическо лице /Нише Груп Корпорейшън /Nyshe Group
Corporation/, както и представляващите го
органи по националното му законодателство.
На
следващо място, незаконосъобразен е и доводът на длъжностно лице, че
представените документ не удостоверяват актуални обстоятелства. Предвид липсата
на законоустановено изискване за определен срок назад във времето преди
подаване на заявлението, в който да са издадени, за да се приемат за актуални,
съдът намира, че същите, ведно със следващата им се като публични актове по
смисъла на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове заверка с „Аpostille (Convention de La Haye du 5
octobre 1961)“, удостоверяват съществуването на акционера – чуждестранно лице,
както и представляващите го органи. От друга страна, върху самия документ
липсва отбелязана дата за краен срок на валидност.
С оглед изложеното постановеният
от длъжностното лице по вписвания отказ е неправилен и следва да бъде отменен и
върната преписката на АВ за извършване на вписването.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20200502170113-2 от 08.05.2020 г. на длъжностно
лице по вписванията, с който е отказал вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „Глобал Пропъртис
Груп“ АД – гр. Хасково, с ЕИК ********* като незаконосъобразен.
УКАЗВА на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, Търговски
регистър да извърши вписване на промяна в обстоятелствата, обективирани в
заявление вх. № № 20200502170113 от 02.05.2020 г., подадено от
адв. Антон Тодоров Атанасов, действащ
като пълномощник на „Глобал Пропъртис Груп“ АД – гр.
Хасково, с ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :