Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 01.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9105 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от
29.06.2020 год., постановено по гр.дело № 12269/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 119 състав, е прието за
установено, че претендираното от „Е.Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Н.Р.Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.С.,***7, чрез пълномощника
адв.Ц.С.С., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вземане за следните суми: 847,20 лв., главница по договор за изработка,
законната лихва върху главницата за времето от постъпването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 06.06.2017 г. до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
03.10.2017 г. по ч.гр.дело № 37096 по описа на СРС за 2017 г., против А.С.А.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
гр.С.,***, чрез пълномощника адв.С.И.К.- А., съществува. С решението на съда е
осъдена А.С.А., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.С.,***, чрез пълномощника адв.С.И.К.- А., да плати на „Е.Д.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Н.Р.Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.С.,***7, чрез пълномощника адв.Ц.С.С., разноски: разноски по водене на исковото производство в
размер на 525 лв.; разноски по заповедното производство в размер на 325 лв.
Срещу решението на СРС, 119 с-в е постъпила
въззивна жалба от А.С.А.,
подадена чрез пълномощника адв.С.К.- А., с
искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго,
с което бъде отхвърлен предявения установителен иск, като неоснователен и
недоказан. Твърди
се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
постановено в нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в
жалбата.
Въззиваемата
страна- ишец „Е.Д.“
ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.Ц.С. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника,
установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Решението е постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата
са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът
приема, че основните доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС
са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради
което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост
на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание
за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че доводите
изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая, във въззивната жалба са
направени доказателствени искания от страна на ответницата, но същите с
определение, постановено в закрито заседание на 31.12.2020 год. са оставени без
уважение, като неоснователни. С оглед на което доводите на ответницата за
допуснати процесуални нарушения от СРС,
изложени в депозираната от нея въззивна жалба се явяват неоснователни. В
настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На
следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за
неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната
жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени
с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая
ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в предвидените за
това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е ангажирала
доказателства, включително и такива оборващи
представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства или
опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото. С
оглед на което при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства/
включително заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- почеркова
експертиза/ съдът приема, че предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД се
явява основателен и доказан за установяване на дължимост на вземането на ищеца
в размер на сумата от 847,20 лв., и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният
съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С оглед
изхода на спора, на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., за въззивната
инстанция по договор за правна защита и съдействие от 18.08.2020 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.06.2020
год., постановено по гр.дело № 12269/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 119 състав.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Е.Д.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.