№ 11603
гр. С., 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110172410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.
Депозирана е искова молба вх. № 395472/05.12.2024 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с. от Илиян Т. Ц. против Н. Т. Ц., с която е предявен иск по чл.
30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част на ищеца от наследството на
Тодор Илиев Ц., починал на 21.08.2023 г., в гр. С., в размер на 1/3 ид. ч., чрез
намаляване на дарението, извършено от Тодор Илиев Ц. в полза на Н. Т. Ц.,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията – С. на 17.10.2019 г. под акт № 14, том CLXVII, вх.
рег. № 67944 от 17.10.2019 г. на самостоятелен обект с идентификатор
68134.405.84.1.2.
Ищецът е представил по делото писмо № ДОБ25-ДИ11-7(1)/23.01.2025 г.
от Столична община, съгласно което данъчната оценка на самостоятелен
обект с идентификатор 68134.405.84.1.2 е в размер на 95757,18 лв.
Предвид горното и с оглед на събраните до този момент материали по
делото следва да се посочи, че е налице съдебна практика, съгласно която
искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено
право и цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, като
дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част,
съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена
част от наследството. В тази насока са Определение № 3570 от 11.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2935/2023 г., I г. о., ГК; Определение № 60252 от 07.06.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1675/2021 г., II г. о., ГК; Определение № 336 от 25.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3511/2018 г., II г. о., ГК; и Определение № 26 от
2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5019/2017 г., I г. о., ГК, в които върховните
съдии са извели аргумент в подкрепа на своя извод от т. 1 А и 1 Б от ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Изчислена по
посочения начин, цената на настоящия иск надхвърля сумата от 25 000 лева по
т. 4 за граждански искове, съгласно нормата на чл. 104 ГПК, предвиждаща
родова подсъдност на окръжен съд за разглеждане на предявен иск, когато
1
цената му надхвърля посочените стойности.
С оглед изложеното и съгласно цитираната практика на ВКС,
настоящият иск се явява родово подсъден на Софийски градски съд.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК възражение за родова неподсъдност на
делото може да се прави до приключване на производството във втората
инстанция и може да се повдига и служебно от съда. Съгласно чл. 118, ал. 2,
изр. първо ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща на надлежния съд, в случая – Софийски градски съд.
Предвид горното производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено и изпратено по компетентност на Софийски градски съд.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 72410 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис от същото.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по
подсъдност на Софийски градски съд.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2