№ 85
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500017 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на С. П. С. чрез пълномощника му – адвокат Л.П. от
ВТАК , жалба е по същество /макар и да се иска отмяна на съобщение за заплащане на
разноски , включено в поканата за доброволно изпълнение, от значение са изложените
обстоятелства, сочещи , че подаването й е последица от неудовлетворено от съдебния
изпълнител възражение в приложното поле на чл.78, ал.5 ГПК / постановен по
изпълнително дело №931/2020 г. на 18.12.2020 г. отказ на частен съдебен изпълнител
Силвия Косева , вписан под № 809 в регистъра на КЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя Й. М. Е. на пълномощника му – адвокат Л.И. от
ВТАК в размер на 1000 лева, вменено в тежест на първия като разноски по
изпълнението чрез съобщение, връчено му във формата на покана за доброволно
изпълнение на 14.12.2020 г., с искане да бъде отменен и санкционирано намаляването му до
нормативно установения минимум.
Оплакването за незаконосъобразност на отказа почива на обстоятелствата , че в
конкретния случай не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение по
почин на пълномощника на взискателя, а само по негова молба е образувано
изпълнителното дело , за която правна помощ минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 200 лева.
1
Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Взискателят в срока по чл. 436, ал..2 ГПК не е възразил срещу жалбата.
Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да
оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Явява се основателна.
Правната основа на този вид разноски по изпълнението, чиято крайна тежест на понасяне
е за сметка на длъжника – чл.79, ал.1 ГПК се определя от следния фактически състав: 1/
упълномощителна сделка за процесуално представителство; 2/ сключен на между
взискателя и пълномощника му договор за правна защита и съдействие с възлагателен
предмет на изпълнение/ обединени в едно книжно тяло на двете му страни/: образуване на
изпълнително дело и осъществяване на функциите, произтичащи от упълномощаването/
представителство/; 3/ уговорено и отбелязано като заплатено в договорния документ
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева; 4/ изготвяне и подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело , с възлагане на частни съдебен изпълнител да
осъществява широкия кръг правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ.
Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за
прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/
намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско
възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за
стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото
делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на
конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ и заедно с това
размерът му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения/. Елемент на осъществяването на учредената на
адвоката на взискателя представителна власт, съвпадаща с предмета на договора за
правна защита е действието на подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство/ чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК, предхождащо от действието по изготвянето й ,
изразено в полагане на умствен труд. Този обем на изпълнение покрива хипотезите на
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , като конкретния минимален такъв изчислен сборно върху материалния
интерес по изпълнителния лист и по т.1 би следвало да възлиза на 672,21 лева. Тъй-като
обаче няма същинско процесуално представителство изразено в действия на самия адвокат,
насочени към принудително изпълнение , то минималния му размер само за образуването
2
на изпълнителното дело възлиза на 200 лева. Уговореният и заплатен размер от 1000 лева
не е изрично отнесен към „деление“ на услугите в двете нормативни хипотези поотделно и
надхвърля с 800 лева минималния такъв по т.1. Тази разлика е значителна и попада в
представите за прекомерност, като се съобразят обстоятелствата , че страните са граждани
без търговско качество и обичайния размер на уговаряните при тези случаи адвокатския
възнаграждения. Затова следва да бъде намален до размер на 600 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 437, вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК постановения по изпълнително
дело №931/2020 г. на 18.12.2020 г. отказ на частен съдебен изпълнител Силвия Косева ,
вписан под № 809 в регистъра на КЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, заплатено
от взискателя Й. М. Е. на пълномощника му – адвокат Л.И. от ВТАК в размер на 1000
лева, поради прекомерност.
НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското вънаграждение до размер на 600
лева.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3