МОТИВИ към присъда №14, постановена на 13.04.2017г. по
НОХД №508/2016г. на Районен съд Търговище
Подсъдимата Л.С.Л. *** е предадена на съд за това, че
на 28.04.2015г. в с.Кралево, общ.Търговище причинила тежка телесна повреда на
малолетно лице – С.Л. С. с ЕГН **********, изразяваща се в постоянно
разстройство на здравето, опасно за живота – Престъпление по чл.131, ал.1, т.4
във вр. с чл.128, ал.2 от НК. В съдебно заседание на 26.07.2016г.
съдът допусна изменение на обвинението по следният начин – че в периода от
28.04.2015г. до 30.04.2015г. в с.Кралево, общ.Търговище подсъдимата Л.С.Л.
причинила тежка телесна повреда на малолетното дете С.Л. С. с ЕГН **********,
изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.128,
ал.2 от НК. По този начин обвинението бе изменено само досежно
момента на деянието – от 28.04.2015г. в : периода от 28.04.2015г. до 30.04.2015г.
Предвид липсата на процесуални пречки съдът допусна изменение на обвинението. В
съдебно заседание на 13.04.2017г. представителят на прокуратурата измени
обвинението в обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.2 от НК
за това, че в периода от 28.04.2015г. до 30.04.2015г. в с.Кралево,
общ.Търговище подсъдимата Л.С.Л. причинила на малолетното лице С.Л. С. две
средни телесни повреди изразяващи се в трайно затрудняване движението на
снагата – счупване на три ребра и разстройство за здравето временно опасно за
живота – травматичен панкреатит. Предвид липсата на
процесуални пречки съдът допусна изменението на обвинението. Страните заявиха,
че са наясно с обстоятелствата по новото обвинение и не желаят да им се
предоставя възможност да се подготвят. Подсъдимата също заяви, че е наясно с
новото обвинение и отново даде подробни обяснения.
В съдебно заседание представителят на публичното
обвинение поддържа последното обвинение срещу подсъдимата. Прави искане съдът
да се произнесе с присъдата по последният вариант на обвинението, като бъде наложено
наказание три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено
с изпитателен срок от пет години.
Особеният представител на частния обвинител/малолетното
дете/ също прави искане съдът да се произнесе по последният вид на обвинението,
придържа се към становището на държавното обвинение, пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимата не се признава за виновна. Нейният
защитник пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Л. ***
в дома на майка си св.Л.. На 21.10.2012 г. родила дъщеря си Сиана
С.. По време на бременността биологичният баща на детето й поставил условие или
да направи аборт, или да се оправя сама. Л. решила да роди детето, но поради
липса на подходящи условия за отглеждане, след раждането го оставила в Дом за
медико-социални грижи за деца гр.Видин. С молба от 18.04.2013 г. до Дирекция
„Социално подпомагане“ - Видин подсъдимата изявила желание да отглежда дъщеря
си. Междувременно заживяла на семейни начала в с.Раброво със св.Х., който се
съгласил двамата да полагат грижи за детето. Със заповед от 18.05.2013 г. на
директора на ДСП - Видин настаняването на С. в специализираната институция било
временно прекратено и от тази дата Л. започнала да я отглежда. При съвместното
съжителство с Х. подсъдимата лесно се ядосвала, при което ставала и агресивна,
включително и спрямо детето, което често удряла с ръце.
През лятото на 2014 г. Л. започнала връзка със св.А.,
а около средата на м.октомври същата година напуснала Х. заедно с дъщеря си и
заживяла на семейни начала с А. ***. Последният ходел на работа, а подсъдимата
се грижела за С.. След работа А. няколко пъти забелязвал синини по тялото на
детето, питал Л. на какво се дължат, на което отговаряла, че често й излизали
такива синини. Същевременно му правело впечатление, че Л. е постоянно изнервена
и избухлива, поради което приемала успокоителни медикаменти.
В края на м.февруари 2015 г. семейството се преместило
да живее в с.Кралево, общ.Търговище в дома на родителите на А.. Настанили се в
самостоятелна стая в пристройка към къщата. Двамата започнали работа в „Зенон
БГ“ ООД гр.Търговище в различни смени, за да могат да се грижат за детето.
Заради пътуването от и към работното място двамата отсъствали едновременно от дома си за около час, като
през това време за С. се грижела бабата на А. - св.И.. Последната веднъж
забелязала синини по тялото на детето с размери на орех и попитала А. на какво
се дължат. Същият отговорил, че не знае и че според Л. такива се появявали
периодично. Около средата на м.април 2015 г. А. станал свидетел как заради
разплакване на С. подсъдимата се ядосала и я ударила по главата с шамар в
областта на тила. Няколко дни по-късно видял, че на главата на детето се появила
подутина, малка рана, а по-късно - отоци и кръвонасядания
по двете очи. Предложил да заведат С. на лекар, но Л. отказала категорично под
предлог, че заради нараняванията служителите от социалните служби ще й вземат
детето. След приложено домашно лечение тези наранявания били излекувани.
В периода 28-30.04.2015 г. около 18.00 ч Л. била
заедно с дъщеря си в стаята, която обитавали. Двете вечеряли, като първо подсъдимата
приключила с вечерята, а С. пожелала сама да се храни и останала на масата. Л.
се заела с друга домакинска работа, а след малко детето дошло при нея. Подсъдимата
се обърнала към масата и видяла, че на пода има изсипана храна и една счупена
купичка. Това много разгневило Л.. Същата не успяла да овладее гнева си и го
насочила към дъщеря си. Блъснала силно С. към близкото детско легло, при което
детето се ударило с гърба си в твърдите части на леглото. Заедно с това му
нанесла множество удари с ръце и юмруци по корема, гръдния кош, гърба и лицето.
В резултат от нанесените удари С. получила следните увреждания - гръдна травма
- обширни кръвонасядания по кожата и подлежащите меки
тъкани с травматичен оток в двете гръдни половини странично, върху гръбначния
стълб, двустранни фрактури на ребра - X и XII вдясно с лека дислокация на
фрагментите, XI и X вляво; коремна травма - остър посттравматичен панкреатит, кръв в корема, травма на други вътрекоремни органи; лицева травма - дълбоко прясно
ожулване по носа.
Въпреки тежките наранявания, Л. не завела детето на
лекар. На 30.04.2015 г. сутринта заминала на работа и оставила С. в къщи на
грижите на А.. Около 13.00 ч А. тръгнал на работа, като преди това баба му
отишла в стаята при детето. Жената забелязала, че здравословното му състояние
не е добро и телефонирала на лелята на А. - св.И., която уведомила Л..
Последната се прибрала от работа, видяла, че дъщеря й е много отпусната и се
обадила на Спешна медицинска помощ. Пристигналият екип откарал пострадалата в
МБАЛ - Търговище, а на другия ден, заради влошеното й състояние, постъпила за
лечение в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна.
Според изготвената по делото първа съдебномедицинска
експертиза счупването на ребра е причинило на С. трайно затрудняване движението
на снагата, т.е. средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 от НК, а
травматичният панкреатит е довел до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, т.е. до тежка телесна повреда по
см. на чл.128, ал.2 от НК.
Според съдебномедицинска експертиза № 169/2016г. от
вещо лице П.Л. в материалите по делото има данни за травма в областта на челото
на детето с давност около седмица преди 26.04.2015г. предвид представените по
делото снимки. Посочените увреждания в съдебномедицинската експертиза на
досъдебното производство не противоречат на възможността пострадалото дете да
стои право и дари на има външният вид на посочените снимки приложени като
снимков материал в техническата експертиза на 29.04.2015г. тези увреждания не
са от характер който непременно да даде клинични прояви в най близките часове.
Тази клинична картина била проявена по-демонстративно на 30.04.2015г. В съдебно
заседание това вещо лице, посочи че в случая няма трайно затрудняване на
движението на снагата и няма травматичен панкреатит
довел до тежка телесна повреда.
Предвид коренно разминаващите се експертни заключения
съдът назначи двойна съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на
доктор Петранка Дойнова – детски хирург и доктор Т.Б. – съдебен лекар, на
детето е причинен травматичен панкреатит –
разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване
движението на снагата от счупване на 10-то и 12-то ребро в дясно. Относно
механизма на причиняване на уврежданията вещите лица са посочили, че счупванията на ребрата двустранно, както и надлежащите кръвонасядания по
гърба и гръдният кош, най-вероятно са в резултат на многократни удари с тъп
предмет или предмети, като не може да се изключи и притискане на тялото между
два твърди предмета. Падане от височина е изключен като механизъм. Относно
травматичният панкреатит най-вероятният механизъм на
причиняване е силен удар фронтално с тъп предмет – по –скоро с ритник,
отколкото с ръка или юмрук. Според вещите лица не е възможно подобни вътрешни и
външни травми да се получат от описаният от подсъдимата начин, както и само от
бутане на детето в детското креватче, а са в резултат на нееднократно
въздействие на травмиращи агенти – многократни удари с или върху твърди, тъпи
предмети. Освен тези наранявания имало и клинични данни за предходни
травматични наранявания с различна давност – луксация
на лява лакетна става, синини, отоци и рани по
лицето, очите, тялото, крайниците и гениталиите, характерни за синдрома на
малтретираното дете. Давността на получените травми е няколко дни назад считано
от момента на постъпване на детето за пръв път в МБАЛ АД Търговище –
30.04.2015г. а останалите увреждания са с давност 2-7 дни считано назад от
30.04.2015г. Тази експертиза е изключително обстойно и подробно мотивирана,
подкрепена и със съответната медицинска литература. Експертизата е изготвена
както от съдебен лекар, така и от детски хирург. Именно всичко това мотивира
съда да кредитира това експертно заключение, а не заключението на съдебният
лекар Л. – досежно дали на пострадалото дете е
причинено трайно затрудняване движението на снагата и травматичен панкреатит. Това заключение се подкрепя и от
съдебно-медицинската експертиза от досъдебното производство, че се касае а
счупени ребра и до травматичен панкреатит. Това
заключение се подкрепя и от заключението на доктор Г. – съдебен лекар. Според
доктор Г. установените при детето увреждания – отоци, кръвонасядания
по клепачите на двете очи, кръвоизлив на лявата очна ябълка, са в резултат на
удар с ръка, с твърд предмет, с нанесен удар с ръка в областта на лицето и не
се дължат на заболяване.
Съгласно заключението на изготвената по делото
психиатрично- психологична експертиза подсъдимата е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. При незадоволяване
на личните й потребности и желания и когато трябва да жертва своето време и
пространство в името на нещо, адресира агресията си без оглед на лица и
събития. Според тези вещи лица подсъдимата е импулсивна и няма разумни доводи
които да я възпират. Тази импулсивност води до агресия включително и към
детето.
Съгласно назначената съдебно-техническа експертиза от И.В.
представената карта памет „Самсунг“ не съдържа видео
и снимкови материали. Представената карта памет „Тошиба“
съдържала седем броя снимков материал. На снимката от 26.04.2015г. се виждало
жена с малко дете което има червени петна под ляво око и над лява вежда. На
снимка от 09.02.2015г. се виждало жена с малко дете, което е със зачервено ляво
око. На снимкови файлове от 14.02.2015г. се виждало същото дете с наранено ляво
око. На снимков файл от 17.04.2015г. се виждало жена с малко дете, което има
синини под двете очи. На снимковия файл от 23.04.2015г. се вижда малко дете със
кафеникави петна под двете очи. Според вещото лице не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. За пълното изясняване на
обективната истина по делото съдът назначи нова съдебно техническа експретиза. Съгласно новата експертиза картата памет „Тошиба“ съдържа 808 снимкови файла от 07.03.2009г. до
20.05.2016г. включително и снимките описани от съдебно-техническата експертиза
по ДП в протокол № 166 от 02.09.2015г. вещото лице е посочило, че поради
дългата експлоатация на картата памет на различни устройства е възможно да са
видими само няколко файла, тъй като картата памет била с нестабилна система. Не
са установени следи от манипулации на информацията записана върху картата и
промяна на датата на създаване на снимковите файлова. Снимковите файлове от
29.04.2015г. са автентични, но няма създадени такива на 28.04.2015г. последната
създадена и записана снимка преди дата 29.04.2015г. е от дата 26.04.2015г. има
снимки на малолетно дете със синини по лицето, но до дата 26.04.2015г. на
29.04.2015г. няма образ на малолетно дете със синини по лицето и тялото. Имало
много снимки на малолетно дете без синини по лицето и тялото, както е видно и
на снимките от 29.04.2015г. сред файловете има снимки на малолетно дете с
лицево изображение на усмивка, включително и на 29.04.2015г. има снимки на
малолетно дете и видно от изображението детето е едно и също и на дата
29.04.2015г. снимки от дата 28.04.2015г. не съществуват. Съдът кредитира
заключението на назначената в съдебна фаза техническа експертиза тай-като
същото е по-пълно, обосновано, задълбочено и убедително мотивирано.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетелите С.С., С.С., Н.И., А.А., Г.Х., К.К., А.И., А.С. частично
от обясненията на подсъдимата.
Видно от
показанията на св.А.А. по тялото на детето периодично
се появявали сини петна - - по крачетата, по гръбчето, по гърдичките. Тези петна изчезвали за ден два, но не знаел от
какво са се появявал. Показанията на този свидетели са противоречиви което
наложи прочитането на показанията му дадени на досъдебното производство. Там
свидетеля е посочил, че е виждал подсъдимата да удря пострадалата. Обяснението
му, че не е прочел протокола си за разпит, а само го е подписал набързо звучи
несериозно. Предвид на това съдът не кредитира показанията на този свидетел дадени
в съдебната фаза на процеса, а даде вяра на показанията му дадени на
досъдебното производство, тъй-като те съвпадат с приложената по делото
медицинска документация и експертизи установяващи стари травми по тялото на
детето.
Видно от
показанията на св.Г.Х. подсъдимата постоянно му крещяла викала обиждала. Викала
по детето, хващала детето за ръката и го удряла по гърба посягала и него да го
удря. Тези показанията съвпадат и с съдебно психологичната експертиза, съгласно
която подсъдимата е агресивна и импулсивна. Предвид на това съдът кредитира
показанията на този свидетел като достоверни.
Свидетелката
А.И. също потвърди, че устните на детето посинели и видяла по тялото му синини,
и че очите му били зачервени синини имало по кръста и в интимната област. Съдът
не намери основания да не кредитира тези показания като достоверни.
Съдът не
кредитира като достоверни показанията на св.С.Л. – майка на подсъдимата. Тя
заяви, че не е виждала дъщеря си да удря детето. Първо това нищо не доказва
само по себе си, тъй като подсъдимата и свидетелката не са живеели заедно. От
друга страна майката е заинтересована от изхода на делото и е естествено желанието
й да помогне на дъщеря си. Показанията на майката на подсъдимата противоречат
на медицинската документация установила множество стари телесни увреждания по
тялото на детето.
Съдът не
даде вяра на показанията на свидетеля М.И.. Неговите показания са объркани.
Първо заяви, че детето си било нормално,
само имало зачервено по гърба и по крайниците, после заяви, че едновременно се
смеело и плачело. Според неговите твърдения детето нямало счупени ребра. Всичко
било нагласено от докторите за да се оправдаят. Въпреки, че детето било
нормално, той се обадил на св.А.С. /справка показанията на С./ и му казал: „ела
детето умира, не мога да ти обясня, не мърда само гледа“. След проведената очна
ставка между И. и С., И. уклончиво заяви, че може и да е казал такива думи. Показанията
на този свидетел се опровергаха от съдебно-медицинските заключения, а и този
свидетел като баща на фактическият съпруг на подсъдимата е заинтересован от
изхода на делото.
Съдът не
даде вяра на показанията на св.Т.Г. – брат на подсъдимата. Същият заяви, че
подсъдимата никога не е удряла детето и не е виждал синини по тялото на детето.
Показанията му се опровергаха от съдебно-медицинските експертизи. Като брат на
подсъдимата този свидетел има интерес от изхода на делото. Този свидетел не е
живеел с подсъдимата в едно доказателство, въпреки че според неговите твърдения
често посещавал дома на подсъдимата. Противоречията с показанията му на
досъдебното производство наложи тяхното приобщаване чрез прочитането им по реда
на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Съдът
намери, че следва да се кредитират именно показанията на този свидетел на
досъдебното производство тъй като те кореспондират с показанията на първата
група свидетели и със заключенията на съдебно-медицинските експертизи. След
прочитането на показанията му дадени на досъдебното производство самият
свидетел заяви, че е вярно прочетеното.
Свидетелят А.С.
потвърди, че е чувал детето да плаче, но не може да посочи причината. Видял, че
през месец април на 2015г. детето е с насинени очи. Подсъдимата била
неспокойна, намръщена, нервна, тряскала вратите, викала по детето.
Съдът не
даде вяра на твърденията на подсъдимата, че не е удряла детето в
инкриминираният период. Тези нейни твърдения се опровергаха от показанията на
свидетелите С. и С. и останалите свидетели от първата група, и
съдебно-медицинската документация, в това число от експертизата на досъдебното
производство и от заключението по назначената двойна съдебно-медицинска
експертиза в съдебната фаза на процеса. Видно от показанията на свидетелите С.
и С. пред тях подсъдимата е потвърдила за упражнено насилие над детето.
Подсъдимата е направила опит да омаловажи деянието си като е твърдяла, че само
е блъснала един път детето в детското креватче. В съдебно заседание подсъдимата
отрече тези й твърдения да са верни като заяви, че е била подложена на
психическо полицейско насилие, тъй-като й било обещано ако си признае да бъде
пусната да си види детето. Твърдението на подсъдимата се опроверга от
показанията на полицейските служители. Видно от заключението на последната
съдебно-медицинска експертиза е упражнено активно и значително физическо
насилие върху тялото на детето за се стигне до установените обективни телесни
увреждания. Що се касае до авторството на престъплението съдът е категоричен,
че автор на инкриминираните увреждания по тялото на пострадалото дете е
подсъдимата. От свидетелските показания, включително и от обясненията на
подсъдимата / в тази им част/ категорично се доказа, че в инкриминираният
период само подсъдимата е била заедно сама с детето. Няма никаква житейска
логика една майка да признае, че е удряла детето си при положение че не е било
така, дори и ако тази майка е била „мотивирана“ / което не се установи по
никакъв начин / от полицейските служители. Отделно от това при беседата
подсъдимата е посочил механизъм който е най-възможният според вещите лица за
част от уврежданията по тялото на детето.
Що се касае до приложените снимки и изготвената за тях
съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание, вещото лице Л. категорично
посочи че детето е напълно възможно да е имало „такъв вид“ към момента на
заснемането и да е имало уврежданията установени в последствие. Видно от показанията
на свидетеля Г.Х. - подсъдимата е агресивна и друг път е удряла детето. В това
свидетелстват и съдебно-медицинската документация за установените стари
уврежданият по тялото на детето. На този фон твърде наивни звучат обясненията
на подсъдимата, че тези „синки“ и друг
път са се появявали по тялото на детето без причина. Вещото лице д. доктор Р.
бе категорична ,че предвид характера и големият им брой няма как тези синини да
се появяват от само себе си. Не се събрани никакви данни пораждащи и
най-минималното съмнение, че някое друго лице е причинило на детето процесните телесни увреждания.
Предвид
гореизложеното съдът прие за доказано по безспорен и категоричен начин, че за
времето от 28.04.2015г. до 30.04.2015г. в с.Кралево, общ.Търговище подсъдимата Л.С.Л.
причинила на малолетното лице С.Л. С. две средни телесни повреди изразяващи се
в следното : счупване на три ребра – 10-то и 12-то в дясно с лека дислокация на
фрагментите и на 11-то ребро вляво довело до трайно затрудняване движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни и травматичен панкреатит
причинил разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.2 от НК. За
това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до
десет години. След като призна подсъдимата за виновна по посоченото по-горе
престъпление съдът наложи наказание две години лишаване от свобода. За да
определи този размер на наказание съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимата, младата й пълнолетна възраст. Що се касае до останалите телесни
увреждания по пострадалото дете – гръдна травма – обширни кръвонасядания
по кожата и подлежащите меки тъкани с травматичен отток в двете гръдни половини
странично, кръв в корема, травма на други вътрекоремни
органи, лицева травма – дълбоко прясно ожулване по носа, макар че тези
увреждания бяха установени от съдебно-медицинските експертизи на досъдебното
производство и от двойната експертиза изготвена в съдебно заседание, то тъй-като
нито една от експертизите не установи с категоричност, че тези увреждания са
причинени именно през инкриминираният период, то тези увреждания не бяха
отчетени от съда като отегчаващо обстоятелство. За тези увреждания съдът не прие
за доказано, че те са причинени именно през инкриминираният период. Като
единствено отегчаващо обстоятелство съдът отчете факта, че са причинени две
средни телесни повреди. Съдът намери, че наказание от две години лишаване от
свобода кореспондира с обществената опасност на деянието и на подсъдимата, като
по този начин ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия
– индивидуална и генерална. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимата и
възможността същата да се поправи и превъзпита, на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание с подходящ изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата бе осъдена
да заплати по сметка на Републиканският бюджет и по сметка на РС Търговище
съответно направените на досъдебното и съдебно производства разноски.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: