Определение по дело №920/2021 на Софийски градски съд

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                 гр.София, 15.02.2021г.

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ 

         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                      Мл.съдия: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА    

като разгледа докладваното от  съдия МАЗГАЛОВ  частно гражданско дело №920 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В.М.Х. чрез адв.Ж.Ж.от САК, срещу „покана за доброволно изпълнение от ДСИ в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя“. Претендира „отмяна на поканата“ в частта с която са приети разноските или евентуално тяхното намаляване.

Взискателят оспорва жалбата като неоснователна.  

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ заявява, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, поради следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл.78, ал.5 от ГПК. Съответно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е района на действие на съдебния изпълнител.

За да бъде осъществен такъв съдебен контрол обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока.

В разглеждания случай ДСИ не се е произнесъл по направеното искане на длъжника в изпълнителното производство за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата („частната жалба“) е ДСИ и едва след постановяването на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435 от ГПК – чл.437 от ГПК ще извърши преценка за правилността и законосъобразността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящото определение като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №920/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в.

ИЗПРАЩА жалбата на В.М.Х. срещу „покана за доброволно изпълнение от ДСИ в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя“, за произнасяне по компетентност на ДСИ при СИС- СРС, по изп.дело №1794/2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

     

              

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                

 

 

 

                                                                                             2/