РЕШЕНИЕ
№ 21194
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110117441 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от П. А. В. срещу
ЮЛ, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3450.24 лв., представляваща стойността на
доставени *** услуги през периода от 04.01.2008 г. до 29.12.2020 г. в обект,
находящ се в ***, кл. № ***.
Ищецът твърди, че бил собственик на имот, находящ се в ***, кл. № ***.
Посочва, че за така посочения имот ответникът с писмо от 31.02.2024 г.
претендирал сумата от 6400.58 лв. за периода от 04.01.2008 г. до 29.12.2023 г.
ответникът отказвал да отпише погасените по давност задължения. Сумите за
периода от 04.01.2008 г. до 29.12.2020 г. били погасени по давност. Моли съда
да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на
исковата претенция и претендира разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Посочва, че исковата молба била нередовна. Посочва, че ответника от
1998 г. се явявал потребител на *** услуги. Излага твърдения, че за периода от
04.01.2008 г. до 29.12.2020 г. задълженията по кл. № *** за процесния имот
възлизали на 3987.02 лв., от който главница в размер на 2973.38 лв. за периода
от 04.01.2008 г. до 28.09.2015 г. и лихва в размер на 1013.64 лв. За периода
след 28.09.2015 г. до 29.12.2020 г. нямало неплатени задължения, поради което
искът за сумата над 3987.02 лв. и за периода след 28.09.2015 г. бил
неоснователен. Посочва, че не оспорвал иска за сумата в размер на 3987.02 лв.
за периода от 04.01.2008 г. до 28.09.2015 г. Моли разноските на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК да бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Пред съда страната не
1
изпраща процесуалния представител.
С определение от 28.10.2024 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на предявения
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият да се считат предявен за сумата от
3450.24 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
ищецът да е потребител на *** услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период, че в процесният
период ответникът е доставял *** услуги в количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на процесните суми, както и че са налице
обстоятелствата, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е през процесния период ищецът се явява собственик на
недвижим имот, находящ се в ***.
От представената справка за състоянието на задълженията по клиентски
№ *** се установява, че оспорените вземания представляват част стойността
на доставени *** услуги през периода от 04.01.2008 г. до 29.12.2020 г. в имот,
находящ се в ***. В тежест на ответника е да докаже съществуването и
изискуемостта на вземанията си, но по делото не се оспорва предоставените
*** услуги в претендираното количество по силата на възникнало между
страните облигационно правоотношение.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
размерът на непогасените суми за периода от 04.01.2008 г. до 29.12.2020 г.
възлиза на 3450.24 лв.
Доколкото по делото е прието за безспорно, че ищецът е потребител ***
услуги за процесния имот, както и че в процесния период ответникът е
доставял *** услуги в количества в посочения обект, чиято стойност възлиза
на процесната сума, то следва да бъде разгледано наведеното в исковата молба
единствено основание за недължимост на процесната сума, а именно дали
вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен срок. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
2
еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл.35 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Съгласно действалите през исковия период чл. 31,
ал. 2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
064/17.07.2006г и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г., чието съдържание е идентично, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях *** услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране. Видно от заключението последните
от процесните задължения, за които е издадена фактура на 29.12.2020г., следва
да бъдат заплатени до 28.01.2021 г. и от този момент започва да тече три
годишния давностен срок, т.е това се явяват последните погасени по давност
задължения. Към датата на подаване на исковата молба -27.03.2024 г.
оспорените вземания на ответника са били погасени по давност. С оглед на
гореизложеното, доколкото цялото задължение се явява погасено по давност и
предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 138.01
лв. платена държавна такса, 250 лв. депозит за вещи лице, както и сумата в
размер на 850 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият
състав намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от
ГПК. По делото дружеството ответник не е признало иска, като също така с
извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до
необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което направеното
възражение се явява неоснователно. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е
такова, че същият е демонстрирал претенция по отношение процесното
задължения. От представените писмо от 31.01.2024 г. се установява, че
3
ответникът е претендирал процесното задължение на ищеца, което е погасено
по давност. С оглед на гореизложеното твърдението на ответника, че не бил
станал причина за завеждане на делото се явява неоснователно и сторените
разноски от ищеца следва да бъдат възложени на ответника. Настоящият
състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което намалява
същото до сумата от 650 лв. при този изход на спора ответника няма право на
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. А. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Х. В., срещу ЮЛ, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. А. В. не дължи на ЮЛ сумата от 3450.24
лв., представляваща стойността на доставени *** услуги през периода от
04.01.2008 г. до 29.12.2020 г. в обект, находящ се в ***, кл. № ***.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на П. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Х. В.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1038.01 лв., разноски в
производството, представляващи заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4