РЕШЕНИЕ
№ 4607
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214518 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Б. К., ЕГН: ******** срещу Наказателно
постановление (НП) № СОА17-РД11-659 от 27.01.2017 г., издадено от Р.С. на
длъжност „заместник кмет“ на Столична община, направление „Законност,
координация и контрол“, упълномощена със Заповед № СОА16-РД09-1063 от
04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 24, ал. 1
от Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на
територията на Столична община (Наредба № 1) /отм./ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева за
извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 /отм./.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят притежава 12 % от
дружеството, което реално е извършило нарушението и в тази връзка не е
адресат на задължението по чл. 2 от Наредба № 1. Също така посочва, че не е
ясно въз основа на какви доказателства е установено извършеното
нарушение. Отделно от това се посочва, че за да бъде доказано нарушението
следва АНО да разполагат с необходимите уреди за измерването на шум.
Твърди се и изтекъл давностен срок по чл. 82 ЗАНН. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Ц. Същата моли за отмяна на наказателното
постановление на основанията изложени в жалбата. Счита, че са налице
нарушения в административнонаказателното производство, както и че е
1
изтекла абсолютната давност. Моли за присъждане на направените по делото
разноски в минимален размер.
Въззиваемата страна – зам. кмета на Столична община, редовно
призована, не изпраща представител и не взема отношение по депозираната
жалба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
„К. Б.“ ООД стопанисвало заведение – бистро „КБК“, находящо се на
адрес гр. София, р-н „Триадица“, ********** което притежавало временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект № 16090 от 14.08.2019 г. Същото дружество имало сключен договор за
наем с „Национален дворец на културата – конгресен център София“ ЕАД в
качеството му на наемодател, който бил подписан от страна на наемателя, а
именно дружеството, от лице Мартин Георгиев, за който било посочено, че е
управител на дружеството. Дружеството било заявило работно време на
посочения обект от 10:00 до 05:00 часа съгласно заявление за работно време,
приложено по делото (също подписано от М.Г. – управител).
На 14.08.2016 г. около 02:10 часа била извършена проверка на
дружеството от свидетеля Б. Т. – мл. инспектор при 04 РУ - СДВР. Същият
установил, че в заведението се използва озвучителна уредба (стерео уредба с
тон-колони), а освен това, че има клиенти на заведението в лятната градина,
които говорели на висок тон. Във връзка с тези констатации същият свидетел
приел, жалбоподателят, в качеството на управител на заведението, е нарушил
нощната тишина и спокойствието на живущите в близост, поради което
съставил на жалбоподателя АУАН (непредставен по делото).
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
На база на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № СОА17-РД11-659 от 27.01.2017 г., издадено от Р.С.
на длъжност „заместник кмет“ на Столична община, направление „Законност,
координация и контрол“, упълномощена със Заповед № СОА16-РД09-1063 от
04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 24, ал. 1
от Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на
територията на Столична община (Наредба № 1) /отм./ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева за
извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №1 /отм./.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел Б. Т. - актосъставител, както и
от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: Заповед № СОА16-РД09-1063 от 04.08.2016 г. на кмета на
СО; заявление за работно време на стационарен търговски обект; временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
2
обект; договор за наем.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Т. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като свидетелят заявява, че при
извършването на подобен вид проверки служителите не разполагат с уред за
измерване на шума, а определят същия по слух, т. е. показанията на същия се
явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова
съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок (доколкото не се установи НП въобще да е
връчвано на жалбоподателя), от лице с активна процесуална легитимация –
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че при
издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения.
На първо място, настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че
доколкото разпореждането на съда за изпращане в оригинал на съставения
АУАН и издаденото наказателно постановление не беше изпълнено, то съдът
не би могъл да извърши преценка на законосъобразността на съставения акт.
По делото е приложено единствено копие на издаденото наказателно
постановление, но не и основанието за издаването на същото. Съдът намира,
че това само по себе си се явява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, доколкото съдът е лишен от възможността да
прецени дали са спазени всички изисквания за съдържание на съставения
АУАН посочени в чл. 42 от ЗАНН, дали е осигурено правото на лицето по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН да депозира писмени възражения срещу същия, дали актът е
бил връчен на лицето, дали са спазени сроковете за неговото съставяне и т. н.,
3
което е съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, доколкото началото на
административнонаказателното производство се поставя със съставянето на
акт за установяване на нарушението.
На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че е налице и
правопогасяващо основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, което налага отмяна на процесното
наказателно постановление на самостоятелно основание, а именно, че
съобразно датата на извършване на административното нарушение –
14.08.2016 г., към датата на постановяване на настоящото съдебно решение (а
и към датата на образуване на делото) предвиденият в разпоредбите на
чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок за
административнонаказателно преследване срещу наказаното лице (4 години и
шест месеца) е изтекъл. Считано от датата на извършване на твърдяното
нарушение, абсолютната давност за административнонаказателно
преследване е изтекла на 14.02.2021 г. Съдът намира, че абсолютната давност
е била изтекла и към момента на депозиране на настоящата жалба.
На трето място, съдът намира, че по делото липсват доказателства
относно компетентността на твърдения за актосъставил - свидетеля Б. Т.. По
делото е приложена единствено заповед на кмета на Столична община
съгласно която длъжностното лице издало процесното наказателно
постановление се явява компетентно такова. Липсват обаче доказателства
относно компетентността на актосъставителя.
Гореизброените нарушения се явяват съществени такива, доколкото са
нарушили правото на защита на санкционираното лице, както и възможността
на настоящата съдебна инстанция да извърши преценка на законосъобразното
провеждане на административнонаказателното производство.
Само за пълнота, настоящата съдебна инстанция намира, че са допуснати
и нарушения на материалния закон, доколкото по делото освен, че не се
събраха никакви доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение,
то са налични такива, които го опровергават. Отговорността на жалб. С. е
ангажирана за това, че в качеството си на управител на заведение „К.“ е
нарушило нощната тишина и спокойствие на живущите на близо. На първо
място, съдът намира, че видно от показанията на разпитания по делото
свидетел - Б. Т., твърдян за актосъставител, служителите извършващи
проверка на разполагат с уреди, с които да измерят шума, а преценяват
същият по слух. За настоящата съдебна инстанция остава неясно как лицата
са определили, че с шумът, който се е вдигал е „нарушена нощната тишина и
спокойствие“ при положение, че същият не е определен по сила и по степен.
На следващо място, съдът счита, че следва да се солидализира с
възражението направено от жалбоподателя, че не е налице яснота защо
именно то е лицето, което е санкционирано за извършеното нарушение. По
делото липсват каквито и да било доказателства, които да доказват, че
жалбоподателя Ц. С. има някакво отношение с посоченото в обжалваното
4
наказателно постановление дружество. Тежестта в
административнонаказателното производство лежи върху АНО и именно той
следва да докаже извършеното нарушение, а не санкционираното лице да
доказва отрицателни за себе си факти.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна освен поради множеството допуснати
съществени процесуални нарушения, но и поради наличието на противоречие
с материалния закон, доколкото същото се явява необосновано такова.
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер от
300 лева, съгласно представения договор за предоставяне на правни услуги,
пълномощно, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Разноските
претендирани от жалбоподателя са в съответствие с вида и характера на
производството, фактическата и правна сложност на делото и проведеното
открито съдебно заседание.
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от Ц. Б. С. за основателна, поради което и на основание чл.
63, ал. 1, ал. 2, т. т. 3, вр. ал. 3 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СОА17-РД11-659 от
27.01.2017 г., издадено от Р.С. на длъжност „заместник кмет“ на Столична
община, направление „Законност, координация и контрол“, упълномощена
със Заповед № СОА16-РД09-1063 от 04.08.2016 г. на кмета на Столична
община, с което на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред
и опазването на общинските имоти на територията на Столична община
(Наредба №1) /отм./ на Ц. Б. С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 / сто/ лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 1 /отм/.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Ц. Б. С. направените по
делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5