О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. София, 11.01.2018г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, V-ти състав в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди и осеммнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа
докладваното от съдията ЯНКОВА т.д. № 9 по
описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С искова молба вх. № 197/09.01.2018г.
по описа на Софийски окръжен съд, ИЩЕЦЪТ „А.“ ООД, с ЕИК . е предявил против
три търговски дружества обективно и субективно съединени искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на две сделки:
покупко-продажба и договорна ипотека, и двете с предмет два недвижими имота –
магазини, находящи се в гр.С.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ГПК,
исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен
недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот
се предявяват по мястото, където се намира имотът. Посочената разпоредба
постановява още, че по местонахождението на имота се предявяват и искове за
сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори
за вещни права върху недвижим имот. А според чл.
119, ал. 2 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по
местонахождението на недвижимия имот може да се прави от страната и да се
повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. Видно от правната уредба е, че подсъдността по местонахождението на
недвижимия имот е специална местна подсъдност, подчинена на режим, различен от
този за останалите видове местна подсъдност Особеностите са в две насоки:
първо, за тази подсъдност съдът може да
следи и служебно, което за останалите видове местна подсъдност е
недопустимо - чл.
119, ал. 3 ГПК; второ, по-дълъг е срокът, в който може да се прави
възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот, а
именно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, докато за
останалите видове местна подсъдност срокът е с отговора на исковата молба. С
тези особености подсъдността по чл. 109 ГПК има характер на абсолютна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск. Правото по чл. 135 ЗЗД има вторичен характер, доколкото
възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение. То е
насочено срещу длъжника и лицето, с което то е договаряло. Когато предмет на
иска по чл. 135 ЗЗД е обявяването на
недействителността на договор за вещни права върху недвижими имоти, това
обуславя приложението на разпоредбата на чл.
109, изр. 2 ГПК. Обстоятелството, че с решението по чл. 135 ЗЗД не се създават вещни права в
полза на ищеца и недействителността има действия само спрямо него/кредитора/,
не означава, че договорите за продажба на недвижими имоти - предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, не са договори за вещни права
върху недвижими имоти /Определение № 893 от 16.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
726/2011 г., I т. о., ТК/. В този смисъл компетентният да разгледа исковете в
настоящия случай съд е съдът по местонахождението на имотите, а именно Софийски
градски съд.
С оглед на изложеното и на основание
чл.118, ал.2 от ГПК във вр. с чл.109 от ГПК, делото следва
да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, а настоящото съдебно
производство да се прекрати.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по т.д. № 9 по
описа за 2018г. на Софийски окръжен
съд.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ на Софийски градски съд делото образувано по искова
молба вх. № 197/09.01.2018г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: