Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.12.2018
година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.11. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1323 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
644/07.06.2018г., постановено по гр.д. № 5120/2017г. по описа на Районен съд – С.З.,
с което са отхвърлени предявените от В.К.Т.,*** срещу У. АД, гр. С.З. искове за
заплащане на сумата от 4 552, 93 лева, подлежаща на възстановяване
гаранция като на член на СД по договор за възлагане на управлението № РД 16-
197/09.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, от дата на
предявяване на иска – 07. 09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 1390.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4552.93
лева за периода 07.09.2014г. - 07.09.2017г., като неоснователни.
Въззивникът В.К.Т. излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
уважат предявените искове, ведно със законната лихва. Претендират се разноските
пред двете инстанции.
В законния срок не е постъпил
писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.К.Т. твърди, че за
периода от 09.06.2011г. до 24.09.2012г., бил член на Съвета на директорите и
Изпълнителен директор на „У. - С.З." ЕАД, ЕИК ***. Тази длъжност заемал по
силата на договор за възлагане на управлението № РД 16-197/09.06.2011г.,
сключен с едноличния собственик на капитала на дружеството - МЗ, представлявано
от Министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 29 от посочения договор дал
парична гаранция в размер на 4552.93лв., като в изречение второ било посочено,
че дадената гаранция се връща след прекратяване на договора за управление и
решение на принципала /МЗ/ за освобождаване от отговорност. Договорът за
възлагане на управление № РД 16-197/09.06.2011г. бил прекратен с решение на
министъра на здравеопазването № РД-16-290 от 24.09.2012г. поради преобразуване
чрез вливане на дружеството в „М." АД, което дружество е правоприемник на
„У. - С.З." ЕАД и е с наименование „У. ***"АД, ЕИК ***,
През месец май 2016г. поискал от
„У."АД да му изплати внесената от него гаранция, ведно със
законоустановената лихва. В отговор дружеството му издало служебна бележка изх.
№ РД - 23- 4441 от 03.06.2016г., с която признава, че ищецът е внесъл парична
гаранция в размер от 4552.93лв., но същата можела да му бъде възстановена след
вземане на решение на принципала за освобождаването му от отговорност за
периода на управлението. Периодът на управлението обхващал два отчетни периода
/2011г. и 2012г./ като принципалът в лицето на Министъра на здравеопазването не
е вземал решение за освобождаването му от отговорност за тези периоди. След
правоприемството въпроса за освобождаването му от отговорност не е обсъждан от
Общото събрание на акционерите на „У." АД. Така вече пет години, поради
бездействието на принципала /МЗ и след правоприемството ОСА/ не му се връщала
дадената гаранция в размер на 4552.93лв. Ищецът твърди, че не е причинил вреди на
дружеството, което управлявал и представлявал и желаел да получи парите си
обратно.
Поканил съвета на директорите на
„У. АД и Министъра на здравеопазването като мажоритарен акционер, да постави на
обсъждане и включи в дневния ред на Общо събрание на акционерите на
дружеството, въпроса за вземане на решение за освобождаването му от отговорност
за дейността му като управител на У. - С.З." ЕАД, за периода от
09.06.2011г. до 24.09.2012., но получил отговор, че поради лошото материално
състояние на дружеството по време на неговото управление, няма да бъде
освободен от отговорност. Така наречената предпоставка за връщане на гаранцията
- решение на принципала за освобождаване от отговорност - зависела изцяло от
волята на ответника и той можел никога да не вземе подобно решение, като в
случая изрично му заявил това. Не било доказано, нито пък се твърди от
ответника нанасяне на вреди, произтекли от неговото управление, при което да се
задържи гаранцията.
Ако не бъде взето решение от ОС
за освобождаване от отговорност, какъвто бил настоящия случай, то между
страните бил налице спор, че има неточно изпълнение на поръчката по договора за
управление и са нанесени вреди на дружеството. Паричната гаранция не се
възстановявала доброволно, но от това не следвало, че дружеството не може да
предяви иск за вреди в по-голям размер от размера на гаранцията, както и не
следвало, че ищецът като бивш член на СД не може да претендира възстановяване
на гаранцията по съдебен ред. Решението на принципала обвързвало управителните
органи на ответника, но не било "предпоставка" за възникване на
правата му като ищец. Като трето лице спрямо дружеството и решенията на същото
не го обвързвали със задължителна сила. В случая ответникът задържал гаранцията
на формално основание - липса на решение на ОС на АД. Не били релевирани
никакви доводи за негово виновно поведение, още по-малко да са представени
доказателства за нанесени вреди по време на неговото управление или за
предприети действия за тяхното възстановяване.
Съгласно чл. 29, изр. 3 от
Договора за възлагане на управление на връщане подлежали и лихвите върху
внесената сума, които ищецът претендира в размер на 1390.15 лева за периода
07.09.2014г. - 07.09-2017г., представляващи законната лихва върху главницата
4552.93лв. за посочения период.
Предвид изложеното, счита е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Искането е да се постанови
решение, с което да се осъди „У. - ***" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано от д-р Й.П.Й., да заплати на В.К.Т.
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 4552.93 лева /четири хиляди петстотин
петдесет и два лева и 93ст./ - подлежаща на възстановяване гаранция като на
член на СД по договор за възлагане на управлението №РД 16- 197/09.06.2011г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, от дата на предявяване на иска – 07.
09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1390.15
лева/хиляда триста и деветдесет лева и 15 ст./ - лихви за забава изплащането на
главницата от 4552.93 лева за периода 07.09.2014г. - 07.09.2017г. Претендирани
са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Видно от представения Договор за
възлагане на управлението на УМБАЛ „***" ЕАД на 09.06.2011 г. принципалът
и министър на здравеопазването е възложил управлението на болницата на Съвет на
директорите, сред които избран като член е бил и ищецът д-р В.Т.. В чл. 29 от
Договора е уговорено, че членовете на Съвета на директорите дават парична или
непарична (запис на заповед) гаранция за своето управление в размер на три
месечни възнаграждения. Дадената гаранция се връща след прекратяване на
договора за управление и решение на принципала за освобождаване от отговорност.
С Решение на едноличния
собственик на капитала на болницата от 24.09.2012 г. са освободени членовете на
Съвета на директорите, сред тях и ищецът Т., считано от датата на вписване на
преобразуването на лечебното заведение чрез вливане в МБАЛ „***".
Със служебна бележка, издадена на
03.06.2016 г. ответникът УМБАЛ „***" е отказал да възстанови паричната
гаранция, тъй като няма решение на принципала за освобождаване от отговорност
на членовете на Съвета на директорите.
Преди образуване на настоящото
производство ищецът е отправил покана до МЗ да се издаде разпореждане за
връщане на гаранцията по чл. 29 от Договора за възлагане на управлението, в
отговор на която е получил отказ в писмо изх. № 94 – 1147/22.08.2017г. Мотивите
за отказа на Министъра на здравеопазването са, че макар и да е прекратено
правоотношението с ищеца като част от управителния орган, до момента не е взето
решение за освобождаване от отговорност.
С представения по делото Протокол
от 26.07.2012 г. се установява, че едноличният собственик на капитала в лицето
на министъра на здравеопазването като представител на държавата, е одобрил ГФО
за 2011 г. на болницата, наложил е финансова санкция на членовете на Съвета на
директорите в размер на 50% от едно средномесечно брутно възнаграждение за 2011
г. и е взел решение да не освобождава от отговорност за отчетния период
членовете на Съвета на директорите: К.Д., Д.К., В.Т. и М.Г.
По делото е изготвена и приета съдебно
- счетоводна експертиза, от която е видно, че гаранцията по чл. 29 от Договора
за възлагане на управлението е внесена изцяло чрез три броя удръжки от
месечните възнаграждения за юли, август и септември 2011 г. в общ размер от 4
552, 93 лева. Сумите са осчетоводени и с тях не са правени разпореждания, т.е.
налични са към момента на изготвяне на експертизата. Публикуваният ГФО за 2011
г. е подписан от В.Т. и съгласно данните от него финансовият резултат е загуба
в размер на 2604 хил.лева. Наложена е финансова санкция на ищеца в размер на
половин брутна заплата и към настоящия момент не е взето решение за завеждане
на иск за вреди на болницата срещу ищеца.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 от ТЗ членовете на съвета на директорите задължително дават гаранция за
своето управление в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от
3-месечното им брутно възнаграждение. Членовете на съветите отговарят солидарно
за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Всеки от членовете на
съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че
няма вина за настъпилите вреди.
Безспорно е установено, че към
настоящия момент е налице решение на едноличния собственик на капитала ищецът да
не бъде освободен от отговорност, но в решението следва да има изложени мотиви
и доводи защо последният не се освобождава от отговорност, каквито на практика
липсват. По делото липсват доказателства за предприети действия за ангажиране
на отговорността на ищеца. Няма решение на едноличният собственик на капитала
срещу ищеца да се заведе иск за конкретни вреди на дружеството. Ако дружеството
има претенция за вреди спрямо някои от членовете на съвета за определен период
от време, през който последният не е бил освободен от отговорност, то редът за
защита на съответното право е свързан с предявяване на осъдителен иск по чл. 240 от ТЗ,
каквито данни по делото липсват. При липсата на предприети каквито и да е
действия за ангажиране на отговорност на ищеца, а и изложени доводи за това
какво към настоящия момент обезпечава тази гаранция, на практика няма основание
за нейното задържане. Ето защо въззивният съд намира за безспорно установена
дължимостта на претендираната сума и гаранцията подлежи на възстановяване. Поради
това „У.” АД следва да заплати на В.К.Т. сумата от 4 552, 93 лв.,
подлежаща на възстановяване гаранция като на член на СД по договор за възлагане
на управлението № РД 16 - 197/09.06.2011 г.
По отношение на иска за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 1 390, 15 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата от 4 552, 93 лв. за периода 07.09.2014г. -
07.09.2017г.
По делото е представена покана от
ищеца до МЗ, до изпълнителния директор и до СД на ответното дружество да се
издаде разпореждане за връщане на гаранцията по чл. 29 от Договора за възлагане
на управлението. Не е ясно обаче, нито от коя дата е така представената покана,
нито кога е получена от ответното дружество. Задължението за връщане на
гаранцията няма определен ден за изпълнение, поради което въззивният съд намира, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, че когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
случая за такава покана следва да се приеме подадената от В.К.Т. искова молба
на 07.09.2017 г. и следователно на ищеца се дължи законна лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумата. Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 1 390, 15 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 4 552, 93 лв. за периода 07.09.2014г. -
07.09.2017г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявения иск от В.К.Т. против У. АД,
гр. С.З. за заплащане на сумата от 4 552, 93 лева, подлежаща на
възстановяване гаранция като на член на СД по договор за възлагане на
управлението № РД 16- 197/09.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума, от дата на предявяване на иска – 07. 09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата като вместо това „У. АД следва да заплати на В.К.Т. сумата
от 4 552, 93 лв., подлежаща на възстановяване гаранция като на член на СД
по договор за възлагане на управлението № РД 16- 197/09.06.2011 г.., ведно със
законната лихва върху тази сума, от дата на предявяване на иска – 07. 09.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора „У.
АД следва да заплати на В.К.Т. сумата от 833,30лв., представляваща
направените пред първоинстанционния съд разноски и сумата от 589,02лв.,
представляваща направените пред въззивния съд разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
644/07.06.2018г., постановено по гр.д. № 5120/2017г. по описа на Районен съд – С.З.
в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В.К.Т. против У.
АД, гр. С.З. за заплащане на сумата от 4 552, 93 лева, подлежаща на възстановяване
гаранция като на член на СД по договор за възлагане на управлението № РД 16 -
197/09.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, от дата на
предявяване на иска – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА У. “***" АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на В.К.Т.
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4 552, 93 лева, подлежаща на
възстановяване гаранция като на член на СД по договор за възлагане на
управлението № РД 16 - 197/09.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума, от дата на предявяване на иска – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
644/07.06.2018г., постановено по гр.д. № 5120/2017г. по описа на Районен съд – С.З.
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА У. “***" АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на В.К.Т.
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 833,30 лв., представляваща
направените пред първоинстанционния съд разноски и сумата от 589,02 лв.,
представляваща направените пред въззивния съд разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е окончателно не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.