Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15769 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
08.07.2019г. по гр.д. № 1886 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 58-ми
състав „Ю.Б.”АД, ЕИК ******с адрес: ***
и съдебен адрес: Адвокатско дружество „М.и Р.”, гр. София, ул. „*******, офис 7
е осъдено да заплати на „В.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Е.Д.,
гр. Казанлък, бул. „*****, на основание
на чл. 79 вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ сумите, както следва: сумата от 12333,46лв., ведно със законната
лихва от 28.04.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника по
договор за кредит № 1583/06.01.2006г. за периода от 28.04.2011г. до 28.04.2014г.;
сумата от 14490,79лв., ведно със
законната лихва от 28.04.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника по
договор за кредит № BL17487/02.06.2008г. за периода от 28.04.2011г. до
28.04.2014г., като неоснователен е
отхвърлен иска по чл. 79 вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ за сумата от
565,30лв. ведно със законната лихва
от 28.04.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника по договор за
кредит № BL12253/31.01.2008г
за периода от 28.04.2011г. до 05.08.2011г. и като погасен по давност за периода
от 01.04.2009г. до 27.04.2011г., като неоснователни
поради погасяване по давност са отхвърлени исковете за горницата над
12333,46лв. до предявен размер от 12592,50лв. за периода от 01.04.2009г. до
27.04.2011г. и за горница над 14490,79лв. до предявен размер от 14590,79лв. за
периода от 01.04.2009г. до 27.04.2011г., като „Ю.Б.”АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на В.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3355,19лв.
съдебни разноски по компенсация.
С
Определение № 266168/05.11.2019г. е отхвърлена като неоснователна молба по чл. 248 от ГПК на Ю.Б.”АД в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение при съдени в полза на ищеца.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5134444/12.08.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 08.08.2019г. от ответника
по исковете - „Ю.Б.”АД,
ЕИК ******в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че районният съд не бил обсъдил приетите по делото писмени
доказателства, обосновал изводите си на хипотетично изчисление, което не
кореспондирало с договорите. Не съществувал среден пазарен лихвен процент,
изчисления по зададени от ищеца параметри не били относими, уговорената лихва
била плаваща. Дадената правна квалификация не била правилна. Договорът бил търговски и доколкото не било
уговорено, то лихва се дължала. Договорът от 2006г. бил за бизнес револвираща
линия , лихвата била уговорена в договора и в анексите към него. Договорът от
02.06.2008г. бил за кредитна линия плюс за бизнес помещения, лихвата била
уговорена с него и с анексите към него С писмо от 20.03.2013г. уведомил ищеца
за лихвения процент. Договорите били валидни, изпълнил задълженията си по тях и
платените от ищеца суми били дължими.
Законът за защита на потребителите не бил приложим, изпълнение били условията
на чл. 58 от ЗКИ. Лихвата била ясно и конкретно посочена, било уговорено
автоматичното й променяне при промяна на базовия лихвен процент. Клаузите били
валидни. Чл. 58 от ЗКИ допускал промяна на лихвения процент от банката.
Механизмът на определянето на лихвата бил ясен, предоставил на ищеца
методологията за определянето му, с него
ищецът се съгласил, условията за промяна на лихвения процент били настъпили. Не
било ясно на какво основание ищецът предявява претенциите си. Неоснователни били твърденията на ищеца, че за
периода условията изисквали намаляване на лихвения процент. Обявил
методологията на интернет-страницата си съгласно изискванията на закона.
Вземанията на ищеца се погасявали с краткия 3 годишен давностен срок и били
погасени по давност. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец
- В.” ЕООД, ЕИК *******,
в предоставения срок е оспорило
жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било допустимо и правилно . Основанието на
исковете му било ясно посочено – неизпълнение на задълженията на банката да
приложи собствените си правила за определяне на лихвата по договорите за кредит
в следствие на което ищецът претърпял имуществени вреди в размер на платените
по договора лихви, които били прекомерни и необосновано високи. Настъпили били
условията за намаляване на лихвите, но банката не си изпълнила
задължението. Исковете били за
ангажиране на договорна имуществена отговорност на ответника Клаузите по
договора в частта за лихвата били валидни, не се бил позовал на нищожността им,
нито на приложението на Закона за защита на потребителите, не претендирал суми
от деликт или от неоснователно обогатяване.
Банката не изпълнила задължението си по чл. 190 от ГПК да представи по
делото методиката за определяне на лихвения процент за процесния период и с
оглед твърденията на банката за начина, по който той е формиран нямало пречка
да се съобрази средния пазарен лихвен процент за периода. Правилно било кредитирано заключението по
счетоводната експертиза, защото вещото лице съобразило идентични по вид договори
с процесните за периода. Направеното възражение за недължимост на сумите поради
погасяването им по давност с краткия 3 годишен срок било уважено от СРС и
оплакванията в жалбата във връзка със същото били неоснователни – исковата молба
била от 28.04.2014г. и районният съд отхвърлил исковете като погасени по
давност за период преди 28.04.2011г.. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
4689/28.04.2014г. по регистъра на РС-Казанлък, изпратена по подсъдност на СРС,
депозирана от В.” ЕООД, ЕИК *******
срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК *****, с която е
поискал от съда да осъди ответника на основание
на чл. 79 вр. с чл. 82 от ЗЗД да му
заплати сумите, както следва: сумата от
12 592,50лв., ведно със законната лихва от 28.04.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение
на задълженията на ответника по договор за кредит № 1583/06.01.2006г. за
периода от 01.04.2009г. до 28.04.2014г.; сумата от 14590,79лв., ведно със законната лихва от 28.04.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на задълженията на ответника по договор за кредит № BL17487/02.06.2008г.
за периода от 01.04.2009г. до 28.04.2014г;
сумата от 565,30лв. ведно със
законната лихва от 28.04.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника по
договор за кредит № BL12253/31.01.2008г.
за периода от 01.04.2009г. до 05.08.2011г. Навел е твърдения, че сключил
с ответника договорите за кредит, същите били изменени с анекси, договорите и
клаузите по тях били валидни, но
ответникът не изпълнил задълженията си по тях, като не намалил лихвения
процент, независимо че условия за същото били настъпили и така ищецът платил на
ответника процесните суми като лихви по договорите за кредит, но това било
претърпяна имуществена вреда, защото лихви в такъв размер не следвало да плаща,
ако ответникът си бил изпълнил задълженията по договорите. Посочил е, че с
договорите бил уговорен плаващ лихвен процент и за процесния период банката
увеличила същия. За този период обаче имало рекордно понижаване на пазарните
лихви и на цените на финансовия капитал и кредитен ресурс, международните
лихвени проценти достигнали най-ниските си нива в историята. Въпреки това
банката не намалила лихвения процент по договорите, независимо от множеството
искания на ищеца за същото, посоченият от банката интернет-адрес, на който била
публикувана методиката за лихвения процент не бил активен, вместо да намалява
банката увеличавала лихвата. Посочил е, че представената методология е приета
през 2005г. с решение на Комитета по управление на активи и пасиви, тя не бил променяна
и до момента. Приложим за случая бил
тримесечния Софибор. Претендирал е разноски.
Ответникът „Ю.Б.”АД, ЕИК ******в предоставения му
срок за отговор е оспорило иска. Навело е твърдения, че исковите претенции не
отговаряли на изискванията на чл. 127 от ГПК , а и били неоснователни.
Сключените договори били валидни, не бил нарушил задълженията си по тях, ищецът
не бил претърпял вредите. Ищецът бил запознат с договорите, съгласил се с тях,
включително и в частта за възможността банката да променя лихвата,
методологията за определянето й била достъпна на интернет-сайта на банката.
Базовия лихвен процент се определял от обективни пазарни и икономически
параметри и механизми, лихвата и метода за определянето й били ясно определени.
Спазени били изискванията на чл. 58 от ЗКИ.
Приложил бил съглашението между страните за начина на определяне на
лихвата..Вземанията били погасени по давност, срок на която била 3 години.
Претендирало е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № 1583/06.01.2006г., анекси от
25.05.2006г. , от 07.11.2006г., от 18.01.2007г., от 22.06.2007г., от
22.03.2007г., от 31.01.2008г., 22.04.2009г., от 08.12.2009г., от 17.02.2010г., от 25.03.2011г., носещи
подпис за страните по него, съгласно който Ю.Б.” АД се е съгласило да
предостави на ЕТ”Г.Г.-В.”, правоприемник на предприятието на който е „В.”ЕООД , който е и ипотекарен длъжник, банков
кредит в размер на 50 000лв. за краткосрочни оборотни нужди за срок от 120
месеца срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да заплати
възнаградителна лихва в размер на действащия базов лихвен процент за малки фирми (БЛПМФ) в лева определян от банката, увеличен с договорна
надбавка от 1 пункт, който към сключване на договора е 10%. Съгласно чл. 3, ал.
3 от договора този БЛПМФ не подлежи на договаряне и обвързва страните от
определянето му от банката, на
22.06.2007г. сумата по кредита е увеличена , като към 22.06.2007г. е била
298 000лв., тогава е намалена и надбавката по лихвата на 0,5 пункта, като
с анекса от 31.01.2008г. страните са се
съгласили БЛПМФ да обвързва страните независимо, че е включен в тарифа или друг
документ на банката, за което обявление се прави в банковите салони, а ако е в
тарифата – на интернет-сайт на банката и така ищецът се счита за уведомен за
същия., с този анекс надбавката по лихвата е определена на 1 пункт, на 08.12.2009г. е постигнато съглашение
възнаградителната лихва да е БЛПМФ в лева, намален с 3,5 пункта, на
17.02.2010г. предоставена сума по
договора е намалена на 248 000лв., на 25.03.2011г. е намалена на
234 000лв.
По делото е приет неоспорен от страните договор за
банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” №
17487/02.06.2008г., анекс от 08.12.2009г.., носещи подпис за страните по него,
съгласно който Ю.Б.” АД се е съгласило да предостави на „В.”ЕООД , който е и
ипотекарен длъжник, банков кредит в размер на 150 000лв. за строеж в
недвижим имот , който ще се ползва за дейността на търговеца за срок от 240
месеца срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да заплати
възнаградителна лихва в размер на действащия базов лихвен процент за малки
фирми (БЛПМФ) в лева определян от банката,
увеличен с договорна надбавка от 1,5 пункт, БЛП към сключване на договора е 9,5%.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора този БЛПМФ не подлежи на договаряне и
обвързва страните от определянето му от банката, обвързва страните независимо,
че е включен в тарифа или друг документ на банката, за което обявление се прави
в банковите салони, а ако е в тарифата – на интернет-сайт на банката и така
ищецът се счита за уведомен за същия, на 08.12.2009г.
страните са се съгласили възнаградителната лихва да е БЛПМФ намален с 1,9
пункта.
Приети са искания, молби на ищеца до ответника от
13.02.2009г., от 26.11.2009г., от 21.01.2011г., 17.07.2013г., съгласно които
ищецът е поискал от банката да намали лихвения процент по договорите поради
промяна на икономическите условия в страната.
Прието е писмо от 20.03.2014г. на банката до ищеца, с
което е уведомен, че БЛМПФ се формира по
правила, обявени на сайта на банката, с посочен конкретен интернет-адрес, като
по договора от 2008г. той е бил 9,5% към сключването му, от август до октомври
2008г. – 10%, от октомври до ноември 2008г. 11%, от 21.11.2008г. и до
20.03.201г. – 12,5%.
Приети са погасителни планове по договора .
Приети са нотариален акт № 70/2008г., № 12/2006г., №
162/2006г., , № 75/2007г., № 67/23.03.2007г., съгласно които
задълженията по договорите за кредит
са обезпечени с ипотека върху недвижим имот
По делото е приета Методология за определяне на базисни
лихвени проценти (БЛП)на ответника , съгласно който БЛП е сбор от трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса се
формира от разходи на банката за привличане на паричен ресурс ,
вкл. пазарни лихвени мерители, рискова премия при
привличане на финансов ресурс, директни нелихвени разходи на банката по
привличания паричен ресурс. Буферната надбавка включва оценката на риска при
най-кредитоспособни клиенти и абсорбирането на временни пазарни сътресения в
лихвени нива в размер до 0,50% на годишна база. Съгласно чл. 4 от методологията
промяната на който и да е от компонентите е основания за промяна на БЛП.
Прието е извлечение от Протоколи от заседания на
Комитета за управление на активи и пасиви на Ю.Б.”АД, съгласно което е приет
механизъм за определяне на БЛП и съгласно който БЛП е сбор от трансферна цена на ресурса и лихвена
премия, прилагана при най-кредитоспособни клиенти в съответното направление, БЛПМФ считано от 21.0.2005г. е намален със
120 базисни пункта, считано от
21.04.2008г. е увеличен със 70пбазисни пункта, считано от 21.05.2008г. е
увеличен с 50 базисни пункта, считано от 21.08.2008г. е увеличен с 50 базисни
пункта, считано от 21.20.2008г. е увеличен със 100 базисни пункта, считано от
21.11.2008г. е увеличен със 125 базисни пункта,
Приета е справка за промени в нивата на БЛП по ипотечни
кредити.
Приета е справка за начислени и платени суми по
договорите, както и за БЛП по тях, съгласно които по сделка 489151-договор за кредит от 06.01.2006г. БЛПМФ е 14,1000004 от 30.11.2008г. до
31.12.2014г., преди това е бил по-нисък;
по сделка 905434-договор от
02.06.2008г. БЛПМФ е 12,5%, за
периода от 30.11.2008г. до 31.12.2014г. преди това е бил
по-нисък.
С прието по делото основно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице Росен Стоянов след запознаване с документи по делото и
проверка при ответника е посочило, че методологията на банката сочела
компоненти на БЛП трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, компоненти на
същите били разходи на банката за привличане на паричен ресурс , вкл. пазарни
лихвени мерители, рискова премия при привличане на финансов ресурс,
директни нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс; оценката
на риска при най-кредитоспособни клиенти и абсорбирането на временни пазарни
сътресения в лихвени нива в размер до 0,50% на годишна база. Посочило е, че
лихвените мерители; сумите, които се отделят за Фонда за гарантиране на
влоговете и за минималните задължителни резерви в БНБ не зависят от банката. За
посбедните банката с действията си косвено влияела, защото тези вноски били в
зависимост от привлечения от банката ресурс като депозити и влогове. Посочило
е, че методологията на банката не сочела тежест на всеки компонент при
определяне на БЛП , не сочела формула за определянето му. Платената по
договорите възнаградителна лихва съответствала на изчислената от банката по
определения от нея БЛП. За договорите банката била ползвала лихвения индекс
Софибор в тримесечния му индекс. БЛП бил увеличаван в периода от 21.04.2008г.
до 21.11.2008г. след това не бил променян. От есента на 2008г. били увеличени
лихвите по депозитите в банките, поради което се увиличили разхода на
минималните задължителни резерви в БНБ.
С приетите по делото допълнителни заключения по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице П.Л.след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че индекса Софибор е намалявал
считано от декември 2008г. и до края на процесния период, за периода от декември 2008г. до края на
периода като от 7,8930 през ноември
2008г. е достигнал ниво от 0,8329 през април 2014г. Софибор бил над 6% до
април 2009г., след това до септември 2009г. бил над 5%, над 4% бил до август
2010г., над 3% бил през 2011г., като от април 2011г. бил 3,79%, през март
2012г. бил 2,90 и до юли 2012г. бил над 2%, през август 2012г. бил 1,6850 и до
октомври 2013г. бил над 1%, а след това бил под 1%. Посочило е, че БЛПМФ е определен от банката на 14,10% по кредити
за оборотни средства в края на ноември 2008г. и от този момент до април
2014г. не е променян, Посочило е , че БЛПМФ за бизнес помещения към 2016г. бил
13,85% , независимо от намаляването на Софибор. За процесния период банката
платила към Фонда за гарантиране на влогове вноски по-големи от тези за 2008г.,
по-големи били и поддържаните минимални задължителни резерви при БНБ. Рисковата
премия за периода след декември 2008г. намалявала и от нива 5,35% за декември
2008г. достигнала ниво от 1,25% през
април 2014г. Посочило е, че БЛПМФ е следвало да се промени, защото по
методиката на банката същото било необходимо при промяна с повече от 0,50%,
което се осъществило. Вещото лице е
посочило, че при увеличаване на Софибор
в периода от 2007г. до ноември 2008г.
с по 0,2% , банката е увеличила БЛП с по 0,5%, като през октомври
2008г. го е увеличила с 2%, и така за целия този период при увеличение на
Софибор с общо 1,2% БЛП е увеличен с общо 4%. Вноската към Фонда за
гарантиране на влоговете и вноската за минималните резерви зависели от размера
на привлечените средства като депозити/влогове. Вещото лице е посочило, че средният
размер на лихвата по банкови кредити с параметри, аналогични на процесните
договори за периода 2008г.-2014г. е 9,67% за нефинансови предприятия и
домакинства, като е посочило стойностите за всеки месец от процесния период. Този
процент за периода април 2009г - април 2014г. бил 9,46%. По договорите банката прилагала по-висок процент, като по:
1. по договораза кредит от
02.06.2008г. от юни до август 2008г. лихвен процент бил 11%, за септември
2008г. 11,50%, за периода октомври-ноември бил 11,50%. За тези периоди средният
лихвен процент бил в размери от 10,81% до 11,61%. От 21.11.2018г. до
10.12.2009г. банката начислила лихва от 14%, а следният такъв за
периода бил в размери от 11,61% до 9,59%. За
периода от 31.12.2009г. до 30.04.2014г. банката прилагала лихва от 10,6% при
БЛП от 12,5%, а пазарния размер на лихвата бил в диапазон от 9,59% в началото на периода до 7,07% в края на периода.
Ако се съобразяло средният процент на лихвата по кредитите за периода април
2009г. до април 2014г., то тогава за
процесния период надплатена лихва била в размер на 25869,98лв. Платената възнаградителна лихва за периода от април
2009г. до 25.04.2014г. била 77259,90лв
2. по договора за кредит от 06.01.2006г.
лихвата била 11% при сключването на договора, от 10.12.2009г. до 30.04.2014г. банката
я определила на 10,6%, а пазарния бил в
диапазон от 9,59% в началото на периода до 7,07% в края на периода.
Ако се съобразяло средният процент на лихвата по кредитите за периода април
2009г. до април 2014г., то тогава за
процесния период надплатена лихва била в размер на 29 028,23лв. Платената възнаградителна лихва за периода от
април 2009г. до 25.04.2014г. била 129 951,95лв.
В о.с.з. от
09.02.2016г. пред СРС страните са посочили, че Софибор е
бил релевантния за договорите лихвен индекс.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени при съобразяване на твърденията на ищеца за фактите и
търсената защита - че договорите и
клаузите по него са валидни, но ответникът не изпълнил задълженията си по тях и
така нанесъл имуществени вреди на ищеца, представляващи намаляване на актива на
имуществото му, поради плащане на суми по договора, размер на които не бил
съобразен с правилата за определяне на възнаградителна лихва. Вземанията са
били индивидуализирани по размер, период и основание, поради което и са изпълнени
изискванията на чл. 127 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предметът
на делото се определя от твърденията на ищеца за фактите на които основава
претенцията си. В конкретния
случай ищецът е навел твърдения, че страните са били обвързани от валидни договори за банков кредит,
по които била уговорена плаваща лихва, зависеща от базовия лихвен процент на
банката за малки предприятия /БЛПМФ/ в лева, че този БЛПМФ се определял в зависимост
от пазарните условия, съгласно постигнато съглашение между страните, но
независимо от значителното намаляване на лихвения процент по банковите кредити
за периода банката не намалила лихвата по договора и така нанесла вреди на
ищеца, който бил платил непроменения от банката лихвен процент. Тези твърдения
на ищеца са последователно навеждани в исковата молба и допълнителните му
изявления по делото, поради което и съдът приема, че предявените искове са с
правно основание чл. 79, ал.1 вр. с чл.
82 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото от приетия договор
за кредит от 2006г. и анексите му, че на 06.01.2006г. Ю.Б.” АД се е съгласило да предостави на ЕТ”Г.Г.-В.”,
правоприемник на предприятието на който
е „В.”ЕООД , който е и ипотекарен длъжник, банков кредит в размер на
50 000лв. за краткосрочни оборотни нужди за срок от 120 месеца срещу
задължение на кредитополучателя да върне сумата и да заплати възнаградителна
лихва в размер на действащия базов
лихвен процент за малки фирми (БЛПМФ) в лева,
определян от банката, увеличен
с договорна надбавка от 1 пункт, който към сключване на договора е 10%,
като този БЛПМФ не подлежи на договаряне и обвързва страните от определянето му
от банката, на 22.06.2007г. сумата по
кредита е увеличена, в последствие е намалена, като към 22.06.2007г. е била
298 000лв., тогава е намалена и надбавката по лихвата на 0,5 пункта, като
с анекса от 31.01.2008г. страните са се
съгласили БЛПМФ да обвързва страните независимо, че е включен в тарифа или друг
документ на банката, за което обявление се прави в банковите салони, а ако е в
тарифата – на интернет-сайт на банката и така ищецът се счита за уведомен за
същия., с този анекс надбавката по лихвата е определена на 1 пункт, на 08.12.2009г. е постигнато съглашение
възнаградителната лихва да е БЛПМФ в лева, намален с 3,5 пункта, на
17.02.2010г. предоставена сума по
договора е намалена на 248 000лв., на 25.03.2011г. е намалена на
234 000лв. По делото не се спори, че банката е изпълнила задължението си
към ищеца да предостави на сумата по договора. Установява се от заключението по
счетоводната експертиза, че БЛПМФ е
определен през декември 2008г. на 14,10% и от този момент не е променян,
платената възнаградителна лихва за периода от април 2009г. . до 25.04.2014г. е 129 951,95лв определена при лихвен
процент от 10,6%.
Съдът приема за установено по делото от приети по
делото договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” №
17487/02.06.2008г., анекс от 08.12.2009г, че на 02.06.2008г. Ю.Б.” АД се е съгласило да предостави на „В.”ЕООД
, ипотекирал имоти за обезпечение на задълженията си по този договор, банков
кредит в размер на 150 000лв. за
строеж в недвижим имот , който ще се ползва за дейността на търговеца за
срок от 240 месеца срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да
заплати възнаградителна лихва в размер
на действащия базов лихвен процент за малки фирми (БЛПМФ) в лева определян от банката, увеличен с договорна
надбавка от 1,5 пункт, БЛП към сключване на договора е 9,5%, този БЛПМФ не
подлежи на договаряне и обвързва страните от определянето му от банката, обвързва
страните независимо, че е включен в тарифа или друг документ на банката, за
което обявление се прави в банковите салони, а ако е в тарифата – на
интернет-сайт на банката и така ищецът се счита за уведомен за същия, на 08.12.2009г. страните са се съгласили
възнаградителната лихва да е БЛПМФ намален с 1,9 пункта. По делото не се
спори, че банката е изпълнила задължението си към ищеца да предостави на сумата
по договора. Установява се от заключението по счетоводната експертиза и приети
неоспорени справки изготвени от банката, че БЛПМФ по този договор е определен през декември 2008г. на 12,5% и от този момент не е променян,
тоест за процесен период банката е
възприела лихвен процент от е 10,6%
и платената по този лихвен процент от ищеца възнаградителна лихва за периода
от април 2009г. до 25.04.2014г. е 77259,90лв
Съдът приема, че клаузите по договорите в частта, в
която лихвения процент за възнаградителната лихва е плаваща, като зависи от
определения от банката БЛПМФ е валидна. За този извод съдът съобрази изявленията на страните по делото, които в
тази си част са еднозначни и последователни. Следва да се посочи, че ищецът
през целия процес пред СРС и СГС е твърдял, че правилата на банката по методологията й са изисквали при
промяна на пазарните условия да се променя и лихвата, но независимо от
понижения размер на лихвите , банката не намалила тази по договорите с ищеца. Тези
твърдения имплицитно съдържат признание, че ищецът е бил запознат с тази
методорогия. Приетата по делото методология се установи от приетото извлечение
от Протокол № 57 от 22.07.2005г. на Комитета по управление на актии и пасиви на
банката, че е приета от банката преди сключване на процесните договори. Това
решение и приета по делото методология сочат едни и същи правила за определяне
на базовия лихвен процент. По делото не се твърди и не се установява да има
друго решение на банката или друга методология за определяне на базовия лихвен
процент. Същевременно се установи , че методологията е достъпна на
интернет-страницата на банката. В договорите за кредит изрично се сочи, че
начина на определяне на БЛП е по документи на банката, и които са публикувани
на интернет-страница на банката. При така възприето и като съобрази идентичните
в тази част твърденията на страните , то
съдът приема, че начина на определяне на базисния лихвен процент следва да се
определи по методиката на банката и клаузите за същото са валидни.
Страните не спорят, че лихвеният индекс Софибор е бил
релевантния за договорите лихвен индекс- за същото има изявления на
страните в о.с.з. от 09.02.2016г.,
поради което и съдът го приема за
установено по делото.
Спорен
въпрос по делото е дали са настъпили условия, които са вменявали в задължение
на банката да намали лихвения процент по договорите за банков кредит през
процесния период от април 2011г. до април 2014г.:
Съгласно приета по делото Методология за определяне на
базисни лихвени проценти (БЛП) на банката, БЛП е сбор от трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса се
формира от разходи на банката за привличане на паричен ресурс , вкл. пазарни
лихвени мерители, рискова премия при привличане на финансов ресурс, директни
нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс. Буферната надбавка
включва оценката на риска при най-кредитоспособни клиенти и абсорбирането на
временни пазарни сътресения в лихвени нива в размер до 0,50% на годишна база.
Съдът приема, че от приети по делото заключения по
съдебно-счетоводната експертиза, които са еднозначни в тази им част и съдът
изцяло ги кредитира, страните по договора за кредит не могат да влияят върху лихвените мерители, които за случая са
тримесечния Софибор, както и пряко върху
сумите, които се отделят за Фонда за гарантиране на влоговете и за
минималните задължителни резерви в БНБ, последните зависят от привлечения от
банката ресурс по депозити, като за процесния период вноските на банката са се
увеличили. Съдът приема, че банката не е
ангажирала доказателства от които да може да се установи пряката зависимост на
БЛП от сумите, които се отделят за Фонда за гарантиране на влоговете и за
минималните задължителни резерви в БНБ, а в нейна тежест е било да го установи
по делото. Не е установено и съотношението на този компонент при формиране на
БЛП спрямо лихвения индекс Софибор. При така възприето съдът приема, че
независимо от установеното по делото увеличение на тези вноски за процесния
период същите не могат да служат за основание да не се намали БЛП по договора.
По делото е установено от приетата методология,
заключения по счетоводната експертиза, които съдът кредитира изцяло като
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, че БЛП зависи от
лихвения индекс Софибор, както и че върху този компонент страните по договорите
не могат да влияят. При така установеното и като съобрази съглашението по
договорите, че възнаградителната лихва зависи от БЛП, то съдът приема, че лихвения индекс Софибор е обективен компонент
на БЛП и следва да се съобрази при определянето на размера на възнаградителната
лихва по договора. Установява се от приетото по делото допълнително заключение
по счетоводната експертиза, справки от банката, че към ноември 2008г. лихвеният
индекс Софибор е бил 7,8930 и към този
момент определените от банката БЛП по договора от 2006г. е 14,10%, а по
договора от 2008г. 12,5% и този БЛП
след този момент не е променян. По делото банката не е установила тежестта
на компонента Софибор при определянето на БЛП. Същевременно установява се от
заключенията по допълнителната счетоводна експертиза, че при увеличаване на
индекса Софибор в периода от 2007г. до
ноември 2008г. с по 0,2%, банката е
увеличавала БЛП с по 0,5%, а през
октомври 2008г. е увеличила БЛП с 2%, и
така за целия този период при увеличение на Софибор с общо 1,2% БЛП е увеличен от
банката с общо 4%. При така установеното съдът пирема, че по несъмнен начин е
установено по делото, че стойността на Софибор пряко рефлектира върху БЛП
съобразно методологията на банката и промените в него налагат промени в БЛП. С
оглед гореизложеното и като съобрази неангажиране на доказателства от банката
да други компоненти, формиращи БЛП, които са променени за процесния период и
които да неутрализират промяната на лихвения
индекса Софибор в периода декември 2008г. - април 2014г., то съдът приема, че
базовия лихвен процент (БЛП) е следвало да се промени поне със стойността на лихвения индекс Софибор за съответния период.
Този извод следва от установеното поведение на банката преди декември 2008г.,
когато при повишаване на индекса Софибор с 0,2% банката е увиличавала БЛП с
по-висок процент от увеличението на Софибор. По делото е установено от
неоспореното от страните допълнително заключение по счетоводната експертиза, че
за периода от декември 2008г. до април
2014г. лихвения индекс Софибор от стойност 7,8930% е намалял на 0,8329%, но
банката не е намалила възнаградителната лихва по договора за кредит. При така
възприето съдът приема, за установено по делото неизпълнение на задължението на
банката да промени размера на възнаградителната лихва по процесните договори за кредит с ищеца. Съдът кредитира заключенията по основното и
допълнителни съдебно-счетоводните експертизи като неоспорени от страните, верни
и задълбочени, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
По делото е установено от приетото по делото
допълнително заключение по счетоводната експертиза, че за периода април 2009г.
– април 2014г. ищецът е платил на
банката възнаградителна лихва в размер
на по 10,6% по всеки от двата процесни договора , което възлиза на сумата от 129 951,95лв
по договора от 2006г. при БЛП от 14,10% и на сумата от 77259,90лв. по договора
от 02.06.2008г. при БЛП от 12,5%. Постигнатите съглашения по анексите са за
възнаградителна лихва за процесния период по-ниска от БЛП съответно с 3,5
пункта по договора от 2006г. и с 1,9 пункта по договора от 2008г. и така е
получен размер на възнаградителна лихва от всеки от двата договора в размер на по 10,60% годишно за процесния период. При така
установеното и по съображения, изложени по-горе, съдът приема, че претърпените
от ищеца вреди от неизпълнението на банката да намали възнаградителната лихва
поне с намалението на индекса Софибор, са
в размер на стойността на платената сума, представляваща намалението на индекса
Софибор за съответния период. Така за периода от ноември 2011г. до декември 2011г. лихвата е следвало да е
по-ниска с 4,2% от приложената от банката ( разлика между 7,89, което е
Софибор към ноември 2008г., когато е
определен приложения БЛП от банката и стойността на Софибор за ноември 2011г. от
3,6); за следващото тримесечие – с 4,7% по-ниска от приложената от банката (
разлика между 7,89, което е Софибор към
ноември 2008г., когато е определен приложения
БЛП от банката и стойността на
Софибор за януари-март 2012г от 3,6) и
така за всеки следващ период до достигане към края на процесния период на
необходимо намаление със 7% на приложената от банката лихва. Така в началото на
процесния период – ноември 2011г. дължимата възнаградителна лихва би била 6,4%,
а след това дължима лихва е била по-ниска до края на процесния период. Районният съд е приел за периода от 28.04.2011г. до 28.04.2014г., че дължима възнаградителна лихва е 9,46% като среден пазарен
размер на лихвата по банкови кредити , аналогични на процесните. Този приет от СРС процент на лихвата е по-висок от размера на
лихвата, определена по начина посочен по-горе от въззивния съд като релевантен
за определянето на дължимата възнаградителна лихва. При така възприето и като съобрази
диспозитивното начало, че решението на СРС не е обжалвано в частта, в която
исковете са отхвърлени, то съдът приема, че решението на СРС в частта, в която
е уважил исковете съответно за сумата от 12 333,46лв.
по договора от 2006г. и за сумата от 14490,79лв.
по договора от 2008г., е правилно като краен резултат. Неоснователно е
възражението на въззивника за недължимост на сумите, поради погасяването им по
давност. Твърденията на въззивника са за кратка 3 годишна погасителна давност
на вземанията и точно този срок е възприет и от районния съд като приложим за
случая, като съобразно дата на подаване на искова молба - 28.04.2014г. районния
съд е приел за погасени по давност вземания възникнали преди 28.04.2011г.
Процесните вземания са възникнали преди да изтече този 3 годишен срок и оплакванията
на въззивника са неоснователни.
При така възприето и поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на районния съд и макар и по други съображения,
то решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на 2000лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 08.07.2019г. по гр.д. № 1886 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 58-ми
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2000лв. (две хиляди лева),
представляващи разноски по делото за възнаграждение за адвокат за производство
пред Софийски градски съд.
Решението е
окончателно – аргумент от чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК при съобразяване на
обстоятелство, че спорът е търговски, предмет на делото са искове по два
отделни договора за кредит, всеки от който под 20 000лв..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.