РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Русе, 07.04.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на
30 март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 565 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във
връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Ц.В.Ц.
*** против Областна дирекция (ОД) на МВР - Бургас.
Претенцията е ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение в размер на 3 000 (три хиляди) лева за причинени
на ищеца неимуществени вреди, които са причинени от издадено незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0269-000067 от 28.03.2022
г. на Началник група в РУ – Средец при ОД на МВР - Бургас, отменено с
влязъл в сила съдебен акт – Решение № 19 от 03.10.2022 г., постановено по АНД №
116/2022 г. по описа на РС – Средец, което не е било обжалвано и е влязло в
законна сила на 25.10.2022 г.
Иска се да бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
В депозираната пред съда искова молба,
уточняващата молба към нея вх. № 91 от 10.01.2023 г. по описа на съда, в
проведеното на 02.03.2023 г. открито съдебно заседание и в депозирани писмени
бележки вх. № 1309 от 03.04.2023 г. по описа на съда, ищецът, чрез процесуалния
си представител адв. З.М., твърди следното:
На 17.03.2022 г. бил спрян за
проверка в гр. Средец от полицейски служители, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за движение по пътищата, като му бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АД бл. № 142650 от 17.03.2022 г., последван и от отмененото
впоследствие с влязъл в сила съдебен акт НП № 22-0269-000067 от 28.03.2022 г., вменяващо
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, с което му били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Същият АУАН дал основание и за издаване
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0269-000016
от 18.03.2022г., издадена от Началник група в РУ - Средец към ОД на МВР – Бургас, влязла в сила на
12.07.2022 г., след като била обжалвана пред АдмС – Русе и жалбата срещу нея
била отхвърлена като неоснователна с Решение № 33 от 12.07.2022 г. по адм. дело
№ 243/2022 г. по описа на съда, като със ЗППАМ СУМПС на ищеца било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца.
Твърди, че след като му било отнето СУМПС
и му били наложени административните наказания изпаднал в тежка депресия, не
можел да работи и да реализира доходи, изпитвал срам и вина пред близките, семейството,
приятелите. Всички знаели, че му се налага да води дела и че е с отнето СУМПС.
Твърди, че работи като кинезитерапевт, с тежки случаи и тежки пациенти, които
са обездвижени. Имал свое студио за рехабилитация и служители. Тъй като именно
неговите пациенти били изключително тежките обездвижени случаи, той правел
домашни посещения, като отнемането на СУМПС довело до невъзможност да обслужва тези свои
пациенти, които са в тежко положение, болни пациенти с наднормено тегло, деца,
които той обслужвал по домовете, извършвайки рехабилитационна дейност. След
като му било отнето СУМПС не могъл да оказва и необходимата помощ и подкрепа на
12-годишния му син, който бил активен футболист, тренирал във футболен клуб,
често ходел по състезания и турнири в други населени места. Неможейки да
обслужва интересите както на семейството, така и на пациентите си, изпаднал в
тежка депресия, което наложило да ползва психиатрична помощ, да пие
успокоителни и приспивателни. Чувствал се безполезен и непълноценен, изпитвал
притеснение, несигурност, безпокойство, страх и срам.
Ответникът по иска – ОД на МВР -
Бургас, представляван в процеса от гл. юрисконсулт Г. В. в депозирани по делото
писмен отговор и становище, счита заявената от Ц. искова претенция за
неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд – Русе намира за установено следното:
По фактите
С НП № 22-0269-000067 от 28.03.2022
г. на Началник група в РУ – Средец при ОД на МВР - Бургас, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Ц.В.Ц. за това, че на 17.03.2022 г.
около 11:40 ч., пред мотел „Казаците“ на второкласен път с посока на движение
Ямбол-Средец като водач на т.а Пежо боксер с рег. № ******, собственост на
трето лице, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества, за което му е издаден и Талон
за медицинско изследване № 131209 и което предписание не е изпълнено,
представляващо нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за което му били
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (л. 8 от приложеното
АНД № 687/2022 г. по описа на РС – Русе).
Ц. е оспорил НП пред Районен съд –
Средец, като е било образувано АНД № 116/2022 г. по описа на съда. С Решение №
19 от 03.10.2022 г., постановено по посоченото дело, състав на Районен съд –
Средец е отменил оспореното наказателно постановление (л. л. 53 – 55 от
приложеното АНД № 116/2022 г. по описа на РС – Средец).
Съдът е установил, че наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН, който не е бил подписан от неговия
съставител, което съставлявало съществено процесуално нарушение, което не би
могло да бъде отстранено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък в хода на
проведеното съдебно производство. Така отменил наказателното постановление само
на процесуално основание, без да се произнася по съществото на спора, а именно
извършено ли е вмененото на Ц. административно нарушение.
Решението на РС – Средец не е било
обжалвано и е влязло в законна сила на 25.10.2022 г.
По искане на ищеца са събрани гласни
доказателства, като е разпитана св. Е. Й. Т. (л. л. 53 – 55 от делото), която
установява, че с ищеца работят
заедно от 12 години, а от 9 години са съдружници. Основната дейност на
дружеството им е свързана с извършване на рехабилитационна дейност. Така
наведените от свидетелката факти и обстоятелства се потвърждават и от
представените по делото писмени доказателства (л. л. 19 – 26 от делото).
Тодорова свидетелства и за това, че действително ищецът е този, който е поел
по-тежките случаи в съвместната им работа, като именно той извършва
рехабилитационна дейност с обездвижени пациенти, които посещава по домовете им.
Свидетелства и за това, че синът на Ц. е футболист, тренира във футболен клуб и
когато е на състезания или турнири в други населени места баща му трябва да го
кара до там. Тодорова заявява, че е запозната със случая за отнетото СУМПС на Ц..
Знае, че при проверката на въпросната дата Ц. отказал да бъде тестван за
наркотици. След отнемането на свидетелството му, Ц. вече не можел да поема
всички случаи на пациенти, започнал да отказва работа, защото не можел да се
придвижва до домовете им. Свидетелства за това, че ищецът действително започнал
да се чувства непълноценен както като професионалист в работата си, така и в
семейството, като баща, започнало неразбирателство и със съпругата му, която не
била правоспособен водач. Знае, че е ходил на психиатър, да се консултира, пиел
е и антидепресанти. Свидетелката обаче е запозната и с факта, че още през 2013
г. или 2014 г. ищецът посещавал психиатър, тъй като много тежко преживял
инцидент на свой приятел, на когото бил и личен кинезитерапевт, а трябвало да
му съобщи, че уврежданията му са необратими. Тогава започнал да получава паник
атаки, пиел и лекарства за успокоение.
По делото е изискана информация от
трета, неучастваща в производството, страна – ОД на МВР – Русе (л. л. 58 – 64
от делото), от която се установява, включително и от приложената към Писмо вх.
№ 1101 от 17.03.2023 г. по описа на съда Справка за нарушител за Ц.В.Ц.,
следното:
Ц. има издадено СУМПС № *********,
валидно за категория В, В1, АМ, валидно до 12.08.2023 г., съгласно приложената
Справка за нарушител, същото е било фактически отнето на 17.03.2022 г. с АУАН
серия АД бл. № 142650.
Същият АУАН дал основание и за издаване
на ЗППАМ № 22-0269-000016 от 18.03.2022 г., издадена от Началник група в РУ - Средец
към ОД на МВР – Бургас, която била връчена на Ц. на 05.05.2022 г., влязла в
сила на 12.07.2022 г., след като била обжалвана пред АдмС – Русе и жалбата
срещу нея била отхвърлена като неоснователна с Решение № 33 от 12.07.2022 г. по
адм. дело № 243/2022 г. по описа на съда, като със ЗППАМ на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП СУМПС на ищеца било
временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Пак на основание АУАН серия АД бл. № 142650 било
издадено НП № 22-0269-000067 от 28.03.2022 г. на Началник група в РУ – Средец
при ОД на МВР – Бургас, вменяващо
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, с което му били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, което НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 19 от 03.10.2022 г., постановено по АНД № 116/2022 г. по описа на РС
– Средец, което не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 25.10.2022 г.
На 04.05.2022 г.
срещу Ц. бил съставен АУАН № GА669302 за нарушение
на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Във връзка с този акт на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН била издадена Мотивирана
резолюция № 22-1085-М000081 от 02.06.2022 г. Било образувано 336-ДП № 149/2022
г. по описа на ОД на МВР – Русе, пр. № 2493/2022 г. по описа на РРП, което било
изпратено с мнение за съд на 31.05.2022 г.
Същият АУАН дал основание и за издаване
на ЗППАМ №
22-1085-000277 от 04.05.2022 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.
171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, с която Началникът на група в Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР - Русе е наложил на ищеца ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата ЗППАМ е влязла в сила на 18.07.2022 г., след като
била обжалвана пред АдмС – Русе и жалбата срещу нея била отхвърлена като
неоснователна с Решение № 33 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 201/2022 г. по
описа на съда.
На последно място става ясно, че на
22.06.2022 г. против Ц. бил съставен АУАН серия GA № 631502, във връзка с който било
издадено НП № 22-1772-000082 от 21.07.2022 г. по ЗДвП на Първо РУ към ОД на МВР
– Плевен, което било връчено на 11.08.2022 г. и приключено като влязло в сила
на 26.08.2022 г. С това НП Ц. бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Правни
изводи
Исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди
настъпили неимуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред НП, а като
ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е органът, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
Разгледана по
същество, исковата претенция е неоснователна
по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Правната норма на чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно постановление
само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на
съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ.
Законът не презюмира настъпването на
вреди като последица само поради факта на отмяна на даден електронен фиш или
наказателно постановление.
За да възникне правото на обезщетение
задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; те да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неимуществените (моралните) вреди
представляват засягане на честта, достойнството, доброто име в обществото и се
изразяват в болки и страдания, които лицето е изживяло. Т.е. неимуществени
вреди са всички отрицателни преживявания в резултат на увреждането. Тяхното
доказване трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца.
В трайната си практика Европейския
съд по правата на човека изтъква, че претърпените страдания и унижение трябва
да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена
форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Следователно, за да е налице
неимуществена вреда трябва лицето да е подложено на стрес или затруднения,
чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено
действие на държавен орган (жалба Кудла срещу Полша [Kudla v. Poland [GC], no.
30210/96, §§ 93 94, ECHR 2000 XI]; вж. решение по делото Ирландия срещу
Великобритания [Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18 January 1978,
Series A no. 25, p. 65, § 162]). За да се разглежда дадено отношение като
увреждане, то трябва да достигне определен минимум на сериозност /делото „Г.
срещу България“ (Жалба № 47823/99)/. Преценката на този минимум е относително
понятие и зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста
на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и
психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние
на потърпевшия (Справка „Валашинас срещу Литва“, № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001
VIII). Задължението на съда се ограничава следователно до проучване на личното
състояние на ищеца, претърпял спорното отношение (Справка „Аер срещу Белгия“,
решение от 30 юли 1998 г., Сборник с решения и постановления 1998-V, стр.
1958-1959, §§ 34-37).
В конкретния случай, по настоящото
дело не беше установено интензитетът на безпокойството и притеснението на ищеца
да надвишава минимума на сериозност, които биха били изпитани от друго лице в
същото положение – съставен срещу него акт за установяване на административно
нарушение и издадено наказателно постановление.
Воденето на съдебни дела е
единственият легитимен и легален начин дадено лице да защити правата си, за
които счита, че са нарушени и да получи необходимата защита, гарантирана му от
закона.
Няма ангажирани доказателства издаденото
процесно наказателно постановление да е повлияло върху здравословното състояние
на ищеца.
Липсват данни, че твърдяните
оплаквания досежно здравословното му състояние са се появили първоначално
именно след като е узнал на 08.04.2022 г. за издаденото против него процесно
наказателно постановление.
Липсват обективни доказателства,
установяващи влошаване на здравословното състояние на Стоянов в резултат на
отмененото като незаконосъобразно НП.
В представения по делото Амбулаторен
лист № 354 от 16.06.2022 г. (л. 9 от делото) действително е посочена основна
диагноза „Лек депресивен период“, а съгласно снетата от пациента анамнеза:
„Напоследък след проблеми, свързани с
вземане на шофьорска книжка и проблеми в работата и семейството станал
потиснат, тъжен, изгубил енергия и стимул за работа и активност. Мислел за
проблемите, чувствал се отговорен към близките и персонала. Продължава да
работи активно, но се чувства уморен. Натоварването в работата увеличава
болките в гръбначния стълб от дисковите хернии и притискането на нервните
коренчета. Трудно заспива, после спи до късно, сутрин е уморен. Взема Ксанакс в
различни дози, заедно с обезболяващите и
лечението от невролозите“. Предписана му е терапия, като в тази връзка е
представена и рецептурна бланка за изписването на съответните лекарствени
продукти (л. 10 от делото).
Дори и от така представените писмени
доказателства става ясно, че самият ищец свърза влошеното си психично
състояние, изразяващо се в потиснатост, тъга, загуба на енергия, лесна
уморяемост, хипохондрични мисли, насочени към проблемите, които има, единствено
с отнетото му СУМПС, а не с издаденото незаконосъобразно НП.
Няма спор по делото, че СУМПС на ищеца
е отнето първоначално със ЗППАМ
№ 22-0269-000016 от 18.03.2022 г., издадена от Началник група в РУ - Средец към
ОД на МВР – Бургас, връчена му на 05.05.2022 г., влязла в сила на 12.07.2022 г.,
след като била обжалвана пред АдмС – Русе и жалбата срещу нея била отхвърлена
като неоснователна с Решение № 33 от 12.07.2022 г. по адм. дело № 243/2022 г.
по описа на съда, като със ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
СУМПС на ищеца било
временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Впоследствие такава мярка му е наложена и
със ЗППАМ №
22-1085-000277 от 04.05.2022 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171,
т. 1, б. ”б” от ЗДвП, с която Началникът на група в Сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР - Русе е наложил на ищеца ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата ЗППАМ е влязла в сила на 18.07.2022 г., след като
била обжалвана пред АдмС – Русе и жалбата срещу нея била отхвърлена като
неоснователна с Решение № 33 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 201/2022 г. по
описа на съда.
Ясно е и че към настоящия момент Ц. е лишен по административен ред от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца с НП № 22-1772-000082 от 21.07.2022 г. по
ЗДвП на Първо РУ към ОД на МВР – Плевен, което било връчено на 11.08.2022 г. и
приключено като влязло в сила на 26.08.2022 г.
Ищецът не ангажира и доказателства,
потвърждаващи, че от издаденото наказателно постановление за него е настъпило
влошаване на отношения с близки /вкл. съпругата/, познати и колеги.
Всички наведени твърдения отново
касаят отнемането на СУМПС, което както вече беше посочено, не произтича от
издаденото наказателно постановление.
Няма данни професионалната дейност на
ищеца да е била затруднена по какъвто и да е начин във връзка с издаденото
наказателно постановление.
С оглед изложеното, твърдението на Ц.
за настъпили неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление остана
недоказано в хода на съдебното производство; всички доводи на ищеца сочат на
вреди в резултат на приложената ПАМ, доколкото с нея той е лишен от право да
управлява МПС.
По тази причина не може да се
установи наличието на третата предпоставка за реализиране на отговорността на
държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка
между отменения незаконосъобразен акт - Наказателно постановление №
22-0269-000067 от 28.03.2022 г. на Началник група в РУ – Средец при ОД на МВР -
Бургас и настъпили вредоносни последици.
При липсата дори на една от трите
кумулативно необходими предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира.
В настоящия случай не се доказа наличие
на причинно-следствена връзка между твърдени настъпили вреди /всички доводи на
ищеца касаят отнемане на СУМПС, а не незаконосъобразно НП/ и отмененото по съдебен
ред НП № 22-0269-000067 от 28.03.2022 г. на Началник група в РУ – Средец при ОД
на МВР - Бургас.
Претенцията на Ц. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
При прилагането на правилото на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита. Съдът определя размера му на 100 лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПП, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от Ц.В.Ц. *** против
ОД на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение в размер 3 000 лева за
причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 22-0269-000067/28.03.2022 г. на Началник група в РУ – Средец при ОД на МВР -
Бургас, отменено с влязъл в сила на 25.10.2022 г. съдебен акт – Решение № 19 от
03.10.2022 г., постановено по АНД № 116/2022 г. по описа на РС – Средец, което
не е било обжалвано.
ОСЪЖДА
Ц.В.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: