Присъда по дело №28/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	5
Дата:	14 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200028
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Свиленград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниДеница Рускова Къналиева

заседатели:Панайот Иванов Панайотов
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
и прокурора М. Н. Сл.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200028 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия ДЖ. П. Д., роден на ************* година в
град Ивайловград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
град Свиленград, ул.„******************” № 9, област Хасково, неграмотен,
но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 07.12.2021 година в град Свиленград, област
Хасково, от търговски обект: кафе – аператив „Лъв чешма”, при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот (срязана метална решетка на прозорец и изкъртено алуминиево крило
на дограма) и използване на техническо средство – клещи, отнел чужди
движими вещи: 2 броя уиски „Johnnie Walker” – черно, 1 литър; 1 брой уиски
„Johnnie Walker” – червено, 1 литър; 1 брой енергийна напитка „Red Bull
Energy”, 250 мл; 5 кг свинско месо (врат); 9 кг пилешки бутчета; 1 брой
мобилен телефон марка „Nokia”, модел Е5-00 – употребяван, без поставена в
1

него сим карта; 1 брой мобилен телефон марка „Vodafone”, модел 543 –
употребяван, без поставена в него сим карта и 1 брой мобилен телефон марка
„Samsung”, модел GT-S5360 – употребяван, без поставена в него сим карта, на
обща стойност 411.43 лв., от владението на собственика А.М. С. от град
Свиленград, област Хасково, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, поради което и на основание чл.
196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б.
„б”, вр.чл. 54, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (три) години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК НАМАЛЯ така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една
трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „Лишаване от
свобода” на 2 (две) години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от наложеното на
подсъдимия ДЖ. П. Д. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две)
години, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан със Заповед
по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 08.12.2021 година, с Постановление за
задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 08.12.2021 година и с
Определение № 277/10.12.2021 година по ЧНД № 956/2021 година на
Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 10.12.2021 година .
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА ДЖ. П. Д., роден на
************* година в град Ивайловград, област Хасково, българин,
български гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„******************” №
9, област Хасково, неграмотен, но може да полага подпис, неженен, ЕГН
**********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, този на
МВР, направените по делото от Досъдебното производство разноски за
извършена Оценъчна експертиза в размер на 87.75 лв. (осемдесет и седем
лева и седемдесет и пет стотинки), вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и
по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на
Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА бял плик с надпис „********”, да остане приложен по
делото.
2

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, ПОСТАНОВЯВА железни клещи
с тъмносиня на цвят дръжка, ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
и да се унищожат поради ниската им стойност, което да стане съгласно чл.
133 от ПАС.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 5 от 14.02.2022 година
по НОХД № 28/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
396/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 5514/2021
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М.С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на ДЖ. П. Д., роден на ************* година в град
**************, българин, български гражданин, живущ в град
******************, понастоящем в Следствен арест – Свиленград,
неграмотен, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан,
за това, че на 07.12.2021 година в град Свиленград, област Хасково, от
търговски обект: кафе – аператив „Лъв чешма”, при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
(срязана метална решетка на прозорец и изкъртено алуминиево крило на
дограма) и използване на техническо средство – клещи, отнел чужди движими
вещи: 2 броя уиски „Johnnie Walker” – черно, 1 литър; 1 брой уиски „Johnnie
Walker” – червено, 1 литър; 1 брой енергийна напитка „Red Bull Energy”, 250
мл; 5 кг свинско месо (врат); 9 кг пилешки бутчета; 1 брой мобилен телефон
марка „Nokia”, модел Е5-00 – употребяван, без поставена в него сим карта; 1
брой мобилен телефон марка „Vodafone”, модел 543 – употребяван, без
поставена в него сим карта и 1 брой мобилен телефон марка „Samsung”,
модел GT-S5360 – употребяван, без поставена в него сим карта, на обща
стойност 411.43 лв., от владението на собственика АТ. М. СМ. от град
Свиленград, област Хасково, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
В съдебно заседание подсъдимият ДЖ. П. Д. и служебния му
защитник – адвокат Д.Т. заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Лишаване от свобода” в размер около минималния, предвиден
в Особената част на НК, след което наказанието да бъде редуцирано при
условията на чл. 58а от НК.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от
защитника си, а при дадената му последна дума моли за наказание „Лишаване
от свобода” в минималния размер, като заявява че съжалява за случилото се,
че неправомерното му поведение ще бъде преустановено за в бъдеще и че има
малко дете, за което трябва да се грижи.
1

Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор М.С. в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективин и субективен, признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъде наложено предвиденото в чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК наказание „Лишаване
от свобода” в размер на около 5 години, което да се индивидуализира при
условията на чл. 54 от НК с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК и като не
се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Сочи, че подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, да се отнеме в
полза на Държавата веща, която принадлежи на виновния и е послужила за
извършване на умишленото престъпление, а плика - следва да остане
приложен по делото.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справки за съдимост с рег.№ 26 от
01.02.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -
Ивайловград, подсъдимият е осъждан многократно, включително за
престъпления против собствеността и включително е осъждан на наказания
„Лишаване от свобода”, които са търпени ефективно като последно е бил
освободен от Затвора на 11.12.2020 година.
2

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи, не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, в това число МПС, с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични
средства по банкови сметки.
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Полицейски
инспектор Д. Д., подсъдимият контактува с криминалнопроявени лица, не е
предизвиквал скандали и конфликти, често е подозиран от съседи в
извършване на кражби, няма данни да злоупотребява системно с алкохол или
други силно упойващи вещества, има криминалистическа и съдебна
регистрации.
Подсъдимият от средата на месец ноември 2021 година живее при
своите баба и дядо в ромската махала на град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Гарата”.
На 06.12.2021 година подсъдимият отива с велосипеда си до
игралната зала „Ефбет”, която се намира в близост до автогарата в град
Свиленград. Там играе на машинките и изпива 3 - 4 чаши с уиски. Около
01.20 часа вече на 07.12.2021 година напуска игралната зала и с велосипеда
тръгва да се прибира към дома си в квартал „Гарата”. Около 01.40 часа
минавайки покрай заведението „Лъв чешма”, намиращо се малко преди
квартал „Гарата” в град Свиленград, в местостта „Лозенски път”, решава да
иде до вкъщи, да вземе клещи и да се върне до заведението, където с тях да
среже металната решетка на един от прозорците и да влезе, за да открадне
каквото намери.
В изпълнение на взетото решение Д. отива до стопанската
постройка в дома му в квартал „Гарата” и взема железни клещи, след което
отново с велосипеда се връща до заведението и срязва металната решетка на
един от прозорците с носените от него клещи от трите страни, повдига я и
изкъртва алуминиевото крило на дограмата с крак. Крилото на дограмата пада
на земята вътре в заведението, а Д. повдига срязаната решетка и влиза през
отвора на изкъртената дограма в заведението, като първо попада в кухнята.
От кухнята Д. влиза в складово помещение, където от вертикален фризер
взема месо, пакетирано в найлонови пакети, слагайки ги в чанта, която
намира в помещението. След това Д. отива до барплота, където намира
различни бутилки с алкохол и други напитки, като част от тях изпива на
място, а друга част взема със себе си. Преди да напусне заведението Д. сяда
на една от масите в помещението и изпива една енергийна напитка „Ред бул”,
след което намира един бял хартиен плик, на който с химикал написва думата
„Назравя” и се подписва. Впоследствие обикаляйки и тършувайки из
помещенията, намира три мобилни телефона, без поставени сим карти, които
също взема със себе си и напуска обекта през задната врата, на която от
вътрешната страна има поставен ключ, с който отключва. При излизане
затваря вратата, без да я заключва и си тръгва, като носи в себе откраднатите
вещи и се прибира в къщи в квартал „Гарата”.
3

На 07.12.2021 година около 09.30 часа, когато свидетелят АТ. М.
СМ. отива в заведението „Лъв чешма”, което стопанисва, установила, че в
обекта е проникнато и липсват вещи, за което незабавно уведомява органите
на реда като подава сигнал. След обстоен преглед С. съобщава, че от
заведението липсват и са откраднати процесните вещи.
Мобилните телефони са предадени доброволно от подсъдимия и са
върнати на пострадалото лице АТ. М. СМ. с Разписка.
От Заключението на изготвената по делото Оценъчна експертиза е
видно, че стойността на отнетите вещи възлиза на общо 411.43 лв.
По делото са извършени множество процесуално-следствени
действия: извършени са огледи на местопроизшествие и на веществени
доказателства, проверка в помещения, назначена е и е извършена Оценъчна
експертиза, извършени са разпити на множество свидетели, повдигнато е
обвинение и е извършен разпит на обвиняемия и т.н.
В хода на ДП подсъдимият се признава за виновен и изразява
съжаление за стореното като сочи, че деянието извършил след употреба на
алкохол. В съдебната фаза също се признава за виновен по така предявеното
му обвинение.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към
ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват Определение № 277/10.12.2021 година по ЧНД № 956/2021
година на Районен съд – Свиленград, Протоколи за доброволно предаване,
Примо-предавателни протоколи, Разписка за върнати вещи, Протокол за
извършена проверка в помещение със съгласие на собственика, Докладни
записки, Протокол за оглед на мостопроизшествие, ведно с Фотоалбум,
Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбум към
единия от тях, Заключение по Оценъчната експертиза, Справки за съдимост,
ведно с Бюлетини и Писма, Характеристична справки, Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние и др.; приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от
НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: И.Д.П., М.Д.М., С.М.Д.,
А.В.М., АТ. М. СМ. и К.Д.С., всички те материализирани в съответни
Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им,
корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими
се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на
4

формирането им. Разпитаните свидетели (изключая пострадалото лице) са
трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за
предубедеността на полицейските служители, които само поради това си
качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не
може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече,
след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите
– полицески служители, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия,
поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление,
което не е извършил. Съдът дава вяра и на показанията на бабата и дядото на
подсъдимия, както и на К.Д.С., тъй като те не са в противоречие с другите
събрани по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП
и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Справка за съдимост, както и от Заключението
на назначената и изготвена Оценъчна експертиза.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля АТ. М. СМ., макар и същата да се явява пострадало лице, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията . Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията ѝ.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, тъй като са в корелация с другите събрани по делото
доказателства. С оглед изложеното Съдът прие, че направеното от страна на
подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание разпоредбите на НПК, ползва това самопризнании за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, предявено в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
Съдебният състав възприе изцяло и Заключението по извършената
Оценъчна експертиза. Заключението е извършено от вещо лице – специалист
с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на
5

специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2021 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лице, което
бе прието без възражения от страните.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертиза и огледи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и механизмът на извършване,
както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият ДЖ. П. Д. е осъществил състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б.
„б” от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
6

делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият ДЖ. П. Д. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
От обективна страна - на 07.12.2021 година в град Свиленград,
област Хасково, ДЖ. П. Д. от търговски обект: кафе – аператив „Лъв чешма”,
при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот (срязана метална решетка на прозорец и
изкъртено алуминиево крило на дограма) и използване на техническо
средство – клещи, отнел чужди движими вещи: 2 броя уиски „Johnnie Walker”
– черно, 1 литър; 1 брой уиски „Johnnie Walker” – червено, 1 литър; 1 брой
енергийна напитка „Red Bull Energy”, 250 мл; 5 кг свинско месо (врат); 9 кг
пилешки бутчета; мобилен телефон марка „Nokia”, модел Е5-00 –
употребяван, без поставена в него сим карта; мобилен телефон марка
„Vodafone”, модел 543 – употребяван, без поставена в него сим карта и
мобилен телефон марка „Samsung”, модел GT-S5360 – употребяван, без
поставена в него сим карта, на обща стойност 411.43 лв., от владението на
собственика АТ. М. СМ., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои. Т.е. осъществено е от обективна страна противозаконно отнемане
владението на чужди движими вещи, без съгласието на техния собственик и с
намерение да бъдат противозаконно присвоени.
Обстоятелството, че деянието е било извършено чрез срязване на
металната решетка на прозореца и изкъртване на алуминиевото крило на
дограмата, безспорно представляват разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение
първо от НК и обосновават наличието на този квалифициращ белег в
правната квалификация на обвинението на подсъдимия. Преодоляването на
посочените прегради е било в пряка причинна връзка със самото отнемане на
процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимият си е осигурил
безпрепятствен достъп до същите.
Клещите, приобщени като веществено доказателство по делото,
използвани за срязване на металната решетка на прозореца, обосновава
квалификацията на деянието като такова по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ от НК. Техническо средство е всяка създадена от човек
вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ или за други предходни
дейности като например преодоляването на прегради - ключ, шперц, ножици
за рязане на тел и др.п. За да е налице този квалифициран случай е нужно
техническото средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и
настоящият случай. Иначе казано налице е и квалифициращото деянието на
подсъдимия обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – техническо средство.
Използваните от подсъдимия клещи, с помощта на които е срязана металната
решетка на прозореца на процесния обект: кафе – аператив, несъмнено
представлява предмет, създаден от човека, който по своето обичайно
7

предназначение служи за осъществяване на техническа операция. В
конкретния случай визираният предмет съществено е улеснил подсъдимия
при осъществяване на престъплението, тъй като използването му е било
единственият начин, по който е могъл да го осъществи. Поради така
изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази
насока, Съдът прие, че този предмет представлява вещ, послужила за
извършване на престъпното деяние и използването ѝ безусловно
предопределя квалификацията на същото по този по-тежко наказуем състав
по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Извършеното от подсъдимия престъпление е правилно
квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК,
тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан
повече от два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, които наказания са изтърпяни ефективно. Съгласно
Постановление № 2 от 27-29.04.1970 година на Пленум на ВС, изменено и
допълнено с Постановление № 6 от 12.04.1983 година, при реална съвкупност
на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от
НК, макар да са постановени с различни Съдебни актове за отделните
престъпления. А именно:
- с Присъда № 44 от 16.05.2013 година, постановена по НОХД №
374/2013 година на Районен съд - Свиленград, влязла в сила на 31.05.2013
година, е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 от НК, извършено на 22.01.2013 година като му е определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което
е отложено с изпитателен срок от 3 години;
- с Определение № 914 от 14.10.2013 година, постановено по
НОХД № 732/2013 година на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на
14.10.2013 година, е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
извършено на 23.04.2013 година като му е определено наказание „Пробация”
с двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца;
С Определение, посновено по НОХД № 732/2013 година на
Районен съд – Свиленград, е определено едно общо наказание по двете
посочени дела, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години;
- с Присъда № 71 от 06.11.2013 година, постановена по НОХД №
61/2013 година на Районен съд - Ивайловград, влязла в сила на 22.11.2013
година, е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 от НК, извършено на 30/31.03.2013 година като му е определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, изпълнението на
което е отложено с изпитателен срок от 5 години;
С Определение, посновено по НОХД № 61/2013 година на Районен
съд – Ивайловград, е определено едно общо наказание по трите посочени
дела, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, изпълнението на
8

което е отложено с изпитателен срок от 5 години;
- с Определение № 68 от 30.04.2018 година, постановено по НОХД
№ 110/2018 година на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 30.04.2018
година, е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. 194, ал.
1, чл. 20, ал. 2, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 27.02.2014
година като му е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5
месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим.
Приведено е в изпълнение определеното общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 12 месеца, което е изтърпяно на 09.02.2019 година.
Наказанието по НОХД № 110/2018 година е изтърпяно на 29.05.2019 година и
- с Определение № 83 от 27.05.2020 година, постановено по НОХД
№ 244/2020 година на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 27.05.2020
година, е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. 194, ал. 1, чл. 29,
ал. 1, б. „б” от НК, извършено на 11.05.2020 година като му е определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален „строг” режим. Наказанието е изтърпяно на
11.12.2020 година.
Не е изтекъл и срока по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от датата на
изтърпяването на наказанията „Лишаване от свобода” до момента на
извършване на деянието - предмет на настоящото производство.
Именно изложеното обосновава квалификацията на деянието по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б.
„б” от НК.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
е годен субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
последици и от волева страна е целял неговото настъпване. Действал е с
ясното съзнание, че процесните вещи не му принадлежат и са чужди, но
въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Осъществил е
хладнокръвно отнемането на движимите вещи. Т.е. съзнавал е, че с деянието
си, ще лиши от фактическа власт собственика на чуждите вещи, предвиждал е
преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане
без правно основание. Всички обективни признаци от състава на
престъплението са се обхващали от неговите представи.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, подсъдимият
следва да понесе своята наказателна отговорност. Твърдението на
9

подсъдимия, че е е бил пиян към момента на извършване на
инкриминираното деяние, не променя горните изводи на Съда, тъй като сам
се е поставил в таза ситуация.
Подсъдимият ДЖ. П. Д. е роден на ************* година в град
***************, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град *****************************. Неграмотен е, но
може да полага подпис. Не е женен. Осъждан е. По принцип е безработен.
Понастоящем е в Следствен арест - Свиленград.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 196, ал.
1, т. 2 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 до 15 години. Съставът на престъплението има специален минимум,
което не позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друго
наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства че с признанията си, направени пред настоящия
Съдебен състав на практика изразява и своята критичност към
противоправното си поведение, което смекчава вината му, тежкото му
финансово и социално състояние - същият е безработен и не притежава
движимо и недвижимо имущество, част от вещите са върнати, стойността на
откраднотто е под размера на минималната работна заплата за страната, която
е 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 година, изразеното съжаление и
искрено разкаяние, липсата на наложени административни наказания,
изявеното желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение,
обстоятелството, че има малко дете, за което трябва да се грижи и да
отглежда и младата му възраст; а като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични
данни. Следва да се отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият явно не
е получавал семейна или обществена подкрепа, а социалният му произход не
предполага сериозна база за провеждане на възпитателна работа предвид
установените интелектуални и семейни дефицити. Образователното му ниво
също не може да се свърже с очаквания за трайна заетост.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, недобрият му социален статус,
незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността
10

на собствеността на физическите и юридическите лица и липсата на доходи и
на морално – волеви задръжки. Т.е. причините за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия се свеждат до подценяването на
правнозащитени интереси на физическите и юридическите лица, както и до
склонността му към антисоциално поведение.
Мотивите на подсъдимия са свързани с противозаконното набавяне
на доходи.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието на подсъдимия следва да се определи по чл. 58а, ал.
1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали с една
трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е
изключително, за да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за
размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, Съдът постанови Присъдата си, с
която призна подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК в минималния размер, предвиден в
Специалната част на НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3
години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това
наказание с една трета и определи окончателния размер на наказанието
„Лишаване от свобода” в размер на 2 години. По-нататъшно намаляване на
този размер се явява неоправдано от гледна точка на защитата на
обществения интерес. Това наказание следва да изтърпи ефективно, тъй като
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния случай и тъй
като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия е
необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй като
наложеното наказание не е „Доживотен затвор” и „Доживотен затвор без
замяна”. В случая се касае за извършено умишлено престъпление, за което е
наложено наказание „Лишаване от свобода”, като не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода”, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК – за последно е
освободен от Затвора на 11.12.2020 година след като е изтъпрял ефективно
наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца по
НОХД № 244/2020 година на Районен съд – Свиленград.
Така индивидуализираното наказание на подсъдимия ще
въздейства в достатъчна степен върху личността му като предизвика
положителни промени в съзнанието му и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
11

отново предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното деяние. Съдът се надява с това да се повиши чувството
му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред
подобни престъпления. От друга страна индивидуализирано така по вид и
размер, наложеното наказание, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и
справедливо наказание за постигане целите на наказателната репресия,
дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства:
Пликът следва да остане приложен по делото.
Съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, клещите следва да се отнемат
в полза на Държавата, тъй като тази вещ е послужила за извършване на
умишленото престъпление и принадлежи на подсъдимия, и да се унищожи
поради ниската стойност след влизане в сила на Присъдата, което следва да
стане по реда на ПАС.
Относно разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият бе признат за виновен,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски по
Републиканския бюджет, този на МВР – сума от 87.75 лв. – разноски от ДП за
извършена Оценъчна експертиза, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, и
по Бюджета на съдебната власт – държавна такса – от 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен
съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

12

Съобщи за изтекли лични данни