гр. Сливен,
16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 105
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 41/02.04.2021
г. по АНД № 447/2020 г. на Районен съд Нова Загора е отменен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 3879404, издаден от ОДМВР Сливен, с който на М.П. *** за нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1 т.4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател – ОДМВР Сливен, който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Посочва, че изводите
на първоинстанционният съд са неправилни. Сочи, че
съгласно нормата на чл.188 от ЗДвП отговорност за нарушението носи собственика
или този, на когото е предоставено МПС, какъвто в случая бил п.– М.П., вписан в
СРМПС като такъв. Изтъква, че липсва декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Моли
съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърди електронния фиш.
В с. з. касационният
жалбоподател - Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от
процесуален представител – гл. юриск. К. Б., която поддържа
жалбата. В случай че другата страна претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба –М.П. оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира
доказателства.
В с. з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 05.07.2020 г. в 14, 48
часа в гр.Нова Загора по ул.“Патриарх Евтимий“
до бензиностанция „Лукойл“ при въведено ограничение на скоростта от 50
км. /ч. за населено място, въведено с пътен знак Д-11 с автоматизирано
техническо средство АТС „SITRAFFIC
Lynx ERS 400“ било
заснето движение на автомобил "Ситроен Ц 3 Плюриел",
с рег. № ******, със скорост от 86 км. /ч. – над разрешената скорост от 50 км.
/ч. На основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер.
К № 3879404 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство в размер на 400 (четиристотин) лева на п.на МПС М.Д.П., за
нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция снимков материал от заснет клип, от който е видно, че на процесното място и дата 05.07.2020 г. в 14:48:34 часа е
било заснето извършеното нарушение, Протокол № 58-С-ИСИС/26.09.2019 г. от проверка
на стационарна видео-радарна система за наблюдение, Справка, изготвена на 20.07.2020
г. от служител в Сектор Пътна полиция – Сливен, съгласно която процесният автомобил е
регистриран като собственост на Д.Ч. Ж.и
с ползвател М.Д.П..
За да отмени Електронния
фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на
своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства –
административната преписка, договор за
заем за послужване и копие от СРМПС,
безспорно се установява, че нарушение за скорост е извършено на посочената дата
и час, но същото не е извършено от М.П., доколкото същият не е собственик на
МПС, а договорът за ползване на МПС, сключен между него и Д. Ж.никога не е
пораждал правни последици, като реално предаване на автомобила не е извършвано.
Приел, че П. е възразил срещу издадения фиш с подаване на жалбата до РС Сливен,
като не е посочил лицето, което реално е управлявало автомобила, защото не
разполага с тази информация. При такива мотиви Районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Решението на РС Нова Загора е валидно и допустимо, но
неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон
при следните съображения:
Твърденията на
касационния жалбоподател, свързани с неправилно приложение от съда на
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, са основателни. Действащата
редакция на тази норма предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика /законния представител на юридическото лице/ или п.на МПС /лицето, на което е предоставено МПС/
за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният
извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение са дерогирани
от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на лицето на което реално е предоставено МПС, в случая п.на МПС, която
презумпция може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила. Видно от доказателствата по делото в СРМПС на "Ситроен Ц 3 Плюриел", с рег. № *******в графа С 3.1 като ползвател
на МПС е вписан именно М.Д.П.. Следователно същият е лицето, на което е
предоставен автомобила и носи отговорност, съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП за
извършено нарушение с това МПС. В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвиден 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който лицето, на което е предоставено МПС, с
което е извършено нарушението, да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация по образец с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай, при непредставяне на такава декларация, той е лицето, което носи
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, ответникът по
касацията не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил
санкциониран с издадения електронен фиш. Дори да се приеме, че договорът за
заем за послужване не е породил правни последици, в тежест на ответника по
касацията е да посочи по реда, предвиден в нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП
лицето, на което е бил предоставен автомобила, защото в противен случай, ако не
го направи, ще носи отговорността, така както предвижда нормата на чл.188 ал.1
от ЗДвП. В този смисъл е практиката на Административен съд Сливен, изразена в
решения по КАНД № 48/2021 г., КАНД № 228/2018г.
и КАНД № 201/2019г.
Като е приел друго, а
именно, че с подадената жалба до РС Нова Загора, ответникът по касацията е
изпълнил задължението си да възрази срещу издадения срещу него електронен фиш и
като не е съобразил, че ответникът по касацията е вписан в талона на автомобила
на правно основание, различно от правото на собственост, първоинстанционният
съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което следва да се
отмени, като се постанови ново по съществото на спора, с което обжалвания
електронен фиш се потвърди, доколкото не се констатираха съществени нарушения
при издаването му.
Основателно и своевременно
се явява искането на подателя на касационната жалба за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 80, 00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на ответника
по касацията.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 41/02.04.2021
г. по АНД № 447/2020 г. на Районен съд Нова Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3879404, издаден от ОДМВР Сливен, с който на М.П. *** за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1 т.4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 лева, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА М.Д.П. *** ЕГН **********
да заплати в полза на Областна дирекция
на МВР Сливен разноски в размер на 80, 00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: