Р Е Ш Е Н И Е
№76/05.12.2023 г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ, касационен състав, в
публично съдебно заседание на СЕДМИ НОЕМВРИ през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ИВАЛИНА СТАНКОВА и прокурора М.А.,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 91/2023 г.
по описа на АдмС - Търговище и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Ю.С. *** против Решение № 72/31.07.2023
година, постановено по АНД № 6/2023 година по описа на Районен съд Омуртаг,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0308- 000768/14.12.2022г.
на Началник РУ в ОД на МВР - гр. Търговище, РУ - Омуртаг, с което основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДВП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В
касационната жалба и допълващата я молба се поддържа, че решението на районния
съд е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в хода на въззивното производство не са обсъдени
възраженията на жалбоподателя за ненадлежна квалификация на извършеното
нарушение. Не е взета предвид липсата на точно описание на нарушението. От
мотивите на въззивното решение не ставало ясно защо водачът е санкциониран на основание административнонаказателната
разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДВП, вместо приложимата според
жалбоподателя разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДВП. Не ставало ясно, съдът е приел,
че невръчването на талона за изследване не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи се неправилно възприета фактическа обстановка,
свързана с връчването на талона за изследване. Сочи се неизпълнение на
задължението по чл. 6, ал. 6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредбата) за вписване на мястото, където да се
извърши установяването и срока на явяването, както и липса на негов подпис под
записаните показания на техническото средство. Налага доводи и за ненадлежно
удостоверен отказ да получи талона за изследване. Счита, че в производството пред въззивната
инстанция районният съд се е позовал единствено на данни, предоставени от
ответника, на база на които е изградил крайния си извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. С оглед изложеното, моли съда да отмени
въззивното решение, като постанови ново, с което да отмени наказателното
постановление или да отмени решението и върне делото за повторно разглеждане.
Ответникът
в производството, Началник РУ в ОД на МВР - гр. Търговище, РУ – Омуртаг не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Търговище дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите
на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания
и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване в производството пред Районен съд Омуртаг е било Наказателно
постановление № 22-0308-000768/14.12.2022г. на Началник РУ в ОД на МВР - гр.
Търговище, РУ - Омуртаг, с което основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
От
събраните в административнонаказателното производство и в производството пред
въззивния съд доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 19.11.2022 г. полицейският служител на РУ - Омуртаг М.Т. и В.В. - също полицейски служител - мл.
инспектор в РУ - Омуртаг РУ - Омуртаг изпълнявали съвместен наряд като
автопатрул. Около 22.50 ч. на 19.11.2022 г. същите се намирали на улица „Искър“
в с. Плъстина, когато забелязали приближаващ към тях л.а. „Мерцедес“ с рег. № ......
Контролните органи спрели посочения автомобил за проверка, при която
установили, че същият е управляван от жалбоподателя. В 23.00 ч. на водача била
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с фабричен номер ARBA 0052, при която уредът отчел алкохолна концентрация
от 0,84 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух. Бил му издаден и талон
за изследване № 0029527. Жалбоподателят не отбелязал в талона дали приема или
не показанията на техническото средство. Жалбоподателят подписал в талона, че
отказва да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят
отказал да получи талона за медицинско изследване, което било установено в
талона от св. М.Т., който оформил и подписал нарочния протокол в образеца на
талона. Въз основа на констатациите, на Ю.С. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия GA № 841952/20.11.2022 г. за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП, който той подписал. Срещу АУАН серия GA №
841952/20.11.2022 г. било депозирано писмено възражение. Приемайки същото за
неоснователно, въз основа на акта и резултата, получен от проверката за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 в издишания от
жалбоподателя въздух, Началникът на РУ - Омуртаг към ОДМВР - Търговище издал
Наказателно постановление № 22-0308- 000768 от 14.12.2022 г., с което за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП
наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. На основание
Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, постановил отнемането на 10
контролни точки на водача.
Гореописаната
фактическа обстановка е потвърдена от разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели и събраните в съдебното производство писмени
доказателства по АНП.
От правна
страна Районен съд Омуртаг е приел жалбата за процесуално допустима, подадена в
срока за обжалване и от надлежна страна. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление
е издадено в шестмесечния преклузивен срок от компетентен орган.
Приел е
също, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната
форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – управление на пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е установено при извършена проверка с
техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта. Описано е и
обстоятелството за издаден талон за медицинско изследване. Отразен е и отказът
за получаване на предписание за даване на кръвни проби за химическо изследване.
Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
Районен
съд Омуртаг е констатирал, че не е ограничено правото на защита на наказаното
лице, като е приел, че наличието на ненадлежно връчване на талона за медицинско
изследване и непосочването в талона на мястото и часа до който следва да се яви
за изследване не са съществени нарушения на производствените правила. Прието е,
че в резултат на отказа на касатора да даде биологичен материал за
изследването, същият сам се е лишил от възможността да обори доказателствената
сила на изследването с техническо средство. Приел е, че допуснатите нарушения
при оформяне на талона за изследване не са съществени, тъй като не накърняват
правото на защита на наказаното лице. В обобщение е стигнал до заключението, че
жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е установено
въз основа на показанията на техническо средство, тъй като не се е възползвал
от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения
му талон.
Констатирал
е липса на допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗАНН, както и чл. 57,
ал. 1, т. 6 ЗАНН, чрез посочване на неактуален текст на чл. 5, ал. З, т. 1, пр.
1 ЗДВП. Изложени са и мотиви относно възраженията на касатора относно неправилно
приложена разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДВП.
Касационният
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е
правилно.
Всички доводи
на касатора досежно допуснати в административнонаказателното производство процесуални
нарушения и несъставомерност на вмененото административно нарушение - наведени
и като касационни основания, са обсъдени подробно и задълбочено от въззивния
съд, като изложените мотиви са обосновани от събраните доказателства и закона,
изцяло се споделят от настоящия касационен състав поради което в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща
към тях.
Изложените
в касационната жалба оплаквания, че при извършването на теста с техническото
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBA 0052 накрайникът не е бил
заменен с нов не се потвърдиха в производството по оспорване на НП. Освен това
следва да се има предвид, че необходимостта за смяна на накрайника за издишания
въздух няма отношение с точността на измерване с техническото средство, а е
продиктувана само от хигиенни съображения.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, не се констатира и нарушение в изискването на
чл. 6, ал. 6 от Наредба №1/19.07.2017г. Съгласно цитираната норма, контролният орган връчва на лицето срещу подпис
талона за изследване, като вписва мястото, където да се извърши установяването
и срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Видно е от приложения към
административнонаказателната преписка талон за изследване, е че е попълнен и
издаден на жалбоподателя съобразно приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата,
който в полетата предвидени за посочване
на избора относно вида на изследването е посочено, че отказва извършването на
двата вида изследвания безспорно е бил подписан от касатора. При наличие на
отказ от изследване, безпредметно се явява
посочването на място и срок за явяване за изследване. Поради това не
може да се приемат доводите на касатора, че по този начин е нарушено правото му
на защита. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика на която
процесуалният представител на жалбоподателя се позовава, освен че не е
задължителна за съда, е неотносима към настоящия случай. В същата е разгледана
хипотеза при която водачът на ППС се е съгласил да бъде тестван с медицинско
изследване, но поради непосочване на мястото и на времето за явяване е
пропуснал да се яви навреме за изследването. По същите съображения
неоснователно се възразява от обжалващата страна за нарушение на процесуалните
правила, в резултат на непоставени върху талона за изследване и преписите от
него стикери по чл. 3, ал 3 и чл. 6, ал. 1 от Наредбата. По арг. на чл. 17, ал.
4 от същата наредба, целта на стикерите е да се обезпечи достоверността при фактическото
извършване на изследването в етапа при вземане на пробите за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Както се установи в настоящия случай,
жалбоподателят е отказал извършването на медицинско изследване, поради което
поставянето на стикери на талона също не е било необходимо.
Правилни
и законосъобразни са и констатациите на районния съд свързани с връчването на
талона за изследване. В случая следва да се има предвид, че връчването му може
да бъде извършено както със съгласието на водача на ППС, така и в условията на
отказ. В разглеждания казус жалбоподателят е отказал на получи издадения му
талон за изследване, поради което същият му е връчен при условията на отказ.
Отказът е надлежно установен, чрез попълване на предвиденото в приложение № 1
към чл. 4, ал. 3 от Наредбата поле за оформяне на връчването при отказ от
адресата на талона да го получи. Удостоверен е с подписа и личните данни на
свидетеля при връчването, поради което същото следва да се счита за редовно
осъществено.
Не се
споделят също и възраженията на касатора, за липса на приет от негова страна
резултат от теста с техническото средство. Процесуалният му представител налага
тезата, че след като липсва подпис в частта относно резултата от теста с
техническо средство на формуляра приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата,
липсва приемане на този резултат от водача на ППС. Подобно превратно тълкуване
на разпоредбите съдържащи се в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не се споделя от
настоящия касационен състав. Както се установи по делото, талонът за изследване
е връчен на касатора при условията на отказ, поради което наличието на негови
подписи в документа не е необходимо. Освен това, подписи на жалбоподателя все
пак са положени на местата в които отказва извършването на изследвания с
доказателствен анализатор и с медицинско и химическо изследване. Понеже по
делото няма спор, че двата подписа на местата за избор на начина за изследване
са на жалбоподателя, без значение се явява обстоятелството от кого са написани
думите „отказвам“. При положение, че С. се е подписал собственоръчно в талона
за изследване, че не желае установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, съгласно чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредбата, концентрацията
на алкохол в кръвта е установена законосъобразно – въз основа на показанията на
техническото средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBA 0052. Предвид
наличието на два броя изпълнени от жалбоподателя подписи в талона за
изследване, настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с
материалния закон въззивният съд е приел, че талонът за медицинско изследване е
надлежно предявен на водача на ППС, като последният е бил запознат със
съдържанието му.
Несподелена
от настоящия състав е и тезата на процесуалния му представител, основана на
твърденията, че след предявяване на АУАН жалбоподателят е поискал издаване на
талон за изследване и такова му е отказано от проверяващите, при което е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Установи се от
показанията на разпитаните свидетели, от докладните записки на полицейските
инспектори (л. 17 и 18 от делото на ОРС), от признанията на самия жалбоподател,
изложени в неговото възражение срещу АУАН (л. 19 от същото дело) както и от останалите
събрани доказателства, че талон за изследване е бил издаден непосредствено след
извършване на теста с техническото средство. Същият е бил предявен, връчен на
водача на ППС при надлежно установен отказ за получаване и съдържа изявлението
му, че отказва установяването концентрацията на алкохол в кръвта му да се
извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Едва след като е изминал близо час от тестването му за концентрация
на алкохол в кръвта с техническо средство и му е предявен талона за изследване водачът
С. е поискал да му се издаде отново такъв. В Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е
предвидена възможност за повторно издаване на талон за изследване при
гореописаната хипотеза. По арг. на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. явяване в мястото за извършване на изследването следва да е в срок
от 45 респ. 120 минути. В чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да
се вземе кръв след определеното време, но само при наличието на обективна
невъзможност да се вземе навреме. Целта на тези разпоредби е да се осигури
максимална достоверност на изследването, чрез допускане на минимален интервал
между теста с техническо средство и теста с доказателствен анализатор или събирането
на биологичния материал за медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказан от водача тест с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, недопустимо е час след отказа, през което време заради
биохимичните процеси в организма му концентрацията на алкохол в кръвта му е
значително променена, да бъде извършван какъвто и да е вид изследване.
Нарушението
е правилно квалифицирано от АНО и от въззивния съд.
Като
неоснователни се възприемат възраженията на касатора, за наличие на разлика в
правната квалификация на нарушението, тъй като АУАН, в НП и в процесното
решение, като нарушена била посочена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП, а не
правилната според жалбоподателя норма на
чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо ЗДВП. При анализа на оспореното НП
и на АУАН, въз основа на който е издадено то е видно, че в същите е посочено,
че жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил (пътно превозно
средство) под въздействието на алкохол с концентрация 0,84 промила (над 0,5 на
хиляда). Така описаното нарушение напълно съответства на забраната на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДВП. Изложената от АНО квалификация на нарушението не води до
заблуда или невъзможност за нарушителя да разбере за какво административно
нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност или до
нарушаване на правото му на защита, т. е., не е налице такова съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до
незаконосъобразност на наказателното постановление само на това основание.
Задължение на административния орган е да опише фактическата обстановка в
наказателното постановление, защото привлеченото към отговорност лице
организира своята защита срещу фактите а не срещу сочената за нарушена правна
норма.
Като
неоснователни се възприемат и възраженията на касатора за приложение на
неправилна санкционна разпоредба. В тази връзка настоящата касационна инстанция
напълно споделя виждането на районния съд, че поведението на жалбоподателя е
съставомерно именно по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. В случая е безспорно, че
жалбоподателят се е съгласил и е тестван с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с фабричен номер ARBA 0052, поради което не е налице визирания в чл. 174,
ал. 3 ЗДвП отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.
Изложените
в жалбата доводи не оборват изводите на първостепенния съд, че от обективна и
субективна страна касаторът е осъществил състава на описаното в НП
административно нарушение. Следователно, основателно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с
чл. 63в ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/31.07.2023 година, постановено по АНД
№ 6/2023 година по описа на Районен съд Омуртаг.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.