РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20211800100621 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът E. Д. М. твърди в исковата молба и молби за уточнение
на иска от 06.10.2021 г. и 25.10.2021 г., че бил участник в
производството по гр. д. № 277/2018 г. по описа на СГС, I ГО, като в
проведени на 15.10.2019 г. и 21.10.2019 г. открити съдебни заседания
съдебният състав допуснал той да стои с поставени на нозете
белезници, вместо да разпореди на съответните служители от местата
за лишаване от свобода свалянето им. Посоченото поведение на
съдията довело до унижение на ищеца пред обществото, а и в
собствените му очи. Счита, че съставът на СГС нарушил правата му,
гарантирани от чл. 47 и чл. 144 Хартата на основните права на
европейския съюз, чл. 2, чл. 7 и чл. 10 Международния пакт за
граждански и политически права, чл. 1, чл. 3, чл. 13, чл. 17, чл. 18
Европейска конвенция за правата на човека, чл. 2 – чл. 6 от Договора
за ЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67 от Договора за функционирането на ЕС,
поради което претендира заплащане на обезщетение от съда, в който
работел съдията, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва
от 15.10.2019 г., за понесеното чувство на унижение.
Ответникът С. г. с. в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК
писмен отговор оспорва иска. Твърди, че съдията не е допуснал
1
каквото и да е нарушение, тъй като нямал правомощия да организира
и контролира дейността по конвоиране на лицата, лишени от свобода
или задържани под стража. Дори да се приеме, че ищецът е бил с
поставени белезници, то това по никакъв начин не се е отразило на
възможността активно да участва в гражданския процес. При
условията на евентуалност се поддържат възражения за недоказаност
на неимуществените вреди и прекомерност на претенцията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
От представената от ответника справка за движението на в. гр. д.
№ 277/2018 г. по описа на СГС, IV- в състав, се установява, че страни
по производството са Л. Р. Д. (въззивник, ищец в производството пред
районния съд), „А. б.“ АД (въззиваем, ответник в
първоинстанционното производство) и „Ю. Б.“ АД (трето лице-
помагач на страната на ответника).
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с осъдителна претенция с
правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква
установяването на елементите на следния фактически състав,
пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие /или
бездействие/ от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа – в случая осъществяване на поведение, което
противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на
правораздавателна дейност, причиняване на вреда на трето лице
/различно от делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД/, която вреда да
е причинена при или по повод изпълнението на работата, както и
установен размер на вредите.
Установяването на всички посочени по-горе предпоставки е в
тежест на ищеца. В тежест на ищаца е и да установи, че е участвал в
някакво качество в производството по в. гр. д. № 277/2018 г. по описа
на СГС.
В противоречие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът не доказа нито един от
елементите на описания по-горе фактически състав, което обуславя
неоснователност на иска.
2
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, против
С. г. с., гр. С., бул. „В.“ № ., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
понесено чувство на унижение от неправомерно поведение на съдията
по гр. д. № 277/2018 г. по описа на СГС, I ГО, допуснал в проведени
на 15.10.2019 г. и 21.10.2019 г. открити съдебни заседания ищецът да
стои с поставени на нозете белезници, вместо да разпореди на
съответните служители от местата за лишаване от свобода свалянето
им.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на С. г. с., гр. С., бул. „В.“ № ., сумата от 250 лв.
(двеста и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3