Решение по дело №11110/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                              Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 11110 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.10.2017 г. по гр.д. № 44269/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, чеА."М." дължи на С.Н.С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 2538, 74 лв., представляваща главница за недължимо надвнесен акциз, възстановен с решение № Ц94-0006 от 09.02.2011 г. на началника на Митница "Столична".

В законоустановения срок ищецът С.С. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. В. е подал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в цялост. Направено е оплакване за допуснати процесуални нарушения, тъй като районният съд не е анализирал наведените от страните доводи и не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства. Твърди се, че в приложеното по делото решение за възстановяване на надвнесен акциз в размер на 5240 лв. не е посочен размерът на дължимата лихва и от кой момент се дължи такава. Поддържа се, че законната лихва в разглеждания случай следва да се начисли от датата на плащане на надвнесения акциз - 17.04.2007 г., която е в общ размер от 2627, 68 лв., т.е. към 02.03.2011 г. общото задължение наА."М." е било в размер на 7867, 68 лв., от които на посочената дата ответникът е заплатил 5328, 94 лв. Съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД с това плащане ответникът е погасил изцяло натрупаната лихва в размер на 2627, 68 лв. и част от главницата в размер на 2701, 26 лв., като е останала дължима главница в размер на 2538, 74 лв., претендирани в настоящото производство. По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответникаА."М.", с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че ищецът се опитва да атакува законосъобразността и правилността на влязъл в сила административен акт, какъвто е решението на началника на Митница "Столична", който е бил обжалван пред АССГ, но производството по оспорването му е било прекратено поради просрочие на жалбата. С това решение административният орган е възстановил на ищеца надвнесен акциз в размер на 5240 лв. заедно с дължимата законна лихва съгласно разпоредбите на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили ("ЗВНАУА"), като ищецът неоснователно претендира лихва над тази, която му е била заплатена. Твърди се, че началната дата, от която следва да се начисли тази лихва, е съобразена с чл. 129, ал. 6 ДОПК, вр. пар. 1 ДРЗВНАУА и това е датата на поискването на акциза - 04.01.2011 г.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно по следните съображения.

Между страните не се спори, че на 17.04.2007 г. ищецът С.С. е заплатил по сметка на Митница "Столична" сумата от 9720 лв., представляваща дължим акциз за употребяван автомобил, като ищецът попада в приложното поле на чл. 2, т. 1 ЗВНАУА. Не е спорно и че с решение № 94-0006/09.02.2011 г. на началника на Митница "Столична" въз основа на подадено на 04.01.2011 г. искане от С.С. на същия е била възстановена сумата за надвнесен акциз от 5240 лв., ведно с лихвата по чл. 4 ЗВНАУА. Страните не спорят също така, че на 02.03.2011 г. Митница "Столична" е превела по банков път на ищеца сумата от 5328, 94 лв., представляваща сбор от 5240 лв. надвнесен акциз и 88, 94 лв. законна лихва от 01.01.2011 г. (датата на влизане в сила на ЗВНАУА) до 02.03.2011 г.

От приложените на л. 32 и следващите документи и от определение № 3395 от 20.06.2011 г. по адм.д. № 4087/2011 г. по описа на АССГ се установява, че ищецът е подал жалба срещу решение № 94-0006/09.02.2011 г. до директора наА."М." в частта относно размера на лихвата за забава. Тази жалба е била оставена без разглеждане, тъй като е била просрочена. Ищецът е обжалвал пред АССГ решението на директора наА."М.", с което жалбата му е била оставена без разглеждане, като административният съд с окончателно определение от 20.06.2011 г. е отхвърлил жалбата му.  

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В разглеждания случай между страните приложение намират специалните правила на ЗВНАУА. 

Редът за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили е установен в ЗВНАУА, в чл. 7, ал. 1 от който е посочено, че възстановяването на надвнесен акциз се извършва по писмено искане на съответното лице по образец, по което се произнася директорът на компетентната териториална дирекция вА."М." с решение (чл. 8, ал. 3). Това решение подлежи на обжалване по административен ред пред директора наА."М." съгласно чл. 11, ал. 1 ЗВНАУА, а неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождение на решаващия орган по реда и в сроковете на ДОПК съобразно чл. 15, ал. 1 ЗВНАУА. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е обжалвал в срок решението за възстановяване на надвнесения акциз, като подадената от него жалба в частта за определената лихва за забава е била върната като просрочена  и решението на директора наА."М.", с което жалбата е била оставена без разглеждане, е потвърдено с окончателно определение определение № 3395 от 20.06.2011 г. по адм.д. № 4087/2011 г. по описа на АССГ.

С оглед на това и по аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК въпросът за размера на дължимия за връщане надвнесен акциз и размера и периода на лихвата за забава върху него не може да бъде пререшаван от гражданския съд, като в настоящото производство е недопустимо гражданският съд да преценява дали с решението на началника на Митница "Столична" правилно е бил определен размерът на дължимите за връщане суми, както и периодът на начисляване на законната лихва за забава. Тази преценка се извършва единствено в рамките на специално предвидения за това ред за обжалване в ЗВНАУА, който в разглеждания случай не е намерил приложение, тъй като ищецът не е спазил законоустановения срок за подаване на жалба по административен ред. Следователно както гражданският съд, така и страните в административното производство са обвързани от определения размер на главница за надвнесен акциз от 5240 лв. и от размера и периода на законната лихва за забава върху нея от 88, 94 лв. за периода 01.01.2011 г. - 02.03.2011 г. От приложените по делото писмени документи се установява, а и между страните не се спори, че Митница "Столична" е превела посочените суми по банков път на ищеца, с оглед на което всички дължими суми съгласно влязлото в сила решение № 94-0006/09.02.2011 г. са му били възстановени, в това число и претендираната част от главницата в размер на 2538, 74 лв., поради което предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.

При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за въззивното производство. Разноски следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемата страна – ответник в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2017 г. по гр.д. № 44269/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати наА."М.", с адрес:  гр. София, ул. "********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                        2.