№ 336
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500640 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева.
Обжалва се разпореждане /без номер/ от 10.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№1429
по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Е. С. И.,
за следните суми:
51,56 лв.- договорно възнаграждение, начислено за периода от 31.07.2019г. до
31.07.2019г.;
363,61 лв.- разликата между присъдената законна лихва за забава от 135,95 лв. до
пълния предявен размер от 499,56 лв.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя, че съдът е излязъл извън
обхвата на дължимата проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че изменението на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не изключва това негово становище. При първата хипотеза на
нормата била необходима преценка дали по предвидения процесуален ред конкретната
клауза е обявена за неравноправна, какъвто не бил настоящия случай. При втората хипотеза
следвало да се прецени дали от събраните доказателства може да се направи обоснован
извод, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, като доказателствата
следвало да бъдат подведени под нормата на чл.143 ЗЗП, което не било сторено от районния
съд. Според частният жалбоподател, районният съд не е направил задълбочен анализ на
кумулативните критерии за неравноправна клауза: 1/ клауза, която е сключена във вреда на
потребителя; 2/клауза , която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
1
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и доставчика и потребителя. Развити са подробни съображения, от които според
жалбоподателя следва извод, че не са налице нарушения на законодателството в областта на
потребителското кредитиране.
Районният съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Относно претенцията за договорно възнаграждение се сочи, че на длъжника е бил
предоставен Стандартен европейски формуляр- с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит, както и с преди сключването на самия договор за кредит. Заявителят
предоставил преддоговорна информация във форма съгласно ДПК и във формуляра били
посочени същите параметри, както в ДПК. Длъжникът декларирал, че е получил екземпляр
от договора, изписал имената си и се подписал. Изготвен бил и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, който бил връчен на ответника, ведно с договора. Процесният договор отговарял на
всички императивни изисквания на закона. Всички параметри били описани на ясен и
разбираем език. Задължение на длъжника било да прочете договора, запознавайки се
подробно със съдържанието му, а ако не разбира част от него- да се обърне към кредитния
инспектор за разяснения и допълнителни обяснения, да се консултира за последиците от
същия и евентуалното неизпълнение, като едва след това да го подписва. В случая
длъжникът не бил обективирал желание да се откаже от договора. Заявява, че според него
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи
на добрите нрави. Изтъква, че старата съдебна практика, според която възнаградителна
лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави,
била преосмислена, предвид измененията на ЗПК и новелата на чл.19, ал.4 ЗПК, приложима
към договорите, сключени след приемането . Заявява също, че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже бил уговорен
фиксиран лихвен процент. В случая била спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Така, по аргумент от чл.145, ал.2 ЗПП следвало, че уговорката за лихва не представлява
неравноправна клауза, а поведението на кредитора не било недобросъвестно.
Предвид действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение за
процесния кредит, моли да бъде присъдена и законната лихва над присъдената от РС сума.
По тези съображения намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли
разпореждането да бъде отменено , като вместо него се постанови издаването на заповед за
изпълнение и за отхвърлената част от заявлението. Претендират се деловодни разноски за
настоящото производство- държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Частно гражданско дело №1429 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника- юрисконсулт Георгиев.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Е. С. И. от
гр.Бургас, за сумата от 3773,79 лв., включваща: 2146,65 лв. главница по договор за
потребителски кредит №**********, сключен между страните на 12.09.2018г.; 51,56 лв.,
представляващи падежирало договорно възнаграждение за периода от 31.07.2019г. до
31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост; 1076,02 лв.- неплатено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги; както и законната лихва в размер на 499,56 лв.,
дължима за периода от 31.07.2019г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 25.02.2021г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Изложени са още доводи, че кредитът следвало да бъде погасен за срок от 24 месеца, на
вноски от по 335,52 лв. с падежна дата всяко десето число от месеца. Съгласно Общите
условия към договора длъжникът дължал и договорно възнаграждение, предварително
определено в договора, разсрочено във времето, като същото е в размер на 51,56 лв.
Страните сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за
които длъжникът също дължал възнаграждение /1076,02 лв./, което ставало изискуемо с
подписването на договора. Това възнаграждение, по съгласие на страните, било разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на кредита. Длъжникът не изпълнил задължението по договора- направил 9
погасителни вноски и изпаднал в забава. Забавата /просрочие повече от 14 дни/ датирала от
25.12.2018г. до 31.07.2019г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/. Затова за
заявителя възникнал правен интерес да потърси по съдебен ред остатъчната непогасена
главница, непогасеното договорно възнаграждение; остатъчното непогасено възнаграждение
за пакета допълнителни услуги, както и за законната лихва в заявените в заявлението
размери.
Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и
ДПК, ОУ към него, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
погасителен план към договора.
Съдът е издал заповед № 260814/10.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със сумата от 134,76 лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода от 31.07.20г. до 25.02.2021г. от подаването на
заявлението, както и за сумата от 80,38 лв. разноски.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията
за възнаградителната лихва, за възнаграждението за пакета от допълнителните услуги,
лихвата за забава, както и за разликата над присъдената сума за разноски.
Изложени са съображения, че клаузата за уговорената възнаградителна лихва в
размер на 41,17 % /1451,04 лв. при главница по заема 3000 лева, който следва да бъде върнат
за срок от две години/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид
прекомерния размер на това задължение, като присъждането щяло да доведе до
3
неоснователно обогатяване, което съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е основание за
отхвърляне на заявлението в тази му част.
Досежно законната лихва съдът е приел, че същата, начислена върху присъдената
главница за посочения в заявлението срок е в размер на 135,95 лв., а не в размер на
претендираната сума, поради което я е отхвърлил за разликата между двете.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е частично основателна.
Съображения:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с
правомощия да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т.3 от същата разпоредба
/нова, приета ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо,
като е изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил правомощията си и не е
нарушил съдопроизводствените правила, като неправилно счита жалбоподателят.
Жалбата е основателна в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение досежно договорната лихва /възнаградителна лихва/. Въззивната
инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че изводът на районния съд, че уговорената
от страните годишна договорна лихва в размер на 41,17 % противоречи на добрите нрави,
почива на съдебна практика, която не е актуална. Същата е постановена по времето, когато в
закона липсва законоустановена горна граница на договорната лихва при потребителските
кредити /т.е. липсваше императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва/, поради което единственото ограничение на свободата на
договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на
добрите нрави. Понастоящем обаче, такава горна граница има и това е 5-кратният размер на
законната лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава
посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, основателно е оплакването в
жалбата, че същата не може да противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като
една уговорка не противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на
добрите нрави.
Несъстоятелен е и доводът, че конкретната уговорка за възнаградителна лихва води
до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 51,56 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 31.07.2019г. до 31.07.2019г. Същото следва
да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за
4
изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
Частично основателно е оплакването за неправилно определен размер на законната
лихва. Видно от изложените твърдения в заявлението, претенцията за мораторна лихва е за
периода от 31.07.2019г., когато според заявителя на кредитополучателя била обявена
предсрочната изискуемост до 25.02.2021г. За този период размерът на законната лихва
върху сбора от присъдената главница и договорна лихва /която всъщност е печалбата на
банката, а не обезщетение за забавено плащане, поради което е допустимо върху същата да
бъде начислявано обезщетение за забавено плащане/ е 351,74 лв. /изчислена по реда на
чл.162 ГПК с помощта на лихвения калкулатор на сайта на НАП/. От тази сума следва да се
приспадне вече присъдената в размер на 135,95 лв. по заповедта за изпълнение, поради
което на жалбоподателя следва да се присъдят допълнително още 215,79 лв. За разликата
над тази сума разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането за разноски е частично основателно. Съразмерно
на уважената част от жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 41,86 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане /без номер/ от 10.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№1429 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 51,56 лв., представляваща неплатена част от
договорна лихва, начислена за периода от 31.07.2019г. до 31.07.2019г., както и за сумата от
215,79 лв.- законна лихва за забавено плащане, начислено върху главницата и договорната
лихва за периода от 31.07.2019г. до 25.02.2021г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против Е. С.
И. с ЕГН:********** от гр.Бургас, УЛ.“Св.св.Кирил и Методий“ №52, ет.2, ап.ляв и за
сумата от 51,56 лв. (петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 31.07.2019г. до 31.07.2019г.,
както и допълнително за сумата от 215,79 лв. (двеста и петнадесет лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща остатъкът от дължимата законна лихва, начислена върху
главницата и възнаградителната лихва за периода от 31.07.2019г. до 25.02.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№271521 от 1.04.2021 г. по описа на
РС-Бургас, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против разпореждане
от 10.03.2021г., по ч.гр.д.№1429 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА , с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
за сумата от 147,83 лв.- остатъкът от претендираната законна лихва върху главницата и
5
договорната лихва.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски
пред въззивната инстанция- 41,86 лв., както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6