Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260221
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20191620100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Гр. Лом, 16.06.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломски районен  съд, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 541 описа за 2019 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр. София, ЕИК ********, чрез адв. П. И., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу Д.А.Т., ЕГН **********,***, за установяване на дължимост на  суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.            ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

           Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

           От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

           За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 2259/2018 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, при връчването на която длъжникът се възползвал от правото на възражение.  За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

           Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

           1. сумата от 540,72 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 08.03.2017 – 05.10.2017 год.;

           2. сумата от 74,59 лв. – законна лихва за забава, считано от 05.05.2017 год. до 09.11.2018 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

           - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /20.11.2018 год./ до окончателното плащане на главницата.

           Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

           ОТВЕТНИКЪТ не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.      По делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.

              Приложено е ч.гр.д. № 2259/2018 г., по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 21.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

              Заповедта е връчена на длъжника на 21.12.2018 год. и същият се е възползвал от правото си на възражение в законоустановеният срок. Във възражението си твърди недължимост поради откриването на нова партида при ищеца, по която задълженията се заплащат. Към възражението си прилага фактури, издадени за друг, различен от адреса по заповедното производство, с друг клиентски номер и титуляр. Предвид постъпилото възражение, на основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 21.01.2019 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 12.02.2019г.

              Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

              В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

              Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание и не се явяват.

              Само ищецът е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие, както и произнасяне при условията на чл. 238, ал. 1 ГПК – т.е. да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и производство разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

              Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 28.03.2019 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 04.06.2019 год. лично и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 25.09.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 30.10.2020 год. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 245 лв., от които: държавна такса за исковото производство 75 лв., д.т. за заповедното производство – 25 лв., адв. възнаграждение за исковото производство – 87 лв. и адв. възнаграждение за заповедното производство – 58 лв.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р  Е  Ш  И :

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр. София, ЕИК ******** срещу Д.А.Т., ЕГН **********,***, за  сумата в общ размер на 615,31 лв. (шестстотин и петнадесет лева, 31 ст.), от които:

              1. сумата от 540,72 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 08.03.2017 – 05.10.2017 год.;

              2. сумата от 74,59 лв. – законна лихва за забава, считано от 05.05.2017 год. до 09.11.2018 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

              - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /20.11.2018 год./ до окончателното плащане на главницата, за които суми е издадена Заповед от 21.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2259/2018 г., по описа на РС – Лом

 

              ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр. София, ЕИК ********, сторените разноски в исковото производство, в общ размер на 245,00 лв. (двеста четиридесет и пет лв.).

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

На страните да се изпратят преписи от решението.

 

 

Районен съдия: