№ 11590
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110148616 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 200435/27.09.2022
г./ на Б. И. Г. срещу „****“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално
обективно съединяване искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 8 от Договор
за паричен заем № ****/16.07.2021 г., предвиждаща задължение за неустойка в размер на 1
870.59 лв., както следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради
противоречие със закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.
21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; евентуален
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите
нрави. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем №
****/16.07.2021 г., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1 700 лв.,
подлежащ на връщане на 18 месечни вноски, с посочени в договора годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите, както и се задължила да предостави на кредитора
обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора. Излага, че поради
непредставянето на обезпечение в срок й е начислена съгласно чл. 8 от договора неустойка в
размер на 1 870.59 лв., платима на части съгласно погасителния план заедно с периодичните
вноски. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се
касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не е
индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока. Сочи, че по
съществото си тя представлява добавък към възнаградителната лихва, непосочена като
размер в договора, и при съвкупна преценка на договорните клаузи се установява, че
1
посоченият годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания,
което е заблуждаваща търговска практика, непозволяваща на потребителя да прецени
икономическите последици на договора. Счита, че освен това непосочването заради
неустойката на действителния годишен процент на разходите е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като същевременно води и до нарушение на максимално установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК праг на годишния процент на разходите. Излага, че неустойката на практика
представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва,
поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Намира уговорката за неустойка за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради
противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност. Сочи, че при отчитането
на неустойката като елемент от възнаградителната лихва размерът на последната надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Излага, че чрез неустоечната
клауза се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост. Счита, че
неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и
цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че включването на клаузата за неустойката в договора
е израз на принципа на свобода на договарянето, като тя е ясна и разбираема. Излага, че
неустойката има присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изтъква, че тя е съобразена с по-високия кредитен риск за дружеството, а начисляването й е
резултат от поведението на потребителя – от неизпълнението на доброволно поето от него
задължение. Твърди, че неустоечната клауза е резултат от индивидуално договаряне. Счита,
че в договора са посочени всички необходими параметри към момента на сключването му.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
С Определение № 16800/10.05.2023 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на Договор за паричен заем № ****/16.07.2021 г., по който ответникът е
предоставил на ищцата в заем сумата от 1 700 лв. Видно е от договора, че тя се е задължила
да върне сума в общ размер на 2 287.41 лв. на 18 месечни вноски, дължими в периода от
16.08.2021 г. до 16.01.2023 г., всяка в размер на 127.08 лв. /с изключение на последната
месечна вноска, възлизаща на 127.05 лв./, като страните са договорили фиксиран месечен
лихвен процент в размер на 3.330 % и годишен процент на разходите в размер на 47.991 %.
В чл. 6 от договора е уговорено задължение на заемателя за предоставяне на
обезпечение: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем, и още едно обезпечение по избор на заемателя – ипотека върху недвижим
имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество
2
съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от
Общите условия или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от
договора, в случай че заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен
срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 870.59 лв. с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителния план към договора за заем. В погасителния план са
посочени месечните задължения за неустойка – по 103.92, а при последната месечна вноска
– 103.95 лв. Страните не спорят, че ищцата не е изпълнила задължението си за представяне
на обезпечения, поради което й е начислена неустойка в уговорения размер.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на неустоечна клауза от договор за паричен заем.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на неустоечната клауза, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството
на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде
разгледан искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на
неустоечната клауза поради нейната неравноправност и само в случай на неговото
отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно исковете за прогласяване
нищожност на клаузата за неустойка на другите релевирани от ищцата основания.
По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи сключването между
страните на Договор за паричен заем № ****/16.07.2021 г. и неговото съдържание, по който
ответникът й е предоставил в заем сумата от 1 700 лв., и твърдяната неравноправност на
клаузата за неустойка, а в тежест на ответника е да докаже, че процесната клауза е
индивидуално уговорена.
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем №
****/16.07.2021 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и §
13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
3
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, каквато се релевира от
ищцата, се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид дали
размерът на неустойката е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за
евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, което би било в разрез с принципа на
добросъвестност и би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съдът намира, че в случая клаузата за неустойка по чл. 8 от
договора не държи сметка за вида на неизпълненото задължение и значимостта на това
неизпълнение – касае се за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на
обезпечение, което неизпълнение не води автоматично до неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя – за връщане на главницата по договора заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Същевременно изискването за добросъвестност налага
преценка за носения от кредитора риск да бъде извършена от него преди сключването на
договора, респ. ако се установи необходимост от обезпечение на кредита, изискването за
предоставяне на такова следва да е условие за неговото отпускане. В случая с чл. 8 от
договора се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост,
при положение че от неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на
обезпечение не произтичат преки вреди за кредитора. На следващо място, размерът на
неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати при непредставяне в срок
на обезпечение, отговарящо на изискванията, е необосновано висок, като многократно
надвишава възнаградителната лихва и дори надвишава размера на главницата. Ето защо
съдът намира, че в случая е налице специфичното основание за неравноправност по чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и общите предпоставки за неравноправност на клауза в потребителски
договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т.е. клауза, чрез която
се злепоставят интересите на потребителя/, значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено изискване за
добросъвестност.
На следващо място, съдът намира, че т. нар. „неустойка“ в действителност
представлява скрита възнаградителна лихва. В тази връзка съдът съобрази, че са поставени
неизпълними изисквания към обезпечението – изисква се предоставянето на два вида
обезпечения, към които са поставени редица изисквания, които ако кредитополучателят би
бил в състояние да изпълни, би потърсил кредитиране от друг вид финансова институция.
4
Единствената цел на тези прекомерни изисквания е потребителят да бъде поставен във
фактическа невъзможност да предостави /при това в толкова кратък срок/ обезпечение,
отговарящо на условията на кредитора, и кредиторът да се облагодетелства, като получи т.
нар. „неустойка“, която в действителност представлява негова сигурна печалба по
отпуснатия кредит. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че в договора е предвидено
разсрочването на „неустойката“ съобразно погасителния план, от което следва, че изначално
кредиторът е имал оправданото очакване, че такава „неустойка“ ще бъде дължима от
потребителя, защото той няма да може да изпълни поставените към него изисквания.
Невключването на „неустойката“, имаща в действителност характер на скрита
възнаградителна лихва, в годишния процент на разходите представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Всичко изложено обуславя извода на съда, че процесната неустоечна клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 16800/10.05.2023 г.,
ответникът не доказва, че процесната клауза е индивидуално уговорена, като такъв извод не
следва и от съдържанието на договора, който е очевидно типизиран, поради което и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неустоечната клауза е нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на неустоечната клауза на чл. 8 от договора.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените разноски по делото, възлизащи общо на сумата от 424.82 лв., както следва: 74.82
лв. – държавна такса; 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че клаузата
на чл. 8 от Договор за паричен заем № ****/16.07.2021 г., предвиждаща задължение за
неустойка в размер на 1 870.59 лв., е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 424.82 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6