Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.В.,28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 30.01.2020 г.,в състав:
Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4389 по описа за
Делото
е образувано по предявен на 23.10.2019 г. от ”ЦВЕТИНА М.”ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Ц.Г.Т.,***,БУЛСТАТ ***,със седалище ***,представлявана от
кмета ***,иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415
ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът
твърди,че изпълнявал транспортни услуги - превоз на хора по линията В.-М..Считано
от 19.02.2018 г. бил единствен превозвач,покриващ маршрута. По линията
ежедневно пътували и около 150 правоимащи/по намалени цени или безплатно/.
Ищецът
имал право да получава компенсации,съгласно Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници,за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите/обн. ДВ
бр.51/07.07.2015 г./.
Съгласно
Наредбата,средствата за компенсиране се дължали от общината на територията,на
която се намирали учебните заведения.
От
19.02.2018 г. ищецът бил изпълнявал точно и срочно задълженията си.Ответникът
не бил изплатил компенсациите, вкл. след нот. покана.
За
задълженията,ищецът бил депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №3726/2019 г. на
ВРС,ответникът бил възразил против заповедта,което обуславяло правния интерес
на ищецът да сезира Съда.
Искането
е да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите
по заповедта за изпълнение : 6 889.95
лв./шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
главница,представляваща дължими компенсации за изпълнени транспортни услуги -
превоз на хора по намалени цени или безплатно по маршрута В.-М. за периода
01.01.2019 г. - 30.06.2019 г./2 470.50 лв. за м.м.01. и
Претендират
се и разноските в производствата.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор.Оспорва иска като
неоснователен и недоказан.Съгласно Наредбата, средствата за компенсиране се
предоставяли под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез
Системата за електронни бюджетни разплащания/СЕБРА/.За целта се залагали лимити
на общините,които били спазили нормативно установения ред за възлагане на
обществени пътнически превози,съгласно Регламент №1370/2007 на Европейския
парламент и Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите.Кметовете
на общините предоставяли тези средства на превозвачите.Съгласно Закона за
автомобилните превози,превозите по автобусни линии се възлагали след проведена
процедура по ЗОП или ЗК и в съответствие с Регламент №1370/2007,когато
възложителят предоставял предвидени в държавния и/или общинския бюджети
средства за компенсиране и/или предоставял на превозвачите изключителни права
срещу изпълнение на задължение за обществена услуга.В ЗАП изрично било
записано,че превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи,сключили
договор с възложителя.
В
случая,ищецът бил уведомен,че поради липса на сключен договор с ответника,няма
основание за изплащане на компенсации.
В
Наредбата било предвидено изрично и че средствата за компенсиране се
предоставят за извършени превози по утвърдени транспортни схеми в съответствие
с Наредба №2/
С
решение №457 по протокол №32/25.04.2017 г. на Общински съвет В. бил утвърден
проект на общинска транспортна схема с приложени маршрутни разписания.В
изпълнение на това решение бил сключен договор за извършване на обществена
услуга за превоз на пътници с ”Тролейбусен транспорт-В.”ЕООД.В утвърдената
транспортна схема за територията на Община В. автобусна линия М.-В.-М. със
съответното маршрутно разписание не фигурирала.
Съгласно
Наредбата,стойността на намалените приходи се компенсирала на превозвачите
ежемесечно въз основа на представени в общината опис-сметки за броя на
издадените абонаментни карти и справка за изминатия пробег и дължимата сума до
определените в зависимост от категорията на общината и вида на превозите
месечни размери в левове за всяка една карта.Превозвачите предоставяли
опис-сметката и справката най-късно до 7-мо число на месеца,следващ отчетния
месец,в общината по мястото на учебното заведение за учащите се и по
местоживеенето за възрастните граждани.Абонаментните карти,издадени със срок на
валидност 2 или повече месеца, се включвали в опис-сметките и се отчитали
поотделно за всеки календарен месец.
Ищецът
не бил представил към нито едно от входираните в Община В. писма справка за
изминат пробег.Не бил представил и действаща тарифа за цени на билети и
абонаментни карти,при което не ставал ясен механизмът на изчисление на цената
на същите,респ. начинът на формиране на претендираната от ищеца главница.
Не било
вярно,че депозираното на 05.03.2019 г. искане касаело м.м.01. и
В
нарушение на Наредбата липсвал/или поне не бил представен/ регистър за
издадените карти,съдържащ имената на правоимащия,номера на
картата,наименованието на учебното заведение,общината,в която се намира
УЗ,както и подпис на лицето,който се полагал в регистъра при получаването на
картата.В този смисъл,ищецът не доказвал извършени действителни превози на
ученици и издавани карти.
Ищецът
не представял и пътни листове,респ. пътни книжки,удостоверяващи реално
извършени транспортни услуги.Нито платежни и/или други документи,удостоверяващи
реалната продажба на карти.
Съдебният
състав,предвид събраните допустими,относими и необходими доказателства и наведените
от страните доводи,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2019
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника за : 6 889.95
лв./шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
главница,представляваща дължими компенсации за изпълнени транспортни услуги -
превоз на хора по намалени цени или безплатно по маршрута В.-М. за периода
01.01.2019 г. - 30.06.2019 г./2 470.50 лв. за м.м.01. и
Горното
е видно от приложеното ч.гр. дело №3726/
Между
страните е безспорно,че ищецът изпълнява транспортни услуги - автобусни превози
на хора по линията М.-В..
Видно
от представените от ищеца с исковата молба:
-нот.
покана от 04.07.2019 г.,връчена на 26.07.2019 г./стр.стр.9 и 10/,ищецът е
поискал от ответника да получи средства за компенсиране стойността на
безплатните и по намалени цени абонаментни карти за пътуване по линията М.-В./около
150 бр./ за периода м.01.2018 г.-м.03.2019 г. в размер на 50 390.10 лв..Позовал
се е на текстове от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства
за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт,предвидени в нормативните актове
за определени категории пътници,за субсидиране на обществени пътнически превози
по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите,както и на тълкуване на наредбата от страна на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията;
-писмо
от 05.03.2019 г./стр.стр.24 и 25/,заместник-министър на
транспорта,информационните технологии и съобщенията е отговорил на ищеца с
копие до ответника,че средства за компенсиране на превозвачите на стойността на
безплатните и по намалени цени абонаментни карти се изплащат и при липса на
сключени договори с кмета на общината,при спазване на някои изисквания,вкл.
превозът да е по утвърдена транспортна схема на територията на общината.Вече
предоставянето на субсидии по реда на Наредбата изисквало договор между
превозвача и общината.
-писмо
от 16.05.2018 г./стр.стр.26 и 27/,заместник-изпълнителен директор на
Изпълнителна дирекция ”Автомобилна администрация” вече е бил отговорил на
ответника с копие до ищеца в същия смисъл;
-рекапитулация
и 6 бр. искания с приложения рекапитулации на броя на издадените абонаментни
карти на ученици/стр.стр.11-23/,ищецът ежемесечно е искал от ответника
изплащане на компенсации по намалени цени на пътувания за периода м.01.-м.06.2019
г. вкл./9.15 лв. на карта за издадените 134 бр. карти за м.01.,136 бр. карти за
м.02.,141 бр. карти за м.03.,136 бр. карти за м.04., 113 бр. карти за м.05. и
93 бр. карти за м.06./.Първото искане няма входящ номер на ответника.
Видно
от представените от ищеца допълнително:
-писма
от 29.01.2018 г./стр.стр.92 и 93/ и от 26.04.2018 г./стр.стр.87 и 88/,същият е
искал от ответника компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози и изплащане на субсидии за междуселищни
пътнически превози и компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания;
-писма
от 07.02.2018 г.,от 25.10.2019 г. и от 20.01.2020 г./стр.стр.102,103 и
105/,ответникът му е отговарял,че няма основание за изплащане на субсидии за
междуселищни пътнически превози и компенсации за безплатни и по намалени цени
пътувания,доколкото нямало договор между страните,а освен това линията не
попадала в критериите за субсидиране.
-ценоразпис
на билети и карти,считано от 01.01.2019 г./стр.95/,цената на еднопосочен билет
е 2 лв.,на месечната карта е 48 лв.,на месечната ученическа карта е 30 лв. и на
тримесечната ученическа карта е 85 лв.;
-дневник
на издадени карти/стр.стр.96-101/,през м.м.12.2018 г.-
Видно
от представените от ответника с отговора:
-писма
от 13.06. и от 10.07.2019 г./стр.стр.45 и 46/, същият е отговарял на ищеца,че
няма основание за изплащане на субсидии за междуселищни пътнически превози и
компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания, доколкото нямало договор
между страните,а освен това линията не попадала в критериите за субсидиране;
-извлечение
от протокол от заседание от 25.04.2017 г. на Общински съвет В. и приложения №№1
и 2/стр.стр.47-51/,видно от които утвърдената общинска транспортна схема не
включва маршрута В.-М..
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен
субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е неоснователен.
Ищецът
претендира компенсации на основание Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници,за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите/обн. ДВ
бр.51/07.07.2015 г./.
Съдът е
указал,че доказването на претенцията включва доказване на броя издадени
абонаментни карти и извършени превози и че е въпрос по същество дали ответникът
следва да компенсира доказани намалени приходи при липсата на нарочен договор
между страните,което обстоятелство /липсата на договор/ е безспорно между страните.
Съдът е
отхвърлил доказателственото искане на ищеца за допускане и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза,доколкото от вещото лице се е искало да установи
дали са осчетоводени в счетоводството на ищеца вземания от ответника.Съдът е
намерил,че по този начин няма да се докажат задължения на ответника към ищеца.
Съгласно чл.1 от Наредбата,със същата се определят условията и редът за предоставяне на
предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на
превозвачите,изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за
безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и
междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната.
Съгласно
чл.3,кметовете на общините предоставят средствата на превозвачите,съобразно
фактически предоставените транспортни услуги.
Тълкуването на нормите обуславя извода,че кметовете
на общините не изплащат собствени средства.В случая не се установи суми за
изплащане да се постъпвали в Община В. от централния бюджет.
Не се установяват и други елементи от фактическия състав,чието
осъществяване поражда правото на ищеца,като превозвач,да получи компенсации:
Съгласно чл.19 т.5,на компенсиране на превозвачите за
извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт
подлежат вкл. превозите на учениците в дневна форма на обучение,учащи в
училищата, включени в Регистъра на средните училища и детските градини,които
пътуват с минимално намаление на цената на абонаментна карта по основни градски
линии - 30 на сто,а по междуселищни автобусни линии от общинските и областните
транспортни схеми - 20 на сто,спрямо определената редовна цена по действащата
тарифа на съответния превозвач.
Съгласно чл.29,абонаментните карти за вътрешноградския
и междуселищния транспорт вкл. на учениците,обучаващи се в дневна форма на
обучение,се издават от превозвача или от друго лице в съответствие с чл.36 ал.4
от Закона за автомобилните превози по образец, утвърден от министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията,срещу представена лична
карта и ученическа карта/книжка.Превозвачът следва да води регистър за
издадените карти,съдържащ имената на правоимащия,номера на издадената
карта,наименованието на учебното заведение,общината,в която се намира то,и
подпис на лицето,който се полага в регистъра при получаване на абонаментната
карта.
Съгласно чл.40,стойността на намалените приходи при
пътуванията на учениците,обучаващи се в дневна форма на обучение,се компенсира
на превозвачите ежемесечно въз основа на предоставени в общината опис-сметки за
броя на издадените абонаментни карти,справка за изминатия пробег от
превозвачите и дължимата сума до определените в зависимост от категорията на
общината и вида на превозите месечни размери в левове за всяка една карта/9.15
лв. при междуселищни линии над
По делото е представена само утвърдената транспортна
схема на Община В.,в която линията В.-М. не фигурира.Представеният от ищеца
списък няма характер на регистър,въпреки че съдържа относима информация. Основателно
изглежда и възражението на ответника,че ищецът не представя писмени
доказателства за реални продажби на карти.Не може да се направи обоснован извод
какви по вид карти за какви по продължителност периоди в действителност са били
продадени.
Съгласно чл.46,предоставените от
централния бюджет средства за компенсиране на превозвачите на стойността на
безплатните и по намалени цени абонаментни карти и билети се предоставят в
7-дневен срок от получаването на опис-сметките и справките от превозвачите.Средствата
за компенсиране на превозвачите на стойността на безплатните и по намалени цени
абонаментни карти,включително когато същите нямат сключени договори с кмета на
общината,се разпределят и изплащат при спазване на следните изисквания:
1. стойността на разходите за
изработване на издадените абонаментни карти се заделя от сумата за лицето,издало
абонаментните карти;
2. останалата сума се разпределя пропорционално на
дела на извършения от превозвачите пробег.
Тълкуването идва да покаже,че сключването на договор
за превоз със съответната община не е задължително условие,при наличието на
други,които по делото не се установяват - предоставяне на средства от
централния бюджет,изпълнение на превоз по утвърдена схема/общинска или
областна/ на територията на общината.
По
горните съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен
и недоказан.
При
този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските в
настоящето производство-100 лв. юк. възнаграждение.
Съдът обръща
внимание,че юк. възнаграждение е изчислено съгласно правилото в чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с решение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017
г. на
Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не
съответства на чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива
77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и
по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена
приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП,за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв..За да определи сумата от 100
лв.,Съдът съобразява вкл. ангажираността на юрисконсулта,която се изчерпва в
явяване в с.з..
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения на 23.10.2019 г. от ”ЦВЕТИНА М.”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Ц.Г.Т.,***,БУЛСТАТ ***,със
седалище ***,представлявана от кмета ***,иск с правно основание чл.422
ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК-за признаване за установено по
отношение на ответника,че дължи на ищеца сумите по издадената по
ч.гр. дело №3726/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №2313/11.09.2019 г.,а именно : 6 889.95
лв./шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща
дължими компенсации за изпълнени транспортни услуги - превоз на хора по
намалени цени или безплатно по маршрута В.-М. за периода 01.01.2019 г. -
30.06.2019 г./2 470.50 лв. за м.м.01. и
ОСЪЖДА ”ЦВЕТИНА М.”ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя
Ц.Г.Т.,***,БУЛСТАТ ***,със седалище ***, представлявана
от кмета ***,100 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :